Определение по дело №369/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 18/18.02.2010 год., постановена по Н.о.х..дело № 730/2009 год., Х р С. е признал подсъдимата Д. Й. Х. от Г.Х. за виновна в това, чепрез периода от 17.01.2009 год. - до 02.05.2009 год. вкл. в Г.Х., при условията на продължавано престъпление, като родител – майка, не изпълнила съответно на 17.01.2009 год., 07.02.2009 год., 21.02.2009 год., 21.03.2009 год., 04.04.2009 год., 18.04.2009 год. и на 02.05.2009 год., съдебно решение № 284, постановено по Г.д.№ 926/2006 год. на Районен С. - Г.Х., влязло в законна сила на 17.12.2007 год., относно упражняването на право на лични контакти на Й. П. Ш. от Г.Х., ЕГН *, с дъщеря му - Б Й. Ш, с ЕГН *, поради което и на основание чл.182 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.54 от НК, във вр. с чл.42а ал.2 т.1 и 2 от НК, й е наложил наказание „пробация", с пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година, с периодичност 2 пъти седмично, както и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година.

С решение № 50/23.07.2010 година, постановено по в.н.о.х.дело № 99/ 2010 г. К О. С. е потвърдил тази присъда.

С решение № 529/06.12.2010 година, постановено по н.дело № 534/2010 година по описа на ВКС на РБ, ІІІ-то н.о., по реда на възобновяването е отменено решение № 50/23.07.2010 година, постановено по в.н.о.х.дело № 99/ 2010 г. по описа на К О. С. и делото е върнато за ново разглеждане, отстраняване на допуснатите нарушения и изпълнение на указанията, дадени в съобразителната част на посоченото отменително решение.

Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата Д. Й. Х., която я обжалва като необоснована, постановена в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че събраните по делото доказателства били противоречиви и не били събрани по надлежния ред, при което не се установявало по безспорен и категоричен начин, че е осъществила състава на престъплението по чл.182 ал.2 от НК. Твърди, че при констатиране от съда, че срещу едно лице има повдигнато обвинение и е образувано повече от едно дело за едно и също престъпление, то следвало делата да бъдат обединени, и като оставил без уважение искането й в тази връзка, първоинстанционният С. допуснал нарушение на процесуалните правила, което утежнявало положението й. В жалбата се развиват съображения за допуснато нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния С. - лишаването й от справедлив процес, поради възникналото съмнение у нея относно безпристрастността на съдията при решаване на делото, което е мотивирано с обстоятелството, че съдията е оставил без уважение искането й за отвода му, последното пък мотивирано с твърдяното обстоятелство, че е била осъдена да плати разноските на частния обвинител още преди приключване на делото с определение, постановено в закрито заседание от 08.01.2010 год. Твърди се и друго съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото й на защита, изразяващо се в лишаването й от първоинстанционния С. от възможността да представи писмени доказателства по така повдигнатото й обвинение, като искането й в тази връзка било оставено без уважение. Като такова счита и оставянето без разглеждане като недопустима от съда на молбата й за поправка на протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 18.02.2010 год. Моли да бъде отменена обжалваната присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с която да бъде оправдана. В представено допълнително писмено изложение към въззивната жалба се излагат подробни съображения относно оплакванията, направени с жалбата; както и се навеждат нови доводи в нейна подкрепа: за незаконосъобразен отказ на първоинстанционния С. да приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК; за липса в мотивите на обжалваната присъда на анализ и оценка на всички доказателства от първоинстанционния С., липса на излагане на съображения кои обстоятелства съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, както и липса на изложени съображения при противоречия на доказателствените материали защо едни приема, а други отхвърля. Сочи, че въпреки, че съдът е приел наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, е определил по-тежкото по вид наказание, без да изложи мотиви за това, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Развива съображения и за липса на умисъл за извършване на престъплението, който бил елемент от състава му. Алтернативно на искането за оправдаване се прави искане за изменение на присъдата и приложението на чл.182 ал.3 от НК; или за изменение на присъдата, като бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В съдебно заседание жалбодателката Х. се явява лично с упълномощените си защитници-А.Л и А.Г. и двамата от АК Х.,които поддържат въззивната жалба по изложените съображения. Правят се искания за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава, Þли за връщане на делото за доразследване на наблюдаващият прокурор.

Частният обвинител Й. Ш. в съдебно заседание изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и моли присъдата да бъде потвърдена.

Прокурорът от О. П. – К. счита, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния С. намира за правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са били допуснати съществи нарушения на процесуалните правила, нито на материалния закон, а наложеното на жалбодателката Х. наказание счита за справедливо, съобразено с всички доказателства по делото, имащи значение за индивидуализацията на наказанието. Моли присъдата на първоинстанционния С. да бъде потвърдена.

Окръжният С., като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната и протестирана присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателката, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Подс. Д. Й. Х. и частният обвинител Й. Ш. били съпрузи, чийто брак бил прекратен, поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство по тяхна взаимна вина, с влязло в сила на 17.12.2007 год. решение № 284/04.06.2007 г. по Г.дело № 926/2006 год. на ХРС. С това решение упражняването на родителските права над роденото от брака им дете Б Й. Ш, с ЕГН *, било предоставено на майката, с право на бащата да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 8 до 18 часа и един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, със задължение да го връща, след изтичане на така определеното време. Допусната била и промяна във фамилното име на жената, която след прекратяването на брака следвало да носи предбрачното си такова - Х.. Въз основа на това съдебно решение относно упражняването на постановения режим на виждане между бащата и детето, бил издаден изпълнителен лист от 10.01.2008 г. на ХРС, който бил приложен към молба от 15.01.2008 год. на св. Ш., по повод на която било образувано изпълнително дело № * на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С П с рег.№ ***, с район на действие - О. С. - Х.. Така образуваното изпълнително дело впоследствие било прехвърлено от ЧСИ С П на ЧСИ - св. К.С.А, рег. № ***, с район на действие О. С. - Г.Х., за продължаване на изпълнителното производство, като при последната на 11.06.2008 год. било образувано изпълнително дело № *.

Във връзка с провеждане на изпълнителното производство по така образуваното изпълнителното дело, св. А. изпратила на подсъдимата Х. Покана за доброволно предаване на детето на 17.01.2009 год. от 08.00 часа с изх.№ 00019/07.01.2009 год., която била получена лично от подсъдимата на 10.01.2009 год., видно от отбелязването в разписката на обратната страна на поканата. На 17.01.2009 год. в 08.00 часа, свидетелите А, Ш. и В - служител на РУ на МВР-Х., и още един полицай, посетили адреса на подсъдимата в Г.Х. на У. „**” № *. Подсъдимата Х. и детето Б отсъствали от адреса и предаване на детето не било извършено. Св.К А съставила Протокол от 17.01.2009 год. /неправилно посочена 2008 год., очевидно дължащо се на техническа грешка/, в който отразила, че не е извършено предаване на детето Б. от майката на бащата, тъй като по данни на бащата на подсъдимата – св.Й. Х., на 16.01.2009 год. подсъдимата заминала с детето Б. в Г.П. Св.А е отразила в протокола също, че в присъствието на свидетелите е установила, че действително подс.Х. и детето отсъстват от дома си.

На 22.01.2009 год. св. А. изпратила на подсъдимата Х. нова Покана за доброволно предаване на детето на 07.02.2009 год. от 08.00 часа с изх.№ 00191/27.01.2009 год. Поканата била получена лично от подсъдимата на 28.01.2009 год., видно от отбелязването в разписката на обратната страна на поканата. На 07.02.2009 год. в 08.00 часа, св.А., св.Ш. и двама служители на РУ на МВР- Г.Х., единия от които св.Д., посетили адреса на подсъдимата Х. в Г.Х., на У."**" № *. Изпълнителни действия по предаване на детето от подсъдимата на частния обвинител отново не се извършили и детето не било предадено от майката на бащата, тъй като Х. и детето Б. отсъствали от дома си. ЧСИ - св.К. А. съставила Протокол от 07.02.2009 год., в който отразила, че не е извършено предаване на детето Б. от майката на бащата, тъй като по сведение на Й. Х - баща на подс.Х., същата излязла с детето преди 08.00 часа от дома си.Св.А. е отразила в прокола също, че в присъствието на Й. Х. и двамата полицаи е установила, че действително Д. Х. и детето отсъстват от дома си на адрес: Г.Х., У. „**” № *.

На 12.02.2009 год. св. А. изпратила на подс. Х. нова Покана за доброволно предаване на детето за следващата дата - 21.02.2009 год. от 08.00 часа, с изх.№ 00362/12.02.2009 год. Поканата била доставена на подсъдимата на 13.02.2009 год., видно от отбелязването в разписката на обратната страна на поканата, но Д. Х. отказала да я получи, като с резолюция от 13.02.2009 год. на съдия-изпълнителя А. е постановено поканата да се счита за връчена и да се приложи към изпълнителното дело, на основание чл. 44 ал.1 от ГПК. На 21.02.2009 год. в 08.00 часа св. А., св.Ш. и двама служители на РУ на МВР - Г.Х., единия от които св.В. В., посетили адреса на подс.Х. в Г.Х., на У."**" № *. Изпълнителни действия по предаване на детето от подсъдимата на частния обвинител отново не били извършени и детето Б. не било предадено от майката на бащата, тъй като дворната врата била заключена, а външният звънец бил премахнат и никой не отворил, въпреки продължителното чукане по вратата в интервала 08.00 часа – 08.30 часа и викане под прозорците на името на подсъдимата, която не се показала. ЧСИ - св.К.А. съставила Протокол от 21.02.2009 год., в който отразила, че не е извършено предаване на детето Б. от бащата на майката, по посочените причини.

На 11.03.2009 год. св. А. изпратила на подс.Х. нова Покана за доброволно предаване на детето за следващата дата - 21.03.2009 год. от 08.00 часа, с изх.№ 00547/11.03.2009 год. Поканата била доставена на подсъдимата на 12.03.2009 год., видно от отбелязването в разписката на обратната страна на поканата, но Х. отказала да я получи, като с резолюция от 12.03.2009 год. на съдия-изпълнителя А. е постановено поканата да се счита за връчена и да се приложи към изпълнителното дело, на основание чл. 44 ал.1 от ГПК. На 21.03.2009 год., в 08.00 часа св.А., св.Ш. и двама служители на РУ на МВР - Г.Х. посетили адреса на подсъдимата Х. в Г.Х., на У."**" № *. Изпълнителни действия по предаване на детето Б. от подсъдимата на частния обвинител отново не били извършени и детето не било предадено от подсъдимата Х. на частния обвинител. ЧСИ- св.К. А., съставила Протокол от 21.03.2009 год., в който отразила, че не е извършено предаване на детето Б. от майката на бащата. Посочено е в протокола, че за времето от 08.00 до 09.05 часа никой не отворил дворната врата към улицата, въпреки многократното чукане по нея от страна на полицейските служители и викане под прозорците на жилището името на подсъдимата Х.. Отразено е също в протокола, че с помощта на ключар бил разбит патрона на дворната врата и същата била отворена. Никой не отворил и входната врата на жилището, въпреки двадесетминутното звънене на звънеца и чукане на вратата, поради което с помощта на ключаря бил разбит секретния патрон и вратата била отворена. При влизането във входното антре вътрешната врата била отворена от св.Й. Х. – баща на подсъдимата, който заявил, че същата и детето не са жилището и не знаел къде се намират. Св.А. е отразила в протокола също, че с присъстващите полицаи извършила оглед на цялото жилище и констатирала, че действително подсъдимата и детето не са в къщи.

На 24.03.2009 год. св.А. изпратила на подс. Х. нова Покана за доброволно предаване на детето за следващата дата - 04.04.2009 год., от 08.00 часа, с изх.№ 00700/24.03.2009 год. Поканата била доставена на подсъдимата на 27.03.2009 год., видно от отбелязването в разписката на обратната страна на поканата, но Х. отказала да я получи, като с резолюция от 27.03.2009 год. на съдия-изпълнителя А. е постановено поканата да се счита за връчена и да се приложи към изпълнителното дело, на основание чл. 44 ал.1 от ГПК. На 04.04.2009 год. в 08.00 часа св.А., св.Ш. и двама служители на РУ на МВР - Г.Х. посетили адреса на подс. Х. в Г.Х., на У."**" № *. Изпълнителни действия по предаване на детето Б. от подсъдимата на частния обвинител отново не били извършени и детето не било предадено от майката на бащата. ЧСИ- св.К. А. съставила Протокол от 04.04.2009 год., в който отразила, че не е извършено предаване на детето, тъй като дворната врата към улицата е завързана с верига и въпреки продължителното чукане по нея никой не отворил. Св.А. развързала веригата и се качила до входната врата на жилището на подсъдимата Х., но въпреки продължителното звънене и чукане по вратата, никой не отворил.

На 18.04.2009 год. - отново дата, съобразно режима на лични контакти в съдебното решение /трета събота в месеца/, в 08.00 часа св.Ш. отишъл сам на адреса на подсъдимата в Г.Х. - У."**" № *, за да вземе дъщеря си Б**. Въпреки, че св. Ш. чукал на входните врати, никой не му отворил и детето не му било предадено.

На 02.05.2009 год. - първа събота в месеца /отново дата, съобразно режима на лични контакти в съдебното решение/, в 08.00 часа св.Ш. отишъл сам на адреса на подсъдимата в Г.Х. - У."**" № *, за да вземе дъщеря си Б*. На место Ш. отново чукал на входните врати, но никой не му отворил и детето не му било предадено.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Й. Ш., К. А., В. В. и Д. Д. и Й. Х., дадени на досъдебното производство пред орган по разследването, за които е дадено съгласие от страните за непосредствено ползване на съдържанието на съответните протоколи за разпита им като свидетели по реда на чл.371 ал.1 т.1 от НПК, които съдът кредитира изцяло; от показанията на свидетеля Й. Х., дадени на досъдебното производство пред орган по разследването, за които е дадено съгласие от страните за непосредствено ползване на съдържанието на съответния протокол за разпита му като свидетел по реда на чл.371 ал.1 т.1 от НПК, на които съдът дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните в съдебно заседание в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния С. свидетели Ш., Х., М. и А., на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на свидетеля Х. П., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, които съдът кредитира частично; както и от писмените доказателства по делото, приети от първоинстанционния С. и от настоящата инстанция.

За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният С. е извършил задълбочен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, посочвайки мотивите си за това, като тези съображения настоящата инстанция споделя изцяло.Приел е, че обвинението е доказано по несъмнен начин, направил е изводи относно осъществяването на престъплението по чл.182 ал.2, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК от подсъдимата Х., от обективна и субективна страна – относно авторството на деянието, времето, мястото, начина и формата на вината на подсъдимата при осъществяването му.

Правилно първоинстанционният С. не е кредитирал показанията на св.П., тъй като същите са общи, неконкретизирани и изолирани - не се подкрепят от други доказателства по делото /вкл. не се подкрепят и от подсъдимата Х., която е отказала да дава обяснения във връзка с предявеното й обвинение/, а напротив – опровергават се от същите по категоричен начин. Така, св.П. твърди, че през м.април и м.май /като инкримираният период е 17.01. – 02.05.2009 год./ е ходил на няколко пъти в дома на подс.Х. във времето, когато детето Б. е следвало да бъде предавано от подсъдимата на св.Ш., като детето било приготвено, но св.Ш. не бил идвал, за да го вземе. Всъщност, свидетелят П. посочва като конкретна дата само 02.05.2009 год. Същевременно, в противовес на показанията на св.П. за посочената дата са показанията на св.Ш., който установява, че както на 18.04.2009 год., така и на 02.05.2009 год. е ходил сам да взема детето си, но въпреки многократното чукане на входните врати на двора и на жилището, никой не му отворил вратата и детето не му било предадено. Настоящата инстанция също кредитира показанията на св.Ш. изцяло, тъй като същите са логични, последователни и кореспондират с останалите доказателства по делото, вкл. съответстват на установеното по делото цялостно поведение на този свидетел при опитите му да осъществи определения от съда режим на лични контакти с детето си през продължителен период от време. Обосновани са изводите на първоинстанционният С. и относно неотносимостта към предмета на доказване по настоящото дело на показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното съдебно следствие свидетели Х., М. и А. В допълнение на съображенията на първоинстанционния С. относно доказателствената съвкупност, настоящата инстанция следва да отбележи, че не следва да бъде давана вяра отчасти и на показанията на св.Й. Х., дадени на досъдебното производство пред орган по разследването, ползвани непосредствено от първоинстанционния С. по реда на чл.371 ал.1 т.1 от НПК, доколкото същите в частта им, с която установява, че през 2009 год. св.А /заедно с полицаи и св.Ш./ били идвали в дома му само два пъти, се опровергават от събраните по делото множество други доказателства – протоколи от извършени изпълнителни действия, съставени от св.А., и показанията на свидетелите Ш., Араклиева, Ванчев и Димитров, от които се установява, че частния обвинител Ш. е посещавал дома на подсъдимата Х. за изпълнение на определения му с влязло в сила съдебно решение режим на лични контакти с малолетното му дете Б. общо седем пъти, от които поне на три пъти св.Х. е присъствал – на 17.01.2009 год., 07.02.2009 год. и на 21.03.2009 год. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния С., че писмените и гласни доказателства - покани за доброволно предаване на дете и протоколи от извършени изпълнителни действия, съставени от св.А., както и показанията на свидетелите Ш., А., В. и Д., следва да бъдата кредитирани изцяло, тъй като същите са логични, последователни, кореспондират помежду си и установяват еднопосочно и безпротиворечиво фактическата обстановка такава, каквато е приета от първоинстанционния С. и от настоящата инстанция. В тази връзка съдът намира, че е неоснователно оплакването на подсъдимата, изложено във въззивната й жалба и допълнителното изложение към нея – за липса в мотивите към обжалваната присъда на анализ и оценка на всички доказателства от първоинстанционния С., липса на излагане на съображения кои обстоятелства съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, както и липса на изложени съображения при противоречия на доказателствените материали защо едни приема, а други отхвърля.

С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимата Д. Х. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.182 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1 от НК – през периода през периода от 17.01.2009 год. - до 02.05.2009 год. вкл. в Г.Х., при условията на продължавано престъпление, като родител – майка, не изпълнила съответно на 17.01.2009 год., 07.02.2009 год., 21.02.2009 год., 21.03.2009 год., 04.04.2009 год., 18.04.2009 год. и на 02.05.2009 год., съдебно решение № 284, постановено по Г.д.№ 926/2006 год. на Районен С. - Г.Х., влязло в законна сила на 17.12.2007 год., относно упражняването на право на лични контакти на Й. П. Ш. от Г.Х., ЕГН *, с дъщеря му - Б. Й. Ш., с ЕГН *, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният С.. Това е така по следните съображения: обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният С., че подсъдимата Х. е осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл. 182 ал.2 от НК от обективна страна. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че в инкриминираният период – на датите 17.01., 07.02., 21.02., 21.03., 04.04., 18.04. и 02.05.2009 год. /първа, респ. трета събота от съответния месец/, подс.Х. не е изпълнила съдебно решение № 284/04.06.2007 год., постановено по Г.дело № 926/2006 год. год. по описа на РС – Х., влязло в сила в частта му относно режима на лични контакти на бащата с малолетното му дете Б. на 17.12.2007 год. Престъплението е извършено от подсъдимата чрез една от двете форми на осъществяване на изпълнителното деяние, а именно: чрез неизпълнение на съдебното решение относно личните контакти с детето на родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права. Неизпълнението е осъществено от подсъдимата с бездействие, при задължение за действие - да предаде детето на бащата на определените в съдебното решение дни, съответстващо на правото на последния да осъществява личните си контакти с детето. Без правно значение в случая е дали подсъдимата е била с детето в друг град, извън дома си или просто не е отваряла вратата на частния обвинител при идването му за вземане на детето.

Престъплението подсъдимата е извършила при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК – налице са множество деяния /седем/, всяко от които поотделно осъществява състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

От субективна страна подсъдимата е извършила престъплението при форма на вината – пряк умисъл: същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимата е обективиран в поведението й: същата е съзнавала задължението си на определените със съдебното решение дни /всяка първа и трета събота от съответния месец/, да предава детето на баща му за осъществяване на личните му контакти с детето, но въпреки това не е изпълнявала това си задължение, по този начин неизпълнявайки съдебното решение в частта относно режима на лични контакти на детето с другия родител.

Във връзка с изложеното по-горе, настоящата инстанция намира направените във въззивната жалба, в допълнителното изложение към нея и в пледоарията на защитника на подсъдимата при изслушване на съдебните прения във въззивното съдебно производство оплаквания и доводи, за несъстоятелни. Така, неоснователно е оплакването на подсъдимата за допуснато от първоинстанционния С. съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отказа му да обедини две висящи наказателни дела против подсъдимата – Н.о.х.дело № 730/2009 год. и Н.о.х.дело № 927/2009 год., и двете по описа на Хасковския районен С., с което било утежнено положението й. Това е така, тъй като при внимателният прочит на документите по делото не се установи в което и да е от проведените открити съдебни заседания от страна на подсъдимата или нейният З. да е правено искане за обединяване на две висящи наказателни дела против подсъдимата, което искане да е оставено без уважение от първоинстанционния С.. А ако искане в този смисъл е било направено по Н.о.х.дело № 927/2009 год. по описа на ХРС /каквото твърдение се прави във въззивната жалба и в допълнителното изложение към нея/, то в настоящото производство същото не би могло да бъде обсъждано по никакъв начин, още повече, че за настоящият състав не е известно какъв е предмета на Н.о.х.дело № 927/2009 год. по описа на РС – Х., вкл. дали се води срещу подсъдимата и по какво обвинение. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл.41 ал.3 от НПК, съдът може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същ подсъдим, когато по никое от тях не е започнало съдебното следствие, т.е. касае се само за възможност на съда да обедини две или повече дела срещу един подсъдим по негова преценка /а не задължение/, и то само ако съдебното следствие по никое от тях не е започнало, като по настоящото дело няма каквито и да било данни дали към момента на отправяне на искането за обединяване на посочените две дела това условие е било налице.

Неоснователно е и оплакването на жалбодателката и защитника й относно допуснато от първоинстанционния С. съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отказа на съдията-докладчик да приеме направеният му отвод от защитата на подсъдимата. Искането за отвод на съдията, разглеждащ делото, е било мотивирано от защитата на подсъдимата с обстоятелството, че с определение от 08.01.2010 год. съдът се бил произнесъл по искане на частния обвинител за присъждане на разноски по делото, което било уважено, преди още производството по делото да е било приключило, и което обстоятелство показвало предубеденост на съдията, разглеждащ делото. С протоколно определение от 18.02.2010 год. съдията е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимата за отвода му от разглеждане на делото, като определението си е мотивирал с обстоятелството, че в искането с вх.№ 275/08.01.2010 год. за присъждане на разноски е било посочено Н.о.х.дело № 730/2009 год. на РС – Х. /присъдата по което е предмет на настоящото производство/, но всъщност същото искане е касаело Н.о.х.дело № 927/2009 год. по описа на РС – Х., разглеждано от същия съдия-докладчик, което към този момент е било приключило, като защитника на частния обвинител и по двете дела е един и същ и очевидно е допуснал техническа грешка при изписване на номера на делото в искането. Съдът е посочил в мотивите към протоколното определение също, че след произнасянето по искането, и тъй като междувременно Н.о.х.дело № 927/2009 год. е било изпратено на О. С. – Х. за разглеждане на постъпилите против присъдата по същото дело въззивни жалби, с резолюция от 11.01.2010 год. е разпоредил искането, ведно с изписаното върху него определение от 08.01.2010 год., постановено по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК, да се изпрати на ОС – Х., за прилагане към Н.о.х.дело № 927/2009 год. по описа на РС – Х.. Настоящият състав възприема изцяло изложените от първоинстанционния С. съображения за оставяне без уважение на искането на защитата на ´одсъдимата за отвод на разглеждащият делото съдия от същия С.. Това е така, тъй като видно от приложеното към първоинстанционното дело заверено ксероксно копие от искане с вх.№ 275/08.01.2010 год. на повереника на частния обвинител за присъждане на разноски по делото, в същото действително е посочено, че се подава по Н.о.х.дело № 730/2009 год. Видно е също, че с Определение, постановено в закрито заседание на 08.01.2010 год. по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК, съдът е осъдил подс.Х. да заплати на Й. Ш. сумата в размер на 250 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение; а с резолюция от 11.01.2010 год., поставена върху искането, е разпоредено същото да се изпрати на ХОС за прилагане към Н.о.х.дело № 927/2009 год. Впрочем, обстоятелството, че в искане вх.№ 275/08.01.2010 год. повереника на частния обвинител е допуснал техническа грешка при изписване на номера на делото, за което се отнася искането, се установява и от обясненията на самият П. на частния обвинител – А. Г., в откритото съдебно заседание, проведено от първоинстанционният С. на 18.02.2010 год.; а и от това, че приложеното по делото искане не е в оригинал, а в заверено ксероксно копие. С други думи съдът намира, че по делото липсва произнасяне на съдията – докладчик в първоинстанционния С. по направено искане за присъждане на разноски на частния обвинител преди приключване на първоинстанционното съдебно производство по делото, което да сочи на каквато и да е предубеденост на съдията от изхода на делото, и която би била основание за отвод на същия. Ето защо, като е оставил искането на защитата на подсъдимата за отвод на съдията-докладчик без уважение, първоинстанционният С. не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Не представлява такова и обстоятелството, че преди произнасянето по искането за отвод, съдията-докладчик е дал възможност на страните в процеса да изразят становището си по същото. Не води до съмнение за предубеденост на съдията, разгледал делото в първоинстанционния С., произнасянето на същия с определение в закрито заседание от 26.02.2010 год., с което е оставена без разглеждане молбата на подсъдимата за поправка на протокола от проведеното открито съдебно заседание на 18.02.2010 год. по първоинстанционното дело, като недопустима, тъй като в съгласие с процесуалния закон, и след като е констатирал, че същата е подадена на 25.02.2010 год., т.е. след изтичане на 3-дневния срок от изготвянето му /протокола е изготвен в деня на съдебното заседание – 18.02.2010 год., а тридневния срок по чл.312 ал.1 от НПК е изтекъл на 22.02.2010 год./, първоинстанционният С. правилно е отказал да я разгледа.

Не може да бъде споделено от въззивния С. становището на жалбодателката и нейният З. за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отказа на първоинстанционния С. да приеме като доказателства представени от защитата на подсъдимата документи. Това е така, тъй като дори и при незаконосъобразен отказ на първоинстанционния С. да попълни доказателствената съвкупност с поискани от страната доказателства, същата има възможността да поиска събирането им от въззивния С. в изпълнение на правомощията на инстанция по същество. Впрочем, точно това е направила и защитата на подсъдимата, представяйки в хода на второинстанционното съдебно следствие същите писмени доказателства, предмет на отказа на първоинстанционния С. да ги приеме, като настоящата инстанция, аналогично на първоинстанционния С., е счела тези доказателства за неотносими към предмета на доказване по делото и е отказала приемането им, с изключение на обсъжданото по-горе заверено ксероксно копие от медицинска бележка амб.№ 2142/21.02.2009 год.

Изцяло неоснователен е довода на подсъдимата за допуснато от първоинстанционния С. съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото й на защита, изразяващо се в лишаването й от възможността да изрази становище в своя защита в последното проведено съдебно заседание. Това е така, тъй като видно от протокола от проведеното на 18.02.2010 год. открито съдебно заседание от първоинстанционния С., след приключване на съдебното следствие е даден ход на съдебните прения, при които след прокурора, повереника на частния тъжител, частния тъжител и защитника на подсъдимата, е била изслушана и подсъдимата, която е заявила, че се придържа към казаното от адвоката й, т.е. същата е имала възможност да изрази становище в своя защита в хода на съдебните прения.

Изложените от жалбодателката и защитниците и доводи и възражение пред тази инстанция,както и представените и приети писмени доказателства,по същество се припокриват с установеното дотук и по никакъв начин не променят горните изводи.

За да наложи на подсъдимата Х. наказание „п” с определени пробационни мерки "задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично и "задължителни срещи с пробационен служител" за срок от 1 година, първоинстанционният С. е отчел смекчаващите и отекчаващите отговорността й обстоятелства – чистото й съдебно минало, добрите характеристични данни, както и степента на обществена опасност на деянието и дееца, като е приел, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание по първото от двете алтернативно предвидени за това престъпление наказания – „пробация”, с определени по вид и размер пробационни мерки, посочени по-горе, при превес на смекчаващите отговорността й обстоятелства. Така определеното по вид наказание е в нарушение на закона – чл. 78а НК. Съдът не е съобразил, че по отношение на деянието и подсъдимата са налице кумулативните предпоставки за освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно: за престъплението по чл. 182, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК се предвижда наказание пробация или глоба от сто до триста лева; извършителката не е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, гл. VІІІ от НК, от деянието не са причинени имуществени вреди. При това положение приложението на института е задължително и не подлежи на преценка от съда, ерго следва подсъдимата бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на предвиденото административно наказание глоба. Следва да се посочи, че правилно първоинстанционният С. е отчел превес на смегчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства и при това положение размерът на административното наказание глоба следва да бъде определен с приложение на чл. 2, ал.2 НК – през инкриминирания период в сила е била редакцията на чл. 78а от 29.04.2006г. /ДВ, бр. 75/2006г./, която е предвиждала размер на наказанието глоба от петстотин до пет хиляди лева, поради което се явява по-благоприятна разпоредба с последващото изменение, действащо и понастоящем. Така, след извършената индивидуализация на наказанието, съдът счита, че наказанието глоба следва да бъде определено над минималния предвиден такъв, а именно в размер на 1000 лв. Така определеното наказание съдът счита, че е напълно в състояние да постигне целите на личната и генералната превенция на наказанието по чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимата към спазване на законите; както и да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо нея и възпитателно-предупредително върху другите членове на обществото.

С оглед на изложеното, следва да бъде постановено решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена в частта й относно наложеното на подсъдимата наказание пробация, като на основание чл. 78а от НК същата бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева. В останалата си част присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл. 337, ал.1, т.4, във вр. с чл. 334, т.3 във вр.с чл.2.ал.2 от НПК, Окръжният С.

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №18/18.02.2010 год., постановена по Н.о.х..дело № 730/2009 год. по описа на Хасковски районен С. В ЧАСТТА Й , с която Д. Й. Х. от Г. Х., У. „Т**” № *, ЕГН *, за извършено престъпление по чл. 182, ал.2, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК е осъдена на наказание пробация с определени за изтърпяване пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, която се изпълнява 2 пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, като на основаÝие чл. 78а от НК я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.2.