МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД
№1722/2018г. по описа на
КРС
Районна прокуратура - гр.Кюстендил е внесла
за разглеждане обвинителен акт против Й.В.А. *** за престъпление по чл.129,
ал.2, пр.4 във вр. с ал.1 НК.
В обвинителния акт се твърди, че А. ***
пред кафе „Астория“ (намиращо се до общински паркинг над магазин „Била“), чрез
удар с юмрук в областта на лицето и последващо падане на земята върху ляво
рамо, е причинил средна телесна повреда на К.В.С. ***, изразяваща се във
фрактура на лява ключица (многофрагментна, разместена, наложила оперативно
лечение), причинило на пострадалия трайно затрудняване на движението на ляв
горен крайник.
Така се поддържа обвинението от представителя
на Районна прокуратура, който предлага подсъдимият да бъде признат за виновен
за извършеното от него престъпление и му се наложи наказание - 1 година
лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи за 3-годишен
изпитателен срок.
Пострадалият К.В.С. е направил искане за
конституиране като частен обвинител и е конституиран като такъв.
Пострадалият е предявил граждански искове
срещу подсъдимия А., както следва: за сумата 10 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на инкриминираното
в обвинителния акт деяние, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на деянието до окончателното й изплащане, както и за сумата в размер на
490 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на
деянието, изразяващи се в сторени разноски за лечение, ведно със законната
лихва върху самата, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане.
Съдът е конституирал С. като граждански
ищец и е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство така
предявените граждански искове, които се поддържат в посочените рамери.
Повереникът мл.адв.Д. *** претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА, съобразно представен списък на
разноските.
Подсъдимият дава обяснения, като се счита за невинен. Признава участие в
процесния инцидент, респ. че е ударил веднъж пострадалия. Бил употребил
алкохол, добре се бил почерпил. Заявява, че му се губят моменти, съответно че
казва всичко, което си спомня. Акцентира върху това, че е бил обиждан от
пострадалия, но не може да конкретизира начина, както и че е бил хванат от него
за гушата, в който момент му нанесъл удара.
Защитникът му – адв.Е.Й. ***, пледира за постановяване на оправдателна
присъда и отхвърляне на гражданските искове. Интерпретирайки събраните по
делото доказателства, счита за неустановено по безспорен начин участието на
подзащитния му в инкриминираното деяние. Евентуално, счита че е налице хипотеза
на неизбежна отбрана, превишаване пределите на неизбежната отбрана или деяние,
извършено от подсъдимия в състояние на силно раздразнение, предизвикано от
пострадалия в хипотезата на чл.132, ал.1 НК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства и при условията на чл.14 и чл.18 НПК, прие за установено
следното:
Подсъдимият Й.В.А. е роден на ***г***, българин, *** гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Пострадалият С. работи по срочен трудов договор с община Кюстендил от
13.11.2018г. до 15.11.2019г., като брутното му трудово възнаграждение е в
размер на МРЗ за страната. Същият е неженен и не реализира други доходи.
През май 2018г. С. работел без трудов договор в кафе „Астория“, находящо се
непосредствено до общинския паркинг в близост до магазин „Била“, гр.Кюстендил.
Същото работело денонощно. Представлявало работно помещение с маси за
консумация, разположени пред него.
В заведението били инсталирани и функционирали две
охранителни камери за видеонаблюдение, извършващи заснемане вътре в работното
помещение, съответно извън него.
На 6-7 май 2018г. той бил сам на смяна от 19:00ч до 07:00ч.
В интервала от време между 05:30ч. и 06:00ч. пред заведението дошли трима
младежи. Това били подсъдимият и свидетелите А.С. и Д.В.. Същите празнували
Гергьовден, а по-късно били и на дискотека. Мъжете употребили алкохол и били
„добре почерпени“. Поръчали храна от С.. Той разпознал единствено подсъдимия,
когото бил виждал и друг път като клиент на заведението. Както и в предишни
случаи, така и сега А. започнал да се държи грубо и предизвикателно спрямо С..
Изразил претенции и недоволство от качеството на храната. При открехната врата
на работното помещение той бил застанал на изхода му и правил опити да влезе в
него. С. го помолил няколко пъти да освободи изхода и да го остави, за да си
върши работата спокойно, като го приканял да седне на разположените отвън маси.
А. му заявил, че може да стои където си пожелае, тъй като си бил платил.
Междувременно на паркинга в близост до тях паркирал таксиметров автомобил и св.В.
се отправила към него. С. направил опит принудително да затвори вратата на
помещението, пречка за което бил подсъдимия. В следващия момент С. отворил
широко врата и изблъскал А. от мястото, което той заемал. Сторил това с лявата
си ръка, която попаднала в областта на горната част на гърдите и шията на А..
Последният отстъпил една, две крачки назад и след това нанесъл удар с юмрук с
дясната си ръка в лявата част на лицето на С.. В резултат на това, С. изгубил
равновесие и паднал напред пред помещението върху лявото си рамо. Св.С., който
наблюдавал случващото се отблизо, издърпал настрани А. и двама бързо напуснали
заведението, отправяйки се към таксито. Междувременно, Д. се насочила към
заведението с намерението да помогне на падналия мъж, но приятеля й А. я хванал
за ръката и й казал, че по-добре да си вървят. Тримата се качили в таксито.
След като лежал няколко секунди на земята, С. успял постепенно да се изправи.
Не бил наясно какво точно му се е случило. Видял как тримата младежи се качили
в таксито и напуснали мястото. Опитал се да продължи да върши работните си
задължения.
Скоро след това С. започнал да изпитва силни болки в рамото. Около 07:00ч.
в заведението дошла колежката му – св.М., която трябвало да го замени.
Направило и впечатление, че не било изчистено. От разговор с колегата си
разбрала за случилото се, както и че той изпитвал силни болки в ръката.
Помогнала му да си облече якето и да се качи в таксиметров автомобил.
С. потърсил медицинска помощ в спешния център при МБАЛ“Н.Василиев“,
гр.Кюстендил, където бил насочен за преглед от травматолог. Установено било, че
е получил фрактура на лява ключица и му било предложено оперативно лечение.
На 08.05.2018г. С. ***, в която описал случилото се.
Постъпил на лечение в
МБАЛ“Н.Василиев“, гр.Кюстендил на 10.05.2018г., където било проведено
оперативно такова и бил изписан на 17.05.2018г. с диагноза – фрактура клавикуле
синистра дислоката полифрагментоза.
За нуждите на оперативното лечение С. закупил комплект медицински изделия
за ключица на стойност 490 лева.
На досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска експертиза от
вещото лице д-р В.Н., от заключението на които се установява, че пострадалият К.С.
е получил следните травматични увреждания – фрактура на лява ключица
(многофрагментна, разместена, наложила оперативно лечение), както и мекотъканна
контузия в областта на лицето. Уврежданията са получени по механизма на удари с
или върху твърд предмет и е възможно това да е станало по начина, посочен от
пострадалия – нанесен удар с юмрук в областта на лицето и последващо падане на
земята върху ляво рамо, при което се чупи ключицата. Фрактурата е причинила
трайно затрудняване на движенията на ляв горен крайник, като за пълното
възстановяване при благоприятно протичащ възстановителен процес е посочен 2-3
месеца.
Пострадалият представил на полицейските органи записи от охранителните
камери за видеонаблюдение, инсталирани в процесното заведение.
Назначена и извършена била видеотехническа експертиза от вещото лице Валери
Павлов с обект – представения компакт диск, съдържащ пет файла от охранителните
камери на заведението от 07.05.2018г. От заключението е видно, че кадрите са
заснети в тъмната част на денонощието с вкодирани дата и час. Извлечени са
кадрите с най-добро качество и подробно описани. Представеният материал е бил
негоден за провеждане на идентификационно изследване. Какво обаче прави
впечатление от предложените хронологично кадри. От кадър №1 (с вкодирано време
– 05:49:12), заснет от камера 1, насочена към паркинга пред магазин Била, се
вижда, че пред заведението има три лица- две момчета и едно момиче. В кадър №2
(с вкодирано време – 05:51:18) се вижда как лицето зад шубера изблъсква единия
от младежите. По същото време от кадрите, заснети от камера 2, разположена в
работното помещение, е видно следното: в кадър №15 (с вкодирано време –
05:51:17) лице 1 се опитва да затвори вратата на работното помещение; в кадър
№16 (с вкодирано време – 05:51:19) лице 1 отваря вратата и избутва лице 2.
Връщайки се обратно на кадрите от камера 1 е видно, че: в кадър №4 (с вкодирано
време – 05:51:19) след изблъскването лице 2 свива в юмрук дясната си ръка и от
следващите кадри се вижда как замахва и удря лице 1.
Изложените фактически положения
съдът прие за безспорно установени на базата на събрания по делото
доказателствен материал: отчасти обясненията на подсъдимия; отчасти показанията
на свидетелите А.С. и Д.В. (дадени в хода на съдебното следствие и тези от
досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 НПК); отчасти показанията на свидетеля Л.; показанията на пострадалия К.С. и
свидетеля М., заключенията от цитираните експертизи; представените писмени
доказателства - медицински документи, фактура, удостоверение и декларация за
семейно и имотно състояние и справка за съдимост на подсъдимия.
Основен доказателствен източник по
делото са гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия и
показанията на разпитаните свидетели. При тяхната оценка съдът взе предвид
спецификата на случая, мястото, времето и обстановката, при която са се
осъществили събитията, пресъздадени от посочените категории лица. Споменатите
източници съдържат преки факти за деянието и участието на подсъдимия в него.
Предвид различната интерпретация на събитията, същите освен помежду им е нужно
да бъдат съпоставени с наличните безспорни факти.
Няма спор по делото за следните
факти, подкрепящи се от всички доказателствени източници:
На 07.05.2018г. пострадалият С. бил
нощна смяна в кафе „Астория“. Около 05:45ч. в заведението (или по-точно пред
шубера на работното му помещение) дошли подсъдимият и свидетелите А.С. и Д.В..
Мъжете, които били „добре почерпени“, поръчали храна от заведението. Между
подсъдимият и пострадалият възникнал конфликт, който завършил с нанасянето на
удар с юмрук от страна на подсъдимия в лицето на пострадалия. Пострадалият
паднал на земята върху лявото си рамо. Безспорни факти са и посочените телесни
увреждания у С..
Спорно е най-общо: как и защо е
възникнал инцидентът, какво е обусловило нанасянето на удара от подсъдимия в
лицето на пострадалия и как (в резултат на какво) са причинените телените
увреждания.
На тази база се оформят две
противоречащи си тези. От една страна са твърденията на подсъдимия и
свидетелите С. и В., последните дадени в хода на съдебното следствие, а от
друга – тези на пострадалия С.. Останалите свидетели в различна степен на
годност допълват приетата за установена фактическа обстановка.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля К.С.. Макар и съдържащи известни противоречия (вътрешно и с
показанията на св.М., относно обстоятелството дали пострадалият й е показвал
полученото нараняване), същите в най-голяма степен кореспондират на безспорните
факти и обстоятелства, установени по делото и разкриват последователността на
действията на подсъдимия и тяхната същност. Този извод не се опровергава от
възможната заинтересованост от изхода на делото, предвид другите му процесуални
качества (пострадал, респ. граждански ищец).
За съда не остана никакво съмнение,
че посочените телесни увреждания у пострадалия С. са в резултат на нанесен удар
с юмрук от страна на подсъдимия в лицето му, в резултат на което той загубил
равновесие, паднал на земята върху лявото си рамо, което довело до счупване на
лявата му ключица. Начинът на въздействие на подсъдимия върху пострадалия и
цялостното му поведение сочи еднозначно за намерението му да причини у
пострадалия телени увреждания. Преди удара С. изблъскал подсъдимият при
посочените обстоятелства.
Последното е в драстично
противоречие с твърденията на подсъдимия и защитната му теза като цяло.
Според обясненията на подсъдимия той
бил обиждан от продавача в заведението (пострадалия С.). Същевременно обаче не
може да конкретизира как е сторено това - с обидни думи или действия. Не знае
дали той е започнал пръв да върши това, губят му се моменти. Бил ударил
продавача, тъй като много се изплашил, когато той го хванал за гушата. След
удара, пострадалият станал и започнал да си бърше масите и по нищо не личало да
изпитва болка. Всъщност, това е и основния спорен момент. Как да се прецени
действието на пострадалия преди удара -
като изблъскване или душене/хващане за шията. Както бе посочено, не се установи
пострадалият да е душил (да е хващал за шията) подсъдимия, което той да е
възприел като непосредствено нападение върху личността му, нито да е
способствало да изпадне в състояние на силно раздразнение. Установено бе
единствено, че пострадалият е изблъскал подсъдимия при посочените
обстоятелства, а именно - след като го молил нееднократно да не стои на входа
на работното помещение; да не пречи на работните му задължения и извършено
непосредствено след противодействията му при опит да затвори вратата на
помещението. Изблъскването продължило около секунда и причинило отместване на
пострадалия с крачка-две назад от входа, пред който стоял подсъдимият, с
усещането че може да стои където си иска, поради факта че си е платил. Така
установеното изблъскване може да е довело до известен дискомфорт у подсъдимия,
но не и до твърдяната уплаха.
Ето защо, не може да бъдат
кредитирани обясненията на подсъдимия относно обстоятелствата около нанесения
удар и случилото се след това. Вярно е, че обясненията му имат двойствена
природа. Същите са важен източник на преки доказателства, но едновременно с
това са и средство за защита. В настоящия случай съдът намира, че обясненията
на подсъдимия в посочените им части са изолирани от останалия кредитиран
доказателствен материал и ги счита като дадени единствено в подкрепа на
възприетата от него защитна позиция.
По сходни съображение не са
кредитирани и показанията на свидетелите
С. и В. относно визираните обстоятелства. Характерно за последните е
настъпилата промяна в показанията, дадени на досъдебното производство и в хода
на съдебното следствие досежно тези
обстоятелства. Очевидно е, че това е направено единствено с цел подкрепа на
защитната позиция. Горният извод е обоснован от следното:
С. в хода на съдебното следствие
сочи, че когато отишли в заведението били средно пияни. Между приятеля му А. и
пострадалия започнала размяна на обиди, но повече от страна на пострадалия
(обидите били на майка). Пострадалият излязъл навън и блъснал храната на А.,
при което той поискал да му я заплати. Обаче той отказал и го хванал за шията,
при което неговият приятел се уплашил и го ударил в лицето. Ударил го след 5
секунди от уплаха да не го удуши. След това те си тръгнали веднага, защото се
уплашили да не ги хване и тях за гушата, а пострадалият започнал да си събира
боклуците по масите.
Същият свидетел в показанията си,
дадени на досъдебното производство, не споменава за това, че ударът е в
резултат на уплаха; нито за настъпила такава у него. Сочи, че приятелката му (св.В.)
се опитала да вдигне падналия на земята мъж, но не успяла, след което решили да
си тръгнат. На тръгване видял, че мъжът започнал да се изправя. След което не
знаел какво се е случило.
В. в показанията си в досъдебното
производство сочи, че една вечер били на дискотека с приятеля й А. и неговия
приятел Й.. Около 6ч. сутринта отишли в кафе „Астория“ да си купят храна. Там
продавал мъж. Чула, че Й. се карал с
човека. Й. обиждал човека, казвал му „маймуна“ и други неща. Човекът, излизайки
от вътре закачил с вратата тарелката с кюфтета и те паднали. След това мъжът
излязъл и Й. го ударил с юмрук в лицето, след което той паднал на плочките.
Искала да му помогне, но А. я хванал за ръката и й казал, че е по-добре да си
вървят. Качили се в такси и си тръгнали. Когато тръгвали с таксито, видяла че
човекът се изправял. След това не знаела какво се е случило.
По спорните факти в съдебното
следствие В. вече дава други показания. Въпреки това тя не е убедителна. Казва
следното – продавачът тръгна да хваща Й. за шията, не помня дали го хвана, май
не го хвана, но той се защити, в своя защита го удари и си тръгнахме. Той падна
на земята. Човекът стана и започна да си събира чаши и чинии от масите, все
едно че нищо не е било.
Много показателно за обърканата й
позиция е следната част от показанията й – Й. бил малко изплашен, защото това
не го очаквал – да го хване някой за гушата; той тръгнал, но не го хванал;
мислела, че ще го хване за гушата, защото на там му била насочено ръката;
мислела, че той се е уплашил, защото е мислел, че ще го хване за шията и той в
своя защита го ударил; не видяла как точно е паднал пострадалия, защото се
уплашила; веднага тръгнала към таксито след нанасяне на удара.
Веднага след това обаче свидетелката
заявява, че не се е уплашила в момента, когато продавачът тръгнал да хване Й.
за шията, а се уплашила в момента, когато Данчо го ударил в лицето и бързо си
тръгнали след това. Последното е твърде
показателно за същността на случилото се.
Съдът не е кредитирал показанията на
св.Л. в частта им извън обстоятелствата, за които е имал преки наблюдения. В
тази им част същите имат характер на лично макар и експертно становище.
Ето защо, защитната
позиция по фактите не може да бъде споделена. Същата се базира на некоректна
интерпретация на доказателствения материал.
При така
установената фактология съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна следното:
Обект на престъплението са
обществените отношения, свързани с неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността, а предмет на престъплението - лицето, на което
е причинена телесната повреда -
пострадалия С..
Изпълнителното деяние е извършено
чрез действие, изразило се в нанасяне на удар с юмрук в лицето на пострадалия.
Това действие е причинило загуба на равновесие у пострадалия и съответно
падането му на земята върху лявото рамо, причинило анатомичното увреждане.
Престъплението е типично резултатно, увреждащо, като престъпния резултат се е
изразил във фрактура на лява ключица, причинила трайно (продължило повече от 30
дни) затрудняване на движението на ляв горен крайник. Посоченото увреждане,
преценено с оглед резултата, представлява средна телесна повреда по смисъла на
чл.129, ал.2, пр.4 НК. Налице е причинно-следствена връзка между действията на
подсъдимия и настъпилия престъпен резултат.
Субект на престъплението е
подсъдимият А..
Престъплението е извършено виновно,
при форма на вината пряк умисъл по смисъла чл.11, ал.2, пр.1 НК. Подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал
обстоятелството, че с предприетото от него действие може да причини телесно
увреждане от характера на описаното.
Предвид изложеното съдът прие, че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2, пр.4 във
вр. ал.1 НК, призна го за виновен и му наложи наказание.
Съдът отказа приложение на
очертаните от защитата правни фигури (неизбежна отбрана, превишаване пределите
на неизбежна отбрана или деянието да е извършено в състояние на силно
раздразнение), тъй като същите са доказателствено незащитими, съответно лишени
от основание. В подкрепа на горното е достатъчно да се посочи, че действието на
пострадалия, апропо - провокирано от подсъдимия, не може да се окачестви като
нападение по смисъла на чл.12 НК, а що се отнася до силното раздразнение, то по
делото не само че не се събраха доказателства, но липсват каквито и да било
индиции за това.
За посоченото престъпление е
предвидено наказание – лишаване от свобода до шест години.
За да определи вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, на
дееца, подбудите за извършването на деянието, както и другите смекчаващи и
отегчаващи вината и отговорността като цяло обстоятелства.
Степента на обществена опасност на
деянието е завишена. Горната преценка е направена, с оглед вида на засегнатите
обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и обстановка на извършване
на престъплението.
Степента на обществена опасност на
подсъдимия не е висока.
Обстоятелството, че пострадалият с
посоченото изблъскване е засегнал, макар и в незначителна степен, личния
интегритет на подсъдимия, се отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
При условията на чл.54 НК, при
превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
определи на Й.А. наказание за посоченото престъпление – лишаване от свобода за
срок от 1 (една) година.
По отношение на него, съдът прие, че
са налице материално-правните предпоставки за отлагане изпълнението на
наказанието при условията на чл.66, ал.1 НК, а именно – наложено е наказание
лишаване от свобода за срок до три години, същият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и най-вече за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието. Съдът прие за подходящ и определи изпитателен срок в размер на три
години.
Съдът прие, че
наложеното наказание ще съдейства за постигане целите на специалната и
генералната превенции, визирани в чл.36 НК и на подсъдимия ще се въздейства
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо по такъв начин, че същият
в бъдеще няма да бъде субект на престъпление.
Предявените граждански искове
намират правното си основание в чл.45 ЗЗД и в задължението всеки да репарира
вредите, които виновно е причинил другиму. В хода на наказателното производство
безспорно се установи вината на подсъдимия за извършеното от него престъпление,
в резултат на което пострадалия е претърпял физически и душевни болки и
страдания, респ. имуществени вреди. Налице е причинно-следствена връзка между
виновното и противоправно поведение на подсъдимия и причинения вредоносен
резултат.
Като прецени всички обстоятелства по
делото, съдът прие, че предявеният иск за неимуществени вреди от престъплението
е доказан по основание, но завишен по размер. Отчитайки принципа, визиран в
чл.52 ЗЗД, съдът прие, че законосъобразно
и справедливо е да уважи иска в размер 5 000 лева, а до пълния размер да
отхвърли същия като неоснователен. Размерът на обезщетението съдът определи
като прецени тежестта на извършеното и настъпилия вредоносен резултат.
Съдът прие, че присъждайки такова по
размер обезщетение ще реализира принципа за справедливо възмездяване на
претърпените от пострадалия болки и страдания.
Наред с неимуществените вреди,
пострадалият е претърпял и имуществени такива. Установи се безспорно, че за
отстраняване на последиците от престъпното деяние, пострадалият е сторил
разноски за лечение на стойност 490
лева, закупувайки комплект медицински изделия, послужили при извършване на
приложената му оперативна интервенция. Същите му бяха присъдени в пълен размер.
Съдът присъди на пострадалия
посочените суми, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането -
07.05.2018г. до окончателното им изплащане.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът
осъди подсъдимия Й.А. да заплати по сметка на РУ – Кюстендил сторените на
досъдебното производство разноски в размер на 192, 71 лева, а по сметка на
Районен съд – гр.Кюстендил: 15 лева,
представляващи изплатено възнаграждение на вещо лице, както и 250 лева,
представляващи държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.
Като основателна бе
преценена и претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение от страна на
повереника на частния обвинител и граждански ищец – адв.Д., оказал безплатна
адвокатска помощ и съдействие в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА, съобразно
представен списък на разноските в размер на 2 330 лева. Така присъденото
възнаграждение представлява съответства на сбора от минималните размери на
съответния вид правна помощ, регламентиран в Наредба №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: