№ 100
гр. Шумен, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20253630200456 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата №**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на „Плиска Ойл“ ООД, ЕИК *********,
гр.Шумен, на основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. с ал.3, във връзка с във вр. чл.179 ал.3б от
ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение на чл.102 ал.2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени електронния фиш като незаконосъобразен и
необоснован, издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се
доводи за изтичане на давностния срок по чл.34 от ЗАНН, доколкото нарушението е
извършено на 02.09.2021г. Също така сочи, че е влязла в сила разпоредба, с която е
регламентирана процедура, а за уведомяване на собственика за възможността да заплати
таксата, което не е направено. Счита, че в ЕФ липсва ясно и точно отразяване на всички
елементи от състава на нарушението и на обстоятелствата, относими към осъществяването
му, което води до неяснота относно повдигнатото обвинение. Намира, че неправилно
административнонаказателната отговорност на дружеството е била ангажирана посредством
издаване на процесния ЕФ. Намира наложената санкция за незаконосъобразна, тъй като
противоречи на изискването за съразмерност и основни принципи на правото на ЕС,
позовайки се на постановеното решение на СЕС. Направено е искане за присъждане на
направени в производството разноски.
За административнонаказващият орган, редовно призован, представител не се явява.
В придружителното писмо е изложено становище по същество. Счита, че ЕФ е издаден при
спазване на всички материалноправни и процесуални норми. Намира също така за
безспорно доказаното осъщественото нарушение, както и, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството, посредством издадения ЕФ.
Намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, относно издаване на ЕФ след
изтичане на давностните срокове визирани в чл.34 от ЗАНН.
Жалбата е подадена в срока по чл.189ж ал.5 от ЗДвП, поради което е процесуално
допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.09.2021г. в 10.41 часа в Община Шумен с устройство №10062,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1
1
от ЗП, намиращо се на път А – 2 км.340+293 е установено нарушение
№CBCCE60C285376F4E053041F160A1C7F - движение на ППС – влекач „МАН ТГХ 18.440
4х2 БЛС“ с рег. № Н 7705 ВХ, с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 6, с ремарке с общ брой си 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 44 000, с посока намаляващ километър по път А – 2 км.340+293,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС изцяло не била заплатена
дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС нямало валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване.
За нарушението електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по
чл.167а ал.3 от ЗДвП, съгласно който нарушението се изразява в това, че ППС няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
След установяване, че влекач „МАН ТГХ 18.440 4х2 БЛС“ с рег. № Н 7705 ВХ е
собственост на "ОТП ЛИЗИНГ“ клон Шумен и ползвател "„Плиска Ойл“ ООД, ЕИК
*********, гр.Шумен, за регистрираното нарушение от Агенция "Пътна инфраструктура"
бил издаден процесния Електронен фиш №**********, посредством който на „Плиска Ойл“
ООД, ЕИК *********, гр.Шумен, в качеството му на ползвател, на основаниечл.187а ал.2
т.3, във вр. с ал.3, вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лв., за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, както и изготвените с техническото средство веществени
доказателства - снимки. Съгласно чл.189 ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
описано в наказателното постановление съдът приема от правна страна следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй като
разпоредбата на чл.10 ал.10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура"
осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и
функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. Също така
съгласно чл.167а от ЗДвП осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по
чл.10 ал.1 от ЗП чрез електронна система за събиране на пътни такси. ЕФ е издаден и
съгласно утвърдения образец.
За извършено нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП законодателят е предвидил в чл.179
ал.3б от ЗДвП имуществена санкция в абсолютен размер от 2500 лева за собственик
/юридическо лице/, съответно ползвател /юридическо лице/, ако има вписан такъв, на ППС
от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП /ППС с обща технически допустима максимална маса
над 3,5 тона/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2
от ЗП /такса за изминато разстояние - тол такса/, включително в резултат на невярно
декларирани данни, посочени в чл.10б ал.1 от ЗП, каквато санкция е наложена на
жалбоподателя, в качеството му на ползвател.
Разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП задължава собственикът да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП според категорията на ППС.
Задължението се изпълнява от ползвателя, когато в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател.
Съдът намира, че правилно е определен субектът на нарушението. Процесният
автомобил към момента на извършване на нарушението е собственост на "ОТП ЛИЗИНГ“
клон Шумен, но доколкото дружеството – жалбоподател е вписано като ползвател правилно
е била ангажирана отговорността му посредством издадения електронен фиш.
Съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл.179 ал.3 – 3в от
ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи, каквито са приложени по
административната преписка. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Съгласно разпоредбата на
2
чл.189е ал.8 от ЗДвП отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Предвид приложения по делото доклад от електронната система за събиране на
пътни такси и статично изображение на процесното ППС, съдът приема за безспорно
установено, че на посочените в ЕФ дата и час същото се е движело по републикански А – 2
км.340+293 /с посока намаляващ километър/, в Община Шумен без валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаване. В производството по установяване и
санкциониране на нарушението са спазени изискванията на ЗДвП и специфичните условия
на ЗП, като нарушението е установено от снимки от електронната система за събиране на
пътни такси.
Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по него се
дължат такси по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, които зависят от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки
отделен път или пътен участък. В конкретния случай се касае за изцяло незаплатена тол
такса. В производство не се доказа, че за процесното ППС за посочения пътен участък да е
била пусната маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
С оглед на изложеното съдът намира, че правилно, съобразявайки нормата на
чл.187а ал.2 , във вр. с ал.3 от ЗДвП е била е ангажирана отговорността на дружеството-
жалбоподател, в качеството му на ползвател, който е допуснал движението на посоченото
превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащането на съответната тол такса.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал и дължимата за това нарушение санкция, а именно предвидената в
разпоредбата на чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП имуществена санкция, която в случай на допуснато
нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП е в размер 2500 лева.
От материалите по делото не се установява последната да е била заплатена от
дружеството в предоставения му за това срок, даващ възможност за анулиране на издадения
електронен фиш.
В същото време обаче съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде
санирано в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.39 ал.4 от ЗАНН за случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни
органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се
издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за
процесното нарушение на чл.179 ал.3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
Разпоредбата на чл.189ж ал.1 изр. Първо от ЗДвП, в приложимата към датата на
нарушението редакция, урежда възможността при нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма обаче не
е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение / чл.179
ал.3б от ЗДвП /, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази
възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение, а в последствие да бъде издадено наказателно постановление,
а не да се съставя електронен фиш.
Електронният фиш не може да бъде издаден въз основа на нормата на чл.189ж ал.7
от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179 ал.3 – 3б
от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл.189 ал.10, уреждащи момента на влизането в сила
на електронния фиш. Това тълкуване противоречи на константната съдебна практика,
забраняваща разширително тълкуване на правните норми, поради което съдът намира за
недопустимо съставянето на електронен фиш при ангажиране на административно
наказателната отговорност на посоченото дружество в конкретния случай.
След изменението на разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024
год. законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на
глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система
3
нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДвП. Посоченото процесуално нарушение е съществено и е
основание за отмяна на издадения на дружеството-жалбоподател електронен фиш, без да
бъдат обсъждани останалите доводи от страната, наведени в жалбата. В тази насока е и
новата практиката на ШАС и по-конкретно Решение №876 от 26.06.2024 год. на АдмС-
Шумен по к.а.н.д. №201/2024 год., Решение №287 от 28.02.2024 год. на АдмС-Шумен по
к.а.н.д №18/2024 год., Решение №1430 от 04.11.2024 год. на АдмС-Шумен по к.а.н.д.
№315/2024 год. и др., които са постановени по идентични казуси.
По отношение доводът, че електронният фиш е издаден извън регламентираните в
чл.34 от ЗАНН срокове, съдът намира следното: Съгласно нормата на чл.34 ал.1 б.”в от
ЗАНН задължителна предпоставка за законосъобразното започване и развитие на
административно-наказателното производство е същото да бъде инициирано в рамките на
законовия тримесечен давностен срок от откриване на нарушителя или в рамките на една
година от извършване на нарушението, тъй като в случая не се касае за нарушение на
конкретно посочни нармативни актове, за което е предвиден по – дълъг срок.
Регламентираните два срок по чл.34 от ЗАНН са давностни /ТР №1/27.02.2015г. на ВКС по
т.д. №1/2014г./ и пропускането, на който и да е от двата погасява възможността за
реализиране на административно – наказателна отговорност. Съгласно практиката на
Административен съд гр.Шумен /Решение №62/19.04.2023г. по КАНД №60/ 2023 г./
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН намира приложение по отношение на ЕФ.
От съдържанието на процесния ЕФ се установява, че вмененото в него нарушение
на жалбоподател е извършено на 02.09.2021г., поради което от тази дата тече едногодишния
срок и същият е изтекъл на 02.09.2022г. Тримесечният срок тече от датата, на която е
установен собственикът, съответно ползвателя в АИС на МВР или от датата на подаване на
писмена декларация с данните на друго лице, което е извършило нарушението. Процесният
ЕФ е съставен на 03.02.2023г., видно от приложената по делото разпечатка касаеща
историята на обработка на ЕФ /л.40/, след изтичане на едногодишния срок от извършване на
нарушението. Давността по чл.34 ал.1 от ЗАНН - една година от извършване на
нарушението, безспорно е изтекла, с което се е погасила и възможността за осъществяване
на наказателно преследване срещу жалбоподателя. До изтичането на едногодишния срок
на 02.09.2022г. не се установява от страна на наказващия орган да са били извършвани
действия спрямо жалбоподателя, които да са прекъснали давността, поради което към
момента на издаване на процесния ЕФ е била погасена възможността за реализиране на
административно – наказателна отговорност на жалбоподателя, което е основание за
отмяната на Електронен фиш №**********, като незаконосъобразен.
От друга страна следва да бъде съобразено решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С
– 61/23, по преюдициално запитване от АС гр. Хасково, по тълкуването на чл.9а от
директива 1999/62 ЕО, относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили на
определена инфраструктура, съгласно което, Съдът е решил, че посоченото изискване в
чл.9а от директива 1999/62 ЕО за съразмерност, не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер, за всички
нарушения на правилата, относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера на тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност, чрез заплащане на "компесаторна такса" с
фикисиран размер. Предвид, че санкционните норми в чл.179 ал.3 - 3б от ЗДвП, съдържат
глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, в случай на нарушение на различни
материални разпоредби от ЗДвП, същите се явяват в противоречие с изискването за
съразмерност, визиран в чл.9а от директива 1999/62 ЕО.
С оглед задължителния характер на Решението на СЕС, по отношение тълкуването
правото на Съюза, съдът счита, че следва да отмени атакуваното НП, без да обсъжда всички
останали доводи на страните. В тази насока е и съдебната практика на административните
съдилища, които са се произнасяли по идентични казуси, след постановеното решение на
СЕС от 21.11.2024г. по дело С – 61/23.
Искането на жалбоподателя за присъждане на направени разноски в производството
е неоснователно, доколкото няма доказателства за направени такива.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за
пътищата №**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, с който на „Плиска Ойл“ ООД, ЕИК *********,
гр.Шумен, на основание чл.187а ал.2 т.3, във вр. с ал.3, във връзка с във вр. чл.179 ал.3б от
ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение на чл.102 ал.2 от
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5