Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 05.07.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря Е.Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №16320 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 12.09.2018 год., постановено по гр.дело №4144/2017 год. по описа на
СРС, ГО, 118 с-в, П.на Р.Б.е осъдена да заплати на Г.С.С. по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение за извършено
престъпление и наложена мярка за неотклонение по досъдебно производство №ЗМ
99/2008 год. по описа на Главна дирекция „Досъдебно производство“ на МВР,
пр.пр. №9387/2008 год. по описа на СГП, по което ищецът е оправдан е влязла в
сила на 20.11.2014 год. оправдателна присъда по НОХД №2560/2010 год. по описа
на СГС, 12 състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2014 год. до окончателното й изплащане, сумата
от 3 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление и наложена мярка
за неотклонение по досъдебно производство №ЗМ 79/2008 год. по описа на Главна
дирекция „Досъдебно производство“ на МВР, пр.пр. №6716/2008 год. по описа на
СГП, производството по което е прекратено с постановление за частично
прекратяване от 31.10.2012 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.01.2014 год. до
окончателното й изплащане и сумата от 2 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение за
извършено престъпление и наложена мярка за неотклонение по досъдебно
производство №ЗМ 277/2010 год. по описа на Главна дирекция Досъдебно
производство“ на МВР, пр.пр. №7981/2010 год. по описа на СГП, производството по
което е прекратено с постановление за частично прекратяване от 01.03.2013 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.01.2014 год. до
окончателното й изплащане, като исковете са отхвърлени като неоснователни в останалата му част
до пълните предявени размери, а исканията за присъждане на законна лихва – като
погасени по давност в останалата им част до пълните предявени периоди и
ответникът П.на Р.Б.е осъден да заплати на ищеца Г.С.С. на основание чл. 10,
ал. 3 ЗОДОВ вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото за държавна
такса в размер на 30 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 625
лв.
Срещу
решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника П.на Р.Б..
Жалбоподателят поддържа, че ищецът не бил провел пълно и главно доказване претърпените
от него неимуществени вреди. Показанията на разпитаните свидетели били твърде
общи, а показанията на свидетелката С.не били преценени по реда на чл. 172 ГПК.
Нямало доказателства, че ищецът бил претърпял стрес от обвиненията.
Следователно същият нямал други негативни преживявания, освен житейски
нормалните. В случаите на незаконно обвинение в извършването на повече от едно
престъпление обезщетението се определяло глобално, а не поотделно за всяка едно
от деянията, за което обвиняемият бил оправдан. СРС бил определил различни
обезщетения за трите отделни наказателни производства, въпреки че ищецът не бил
разграничил от което точно производство била причинена всяка от претендираните
вреди. Определеният размер на обезщетението не съответствал на принципите,
залегнали в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Първоинстанционният съд не бил взел
предвид, че интензивността на отрицателното въздействие на повдигнатото
обвинение по отношение на личността на ищеца била по-ниска в сравнение с
хипотезите на лицата, по отношение на които се прилага по-тежка мярка за
неотклонение и/или разследването се осъществява в по-продължителен период. Ето
защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът –
отхвърлен, евентуално – намален размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
Ответникът
по жалбата Г.С.С. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната от ответника част.
Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени като
неоснователни предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Г.С.С.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд бил приел, че претендираните обезщетения за
неимуществени вреди са завишени. Счетено било, че не могат да бъдат
разграничени вредите, които ищецът бил претърпял от всяко от наказателните
производства, водени срещу него, а те трябвало да бъдат поставени под общ
знаменател, като фактът, че производствата били няколко следвало да бъде
отчетен при определяне на размера на обезщетението. Същевременно СРС бил приел,
че обвиненията по трите дела са сходни и това обусловило по-нисък размер на
определеното обезщетение. Обвиненията за безстопанственост по чл. 219 НК, макар
да били сходни и във връзка с работата на ищеца в „Софийски имоти“ ЕАД, те се
отнасяли до различни сделки и обхващали различни периоди. Водещо за по-големия
размер вреди било обстоятелството, че ищецът следвало да организира защитата си
по три отделни дела, което отнело повече време и по-голям ресурс. Той получавал
призовки за отделните явявания по три, вместо по едно дело, което било
увеличило стреса му. Наличието на обвинения по три отделни наказателни
производства било тиражирано в медиите като един вид рецидивна престъпна
дейност на ищеца. Неправилно първоинстанционният съд бил обосновал по-ниския
размер на обезщетенията с обществено-икономическите условия в страната, тъй
като неимуществените вреди се определи от индивидуалните преживявания на
пострадалия. СРС бил приел за доказани всички твърдени от ищеца вреди с
изключение на тези за полицейската регистрация, но не бил изложил съображения,
които да сочат, че справедливото обезщетение е различно от претендираното. А
критерият справедливост не бил произволен и преценката следвало да бъде
базирана на всички обстоятелства по делото. Действително полицейската
регистрация на ищеца не била по никое от процесните наказателни производства,
но тя било също по дело, по което му било повдигнато обвинение във връзка с
работата му в „Софийски имоти“ ЕАД. И доколкото не можело да бъде направено
разграничение по кое от няколкото наказателни дела обвиняемото лице е
претърпяло вредите, те трябвало да бъдат разглеждани комплексно. Доколкото
полицейската регистрация била направена по делата, водени срещу ищеца във
връзка с работата му в „Софийски имоти“ ЕАД, той претендирал и тази вреда. Ето
защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете –
уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата П.на Р.Б.счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено в обжалваната от ищеца част.
Срещу
решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника
Софийски градски съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на всяка от насрещните страни, намира за
установено следното:
Предявени са разглеждане искове за обезщетения неимуществени
вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваните му части, но е частично неправилно.
Основателността на предявените искове
предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да
е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ да
е бил оправдан по повдигнатото му обвинение или образуваното наказателно
производство да е било прекратено с влязъл с акт, поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 3/ да е
претърпял твърдените неимуществени вреди и 4/ между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е
налице причинно-следствена връзка.
Елементите от горепосочения
фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно
доказване от ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
В
разглеждания случай във въззивното производство е безспорно, а и от събраните
доказателства се установява, че с постановление от 07.07.2009 год. по досъдебно
производство № ЗМ 99/2008 год. по описа на Главна дирекция „Досъдебно
производство“ на МВР, пр. пр. №9387/2008 год. по описа на СГП, на ищеца е било
повдигнато обвинение за извършени две престъпления по чл. 219, ал. 4 вр. с ал.
3 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 НК /безстопанственост/ съответно в периода от
20.03.2000 год. да 26.06.2000 год. и в периода от 22.11.2001 год. до 20.02.2002
год., в качеството му на длъжностно лице – член на Съвета на директорите на
„Софийски имоти“ ЕАД, с които е нанесена щета в особено големи размери и
представляващи особено тежък случай. На ищеца е била взета мярка за
неотклонение „подписка“. В СГС бил внесен обвинителен акт, като в тази връзка
било образувано НОХД №2560/2010 год. по описа на СГС, 12 с-в. По делото били
проведени 15 съдебни заседания, в които ищецът участвал, като с присъда от
13.01.2012 год. същият бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му
обвинения. Така постановеният съдебен акт бил протестиран от СГП и в тази
връзка било образувано ВНОХД №244/2012 год. по описа на САС, НО, 3 с-в, по
което били проведени 3 съдебни заседания, в които ищецът участвал. С решение по
посоченото дело от 25.06.2014 год., което не се спори, че е влязло в сила на 20.11.2014
год., оправдателната присъда била потвърдена.
С
постановление от 26.05.2009 год. по досъдебно производство №3М 79/2008 год. по
описа на Главна дирекция „Досъдебно производство“ на МВР, пр. пр. № 6716/2008
год. по описа на СГС, на ищеца било повдигнато обвинение за две престъпления по чл. чл.
219, ал. 4 вр. с ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 НК /безстопанственост/,
извършени в периода от 20.03.2000 год. до 26.06.2000 год. и в периода от
22.11.2001 год. до 20.02.2002 год., в
качеството му на длъжностно лице – член на Съвета на директорите на
„Софийски имоти“ ЕАД, с които е нанесена щета в особено големи размери и
представляващи особено тежък случай, като му била взета мярка за неотклонение
„подписка“. В СГС бил внесен обвинителен акт, като в тази връзка било
образувано НОХД №2625/2010 год. по описа на СГС, 1 с-в. По делото били
проведени 5 съдебни заседания, в които ищецът участвал. С разпореждане от
10.11.2011 год. съдебното производство е било прекратено и делото е било
върнато на СГП за отстраняване на процесуални нарушения. Впоследствие е внесен
нов обвинителен акт, въз основа на който е било образувано НОХД №5797/2011 год.
по описа на СГС, НО, 4 с-в, като с разпореждане от 01.03.2012 год. делото е
върнато отново на СГП за отстраняване на процесуални нарушения. С постановление
от 31.10.2012 год. на прокурор при СГП наказателното производство в частта му срещу
ищеца е било прекратено поради недоказаност на обвиненията.
С
постановление от 13.05.2011 год. по досъдебно производство №ЗМ 277/2010 год. по
описа на Главна дирекция „Досъдебно производство“ на МВР, пр. пр. №7981/2010
год. по описа на СГП, на ищеца било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. чл. 219, ал. 4 вр. с ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 НК /безстопанственост/, извършено в периода от 22.11.2001 год. до 31.07.2002
год. в качеството му на длъжностно лице
– член на Съвета на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД, с които е нанесена
щета в особено големи размери и представляващи особено тежък случай, като му
била взета мярка за неотклонение „подписка“. В СГС бил внесен обвинителен акт,
като в тази връзка било образувано НОХД №5798/2011 год. по описа на СГС, НО, 25
с-в. По делото били проведени 3 съдебни заседания, в които ищецът участвал,
като в с протоколно определение, постановено в откритото заседание на
30.10.2012 год. съдебното производство било прекратено и делото било върнато на
СГП за отстраняване на процесуални нарушения. С постановление от 01.03.2013
год. на прокурор при СГС наказателното производство в частта му срещу ищеца
било прекратено поради недоказаност на обвинението.
Не се
спори също така, че на ищеца е била направена полицейска №4244 от 05.12.2011
год. във връзка с образуваното срещу него четвърто досъдебно производство
№82/2008 год. по описа на Главна дирекция
„Досъдебно производство“ при МВР, пр. пр. №6782/2008 год. по описа на СГП, за две
престъпления по чл. 219, ал. 4 вр. с ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 НК
/безстопанственост/, за които е бил привлечен като обвиняем с постановление от
16.06.2009 год. С постановление от 16.12.2013 год. на прокурор при СГП,
потвърдено с постановление от 12.03.2015 год. на прокурор при Апелативна
прокуратура – София наказателното производство срещу ищеца е било прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК /деянието не е извършено или не съставлява
престъпление/, поради което със Заповед от 06.01.2015 год. на директора на
Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР полицейската му регистрация била
снета.
С оглед релевираните във въззивните жалби доводи срещу първоинстанционния
съдебен акт, въззивният съд изхожда от неоспореното положение, което се
установява и от доказателствата по делото, че са налице незаконни актове на
правозащитен орган – обвинения в извършване на престъпления, за които съответно
ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда и образуваното
наказателно производство е било
прекратено поради недоказаност на обвинението, която хипотеза е
идентична на „деянието не е извършено от лицето“ по смисъла на чл. 24, ал. 1,
т. 1, пр. 1 НПК. Отговорността на ответника произтича от законоустановените
правомощия на прокурора да ръководи разследването и да осъществява постоянен
надзор за законосъобразното му провеждане, респ. от прекратяването на
наказателното производство поради това, че извършеното деяние не е извършено –
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.
Спорните
по същество във въззивното производство въпроси са свързани с настъпването на
твърдените неимуществени вреди и размера на дължимите обезщетения.
Въззивният
съд приема, че от незаконното повдигане на обвинение се засяга по един
недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност
лице, което води до увреждане и настъпване на неимуществени вреди –
неблагоприятно отражение върху психиката на човек /негативни изживявания,
огорчения, стрес и тревога/, независимо от конкретната преценка, която следва
да бъде осъществена за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
– чл. 52 ЗЗД.
Ищецът Г.С.С.
претендира присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
24 000 лв., изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и доброто
му име, включително и чрез разгласяване на обвинението в средствата за масова
информация, непрекъснат дискомфорт, необходимост да се съобразява с
ограниченията, произтичащи от мярката за неотклонение „подписка“, многократно
явяване пред разследващите органи и в съдебните заседания, изживени постоянен
стрес и негативни емоции – притеснение, в т.ч. и как случващото се отразява на
непълнолетните му деца, потиснатост, нервност, неудобство пред познати и
колеги, срам и чувство за собствена непълноценност, притеснения и неудобства от
направена полицейска регистрация.
По
процесните три наказателни производства на ищеца, в качеството му на длъжностно
лице, са били повдигнати сходни обвинения за пет общи стопански престъпления в
особено големи размери и представляващи особено тежък случай. Установено е също така, че срещу него е било
водено и четвърто наказателно производство – досъдебно производство №ЗМ 82/2008
год. по описа на Главна дирекция
„Досъдебно производство“ при МВР, пр. пр. №6782/2008 год. по описа на СГП, за
две престъпления по чл. 219, ал. 4 вр. с ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 НК /безстопанственост/, за които е бил привлечен като обвиняем с постановление
от 16.06.2009 год., което е приключило с постановление на прокурор при СГП за
прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Тези обвинения обаче не са заявени
от ищеца като основание на настоящите искове за обезщетения /нито се твърди и
има данни, че те са претендирани от него с отделен иск по друго дело, респ. че е
бил обезщетен/. Безспорно е, че всички обвинения /и по четирите наказателни
производства/ са свързани с дейността на ищеца като член на Съвета на
директорите на „Софийски имоти“ ЕАД, затова и претендираните понастоящем
неимуществени вреди в резултат от някои от незаконните обвинения са търпяни
глобално, предвид тяхното естество.
В случаите
на незаконно обвинение в извършването на повече от едно престъпление,
обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за
което обвиняемият е бил оправдан, респ. наказателното производство е било
прекратено. Щом като по едно и също време е имало наказателни производство, по
които страната е била привлечена като обвиняем, причинените й от това неимуществени
вреди, са във връзка с всички обвинения. Изпитваните притеснения, страх от
бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото
и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения,
независимо, че не са повдигнати в едно, а в множество отделни дела.
Разясненията,
дадени в т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. по тълк.дело №
3/2004 год., ОСГК, за глобално определяне и присъждане на обезщетението са
принципно приложими и при повдигнати обвинения в извършване на повече от едно
престъпления, ако обвиняемият е бил оправдан с присъда по всички обвинения или
е възникнала отговорност на държавата във връзка с прекратяването им, но
условието за това е незаконните обвинения като цяло да са дали основанието на
конкретния иск за обезщетение, поставен за разглеждане пред съда. Настоящият
случай не е такъв. Когато присъжда обезщетение по иск, предявен въз основа на
едно от незаконните обвинения /или по няколко от тях/ и в случай, че по делото
бъде установено, че срещу ищеца е имало и други обвинения, този факт е от
значение както при изследване на причинната връзка, така и при съобразяване на
критериите на чл. 52 ЗЗД. Условие за тази значимост е въпросът за законността
на обвиненията да е вече разрешен с постановяването на влязла в сила
оправдателна или осъдителна присъда, или при прекратяване на наказателното
преследване с акт, довел до снемане на обвиненията при възникване на
отговорност от страна на правозащитните органи за тях. При това условие, наличието
на други обвинения е относимо като факт и без да е въведено като основание на
иска, като при изследване на причинния процес и определянето на дължимото
обезщетение за решаващия съд е от значение дали ищецът е вече обезщетен –
изцяло или за част от вредите, които претендира. Извън тази хипотеза и при иск
за вреди, основан на едно от обвиненията /няколко от тях/, неотносима към
решаващата дейност на съда е правната възможност ищецът да предяви претенция за
обезщетяване на същата или друга вреда, претърпяна през същия период от други
незаконни обвинения, или че има други висящи искови производства, по които я
претендира, щом липсва правна възможност за съединяване на делата за
произнасяне на общо решение по тях. В този случай съдът не може да определя
глобално обезщетение за вреди като включва и основания, за които не е сезиран, а
обстоятелството, че не е сезиран да отчита посредством механичен подход, като
редуцира общо /глобално/ определеното от него обезщетение чрез присъждане на
делна част, съобразно възприятието си за общия брой незаконни обвинения,
независимо че същите не са предмет на този иск – в този смисъл Решение № 449 от 16.05.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1393/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 554 от 6.03.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 266/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 216 от 28.11.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 1604/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 240 от 4.01.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 1117/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 197 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 1845/2016 г., III г. о., ГК.
Както вече
бе посочено, по делото е установено, че полицейската регистрация на ищеца е
направена във връзка с образуваното срещу него досъдебно производство №82/2008
год. по описа на Главна дирекция
„Досъдебно производство“ при МВР, пр. пр. №6782/2008 год. по описа на СГП, за
две престъпления по чл. 219, ал. 4 вр. с ал. 3 вр. с ал. 2 вр. с чл. 20, ал. 2 НК /безстопанственост/, за които е бил привлечен като обвиняем с постановление
от 16.06.2009 год. Регистрацията по чл. 68, ал. 1 и 3 ЗМВР е част от мерките,
които се предприемат срещу лицето, привлечено като обвиняем за извършено
умишлено престъпление от общ характер, поради което когато наказателното
преследване е приключило с оправдателна присъда или с прекратяване на
производството поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, П.на Р.Б.носи отговорност по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди и от полицейска регистрация
/виж Решение № 201 от 22.07.2016 год. на ВКС по гр.дело № 1190/2016 год., ІV г.
о., ГК/. В контекста на изложеното по-горе и доколкото горепосоченото обвинение
не е основание на предявените от ищеца искове за обезщетения, то следва да бъде
отречена причинната връзка между твърдяната вреда – притеснения и неудобства от
направена полицейска регистрация и процесните незаконни обвинения. Отделен е
въпросът, че самостоятелно обезщетение
за претърпени вреди от полицейска регистрация не може да бъде присъждано, тъй
като същите се поглъщат от вредите от незаконното обвинение – арг. от т. 13 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. по тълк.дело № 3/2004 год., ОСГК.
В
разглеждания случай всички останали претендирани вреди са установени въз основа
на събраните писмени доказателства и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите С.С.С./съпруга на ищеца/ и И.С.П./които доказателствени средства са
стандартно използвани в исковия процес за доказване на подобни обстоятелства/,
от чиито показания, които при преценката им, в т.ч. по реда на чл. 172 ГПК,
следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни, убедителни, взаимно
подкрепящи се и неопровергани от останалия доказателствен материал, е видно, че
след образуване на процесните наказателни производства ищецът станал напрегнат,
нервен и по-затворен, което се отразило и на отношенията в семейството му,
притеснявал се за спокойствието на близките си – децата и съпругата си, как те
възприемат случващото се, притеснявал се при лични и професионални пътувания
предвид наложените му мерки за неотклонение, което рефлектирало върху
изпълнението на задълженията му в дружеството, в която работел, трудно поемал
отговорност и се страхувал, че водените срещу него наказателни производство ще
попречат на дейността на дружеството. Обвиненията били медийно разгласени и се
коментирали периодично от колегите му, от което ищецът изпитвал дискомфорт.
Установено е също така, че ищецът се ползвал с професионален авторитет,
участвал като експерт в комисии на Народното събрание, в т.ч. за местното
самоуправление, в създаването на законопроекти и специализирал в областта на
финансовите и данъчни престъпления. По време на водените наказателни
производства се обострили симптомите на заболяването на щитовидната жлеза на
ищеца и се повишавали стойностите на кръвното му налягане.
По отношение на
размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав
приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение
за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен
характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4 от 23.12.1968 год.
на Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст
на увредения, неговото обществено и социално положение.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера и
степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, вредоносни
последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение, продължителността на наказателното
производство, вида на наложената мярка за неотклонение, характера на
обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен ищецът, в т.ч. дали с
обвинението се вменяват едно или няколко престъпления, извършени в длъжностно
качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в
държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана работа,
свързана с отговорности в публичен интерес, наличието на разгласяване на
обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация, личността
на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната
среда, отражение на обвинението върху физическото здраве, психиката, контактите
и социалния живот на ищеца, на положението му в обществото, работата, в т.ч.
върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и
всички обстоятелства, които имат отношение към претерпените морални страдания,
преценявани с оглед конкретиката на случая. Наред с тези обстоятелства, при
определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт
на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност
между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им
възмездяване – в този смисъл Решение № 344 от 24.11.2014 г. на
ВКС по гр.дело № 2378/2014
г., IV г. о., ГК, Решение
№ 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр.дело № 1019/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 180 от 01.12.2017
г. на ВКС по гр.дело № 715/2017
г., III г. о., ГК, Решение №158 от 17.01.2019 год. на ВКС по гр.дело №299/2018 год., ІІІ г.
о., ГК, Решение № 86 от 29.05.2019 год. на ВКС по гр.дело №2586/2018 год., ІV
г. о., ГК.
При
обвинения в умишлена безстопанственост по чл. 219, ал. 4 НК се преценява
включително тежестта и характера на повдигнатото обвинение, заеманата от
обвиняемия длъжност и съответните морални и професионални изисквания при
нейното заемане, личността на обвиняемия и общественото му положение. От
значение е не само размера и вида на наказанието в съответния състав на
нормата, но и последиците от вменяването на престъпление в длъжностно качество,
когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган или дружество с държавно
или общинско имущество /едноличен собственик на капитала на “Софийски имоти“
ЕАД е Столична община – виж Наредба за управлението на едноличните търговски
дружества с общинско участие /отм./ и Наредба за реда за учредяване на
търговски дружества и упражняване на правата на собственост на общината в
търговските дружества/ при завишени изисквания за почтеност, изпълнявал е
работа, свързана с поверени държавни и общински средства. Накърненото добро име
и авторитет може да не се изчерпва с участието в управлението на дружества с
държавно или общинско имущество. Следва да се отчитат степента на вредоносния
ефект от обвинението върху социалната, професионалната, академичната,
обществената или друг вид реализация на ищеца, като се съобрази каква е била
същата преди, по време и след приключване на наказателното преследване, както и
засиленият обществен интерес към разследването и обвинението и отразяването му в
медиите – в този смисъл Решение №22 от 26.03.2018 год. на ВКС по гр.дело
№1552/2017 год., ІІІ г., о., ГК.
Същевременно
в разглеждания случай макар неимуществените вреди от процесните паралелно
водени срещу ищеца три наказателни производства да имат глобален характер, паричното
обезщетение за тях следва да се разпредели, предвид различния момент, от който
възниква отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитните органи, респ. държавните органи изпадат в забава, дължат лихва и
започва да тече погасителна давност за реализиране отговорността на държавата –
съответно влизането в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление
и влизането в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство /виж т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 год. по
тълк.дело № 3/2004 год., ОСГК/, като се отчетат горепосочените обстоятелства.
За да
определи размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди,
настоящият съдебен състав съобразява следните обстоятелства:
Продължителността на преследването по процесните три наказателни производства е била съответно:
от привличането на ищеца в качеството на обвиняем – 07.07.2009 год. до
влизането в сила на оправдателната присъда по НОХД №2560/2010 год. по описа на
СГС, 12 с-в – 20.11.2014 год., т.е. повече от 5 години, като това е най-продължителното
производство; от привличането на ищеца в качеството на обвиняем – 26.05.2009
год. до прекратяването на наказателното производство по досъдебно производство
№3М 79/2008 год. по описа на Главна дирекция „Досъдебно производство“ на МВР,
пр. пр. № 6716/2008 год. по описа на СГС – 31.10.2012 год., т.е. повече от 3
години и от привличането на ищеца в качеството на обвиняем – 13.05.2011 год. до
прекратяването на наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ
277/2010 год. по описа на Главна дирекция „Досъдебно производство“ на МВР, пр.
пр. №7981/2010 год. по описа на СГП – 01.03.2013 год., т.е. 1 година и 10
месеца. И трите производства са се развили в разумен срок, тъй като са били водени
срещу множество обвиняеми за по няколко тежки умишлени престъпления при
съизвършителство, което ги характеризира със значителна фактическа и правна
сложност.
На ищеца
са били повдигнати обвинения за пет отделни деяния при една и съща квалификация
за умишлена безстопанственост в длъжностно качество, като член на Съвета на
директорите на „Софийски имоти“ ЕАД – престъпления по чл. 219, ал. 4 вр. с ал.
3 НК, които са тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, като законът предвижда и наказание
лишаване от свобода от три до дванадесет години, както и лишаване от права по
чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК /да се заема определена държавна или обществена
длъжност, да се упражнява определена професия или дейност/, като същите са от
сферата на професионалната реализация на ищеца, което има по-силно негативно
отражение върху неимуществената му сфера.
Към
момента на повдигане на първите обвинения ищецът е бил на 45 години, като
наказателните производства са се провели по време, когато той е бил в активен
етап от професионалното и личностното си развитие – от 45 до 50 год.
Ищецът е
преживял продължителен и интензивен психическия дискомфорт, както и естествения страх и притеснение от
неоснователно осъждане. Като гражданин с чисто съдебно минало, утвърдено добро
име и кариера в публичния сектор, ищецът е посрещал по-тежко негативните
последици от повдигнатите обвинения за свои действия по служба, които са били
поддържани упорито от прокуратурата.
Повдигнатите
срещу ищеца незаконни обвинения са затруднили личния, социалния и професионалния му живот в степен по-висока от обичайната – той е загубил
самочувствие, станал е демотивиран и тревожен; имал е множество лични участия в
извършването на различни
процесуални действия по образуваните срещу него наказателни производства в съдебната им фаза,
преобладаваща част от които по НОХД №2560/2010 год. по описа на СГС, 12 с-в, което
се е развило на две инстанции, като по всяко от тях му е била взета мярка за
неотклонение „подписка“, която е създавала ограничения за свободното му придвижване.
Обвинителният акт по досъдебно производство №3М 79/2008 год. по описа на Главна
дирекция „Досъдебно производство“ на МВР, пр. пр. № 6716/2008 год. по описа на
СГС, е бил внасян два пъти в съда, като съдебното производство е било
прекратявано и делото – върнато на СГП за отстраняване на съществени
процесуални нарушения, а по НОХД №2625/2010 год. по описа на СГС, 1 с-в, е бил
предявен граждански иск в значителен размер, които обстоятелства също са от
значение за напрежението и притесненията на ищеца от неоснователното осъждане.
Влошило се
е и здравословното му състояние, като СГС отчита, че психичното напрежение,
което трябва да се отдаде на обвиненията /при липсата на друга причина/, се
отразява негативно на общия здравен статус на един човек, макар и в частност причината
за влошаване на здравето при налично заболяване да е комплексна и да включва
възрастови, метаболни и хормонални промени.
Дискредитирани
са били честта и доброто име на ищеца, същият е бил злепоставен като лице с
обществено доверие. При него, като специализирал се в областта на финансовите и
данъчни престъпления, доверието е значима предпоставка за социалната и
професионалната му реализация. Обвиненията в разхищение на публични средства
чрез неизгодни сделки са били широко разгласени в медиите и общественият
интерес към тях е бил голям, което е повлияло негативно на репутацията на
ищеца. Тези заявени за обезщетяване вреди са най-съществените, което е
основание за определяне на по-висок размер на обезщетенията.
По-сериозни
негативни въздействия върху трудовата и професионалната ангажираност на ищеца,
социалното обкръжение, среда и здравословното състояние на ищеца не са
настъпили. Не е налице срив в общественото му положение и промяна в социалния
му статус. Няма и данни за настъпването на други, извънредни промени в начина му
на живот.
В този
смисъл и с оглед така приетото и предвид броя и тежестта на деянията, за които
е бил обвинен по всяко от трите наказателни производства, тяхната вредоносна
продължителност, негативният ефект върху личността и най-вече върху репутацията
на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че размерът на дължимите на ищеца обезщетения за неимуществени вреди,
който би удовлетворил обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на
живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, както и създаденият от
съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи /виж Решение №22 от
26.03.2018 год. на ВКС по гр.дело №1552/2017 год., ІІІ г., о., ГК/, следва да
бъде определен, както следва: 9 000
лв. – за незаконните обвинения, за които ищецът е бил оправдан
е влязла в сила на 20.11.2014 год. оправдателна присъда по НОХД №2560/2010 год.
по описа на СГС, 12 състав, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 20.11.2014 год. до окончателното й
изплащане, 9 000 лв. – за
незаконните обвинения, за които наказателното производство срещу ищеца е прекратено
с постановление за частично прекратяване от 31.10.2012 год., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от
23.01.2014 год. до окончателното й изплащане и /предвид счетеното от СРС
за основателно възражение на ответника за погасителна давност при правилно
приложение на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД/ и 4 000 лв. – от незаконното обвинение, за което наказателното
производство срещу ищеца е прекратено с постановление за частично прекратяване от 01.03.2013 год., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 23.01.2014 год. до окончателното й изплащане
/предвид счетеното от СРС за основателно възражение на ответника за погасителна
давност при правилно приложение на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД/.
Присъждането
на суми, по-големи от посочените, би довело до несъответстващо на изискванията
на справедливостта имуществено разместване.
Ето защо решението
на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която исковете за обезщетения за
неимуществени вреди са отхвърлени за разликите над присъдените суми до
горепосочените суми, които претенции подлежат на уважаване.
В
останалата обжалвана част първоинстанционното решение трябва да бъде
потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед
изхода от настоящия спор и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата неприсъдената част от
разноските за първоинстанционото производство за възнаграждение за един адвокат
в размер на 750 лв., както и направените разноски във въззивното производство
за държавна такса в размер на 5 лв. и за
възнаграждение за един адвокат в размер на 642.86 лв., съразмерно с уважената
част от въззивната жалба, респ. уважената част от исковете.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 12.09.2018 год., постановено по гр.дело №4144/2017 год. по
описа на СРС, ГО, 118 с-в, в частта му, в която са отхвърлени
предявените от Г.С.С. срещу П.на Р.Б.искове
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 5 000 лв. до
размера от 9 000 лв. /т.е. за сумата от 4 000 лв./ – обезщетение за
неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление по досъдебно
производство №ЗМ 99/2008 год. по описа на Главна дирекция „Досъдебно
производство“ на МВР, пр.пр. №9387/2008 год. по описа на СГП, по което ищецът е
оправдан е влязла в сила на 20.11.2014 год. оправдателна присъда по НОХД
№2560/2010 год. по описа на СГС, 12 състав, за разликата над 3 000 лв. до
размера от 9 000 лв. /т.е. за сумата от 6 000 лв./ – обезщетение за
неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление по досъдебно
производство №ЗМ 79/2008 год. по описа на Главна дирекция „Досъдебно
производство“ на МВР, пр.пр. №6716/2008 год. по описа на СГП, производството по
което е прекратено с постановление за частично прекратяване от 31.10.2012 год.
и за разликата над 2 000 лв. до размера от 4 000 лв. /т.е. за сумата
от 2 000 лв./ – обезщетение за неимуществени вреди от обвинение за
извършено престъпление по досъдебно производство №ЗМ 277/2010 год. по описа на
Главна дирекция „Досъдебно производство“ на МВР, пр.пр. №7981/2010 год. по
описа на СГП, производството по което е прекратено с постановление за частично
прекратяване от 01.03.2013 год., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр.София, бул.“******, да заплати на Г.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, по искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ разликата над 5 000 лв. до размера от 9 000
лв. /т.е. сумата от 4 000 лв./, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление по досъдебно
производство №ЗМ 99/2008 год. по описа на Главна дирекция „Досъдебно
производство“ на МВР, пр.пр. №9387/2008 год. по описа на СГП, по което ищецът е
оправдан е влязла в сила на 20.11.2014 год. оправдателна присъда по НОХД
№2560/2010 год. по описа на СГС, 12 състав, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 20.11.2014 год. до
окончателното й изплащане, разликата над 3 000 лв. до размера от 9 000
лв. /т.е. сумата от 6 000 лв./, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление по досъдебно
производство №ЗМ 79/2008 год. по описа на Главна дирекция „Досъдебно
производство“ на МВР, пр.пр. №6716/2008 год. по описа на СГП, производството по
което е прекратено с постановление за частично прекратяване от 31.10.2012 год.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.01.2014 год. до окончателното й изплащане
и разликата над 2 000 лв. до размера от 4 000 лв. /т.е сумата от 2 000
лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обвинение за
извършено престъпление по досъдебно производство №ЗМ 277/2010 год. по описа на
Главна дирекция „Досъдебно производство“ на МВР, пр.пр. №7981/2010 год. по
описа на СГП, производството по което е прекратено с постановление за частично
прекратяване от 01.03.2013 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.01.2014 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.,
с адрес: гр.София, бул.“*****, да заплати на Г.С.С. с ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в
първоинстанционото производство за възнаграждение за един адвокат в размер на
750 лв., както и направените разноски във въззивното производство за държавна
такса в размер на 5 лв. и за
възнаграждение за един адвокат в размер на 642.86 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/