№ 11
гр. , 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря М. Н. Н.
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело №
20211860100615 по описа за 2021 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК, при условията на
евентуалност по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Кей Би Си Банк България“ЕАД (с
предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ЕАД), гр.София, бул.Н.Вапцаров“ №
55, ЕКСПО 2000, район „Лозенец“, вписана в Търговския регистър при Агенция по
вписванията под ЕИК *********, представлявана от А.Н.А. – Изпълнителен директор и
М.Т.П. – Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Л.Ч.Х.а срещу Г. В. К.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: ......................................
Ищецът твърди в исковата молба, че в законоустановения срок и на основание чл.415,
ал.1 от ГПК предявява установителен иск относно вземания в общ размер от 25 555.11лв.
(двадесет и пет хиляди, петстотин, петдесет и пет лева, единадесет стотинки), от които:
• Редовно падежирали главници, в размер на 8 453.63 лева(осем хиляди четиристотин
петдесет и три лева и шестдесет и три стотинки) за периода от 15.12.2011 г. до 15.06.2017 г.;
• Предсрочно изискуема главница в размер на 6 900.87 лева (шест хиляди и
деветстотин лева и осемдесет и седем стотинки);
• Изискуема редовна лихва в размер на 5 800.59 лева (пет хиляди и осемстотин лева и
петдесет и девет стотинки), начислена за периода от 15.11.2011 г. до 12.07.2017 г.
включително;
• Изискуема наказателна лихва в размер на 4 400.02 лева (четири хиляди и
четиристотин лева и две стотинки), начислена за периода от 15.12.2011 г. до 05.10.2017 г.
включително;
1
• Законна лихва за забава за периода от подаване на заявлението в съда -06.10.2017 г.
до изплащане на вземането;
По процесуалната допустимост на иска:
След проведено заповедно производство, в качеството им на кредитор, е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е врьчена на дльжника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, сьдът им указва да предявят иск в едномесечен
срок от получаването на съобщението.Правният им интерес за предявяване на иска се
обуславя от обстоятелството, че заповедта за изпълнение е издадена, но е връчена на
длъжника при условията на чл.47. ал.5 ГПК.Едномесечният срок, в който трябва да се
предяви настоящият иск, започва да тече след надлежното им уведомяване на 24.01.2018г.,
след като получили съобщение по ч.гр.д. № 762/2017г., II състав по описа на Районен съд
гр.Пирдоп.
По основателността на иска:
Искането им се основава на следните фактически обстоятелства и правни доводи:На
21.04.2007 г. между "Райфайзенбанк (България)" ЕАД и кредитополучателя Г. В. К. е
сключен Договор за банков кредит от 21.04.2007г., по силата на който банката отпуснала
кредит в размер на 20 300.00 лева (двадесет хиляди и триста лева). Кредитът е първо усвоен
на 21.04.2007 г.Договорът за банков кредит от 21.04.2007г. е допълнен и изменен с Анекс №
1 от 14.09.2010 г. към Договор за банков кредит от 21.04.2007 г., сключен между
„Райфайзенбанк (България) EAД", кредитополучателя Г. В. К. и солидарния длъжник
Г.П.Л..Съгласно чл. 3 от Анекс № 1 крайният срок за погасяване на всички дължими суми
по Договора за кредит и Анекс № 1 е 15.08.2020 г.В чл. 8. от Анекс № 1 "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД и кредитополучателя/съдлъжника са договорили, че кредитът следва да
бъде погасен: на 108 (сто и осем) анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 230.14 лева
(двеста и тридесет лева и четиринадесет стотинки), дължими на 15-то число но съответния
месец, считано от 15.09.2011 г. до 15.08.2020 г., с приложима годишна лихва съгласно Анекс
№ 1 и Погасителен план към него. "Райфайзенбанк (България)" ЕАЛ разполага с лиценз за
банкова дейност, породи което процесният договор за кредит е кредитна сделка. Договорът
за банков кредит е търговска сделка по смисъла по чл.286, ал.2 от ТЗ във връзка с чл.1, ал.1,
т.7 от ТЗ. По силата на сключения Договор за банков кредит от 21.04.2007г. и Анекс № 1 от
14.09.2010 г. към Договор за банков кредит от 21.04.2007 г., като частноправна последица от
правното му действие - между страните по делото е възникнало валидно кредитно
правоотношение. Ищецът изпълнил като кредитор задълженията си по процесния договор,
включително задължението да предоставят за временно и възмездно ползване паричната
сума.Въвеждане на доводи за изискуемост на вземанията, представляващи вноски по
кредита и други акцесорни вземания (неустойки, лихви), които са с настъпил падеж към
датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Редовно изискуеми
са вземанията им, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са
с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Задължението на кредитополучателя да върне на банката сумата по кредита и
2
да заплати уговорената лихва в рамките на уговорените частични срокове и до изтичане на
крайния договорен срок е парично, носимо и срочно задължение с изрично определен от
страните срок, съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ. Настъпването на частичните срокове за плащане
само по себе си подканя задълженото лице към незабавно и несъмнено изпълнение, самият
срок "кани" длъжника и при неизпълнението от негова страна (щом не е предложил
изпълнение по начина, уговорен в Договора), той е изпаднал във виновна забава ipso iure.
Извънсъдебна или съдебна покана за плащане на падежиралите вземания не се изисква и
няма нужда от известяване, за да се постави длъжника в забава, тъй като денят на
изпълнението е точно определен като календарен ден - чл.84, ал.1, изречение първо от ЗЗД.
Правилото, установено в посочената разпоредба следва римското правило dies interpellat pro
homine и намира приложение и по отношение на търговските сделки и в частност - при
Договора за потребителски кредит, по аргумент от чл.288 от Търговския закон.
Обстоятелства, довели до настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията на
Банката по кредита: На датите на падеж - от 15.12.2011 г. до 15.06.2017 г. включително,
кредитополучателят не заплати дължимите месечни анюитетни вноски (включващи
главница и лихва) към банката в необходимия размер, което представлява случай на
неизпълнение на основание чл.11 от Анекс № 1 и чл.8.1. от Договор за банков кредит.
Поради настъпване на случай на неизпълнение и във връзка с чл. 9.2. от Договор за банков
кредит във връзка с чл. 432 от Търговския закон, банката надлежно упражнила
потестативното си право да обяви (направи) изцяло и предсрочно изискуем целия ползван
кредит {всички дължими от кредитополучателя на банката суми във връзка с кредита],
преди подаване на настоящото Заявление. До задълженото лице е изпратено писмо за
обявяване на случай на неизпълнение и предсрочна изискуемост на усвоения и непогасен
остатък от кредита по Договор за банков кредит от 21.04.2007г. и Анекс № 1 от 14.09.2010 г.
към Договор за банков кредит от 21.04.2007 г. На 10.07.2017 г. на кредитополучателя Г. В.
К. е обявена предсрочната изискуемост на вземането по Договор за банков кредит от
21.04.2007г. и Анекс № 1 от 14 09.2010 г. към Договор за банков кредит от 21.04.2007 г. с
писмо с изх.номер ИЗХ-001-60881 от 07.06.2017 г. Волеизявлението на банката,
обективирано в изпратеното писмо, е редовно връчено на адресатите, породи което
последното е породило целените правни последици. Завършен е фактическият състав на
обявяване на предсрочната изискуемост. На 13.07.2017 г. е осчетоводена предсрочна
изискуемост на вземанията на банката по Договор за банков кредит от 21.04.2007 г. и Анекс
№ 1 от 14.09.2010 г.
Последици на предсрочната изискуемост:
Правните последици включват отговорност за пълно и точно изпълнение на
задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока
(уговорения падеж) -главница, възнаградителна лихва, неустойка и комисиона за
управление. В Решение № 99 от 01.02.2013 г. по т. д. №610/2011 г. на I т.о., Върховният
касационен съд е приел, че при уговорена в договор за заем за потребление предсрочна
изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна
3
изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в
частта им за възнаградителни лихви и такси.
Клаузи за акцесорни вземания
В чл.5. от Анекс № 1 страните са уговорили, че за ползвания кредит кредитополучателя
заплаща на банката годишно лихва в размер на СБР за BGN + 3.2 (три цяло и две десети)
пункта надбавка.Съгласно чл. 430, ал.2 от ТЗ, уговорената лихва представлява
възнаграждение за ползването на предоставения кредит (граждански плод).При забава в
заплащането на дължими вноски по кредита е дьлжима неустойка наказателна лихва, към
лихвата в размер на 10 /десет/ пункта годишно върху забавената сума /вноска или част от
вноска/, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване /чл. 9. от Анекс №
1/.Виновното неизпълнение на договорно задължение от страна на длъжника породило
договорната му отговорност, която представлява вторично санкционно едностранно
правоотношение между кредитора и длъжника. Задълженото лице отговаря за всички
материалноправни последици на забавата. В съдържанието на договорната отговорност се
включва правото на кредитора и насрещното задължение на длъжника да обезщети вредите.
Поради липса на изпълнение, ищецът счита, че в негова полза са възникнали вземанията,
посочени в петитума на исковата молба. Банката предприела действия за принудителното
събиране на вземанията си - подала в съда заявление за издаване но заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу ответника.
Размер на вземанията:
С настоящата искова молба Банката претендира установяване на вземанията си в
размера, в който съществуват към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес (съгласно т.9 от ТР 4/2013 на ОСГГК на ВКС), ведно с дължимата законна лихва
върху главницата.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което:
1. Да установи със сила на пресъдено нещо спрямо ответник Г. В. К.
съществуването и изискуемостта на вземанията им, произтичащи от Договор за банков
кредит от 21.04.2007г. и Анекс № 1 от 14.09.2010 г., съгласно издадената Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. 762/2017г., II -ри състав Районен съд гр.Пирдоп, а
именно:
• Редовно падежирали главници, в размер на 8 453.63 лева(осем хиляди четиристотин
петдесет и три лева и шестдесет и три стотинки) за периода от 15.12.2011 г. до 15.06.2017 г.;
• Предсрочно изискуема главница в размер на 6 900.87 лева (шест хиляди и
деветстотин лева и осемдесет и седем стотинки);
• Изискуема редовна лихва в размер на 5 800.59 лева (пет хиляди и осемстотин лева и
петдесет и девет стотинки), начислена за периода от 15.11.2011 г. до 12.07.2017 г.
включително;
• Изискуема наказателна лихва в размер на 4 400.02 лева (четири хиляди и
четиристотин лево и две стотинки), начислена за периода от 15.12.2011 г. до 05.10.2017 г,
4
включително;
• Законна лихва за забава за периода от подаване на заявлението в съда -06.10.2017 г.
до изплащане на вземането;
2. При условията на евентуалност - в случай, че установителният иск по чл. 422, във
връзка с чл. 415 от ГПК бъде отхвърлен частично като неоснователен (т. 1), поради липса на
предсрочна изискуемост на кредита, да бъде осъден ответника да заплати на
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД следните суми, представляващи изискуеми вземания по
Договор за банков кредит от 21.04.2007г. и Анекс № 1 от 14.09.2010 г., а именно:
• Предсрочно изискуема главница в размер на 6 900.87 лева (шест хиляди и
деветстотин лева и осемдесет и седем стотинки);
• Изискуема редовна лихва в размер на 5 800.59 лева (пет хиляди и осемстотин лева и
петдесет и девет стотинки), начислена за периода от 15.11.2011 г. до 12.07.2017 г.
включително;
• Изискуема наказателна лихва в размер на 4 400.02 лева (четири хиляди и
четиристотин лева и две стотинки), начислена за периода от 15.12.2011 г. до 05.10.2017 г.
включително;
• Законна лихва за забава за периода от подаване но заявлението в сьда -06.10.2017 г до
изплащане на вземането;
Ищецът твърди, че настоящата искова молба служи като покана за изпълнение, от
който момент длъжникът изпада в забава. Исковата молба има характер на уведомление до
длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на за главницата.
Процесните вземания претендирани с настоящия иск стават предсрочно изискуеми в хода на
спорното исково производство в момента на връчване на ответника на настоящата искова
молба, ако връчването е преди датата 15.08.2020г., когато е крайният падеж (позовава се на
Решение № 178 от 12 11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г. , т.к., II т.о. на ВКС). Съдът следва да
зачете този юридически факт, наред с всички факти, имащи значение за спорното право,
настъпили до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция (чл. 235, ал.З от
ГПК във връзка с тълкуването на т.9 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС ). Когато с
предявяване на иск се целят определени правни последици, настъпването на които е
обусловено от предхождащо го едностранно волеизявление на ищеца, следва да се счете, че
с отправянето на искането до съда е упражнено и разпореденото от закона потестативно
право но неговия носител. В подобен аспект е и постановеното в решение № 61/30.04.2010 г.
по т. д. № 741/2009 г. на ВКС, ТК, първо отделение в което е прието, че въз основа на
приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде уважен осъдителен иск, предявен
преждевременно, ако в течение на делото притезанието стане изискуемо (Решение № 167 от
22.12.2014 год. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение по т. д. № 3174 по описа за
2013 год.)
Съгласно, приетото от ОСГТК на ВКС в ТР №4/2013 е. (т. 11 6.), въвеждането на друга
основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена
5
заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. Съгласно Решение №321-196841 на ВС, разглеждането на
евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск (от неговото неуважаване).
Макар и да е предявен евентуално, искът се смята за висящ и по него съдът дължи да
извърши всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество /така и
Решение №285-1977-11 на ВС/.
3. Да осъди ответника Г. В. К. да заплати на Райфайзенбанк (България)'' ЕАД, всички
направени по настоящото дело разноски (платени държавни такси и хонорари за вещи лица),
включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева (четиристотин и
петдесет лева).
4. В случай, че исковете бъдат уважени частично – изчисляване на разноските на
ищеца по съразмерност и след компенсация.
5. Моли, съобразно указанията, дадени от ОСГТК на ВКС в т. 12 от ТР №4/2013 г.,
съдът да се произнесе и относно разноските в заповедното производство.
Адвокат Д. Х. от САК – особен представител на ответника Г. В. К. с ЕГН **********,
в дадения й от съда срок е дала писмен отговор, не е представила писмени доказателства и е
направила доказателствени искания. Адвокат Д. Х. от САК, в писмения отговор заявява, че
предявените главни положителни установителни искове, при условията на кумулативност на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване
на съществуването и изискуемостта на вземания на Банката срещу Ответника в общ размер
от 25 555,11 лева, съответно евентуален осъдителен иск на основание чл. 124, ал. I от ГПК в
общ размер на 12 101,48 лева, произтичащи от договор за банков кредит от 21.04.2007 г. и
Анекс № 1 от 14.09.2010 г., са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
1. В исковата молба се сочи, че претендираните срещу Ответника суми се дължат
по силата на сключен договор за банков кредит от 21.04.2007 г. и Анекс № I от 14.09.2010 г.
2. Съгласно сключения договор и анексът към него, Ответникът се е задължил да
върне кредита в срок до 15.08.2020 г. на 108 анюитетни вноски, всяка в размер на 230,14
лева, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.09.2011 г., като през
гратисния 1-годишен период Ответникът дължи само 12 лихвени плащания, всяко в размер
на 145,75 лева, дължими на 15 число на съответния месец.
3. ЗЗД е установил различна погасителна давност. Общата погасителна давност
според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД е петгодишна. Тя е приложима във всички случаи,
при конто законът не е определил друг специален давностен срок. Именно такъв е срокът за
периодични плащания. При определяне характерните признаци на понятието „периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД трябва да се изхожда от неговото
систематично място. Разпоредбата на чл. 111, б."в" от ЗЗД се намира в раздел „Погасителна
давност" в глава V „Погасяване на задълженията". Според тази разпоредба с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
6
плащания. Понятието „периодични плащания" не е определено в закона. За установяването
на действителния му смисъл и точното му съдържание е необходимо то да се разглежда с
оглед функциите на погасителната давност и спецификата на тези вземания, за които е
предвидена по-кратка от общата петгодишна погасителна давност.
4. Съдържанието на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111, б.
"в" от ЗЗД и неговите основни и задължителни характеристики са изяснени в ТР
№3/18.05.2012г. по тълк. д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че това са повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
5. Началният момент на срока по чл. 111, б. „в" ЗЗД започва да тече от момента
на настъпване на падежа на всяка една от погасителните вноски съобразно договореното в
съответния погасителен план към договора и анакса.
6. Касае се за изпълнение на множество периодично повтарящи се престации за
предаване на пари, чиято изискуемост, забава и давност настъпват поотделно, тъй като се
касае за самостоятелни задължения, обединени от един и същи правопораждащ факт -
договора, чийто падеж настъпва периодично през предварително определени и известни на
страните интервали от време, в които задължението трябва да бъде изпълнено, а размерите
на плащанията поначало също са предварително определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни или плащанията да са еднакви.
7. В контекста на посоченото, и като се има предвид че претендираните вземания
произтичат от а) договор за банков кредит; б) той е платим на 108 равни месечни анюитетни
вноски и 12 равни месечни вноски за лихвени плащания в 1-годишен гратисен период; в)
периодът на неизпълнение е от 15.12.2011 г. до 15.06.2017 г.; г) заявлението по чл. 410 от
ГПК, по което е образувано гр.д. № 762/2017 г. и е издадена заповед за изпълнение, е
подадено в РС-Пирдоп на 06.10.2017 г., налага се правнообоснован извод, че заявените в
настоящото производство претенции за вземания, чийто падеж е преди 06.10.2014 г., са
погасени по давност - както претенцията за неизплатената главница, така и акцесорните
претенции за договорна лихва и обезщетение за забава, дължими върху нея.
8. Оспорва факта и твърди, че Банката не е надлежно уведомила Ответника за
обявената предсрочната изискуемост на кредита - от представените доказателства е
очевидно, че писмото от Банката в тази връзка не е достигнало до знанието на Ответника.
9. В контекста на посоченото по-горе и с оглед заявените с исковата молба
претенции, твърди следното:
9.1. По отношение на главните положителни установителни искове, при условията
на кумулативност на основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от
ГПК за установяване на съществуването и изискуемостта на вземания на Банката срещу
Ответника в общ размер от 25 555,11 лева
7
- редовно падежирали главници, в размер на 8 453.63 лева за периода от 15.12.2011 г.
до 15.06.2017 г. - вземанията на Банката с падеж преди 06.10.2014 г. са погасени по давност,
поради което искът на Банката за тях е неоснователен;
- предсрочно изискуема главница в размер на 6 900.87 лева - претенцията на Банката
по отношение на това вземане е неоснователна предвид липсата на надлежно уведомяване
на Ответника за обявена предсрочна изискуемост на кредита;
- изискуема редовна лихва в размер на 5 800,59 лева, начислена за периода от
15.11.2011 г. до 12.07.2017 г. включително - вземанията на Банката за възнаградителна лихва
с падеж преди 06.10.2014 г. са погасени по давност, поради което искът на Банката за тях е
неоснователен;
- изискуема наказателна лихва в размер на 4 400,02 лева, начислена за периода от
15.11.2011 г. до 05.10.2017 г. включително - вземанията на Банката за наказателна лихва с
падеж преди 06.10.2014 г. са погасени по давност, поради което искът на Банката за тях е
неоснователен;
9.2. По отношение на евентуалния осъдителен иск на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК в общ размер на 12 101,48 лева
- предсрочно изискуема главница в размер на 6 900.87 лева- претенцията на Банката по
отношение на частта от това вземане, което се отнася за периода преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, по което е образувано гр.д. № 762/2017 г. по описа на PC -
Пирдоп, е неоснователна;
- изискуема редовна лихва в размер на 5 800,59 лева, начислена за периода от
15.11.2011 г. до 12.07.2017 г. включително - вземанията на Банката за възнаградителна лихва
с падеж преди 06.10.2014 г. са погасени по давност, поради което искът на Банката за тях е
неоснователен;
- изискуема наказателна лихва в размер на 4 400,02 лева, начислена за периода от
15.11.2011 г. до 05.10.2017 г. включително - вземанията на Банката за наказателна лихва с
падеж преди 06.10.2014 г. са погасени по давност, поради което искът на Банката за тях е
неоснователен;
С оглед на изложените по-горе съображения моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Адв.Г. Х. от САК, назначен впоследствие като особен представител на ответника, в с.з.
заявява, че поддържа подадения писмен отговор.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
По делото са представени и приети Договор за банков кредит от 21.04.2007г. и Анекс
№ 1 от 14.09.2010 г. Погасителен план; Фотокопие от писмо за обявяване на предсрочна
изискуемост и обратна разписка към него; Фотокопие от Заявление за издаване на заповед за
8
изпълнение по чл. 410 от ГПК; Фотокопие от документ за първоначално внесена такса за
издаване на заповед за изпълнение по сметка на Районен съд гр.Пирдоп; Фотокопие от
Съобщение от районния съд, че в едномесечен срок може да се подаде иск; Справка по
чл.366 от ГПК; приложено е ч.гр.д.№ 762/2017 г. по описа на РСПп, по което е издадена
Заповед №900/11.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 410 ГПК, предмет на настоящото производство, която заповед е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, от което се установява, че иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК
на ищеца „Кей Би Си Банк България“ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк
(България)“ЕАД)с ЕИК *********, е предявен срещу ответника Г. В. К. с ЕГН **********,
в установения едномесечен срок.
От допусната ССчЕ и изслушано в.л. в съдебно заседание се установява, че е преведена
еднократно еднократно сумата от 20300.00 лева на 23.04.2007г. по сметка
BG66RZBB91551049812618. Приложен файл с наименование „извлечение от сметка". имало
е просрочени задължения за периода от 15.12.2011г. до 15.06.2017г. включително. В
приложената Справка по чл.366 от ГПК„ Sheet „ДБК от 21.04.2007г." на редове 156 до 161
детайлно по отделни компоненти са описани.Към 06.10.2017г. /дата на подаване на ЗНИ/,
размерът на непогасените задължения е както следва: 1)усвоена и непогасена главница, в
това число: редовно изискуема главница (главница по вноски с настъпил падеж) -8453.63
лева; предсрочно изискуема главница (непогасен остатък от кредита - главница, формирана
от вноските с ненастъпил падеж, които към момента на отправяне на изявлението
(изпращане на уведомлението) за предсрочна изискуемост не са били изискуеми) - 6900.90
лева; 2. начислена редовна (възнаградителна) лихва - 5800.59 лева; 3. начислена наказателна
лихва за забава - 4400.02 лева; 4.съдебни разноски /2% ДТ/ -511.10 лева. Към 07.12.2022г.
/дата на изготвяне на информацията/, размерът на непогасените задължения е както следва:
усвоена и непогасена главница, в това число: редовно изискуема главница (главница по
вноски с настъпил падеж) -8453.63 лева; предсрочно изискуема главница (непогасен остатък
от кредита - главница, формирана от вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
отправяне на изявлението (изпращане на уведомлението) за предсрочна изискуемост не са
били изискуеми) - 6900.90 лева; начислена редовна (възнаградителна) лихва - 5800.59 лева;
начислена наказателна лихва за забава - 4400.02 лева; начислена законна лихва - 268.65 лева;
съдебни разноски - 3106.26 лева. Имало е просрочени задължения за периода от 15.12.2011г.
до 15.06.2017г. включително. Броят на дните просрочие към: 06.10.2017г. /дата на подаване
на ЗНИ/ - 2122 дни; 07.12.2022г. /дата на изготвяне на информацията/ - 4010 дни;
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да
установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е
кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането, като
ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или
9
правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу
изискуемостта на вземането. Основателността на иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се
обуславя от наличието на следните предпоставки: валидно възникнало между страните
правоотношение, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от
страна на задълженото лице, като договорената сума е предадена на ответника. От
събраните по делото доказателства се установи задължението на ответника по
облигационното му отношение с ищеца-цесионер, като не се доказа изпълнението на същия
от длъжника. Съобразно представените и ценени доказателства, настоящия съдебен състав
не установи нелоялни и заблуждаващи търговски практики от страна на ищеца спрямо
ответника. По отношение на релевираното възражение от страна на процесуалния
представител на ответника относно ненадлежното уведомяване на ответника, настоящия
съдебен състав намира, че възражението не е основателно, като уведомяването на длъжника
е настъпило в хода на процеса, което, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК, следва да бъде
съобразено от съда. Ефектът на уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред
съда факт, т.е. с получаване в хода на процеса на уведомление ответникът се счита за
редовно уведомен. След като бъде известен, дори и чрез връчване на исковата молба,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване. Следва да се допълни също, че поканата е изпратена на
кредитополучателя на посочения в договора адрес и е върната с отбелязване, че „пратката не
е потърсена”. Редовно е всяко връчване, което е допустимо съобразно общите правила на
чл.37-49 ГПК, или съобразно специалния закон - чл.36 от Закона за пощенските услуги /в
цитирания смисъл е решение № 229 от 03.04.2014 г. по т. д. № 956/2012 г. на ВКС, второ т.
о., както и решение № 35 от 07.05.2012 г. по в. гр. д. № 1877/2010 г. на ВКС, пето г. о./,
който препраща към Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и
пощенските колети. По силата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката може да са поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато "кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем" поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на
две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми (в този смисъл вж. мотивите към т.18 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС). Упражняването на това право изисква уведомлението да е
достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено (както е в
настоящия случай), то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника - в
10
този смисъл Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК.Според Решение на Съда на ЕС по дело С-
327/10/17.11.11 г., при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд
трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника,
изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. В този смисъл за
надлежното уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422
ГПК, следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в
зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай. Представеното по делото писмо
с обратна разписка е върнато с отметка "пратката не е потърсена от получателя".
Направените отбелязвания по кореспондентската пратка не са оспорени от длъжника.
Адресът на връчване е посоченият в договора за кредит и е адрес на който ответника живее,
на който е търсен, но не е открит. С оглед изложеното фактическо връчване не е
осъществено поради бездействие от страна на получателя - аргумент от цитираното решение
на ВКС. Настоящият състав на съда намира, че в конкретния случай кредиторът е положил
необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за
упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката се счита за съобщено на длъжника на 10.07.2014 г. Посочената
дата предхожда датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
06.10.2017 г., за която не се спори от страните. В настоящата хипотеза връчването е
извършено на адреса, посочен в договора, като според постигнатото съгласие и
установената в договора фикция за получаване следва да се приеме, че същото е редовно,
тъй като длъжникът не е уведомил кредитора за промяната на местоживеенето си, съгласно
чл.6.2., респективно чл.11.7. от Договора, още повече, че в съставения Анекс ответника
недвусмислено и собственоръчно е посочил същия постоянен адрес. В съдебната практика
дори се приема, че връчването е осъществено надлежно, ако кредиторът е положил усилия за
откриването на длъжника, независимо че не е извършено фактическо връчване /решение №
40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601 от 2014 г. на първо т. о./, в случай че е налице
бездействие от страна на получателя.
По възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба и поддържано в
с.з.:
Съдът намира с оглед преценка на събраните по делото писмени доказателства, че
процесното задължение на ответника представлява задължение за периодично плащане по
смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност не е необходимо плащанията да са
еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищцовото дружество към ответника се
погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. Тригодишният срок, с изтичане на
11
който вземанията на ищцовото дружество се погасяват, започва да тече от деня, в който
всяко едно месечно вземане е станало изискуемо. С оглед на това и предвид датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК, с подаването на което давностният срок е
прекъснат - 06.10.2017 г., то в случая задължението за главница за периода от 15.12.2011 г.
до 06.10.2014 г. включително - вземанията на Банката за възнаградителна лихва с падеж
преди 06.10.2014 г. се явява погасено по давност.
Ето защо, искът с правно основание чл. 422 ГПК следва да се уважи за сумата в общ
размер от 14 041,36 лева, от които: Редовно падежирали главници в размер на 5 943,52лв. за
периода от 15.10.2014 г. до 15.06.2017 г., като се отхвърли до предявения размер от 8 453,63
лева, начислена за периода от 15.11.2011 г. до 15.06.2017 г.; Предсрочно изискуема главница
в размер на 4 851,84 лв., като се отхвърли до предявения размер от 6 900.87 лева;
Изискуема редовна лихва в размер на 1 891,96 лв. за периода от 15.10.2014 г. до
12.07.2017г., като се отхвърли за предявения размер до 5 800.59 лева, начислена за периода
от 15.11.2011 г. до 12.07.2017 г. включително; Изискуема наказателна лихва в размер на
1 354,04 лв. за периода от 15.10.2014 г. до 05.10.2017 г, включително, като се отхвърли за
предявения размер от 4 400,02 лв. за периода от 15.12.2011 г. до 05.10.2017г. включително;
ведно със законната лихва за забава от 06.10.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, като бъде отхвърлен до предявената сума в общ размер на 25 555,11лв. и за
периода от 15.11.2011 г. до 06.10.2014 г., поради погасяване на задължението за този период
по давност.
С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав намира, че по отношение на
ответника Г. В. К. с ЕГН ********** се установява съществуването на вземане от ищеца
„Кей Би Си Банк България“ЕАД (с предишно наименование „Райфайзенбанк
(България)“ЕАД) с ЕИК *********, произтичащи от процесния Договор за банков кредит от
21.04.2007г. и Анекс № 1 от 14.09.2010 г., съгласно издадената Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.г.д. 762/2017г., II -ри състав Районен съд гр.Пирдоп, а именно, че
ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 14 041,36 лева, от които: Редовно
падежирали главници в размер на 5 943,52лв. за периода от 15.10.2014 г. до 15.06.2017 г.,
като се отхвърли до предявения размер от 8 453,63 лева, начислена за периода от 15.11.2011
г. до 15.06.2017 г.; Предсрочно изискуема главница в размер на 4 851,84 лв., като се
отхвърли до предявения размер от 6 900.87 лева; Изискуема редовна лихва в размер на 1
891,96 лв. за периода от 15.10.2014 г. до 12.07.2017г., като се отхвърли за предявения размер
до 5 800.59 лева, начислена за периода от 15.11.2011 г. до 12.07.2017 г. включително;
Изискуема наказателна лихва в размер на 1 354,04 лв. за периода от 15.10.2014 г. до
05.10.2017 г, включително, като се отхвърли за предявения размер от 4 400,02 лв. за периода
от 15.12.2011 г. до 05.10.2017г. включително; ведно със законната лихва за забава от
06.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, като бъде отхвърлен като
неоснователен до предявената сума в общ размер на 25 555,11 лв. и за периода от 15.11.2011
г. до 06.10.2014 г., поради погасяване на задължението за този период по давност.
Относно разноските:
12
Отговорността за съдебни разноски е невиновна и обективна, в който смисъл е и
трайната практика на ВС, изразена в ТР 119/1956 г. на ОСГК, настоящия съдебен състав
приема, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно да са кумулативно налице
двете предпоставки: ответника Г. В. К. да не е дал повод за завеждане на иска и да признае
иска. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направеното искане за
присъждане на направените съдебни разноски в настоящото и в заповедното производство
от процесуалния представител на ищцовото дружество, съобразно приложените
доказателства по делото, следва да бъдe уважено в размер на 2036,42 лв.
По изложените съображения, Районен съд-Пирдоп, първи състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Г. В. К. с ЕГН **********
съществуване на вземане на ищеца „Кей Би Си Банк България“ЕАД (с предишно
наименование „Райфайзенбанк (България)“ЕАД) с ЕИК *********, произтичащи от
процесния Договор за банков кредит от 21.04.2007г. и Анекс № 1 от 14.09.2010 г., съгласно
издадената Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. 762/2017г., II -ри състав
Районен съд гр.Пирдоп, а именно, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от
14 041,36 лева, от които: Редовно падежирали главници в размер на 5 943,52лв. за периода
от 15.10.2014 г. до 15.06.2017 г., като се отхвърли до предявения размер от 8 453,63 лева,
начислена за периода от 15.11.2011 г. до 15.06.2017 г.; Предсрочно изискуема главница в
размер на 4 851,84 лв., като се отхвърли до предявения размер от 6 900.87 лева; Изискуема
редовна лихва в размер на 1 891,96 лв. за периода от 15.10.2014 г. до 12.07.2017г., като се
отхвърли за предявения размер до 5 800.59 лева, начислена за периода от 15.11.2011 г. до
12.07.2017 г. включително; Изискуема наказателна лихва в размер на 1 354,04 лв. за периода
от 15.10.2014 г. до 05.10.2017 г, включително, като се отхвърли за предявения размер от
4 400,02 лв. за периода от 15.12.2011 г. до 05.10.2017г. включително; ведно със законната
лихва за забава от 06.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, като бъде
отхвърлен като неоснователен до предявената сума в общ размер на 25 555,11 лв. и за
периода от 15.11.2011 г. до 06.10.2014 г., поради погасяване на задължението за този период
по давност.
ОСЪЖДА Г. В. К. с ЕГН **********, да заплати на Кей Би Си Банк България“ЕАД (с
предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ЕАД) с ЕИК *********, общо
разноски в размер на 2036,42 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
13