№ 1876
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20231100512284 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение № 10428 от 16.06.2023 г., постановено по гр.дело № 18376/2022 г. по
описа на СРС, Г.О., 69 състав, е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, че В. К. К., ЕГН ********** дължи на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 258,47 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода април 2018 г.-април
2020 г. в имот с аб. № 104304, представляващ ап.54 в гр. София , ж.к.“Дружба-1“,
бл.****, и 10,61 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение в посочения период - м.04.18 г. - м.04.20 г. , заедно със законната
върху сумите от 22.04.2021 г. до погасяването им, както и мораторна лихва за забава в
периода м.15.09.2018 г.- м.04.20 г. в размер на 43,58 лева върху незаплатена сума за
топлинна енергия, като е отхвърлен иска за стойност на потребена топлинна енергия
за разликата до пълния предявен размер от 435,06 лева и за периода м.05.17 г.- м.03.18
г.; иска за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услугата дялово
разпределение за разликата до пълния предявен размер от 11,33 лева и за м.03.2018 г.;
както и исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над уважения размер
1
от 43,58 лева до пълния предявен размер от 71,68 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия
за периода 15.09.2018 г. - 13.04.2021 г. и изцяло за сумата от 2,06 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 01.05.18 г.- 13.04.21 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 23157/21 г. на СРС, 69 с-в. С решението на съда е признато за установено
на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, че П. Г. К., ЕГН
********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* следните суми:
1033,88 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода април
2018 г. -април 2020 г. в имот с аб. № 104304, представляващ ап.54 в гр.София,
ж.к.“Дружба-1“, бл.**** , и 39,82 лева, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение в посочения период-м.04.18 г.- м.04.20 г.,
заедно със законната върху сумите от 22.04.2021 г. до погасяването им , както и
мораторна лихва за забава в периода м.15.09.2018 г.- м.04.20 г. в размер на 159,74 лева
върху незаплатена сума за топлинна енергия, като е отхвърлен иска за стойност на
потребена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 1740,25 лева и
за периода м.05.17 г.- м.03.18 г.; иска за заплащане на възнаграждение за предоставяне
на услугата дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 45,33
лева и за м.03.2018 г.; както и исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата над уважения размер от 159,74 лева до пълния предявен размер от 286,73 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. - 13.04.2021 г. и
изцяло за сумата от 8,23 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение
за периода 01.05.18 г.- 13.04.21 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 23157/21 г. на СРС, 69 с-в. С
решението на съда е осъдена В. К. К., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 11,26 лева -
разноски по ч.гр.дело № 23157/21 г. на СРС, 69 с-в, както и сумата от 21,27 лева -
разноски по настоящото исково производство, изчислени съразмерно на уважените
искове. С решението на съда е осъдена П. Г. К., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
44,43 лева - разноски по ч.гр.дело № 23157/21 г. на СРС, 69 с-в, както и сумата от
60,59 лева- разноски по настоящото исково производство , изчислени съразмерно на
уважените искове. С решението на съда е осъдена „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
********* да заплати на адвокат С. П. Ф. от САК, с адрес на упражняване на
дейността в гр. София, ул.“****, на осн. чл.38, ал.2, вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 332,96 лева, за осъществено безплатно
2
процесуално представителство на ответниците по делото. Решението е постановено
при участието в процеса на „Техем Сървисис“ ЕООД, като трето лице помагач на
ищеца.
Срещу решението на СРС, 69 с-в е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация
София“ ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.Б.Д. с искане същото да бъде отменено, в
частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание
чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и вместо това да бъде
постановено друго, с което бъдат уважени предявените искове в обжалваната част.
Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение
на материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемите страни- ответници П. Г. К. и В. К. К., чрез пълномощника си
адв.Кръстьо Еров оспорват жалбата, като неоснователна. Молят жалбата като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -
потвърдено в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно.
Претендират присъждане на направени разноски по делото.
Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Техем Сървисис“-ЕООД,
гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които
са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
3
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, в обжалваната част, като
на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените установителни
искове за главница и мораторна лихва за забава, в частта в която са отхвърлени.
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
В настоящия случай, във връзка с единствения основен довод в жалбата на
ищеца настоящият въззивен състав намира, че в съответствие с материалния и
процесуален закон първоинстанционния съд е съобразил направеното от ответниците с
отговора на исковата молба своевременно възражение за погасяване по давност на
вземанията за главница и лихви, като е приел, че част от претендираните вземания за
главница са погасени с изтичане на 3 - годишна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД, съгласно
трайно установената практика по въпроса, обобщена в ТР № 3/18.05.2012 г., по
тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС. Според разпоредбата на чл.114,
ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при
срочните задължения давността тече от деня на падежа- т.е. погасени биха били
вземанията, станали изискуеми три години назад от подаване на заявлението - в случая
от 22.04.2021 г. Съобразен с материалния закон е извода на съда, че погасени по
давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 22.04.2018 г.
Основателно е възражението на ответниците по предявените искове /чл.120 ЗЗД/ за
изтекла погасителна давност за част от вземанията за стойността на претендираната
топлинна енергия. Процесното главно вземане /респективно вземания/ следва да се
приеме за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, в какъвто смисъл е
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк.дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС,
в което е прието, че понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен право-пораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Поради горното, при приложение на специалния
давностен срок, предвиден в чл.111, б.”в” ЗЗД, се налага приемането на обоснован
извод, че вземанията за главница, станали изискуеми преди 22.04.2018 г. /чл.114, ал.1
4
ЗЗД вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.116, б.”б” ЗЗД/, са били погасени по давност.
Първоинстанционният съд като е достигнал до същия правен извод е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
По отношение отхвърлената част по предявените искове за лихви за забава по
чл.86, ал.1 ЗЗД в жалбата не се излагат никакви конкретни съображения, относно
неправилност на решението, поради което съдът не намира основание за промяна
изводите на първоинстанционния съд и в тази обжалвана част.
С оглед на така изложените съображения, предявените искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
в обжалваната им част се явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно
са били отхвърлени от първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК, в обжалваната част.
С оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. От друга страна на основание чл.78, ал.3 от ГПК във
вр. с чл.273 от ГПК въззивника- ищец, следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемите страни-ответници/ на всеки един от тях/ сумата от по 400 лева -
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, съгласно
договори за правна защита и съдействие от 12.02.2025 год.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10428 от 16.06.2023 г., постановено по гр.дело
№ 18376/2022 г. по описа на СРС, Г.О., 69 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“ Ястребец“ № 23Б, да заплати на П. Г. К., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски
/адв.възнаграждение/.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“ Ястребец“ № 23Б, да заплати на В. К. К., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 400 лв.
/четиристотин лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски
5
/адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг.
на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Техем Сървисис“-
ЕООД, гр.София, като трето лице - помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД,
гр.София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6