Р Е Ш Е Н
И Е
№………./ .08.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в,
в закрито съдебно заседание проведено на тридесет и първи юли две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1422 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. II ГПК, образувано
по подадена Жалба вх.№ 09111/01.07.2019 г. от
ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Тодор Александров“ № 18, в качеството му на длъжник по изп.д.№ 20198950400990, срещу
Постановление от 21.06.2019 г. на
ЧСИ № 895 Людмил Станев, с което е отказано прекратяване на принудителното
изпълнение.
Жалбоподателят твърди, че изпълнителното
дело трябва да се прекрати, защото съдебният изпълнител не е местно компетентен
да разгледа молбата за образуване на изпълнително дело, след като седалището на
длъжника е в гр. София, а вземането на взискателя не е за обезщетение от
непозволено увреждане, за да може да се приложи компетентността по чл. 427, ал.
1, т. 3 ГПК.
В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят П.К. изразява становище, че
неспазването правилата на местната подсъдност не е основание за прекратяване на
изпълнителното производство, поради което жалбата е неоснователна.
В писмените си мотиви ЧСИ Людмил Станев е описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата.
Депозираната жалба е
допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /съобщението за
обжалваното постановление на ЧСИ е връчено надлежно на длъжника на 26.06.2019 г.,
а жалбата е депозирана на 01.07.2019 г./, от процесуално легитимирана страна -
длъжник в изпълнителния процес, срещу акт подлежащ на обжалване съгласно чл.
435, ал. 2, т. 6 ГПК, а именно отказ на СИ да прекрати принудителното
изпълнение и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Настоящият състав, след като обсъди данните по
изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното производство е образувано въз
основа на молба на П.К.К. на основание Изпълнителен
лист от 31.05.2019 г., издаден по гр.д. № 6207/2018 г. на ВРС, в който е
удостоверено правото на принудително изпълнение в полза на взискателя срещу ЗК
„УНИКА“ АД за парични вземания за имуществени вреди, настъпили в резултат на
покрит застрахователен риск – пожар.
Длъжникът е подал възражение вх. №
08583/19.06.2019 г., с което е поискал прекратяване на изпълнителното дело
поради липса на местна компетентност на съдебния изпълнител, което искане е
оставено без уважение и е постановен обжалвания отказ от 21.06.2019 г.
В разпоредбата на чл. 433 ГПК лимитативно са
изброени хипотезите, при които изпълнителното производство се прекратява или
приключва. Извън ГПК хипотеза на прекратяване на производството е уредена и в
чл. 638, ал. 4 ТЗ. В конкретния случай не е налице нито една от посочените
хипотези на прекратяване или приключване на изпълнението, поради което
постановения от съдебния изпълнител отказ да извърши това действие е законосъобразен.
Неспазването на разпоредбите на чл. 427 ГПК, във
връзка с определяне на местната компетентност на съдебния изпълнител, не води
до възникване на право за длъжника да поиска прекратяване на изпълнението.
Ако последният бъде увреден по някакъв начин от
неспазването на местната компетентност, той може да упражни правото си по чл.
441 ГПК да предяви иск срещу съдебния изпълнител за причинени вреди от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
Предвид всички изложени съображения жалбата се
явява изцяло неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх.№ 09111/01.07.2019 г. от
ЗК „УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18, в качеството му на
длъжник по изп.д.№ 20198950400990, срещу
Постановление от 21.06.2019 г. на
ЧСИ № 895 Людмил Станев, с което е отказано прекратяване на принудителното
изпълнение.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.