РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 158
гр. Перник, 07.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Съдия:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500053 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от Професионална гимназия по
облекло и туризъм „Св.Иван Рилски“ – гр.П., със съдебен адрес гр.П., ул.“Черешово
топче“ №2, ет.3, оф.12 срещу решение №1027 от 23.11.2024 г., постановено по гр. д.
№1379/2024г. по описа на Районен съд – гр. П., с което въззивният жалбоподател е
осъден да заплати Р. Д. А., ЕГН: **********, с адрес: град П., *** сумите, както
следва: на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 2 500,61 лв., представляваща разликата
между увеличеното /действително дължимо/ и изплатеното й трудовото
възнаграждение за времето от 01.01.2023 г. до 31.07.2023 г. /вкл./, дължимо във връзка
със заеманата от нея в посочения период по трудово правоотношение с ответника
длъжност „Старши учител, теоретично обучение“, с код по НКПД 23205007, което
трудово правоотношение е прекратено със Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. на
директора на Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“
град П., считано от 01.08.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 28.03.2024 г., до окончателното плащане на вземането; на основание
чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 714,43 лв., представляваща разликата между дължимия
размер и размера на полученото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван
годишен отпуск в размер на 42 дни при прекратяването на трудовото правоотношение
на ищеца за длъжност „Старши учител, теоретично обучение“, с код по НКПД
23205007, при ответника със Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. на директора на
Професионална гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ град П., считано
от 01.08.2023 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба –
28.03.2024 г., до окончателното плащане на вземането; сумата от 3 929,54 лв.,
1
представляваща разликата между действителния дължим размер и размера на
полученото обезщетение, на основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 31, ал. 1 т. 2 от КТД за
системата на предучилищното и училищното образование № Д01 269/06.12.2022 г. в
размер на 11 брутни заплати при прекратяване на трудовото и правоотношение при
ищеца със Заповед № РД-13-791/17.07.2023 г. на директора на Професионална
гимназия по облекло и туризъм „Свети Иван Рилски“ - град П., считано от 01.08.2023
г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата
молба - 28.03.2024 г., до окончателното изплащане.
Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в
частта, с която исковете за трудово възнаграждение са уважени.
Със същото съдебно решение, първоинстанционния съд се е произнесъл по отношение
на разноските, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, въз основа на които
жалбоподателят твърди, че съдебното решение е неправилно. Сочи се, че неправилно
и в противоречие с материалния закон районният съд е приел, че искът с правно
основание чл.128 т.2 вр. чл.242 от КТ е основателен и доказан, като се поддържа, че
подписаният на 10.08.2023 г. Анекс към КТД №Д01-269/06.12.2022 г. за системата на
предучилищното и училищното образование няма пряко действие и не може да се
приложи по отношение на ответницата по въззивната жалба /ищца в
първоинстанционното производство/, тъй като нейното трудово правоотношение с
работодателя е било прекратено към датата на неговото подписване. Поддържа, че на
въззиваемата са били изплатени всички следващи й се суми за трудово
възнаграждение за исковия период, както и съответните обезщетения при
пенсиониране. Поддържа, че въззивният жалбоподател е второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити, поради което и е съобразило писмо №0602-1024/27.09.2023 г. на
МОН, с което били дадени указания, че не са налице законовите предпоставки за
изплащане на разликата в трудовите възнаграждения на служители с прекратени
трудови договори. Оспорва въззиваемата да е била член на синдикална организация
към релевантния исков период. Оспорва редовността на исковата молба, като
поддържа, че по отношение на исковете по чл.224 ал.1 КТ и чл.222 ал.3 КТ
формулираният петитум бил неясен. Моли за отмяна на първоинстанционното
решение и за отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е изразила становище за
неоснователност на жалбата, като е изложила подробни аргументи за правилност и
законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима, (подадена против подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна,
2
имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея не е направено искане за събиране нанови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговорите по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 15.03.2025 г. от 10,50 часа, за която дата и час страните да се
призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни
да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
3
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на
Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4