№ 1117
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:М. Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000500157 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 3713 от 25.06.2020 год., постановено по гр.д.№ 13441/2019 год. по описа на
СГС, I-20 състав, съдът е осъдил Столична Община да заплати на Р. Б. П. и М. Б. В., на
правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата от по 21 354.50 лева, представляваща обезщетение
за лишаването им от ползване на 2880/4500 идеални части от имот с пл. № 2437 по плана на
гр. Банкя от 1977 г., за периода от 24.10.2009 г. до 31.04.2012 г., ведно със законната лихва
от 27.04.2014 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 2132,67 лева – разноски по делото, като исковете са отхвърлини за разликата до пълния
претендиран размер от по 30 000 лева за всеки от ищците, както и за периода от 01.05.2012
г. до 24.10.2014 год.. Със същото решение съдът е осъдил Сдружение с нестопанска цел
„Тенис-Клуб Банкя“ да заплати на Р. Б. П. и М. Б. В., на правно основание чл.59 от ЗЗД за
сумата от по 30 000 лева, представляваща обезщетение за лишаването им от ползването на:
1/ 2880/4500 идеални части от имот с пл. № 2437 по плана на гр. Банкя от 1977 г., за периода
от 24.10.2009 г. до 31.04.2012 г. и 2/ 2880/4500 идеални части от реална част от имота с
идентификатор 02659.2195.1784 с площ 1750 кв.м., графично изобразена на скица на л. 117
от делото на СРС, ведно със законната лихва от 27.04.2014 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 996,10 лева – разноски по делото.
Решението е обжалвано от ищеца М. Б. В., чрез процесуален представител, като се излагат
доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Неправилно съдът бил приел по
1
отношение на Столична Община, че не било установено ползване на имота след датата на
приключване на устните състезания пред въззивния съд в преюдициалното производство по
иска в правно основание чл.108 от ЗС до завеждане на настоящето производство
/01.05.2012-24.10.2014 год./. От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че
ищците нямали достъп до имота си, в които се провеждали мероприятия, организирани от
Общината. Отделно от това се оспорват изводите на съда по формиране на стойността по
обезщетението, като счита, че исковата претенция и срещу този ответник следва да бъде
уважена изцяло.
Решението е обжалвано и от ответника Столична Община в осъдителната част с доводи за
неправилност и незаконосъобразност. Излагат се доводи, че не е нито собственик, нито
владелец, нито ползвател на процесните идеални части и в тази връзка не дължи
обезщетение, тъй като още през 2009 год. е прехвърлила собствеността върху имота на
трети лица. Съдът отделно от това не е изследвал индентичността на имота и поради това е
постановил порочно решение, което молят да бъде отменено и исковете против тях да бъдат
отхвърлени изцяло.
Решението е обжалвано и от ответника Сдружение с нестопанска цел „Тенис-Клуб Банкя“.
Развиват се оплаквания, че решението е недопустимо, тъй като правния спор е субсумиран
под нормата на чл.59 от ЗЗД, което е неправилно. Твърди се още, че решението е
неправилно, тъй като не са се установили елементите на института на неоснователното
обогатяване. Неправилно съдът е възприел, че упражняват фактическата власт върху имота,
като не е кридитерил всички доказателства по делото и не е обсъдил направените
възражения. Не е установено по делото обогатяване на Сдружението и респективно
обедняване от страна на ищците, което прави искът им против него неоснователен. Твърди,
че неправилно съдът е приел настъпила преклузия на възражението му за изтекла
погасителна давност, тъй като това възражение може да се въведе по всяко време на
производството, включително и пред въззивната инстанция. Моли за отмяна на решението и
отхвърляне на исковете.
Ответниците по жалбите М. – М. Л.-П., Б. Р. П. и М. Р. П., в качеството си на
правоприемници на Р. Б. П. не вземат становище
Останалите въззивници оспорват изложените доводи в жалбите на насрещната страна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Пред първоинстанционният съд са предявени обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.59 от ЗЗД, като ищците Р. Б. П., М. Б. В. и Е. Б. Ш. /починала в хода на
процеса и оставила правоприемници другите двама ищци/ излагат в исковата си молба, че са
собственици при равни дялове на 2880/4500 идеални части от имот с пл. № 2437, кв. 58 по
плана на гр. Банкя от 1977 г., включен в УПИ I - за Балнеосанаториум, целият с площ 4500
кв.м., при граници на имота: запад-имот № 1784; север и юг - части от УПИ I и улица, като
сочат придобивен способ наследство от Р. Б. П. и реституция на основание чл. 2 ЗВСВНОИ
2
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Поддържат, че с решение по гр.д. № 857/2012 г. по
описа на ВКС, II ГО, било признато правото им на собственост, а ответниците били осъдени
да предадат владението върху описания по-горе имот. Въз основа на влязлото в сила
решение им бил издаден изпълнителен лист, по силата на който било образувано
изпълнително дело № 1960/2013 г., до ответниците била изпратена покана за доброволно
изпълнение, но последните не предали доброволно владението върху имота и затова не е
осъществен въвод във владение. Твърди се, че за периода от 24.10.2009 г. до 24.10.2014 г.
ответниците ползват имота без правно основание, като ги лишават от възможността да
реализират в пълен обем правото си на собственост, поради което претендират обезщетение
от по 30 000 лева за всеки ищец от всеки ответник или общо 60 000 лева от Столична
Община и 60 000 лева от Сдружение с нестопанска цел „Тенис-Клуб Банкя“, като
претендират и законната лихва върху сумите, считано от датата на исковата молба до
окончателното плащане и сторените пред въззивния съд разноски.
Ответника Столична Община оспорва исковете, като излага доводи, че не е нито собственик,
нито владелец, нито ползвател на процесните идеални части, тъй като преди подаването на
искова молба по ревандикационният иск и съответно влизането в сила на решението по
спора за собственост между страните, е прехвърлил правото на собственост върху 1620/4500
идеални части от ПИ № 2437, кв. 58 по плана на гр. Банкя на трети лица – И. С., Л. С. и М.
С.. Не оспорва, че е образувано изпълнително дело и е получил покана за доброволно
изпълнение - предаване владението на имота, като в тази връзка твърди, че съдебният
изпълнител не е пристъпил към принудително отстраняване, поради наличие на спор между
страните, което обективирал в съставен по изпълнителното дело протокол. Моли съда да
отхвърли претенциите срещу него, като в проведеното последно открито съдебно заседание
релевира възражение за изтекла давност на претенцията. Претендират се разноски.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Тенис-Клуб Банкя“ също твърди, че не е
собственик, нито владелец или държател на процесните идеални части, като излага
твърдения, идентични с тези на Столична Община. Заявява, че не е бил поканен да заплати
претендираното обезщетение, а предвид факта, че се касаело до съсобствен имот, смята, че
искът е недопустим. Евентуално заявява, че имотът, за който ищците търсят обезщетение не
е идентичен с имота, който сдружението ползва, съгласно сключените от него договори за
заем за послужване. Моли съда да отхвърли претенциите срещу него, като и този ответник в
проведеното последно открито съдебно заседание релевира възражение за изтекла давност
на претенцията. Претендира разнооски.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбите предмет на въззивен контрол намира следното:
Фактическата обстановка е правилно установена и хронологично проследена е следната:
Столична Община на 22.01.2009 год. е прехвърлила на И. С., Л. С. и М. С. няколко имота,
измежду които и 1620/4500 идеални части от ПИ 2437, кв. 58 по плана на гр. Банкя.
Физическите лица са прехвърлили на 28.05.2009 год., 1620/4500 идеални части от имота с №
3
2437 на „Интеракт“ ЕООД, като тези идеални части се ползват от ответното Сдружение на
основание договори за заем за послужване, считано от 01.06.2009 год. Видно е от
представените доказателства, че на 31.10.2011 г., И. С., Л. С. и М. С. отново са придобили
собствеността върху 1620/4500 идеални части от имота с №2437 в кв. 58 на гр. Банкя. Не е
спорно, че И. С. е председател на управителния съвет и представляващ Сдружение с
нестопанска цел „Тенис-Клуб Банкя“.
Р. Б. П., М. Б. В. и Е. Б. Ш. са депозирали на 24.04.2009 год. искова молба против Столична
Община и Сдружение с нестопанска цел „Тенис-Клуб Банкя“, като са поискали от съда да ги
признае за собственици на целия ПИ 2437, кв. 58 по плана на гр. Банкя с площ от 4 500 кв.м.
при съседи – имот 1784 и улица и да осъди ответниците да им предадат владението на
имота. Основали са претенцията си на заповед на кмета за отмяна на отчуждаване на
2880/4500 идеални части от имота, а за останалите 1620/4500 идеални части са твърдели
възстановяване на собствеността по силата на реституционният закон.
На 17.01.2012 г. са били одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри за
територията на стария имот с пл. № 2437 в кв. 58 по плана на гр. Банкя от 1977 год., като
имотът, идеална част от който притежават ищците, попада в няколко други имота, съгласно
одобрената кадастрална карта. Един от тези имоти е с идентификатор 02659.2195.1784. На
територията на последния се помещава ответното Сдружение, което се установява от
заключението на вещото лице Д. и изготвената от него комбинирана скица и се потвърждава
от приетата тройна съдебно-техническа експертиза.
Производството по исковете с правно основание чл.108 от ЗС е приключило пред първата
инстанция с решение за отхвърляне на претенциите. По въззивна жалба на ищците е
образувано производство пред СГС, където съдът на 01.05.2012 г. е провел заседание на
което е даден ход на устните състезания, след което с решение от 30.05.2012 г. е потвърдил
решението на първата инстанция. По реда на инстанционният контрол решението е
обжалвано от ищците пред ВКС, като съдът с решение от 26.07.2013 г. постановено по гр.д.
№ 857/2012 г. е осъдил Столична Община и Сдружение с нестопанска цел „Тенис-Клуб
Банкя“ да отстъпят собствеността и предадат на Б. П., М. Б. В. и Е. Б. Ш. владението върху
2880/4500 идеални части от имот, представляващ пл.№ 2437 в кв. 58 по плана на гр. Банкя
от 1977 год., включен в УПИ I-за балнеосанаториум, целият с площ 4 500 кв. м., при граници
на този имот: от запад – имот 1784, от север и юг – части от УПИ I - за балнеоложки
комплекс и улица, представляващ стар пл. № 319 в кв. 71 и 72 /кв. 80/ по плана от 1955 год.,
като в останалата част, в която ищците са претендирали собствеността върху 1620/4500
идеални части съдът е оставил в сила решението на въззивната инстанция, която е
потвърдила първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията.
Въз основа на влязлото в сила решение и издадения изпълнителен лист е било образувано
изпълнително производство пред ЧСИ А., по което на 22.11.2013 год. ответниците са били
поканени да предадат владението върху 2880/4500 идеални части от имота с №2437 в кв. 58
на гр. Банкя, но въвод във владение не е бил реализиран.
4
В производството пред първоинстанционият съд са разпитани свидетелите Х., И. и А., които
установяват, че комплексът с изградени тенис кортове продължава да функционира и към
датата на съдебното заседание, в което са изслушани свидетелите - 20.05.2016 г.
Свидетелите, доведени и от едната и от другата страна, потвърждават, че тенис кортовете
работят и се намират на мястото където са били от 90-те години насам, като от показанията
на свидетелката И. се установява, че на входа им има табела „Тенис клуб банкя“, а в
показанията си свидетелят Х. заявява, че саздов е собственик на имота и ползва същия. И
настоящия състав кредитира показанията на свидетелите, тъй като те отразяват
непосредствени техни впечатления за правно релевантни за спора факти, поради което
следва да се приеме за установено, че Сдружението ползва имота, част от който е
собственост на ищците. В подкрепа на този извод са и данните от вещите лица, извършили
оглед на място на 24.02.2017 г., като експертите са констатирали, че в имота попадат част от
ресторант с обслужваща сграда, част от два покрити тенис кортове и част от открит тенис
корт с червена настилка. Това е заключението и на експертизата, изготвена от инж.Д..
Приети са прид първоинстанционният съд заключения на вещи лица, които са имали за
задача да определят справедлива наемна цена за процесния имот за периода на претенцията
– 24.10.2009 г. 24.10.2014 г., и от които се установява, че няма пазарни аналози на
оценявания поземлен имот. Въпреки това първоначалното заключение на инж. Д. е
предложило цена на кв.м. от 0,20 лева, която е определена на база на пазарни аналози на
предлагани имоти сходни на оценявания в околността на гр. Банкя и след редукция в цената.
Не е ясно обаче кои и къде се намират тези имоти, които според експерта са съпоставими с
оценявания. Затова за съда е невъзможно да провери изводите на експерта и респ. да се
довери на заключението му. Същите съображения важат и за повторното заключение,
изготвено от същото вещо лице, което е приело като изходна стойност пазарен наем от 0,20
лева на кв.м., която впоследствие е коригирана с коефициенти.
Приетото е и заключение на тройната съдебно-техническа експертиза, по която отново е
счетен, че пазарен наем за процесния имот е такъв от 0,20 лева за кв.м. и отново е
отбелязана липсата на пазарни аналози. Също както и предходните заключения, тройната
експертиза не изяснява по какъв начин е стигнала до извода за размера на пазарния наем на
процесния имот. Поради тази причина съдът не може да провери верността на заключението
и да го кредитира.
Последната тройна експертиза е изготвена от вещите лица Х.а, Т. и И. и за да отговорят на
задачата си експертите са търсили пазарни аналози на оценявания имот, но не са открили
идентични такива. Въпреки това са посочени оферти за празни поземлени имоти, находящи
се в гр. София, на база на които е формирано заключение за пазарна цена на процесния.
Офертните цени на имотите, които формират средната пазарна цена, са коригирани с
коефициенти, така че да се доближат до оценявания имот. По този начин е формирана
наемна цена за имота от 117 907 лева за целия процесен период, както следва: 461 лева за
периода 24.10.2009 г. – 31.10.2009 г.; 3 570 лева за периода 01.11.2009 г. – 31.12.2009 г.; 24
876 лева за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2009 г.; 27 996 лева за периода 01.01.2011 г. –
5
31.12.2011 г.; 21 084 лева за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г.; 17 976 лева за периода
01.01.2013 г. – 31.12.2013 г.; 20 214 лева за периода 01.01.2014 г. – 30.09.2014 г.; 1 740 лева
за периода 01.10.2014 г. – 24.10.2014 г. Вещите лица са определили и наемна цена по метода
на капитализираната поземлена рента, който за идеалните части от имота на ищците възлиза
на 52 6387 лева за процесния период. След това експертите са комбинирали двата метода,
като са дали значителен превес на метода на пазарните аналози /сравнителния метод/ и така
са достигнали до заключението си, че справедливата пазарна стойност на 2 880/4500
идеални части от имота е общо 107 287 лева, разпределена както следва: 428 лева за периода
24.10.2009 г. – 31.10.2009 г.; 3 317 лева за периода 01.11.2009 г. – 31.12.2009 г.; 22 872 лева
за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2009 г.; 25 162 лева за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г.;
19 562 лева за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г.; 16 524 лева за периода 01.01.2013 г. –
31.12.2013 г.; 17 883 лева за периода 01.01.2014 г. – 30.09.2014 г.; 1 539 лева за периода
01.10.2014 г. – 24.10.2014 г. Посочили са, че ако се отчетат подобренията, направени в имота
и тенис кортовете, то справедливата наемна цена би била 122 308 лева за периода от
24.10.2009 г. до 24.10.2014 г., а ако се отчете и построения ресторант – 159 678 лева.
Въззивният съд, след като съобрази и съпостави всички приети заключения на вещи лица,
счита, че единствено последното дава възможност на съда да проследи формирането на
извода на експертите, тъй като единствено то включва изходната информация, взета
предвид от вещите лица за достигане до тяхното заключение. И въззивния съд споделя
използваните от експертите методи, предвид липсата на аналогични пазарни аналози и
отново кредитира именно тази експертиза.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна настоящият състав намира
решението на първоинстанционният съд за правилно и законосъобразно и на основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите му.
Искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД е субсидиарен иск за неоснователно обогатяване,
при който в тежест на ищеца е да докаже, че се е обеднил, както и че в резултат на неговото
обедняване ответникът пряко се е обогатил без основание. За да бъде уважен иск по чл.59 от
ЗЗД трябва да е налице увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на имуществото
на друго лице, да е установено, че обедняването на ищеца и обогатяването на ответника
произтичат от едни и същ факт или от група от факти. При това неоснователно обогатяване
обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне онова, с което се е обогатил, но само до
размера на обедняването. Ако има разлика между двете стойности се дължи връщане на по-
малката между обедняването и обогатяването, т.е. при иск по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде
установено онова обогатяване, което е в причинна връзка с обедняването на ищеца и не
надвишава размера на това обедняване, както и че същото е налице без да съществува
валидно правно основание за това.
Когато собственик на имот е лишен от неговото ползване, доколкото същият се държи и
ползва от друго лице несобственик, обедняването на собственика се изразява в
пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем
на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни
6
цени за конкретния имот. Неоснователното обедняване на собственика за сметка на
неоснователното обогатяване на ползващия се от неговата вещ, се определя от
средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период, както е изяснено в
ТР-82-74-ОСГК ВС РБ и последователно е прилагано в практиката на Върховния съд и
Върховни касационен съд.
В настоящият случай се установи, че между страните по делото е налице влязло в сила
решение по уважен иск с правно основание чл.108 от ЗС. С ревандикационият иск съдът
установява вещното право на собственост на ищеца на посоченото от него придобивно
основание, упражняване на фактическа власт върху същата вещ от ответника, при липсата
на основание за това. В това производство ответната страна следва да изчерпи всичките си
възражения против основанията, на които ищецът основава вещното си право, съответно да
заяви своите придобивни основания, като изключващи тези на ищеца; да изчерпи
възраженията си срещу твърдението, че упражнява фактическа власт върху вещта или да
предяви фактически твърдения и доводи за правното основание на владението/държането,
като незаявените твърдения, доводи и възражения се преклудират, а силата на пресъдено
нещо се формира към дата на приключване на съдебното дирене.
Въз основа на изложеното в настоящия случай следва да се приеме за установено, че ищците
са собственици на 2880/4500 идеални части от имот, представляващ пл.№ 2437 в кв. 58 по
плана на гр. Банкя от 1977 год., като и че ответниците са упражнявали фактическа власт
върху посочения имот до датата на която са приключили устните състезания пред
въззивната инстанция по предходния спор по чл.108 от ЗС между страните, тъй като до тази
дата ответниците са могли да навеждат доводи и да ангажират доказателства, че това не е
така. Затова и в настоящият процес са доказани предпоставките за уважаване на исковете и
срещу двамата ответници до посочената дата - 01.05.2012 год.
По отношение на размера, следва да възприеме така определената пазарна наемна цена от
последната тройна експертиза, както бе посочено по-горе, а по въпроса дали обезщетението
се дължи за празно дворно място, каквото е бил имотът към момента на отчуждаването или
за поземлен имот в състоянието, в което се е намирал, когато е следвало да бъде върнат на
ищците, съдът намира, обезщетение се дължи за имота, който намира във вида към момента
на възстановяване на собствеността. Това е така, тъй като имота, след като е възстановен на
ищците, са имали възможността да събират граждански плодове от него. След като не
реализират такива, то те обедняват с пропуснатите от тях доходи от наем на имота в
състоянието му към момента на възстановяване на собствеността. Поради това при
определяне на размера на дължимото обезщетение за неоснователно обогатяване следва да
се изхожда от вида и състоянието на имота към момента на възстановяване на
собствеността, респ. към момента на претенцията, ако тя е последваща – в случая за периода
от 24.10.2009 г. до 24.10.2014 г., а за евентуални подобрения, които владелецът е направил,
той има право да предяви претенция да му бъдат заплатени.
Изложеното мотивира съда за приеме, че дължимото обезщетение е в размера, отчитащ
всички налични в имота подобрения и възлиза на сумата от 85 418 лева, формирана по
7
следния начин: 75 306 лева за периода от 24.10.2009 г. до 31.12.2011 г. и още 10 112 лева за
първите 4 месеца на 2012 г. /до 01.05.2012 г./. посочената сумата е дължима от двамата
ответници осъдени с влязлото в сила решение по иска по чл. 108 ЗС, но разделно, тъй като
не е налице солидарна отговорност между тях. Искът е основателен до размер на по 42 709
лева, за всеки от тях за периода до приключването на устните състезания по иска по чл. 108
ЗС пред въззивната инстанция – 01.05.2012 г.
След този период, до предявяване на исковата претенция, ищцовата страна следва да
установи по настоящето производство факта на владение/държане от страна на всеки един
от ответниците. Установи се по делото, че Столична Община се е разпоредила със своите
1620/4500 идеални части от имота още на 22.01.2009 г., като няма доказателства този
ответник да е ползвал имота на ищците след датата на приключване на устните състезания
пред въззивната инстанция по производството по иска по чл. 108 ЗС. Поради това искът за
заплащане на обезщетение от този ответник е неоснователен за периода след 01.05.2012 г. и
следва да бъде отхвърлен. Така иска против Столична Община остава основателен само до
размера от 42 709 лева, а за разликата до 60 000 лева следва да се отхвърли. Тъй като ищците
претендират сумите при равни квоти, на всеки от тях се дължат по 21 354,50 лева.
След 01.05.2012 год. имота на ищците е продължил да се ползва от ответното Сдружение.
Това се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели и от извършения
оглед на последната тройна експертиза, която също установява, че и към 24.02.2017 г.
Тенис-клуба се намира върху част от процесния имот с пл. № 2437, собственост на ищците.
Отделно това се установява и от единичното заключение на инж. Д.. Ето защо, след като с
решението на ВКС по иска по чл. 108 ЗС е установено, че ответното Сдружение е ползвало
частта на ищците, установено е, че то не е предало тази част въпреки образуваното
изпълнително дело, а на място продължава да се намират същите тенис кортове,
стопанисвани от същите лица, то съдът намира, че ползването на част от имота на ищците
продължава да се осъществява от Сдружение с нестопанска цел „Тенис-Клуб Банкя“,
включително до 24.02.2017 г.
Установено е също по делото, че след м. януари 2012 г. за територията, част от която е
процесния имот, има влязла в сила кадастрална карта, като Сдружението ползва имот с
идентификатор 02659.2195.1784. На следващо място се установи, че част от имота с пл. №
2437 по плана на гр. Банкя от 1977 г. попада в имота, който сдружението ползва за Тенис-
клуб. Останалата част от имота, за който ищците са признати за собственици, попада в други
парцели, за които няма данни да са ползвани от който и да е от ответниците. Така ищците
претендират обезщетение за лишаването от ползване на целия имот с пл. № 2437, а се
установява, че те са били лишени от ответника само от ползването на реална част от същия
този имот. В тази връзка съдът следва да присъди обезщетение единствено за тази част, за
която установява, че попада в имот с идентификатор 02659.2195.1784, графично изобразена
в жълт цвят на скицата на л. 117 от делото на СРС. По делото обаче липсват данни за
размера ѝ, който следва да бъде определен по правилото на чл.162 ГПК. В тази връзка, в
изготвените експертизи е посочено, че реална част от имота с идентификатор
8
02659.2195.1784 представлява част от имота с пл. № 2437 по плана на гр. Банкя от 1977 г.,
но не е посочена площта ѝ, поради което съдът следва да я определи по своя преценка.
Видно от графичното изображение на тази реална част /л. 117 от делото на СРС/ е, че тя е
малко по-голяма от 1/3 от целия имот с пл. № 2437. Ето защо, съдът определя тази част на 1
750 кв.м. С оглед на изложеното, сдружението дължи на ищците обезщетение за лишаване
от ползването на 2880/4500 идеални части от 1 750 кв.м. за периода от 01.05.2012 г. до
24.10.2014 г.
Приетото заключение на съдебно-техническата експертиза е дало оценка на пазарния наем
за посочения период, но за 2880/4500 идеални части от имот с площ 4500 кв.м., или за площ
от 2 880 кв.м. и то възлиза на разликата между целия размер и вече определеното по-горе за
периода до 01.05.2012 г., или 74 260 лева. В случая обаче се дължи обезщетение за лишаване
от ползването на 2880/4500 идеални части от имот с площ 1750 кв.м. /или 1 120 кв.м./. Така
определено обезщетението за посочения период от01.05.2012 г. до 24.10.2014 г. възлиза на
28 878,89 лева. Сдружението дължи на ищците общо 71 587,89 лева заедно с вече
определеното обезщетение за периода до 01.05.2012 г. Тъй като исковата претенция е
предявена за сумата от 60 000 лева, с оглед диспозитивното начало, Сдружението следва да
бъде осъдено да заплати на ищците общо 60 000 лева или по 30 000 лева на всеки от тях,
представляващо обезщетение за лишаването им от ползването на: 1/ 2880/4500 идеални
части от имот с пл. № 2437 по плана на гр. Банкя от 1977 г., за периода от 24.10.2009 г. до
31.04.2012 г. и 2/ 2880/4500 идеални части от реална част от имота с идентификатор
02659.2195.1784 с площ 1750 кв.м., графично изобразена на скица на л. 117 от делото на
СРС, за периода от 01.05.2012 г. до 24.10.2014 г..
Неоснователно е възражението на ответниците са погасяване на задължението по давност.
За давността съдът не следи служебно. В срока за отговор ответникът е длъжен да изчерпи
всички свои възражения срещу съществуването на претендираното право, като при
неизпълнение възможността да стори това впоследствие се преклудира. В процесния случай
възражението за давност и от двамата ответници не е било направено в срока за отговор, а
едва в последното по делото съдебно заседание, поради което правилно не е обсъдено от
съда, тъй като е преклудирано.
Неоснователно е възражението на ответното Сдружение за липса на покана за плащане на
обезщетението, тъй като никой от ответниците не се легитимира като съсобственик на
останалите идеални части за целия процесен период. Поради това възражението, че
приложим в отношенията между тях е специалният иск по чл.31, ал.2 от ЗС не е
основателно.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата въззивна инстанция с тези на
първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред въззивния съд страните не си дължат разноски и такива не
следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3713 от 25.06.2020 год., постановено по гр.д.№ 13441/2019
год. по описа на СГС, I-20 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10