Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260269
гр. Пловдив, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря СИЙКА
РАДЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3930/2020 г. по описа на
ПРС, ХХV н.с., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 16-69 от 25.09.2019 г. на Х.А.К.- Началник Отдел „Рибарство и
контрол-Южна България“ гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, със седалище гр.Бургас, с
което на А.С.К. , ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева на
основание чл.65 от Закона за рибарството и аквакултурите за нарушение на чл.24,
ал.1, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, както и глоба в
размер на 400 лева на основание чл.66, ал.3 от ЗРА за нарушение на чл.24, ал.5
от ЗРА.
Жалбоподателят А.К. в жалбата си оспорва фактическата обстановка и навежда
доводи за липса на осъществени нарушения. Прави искане за отмяна на атакуваното
НП. В съдебно заседание, редовно уведомен, не се явява лично, не се
представлява. От процесуалния му представител адв.С.Ч. е постъпила молба, в
която се поддържа направеното в жалбата искане за отмяна на НП и се излагат
аргументи за това.
Въззиваемата страна – ИА „Рибарство и аквакултури“ се представлява от
юрисконсулт М.А., която излага становище за правилно и законосъобразно издадено
НП и моли за неговото потвърждаване. Иска се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което
е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
На 08.08.2019 г. служителите на ИАРА – отдел Южна България, сектор Пловдив
– св.Ц.Б. и колегите му С. Ц.и Й.Т. осъществявали контрол за в района на язовир
„Пясъчник“, в местността „Бунгала“, община Хисаря. Около 23.45 часа те
забелязали три лица, които осъществявали риболов. Била извършена проверка на
тези лица, като се установило, че едното от тях – жалбоподателят А.К.
осъществява риболов с 5 броя въдици, които били в работно положение. За
установеното спрямо него бил съставен АУАН В 0016544 за нарушения на чл.24,
ал.5 и чл.24, ал.1, т.1 от ЗРА.
В законоустановеният срок не постъпили писмени възражения по реда на чл.44
ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН, било издадено атакуваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
доказателствата по делото – НП, АУАН, заповед на министъра на земеделието и
храните от 21.01.2014 г, писмо от ИАРА, Отдел „Рибарство и аквакултури“ Южна
България гр.Пловдив от 04.09.2020 г., Заповед на министъра на земеделието,
храните и горите от 01.04.2020 г., билет за любителски риболов на А.С.К.
валиден от 12.04.2019 г. до 12.04.2020 г., както и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание
актосъставител Ц.Б., които съдът
кредитира като логични, последователни, непредубедени и съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал.
По отношение на съставения АУАН и издаденото НП се установява, че същите са
издадени от оправомощени лица, в кръга на тяхната компетентност. При
съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения. Описанието на
нарушенията, които се твърди да са извършени е точно и ясно, сочи се какво
поведение, кога и къде е осъществено от жалбоподателят, както и кои законови
разпоредби са нарушени. Изложения аргумент за допуснато съществено процесуално
нарушение с изписване на съкращение ЗРА вместо пълното наименование на Закона
за рибарство и аквакултурите, с което да е ограничено правото на защита на
жалбоподателят, съдът намира за неоснователно. Действително е изписано
съкращение на наименованието на нормативния акт, който е бил нарушен, но това не
би могло да създаде такава неяснота за санкционираното лице, която да го е
поставила в пълна невъзможност да разбере в какво се обвинява. Това е така,
доколкото няма спор, че проверяващите са се легитимирали, т.е. станало е ясно,
че се извършва проверка във връзка с осъществявания риболов. От друга страна
ясно се сочи в съставения АУАН, че се констатират нарушения при риболов, а
следва да се отчита и че на гърба на издаваните билети за любителски риболов,
изрично са посочени законовите разпоредби на Закона за рибарството и
аквакултурите, включително и пълният текст на разпоредбата на чл.24 от закона
/в редакцията му действаща към момента на проверката/. С оглед на всичко това и
съдът счита, че с посочването на съкращението ЗРА не би могло да се създаде неяснота
у санкционирания кой нормативен акт е нарушил, респективно да се приеме за
ограничено правото му на защита до степен, която налага отмяната на
наказателното постановление само на това основание.
По отношение на доказаността на нарушенията, съдът счита че от
доказателствата по делото може да се считат за доказани и двете нарушения. По
отношение на нарушението на чл.24, ал.1, т,1 от ЗРА следва да се посочи, че
трябва да се приеме за доказано осъществяването на това нарушение. По делото са
налични единствено показанията на актосъставителя, които съдът кредитира като
логични, последователни и непротиворечиви. От страна на жалбоподателят и
неговия процесуален представител след започване на съдебното производство
отначало, наложило се поради преразпределение на делото с оглед заболяване на
съдията докладчик, не са ангажирани доказателства – писмени или гласни, които
да оборват показанията на св. Б., както и не са правени искания за допускане на
такива доказателства. По делото е постъпила молба от адв.Ч., в която се сочи че
няма доказателствени искания и се сочат аргументи по същество на делото с
искане за отмяна на наказателното постановление. Доколкото по административно –
наказателните дела по реда на ЗАНН субсидиарно се прилагат разпоредбите на НПК,
в конкретния случай приложение намира и разпоредбата относно неизменност на
състава, а това от своя страна води на извод, че показанията на свидетели
разпитани пред друг съдебен състав не могат да бъда ползвани от решаващия съд,
тъй като се нарушава принципа на непосредственост. С оглед на вече посочената
липса на доказателствени искания и на категоричността на показанията на св.Б.,
съдът счита че няма как да бъде прието от доказателствата по делото, че
жалбоподателят А.К. е осъществявал риболов с разрешените 3 броя въдици, а не с
посочения в АУАН и НП забранен брой – 5. С оглед на това се приема за доказано
осъществяването на нарушение на чл.24, ал.1, т.1 от ЗРА от жалбоподателят.
Що се касае до другото нарушение – това по чл.24, ал.5
от ЗРА, съдът счита и него за доказано по несъмнен и категоричен начин. Следва
изрично да се посочи, че проверката е осъществена на дата 08.08.2019 г. в 23.45
часа на язовир „Пясъчник“. Към тази дата разпоредбата на чл.24, ал.5 от ЗРА е
бил в следната редакция : „Любителският риболов се разрешава само през светлата
част на денонощието през всички дни на седмицата, извън периода на забраната по
чл.32, ал.1.“. Към датата на проверката е очевидно, че в тъмната част на
денонощието любителски риболов е бил забранен. Безспорно е, че часът на
проверката – 23.45 часа във всички случаи попада именно в тъмната част на
денонощието, т.е. при положение, че се счита за доказано осъществяването на
риболов от жалбоподателят, няма как да се приеме че към този момент не е
нарушена разпоредбата на чл.24, ал.5 от ЗРА с оглед момента от денонощието, в
който се констатира осъществяването на тази дейност. Наказателното
постановление пък е било издадено от наказващия орган на 25.09.2019 г. В
последствие на 13.12.2019 г. /почти 3 месеца след издаване на НП/ в Закона за
рибарството и аквакултурите са обнародвани изменения в ДВ бр.98 от 2019 г. Една
от промените разпоредби е тази на чл.24, ал.5 от ЗРА, която след изменението е
със следното съдържание : „Любителският риболов през светлата част на
денонощието се разрешава през всички дни на седмицата, извън периода на
забраната по чл. 32, ал. 1.“. Разпоредбата
на ал.6 на чл.24 е изменена по следния начин : „Любителският риболов през тъмната част на денонощието
се разрешава само от брега през всички дни на седмицата в периода от 1 април до
1 ноември, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 и само в рибностопански
обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на ал. 9.“. Новосъздадената ал.9 на чл.24
пък гласи : „Редът, условията
и обектите по ал. 6, в които се разрешава любителският риболов през тъмната
част на денонощието, се определят ежегодно със заповед на министъра на
земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния директор на
ИАРА.“. В
допълнителните разпоредби на закона е добавена и дефиниция за тъмна част на
денонощието, като е създадена т.53 със следното съдържание : „Тъмна част
на денонощието“ е периодът:
а) от 18,30 ч. до 06,30 ч. – за
месеците ноември, декември и януари;
б) от 20,30 ч. до 06,00 ч. – за
месеците февруари, март и април;
в) от 22,00 ч. до 05,00 ч. – за
месеците май, юни и юли;
г) от 21,00 ч. до 06,00 ч. – за
месеците август, септември и октомври.“
С оглед на тези законодателни промени
се поставят няколко въпроса – дали поведението на жалбоподателят К. се явява
административно нарушение и към момента на решаване на делото, следвало ли е
наказващия орган да изчака няколко месеца за решаване на въпроса относно
административно-наказателната отговорност на нарушителят и законосъобразна ли е
наложената санкция. С оглед хронологията на събитията няма как да не се приеме,
че към момента на проверката – 08.08.2019 г. и момента на решаване въпроса за
отговорността от наказващия орган, поведението на А.К. е било нарушение на
чл.24, ал.5 от ЗРА, поради което и правилно е бил санкциониран същият за него.
С оглед момента на законодателните промени и доказателствата по делото се
установява, че за 2019 година министърът на земеделието, храните и горите не е
издавал заповед за регламентиране на водоемите, в които се разрешава любителски
риболов. За 2020 г. такава заповед е издадена, като при запознаване със
съдържанието и се установява, че за Пловдивска област нощен риболов се
разрешава единствено на язовир „Въча“. С оглед на това съдът счита, че забрана
за нощен риболов на язовир „Пясъчник“ е в сила и към момента, т.е. независимо
от законодателните промени поведението на жалбоподателят би се явило
административно нарушение и към момента. Ето защо не се приема, че промяната на
законодателството се отразява на преценката на това дали с поведението си А.К.
е осъществил състав на административно нарушение осъществявайки риболов в 23.45
часа на язовир „Пясъчник“. Изрично трябва да се посочи, че наказващия орган е
нямало как да съобразява бъдещи разпоредби на законодателството при решаване
въпроса за отговорността на нарушителя.
Що се касае до
наложените санкции, съдът счита същите за законосъобразни. Приложени са
санкционните разпоредби съотносими към установените нарушения, а наложените
санкции са в минимален размер. Това съдът счита за съответно на тежестта на
конкретните нарушения, поради което и съдът счита че законосъобразно са
наложени същите и те са правилно индивидуализирани от наказващия орган.
Установените
административни нарушения не се явяват и маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН
нито преценявани поотделно, нито в съвкупност. От една страна всяко от
административните нарушения не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с аналогични случаи на такива нарушения. От друга страна
се установява осъществяването на повече от едно нарушение от жалбоподателят,
което завишава обществената опасност на всяко от тях. При преценката на
нарушението по чл.24, ал.5 от ЗРА пък не следва да се отчитат законодателните
промени настъпили в последствие и да се приеме случаят за маловажен, тъй като
от една страна любителския риболов в тъмната част на денонощието не е
безусловно разрешен, а е под разрешителен режим. От друга страна се установява,
че и към момента нощен риболов на този
водоем също е административно нарушение. Ето защо с оглед на всичко това не
може да се приеме, че само въз основа на законодателните промени това нарушение
следва да се счита за маловажен случай. Отчитайки всички посочени
обстоятелства, съдът счита че правилно са приложени санкционните разпоредби,
тъй като нито едно от двете нарушения не следва да се приеме за маловажен
случай.
Ето защо и съдът счита, че следва да се потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Що се касае до направеното процесуално искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на въззиваемата страна, то същото е
основателно с оглед потвърждаване на процесното НП. С оглед на това съдът счита,
че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева, като
бъде осъден жалбоподателят да заплати тази сума на въззиваемата страна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №
16-69 от 25.09.2019 г. на Х.А.К.-
Началник Отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ гр.Пловдив към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури, със седалище гр.Бургас, с което на А.С.К. , ЕГН ********** е
наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 100.00 /сто/ лева на основание чл.65 от Закона за
рибарството и аквакултурите за нарушение на чл.24, ал.1, т.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите /ЗРА/, както и глоба в размер на 400 лева на
основание чл.66, ал.3 от ЗРА за нарушение на чл.24, ал.5 от ЗРА.
.
ОСЪЖДА А.С.К. да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.