№ 104
гр. гр.Велинград, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
Административно наказателно дело № 20255210200274 по описа за 2025
година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 25-0367-000645 от 29.07.2025 г.,
издадено от Б. Тетимов, на длъжност Началник група в ОД МВР Пазарджик,
РУ Велинград, упълномощен със Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на ВР наказание, както следва: по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, а
именно: глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца.
Срещу НП е подадена жалба от Г. К. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж. к. „Дианабад“ № 4, ет. 14, ап. 95, чрез адв. А. Н.. Жалбоподателят
намира НП за незаконосъобразно, поради нарушаване на процесуалния и
материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Постъпила е молба от пълномощника, с която заявява, че в НП липсвало
пълно описание на обстоятелствата, при които е било извършено
нарушението. Липсвала и датата на извършване на нарушението, което
ограничавало правото му на защита. Алтернативно моли да се приеме случаят
за маловажен.
Ответникът по жалбата редовно призован не изпраща
представител. Представя писмено становище по съществото на делото, като
счита, че следва да се потвърди НП като законосъобразно.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
1
На 10.01.2025 г. на път II 84 на гара Костандово, жалбоподателят
управлявал МПС марка „Мерцедес“ , модел А 200 CDI с рег. № СВ5873 ВР,
което не било регистрирано по надлежния ред. В. бил спрян за проверка от св.
С.. Свидетелят З. извършил служебна проверка, като взел документите на
колата и водача. Свидетелят Г. направил справка в системата на КАТ, при
което установил, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация.
Свидетелите Г. и С. установили, че В. бил изненадан, когато разбрал за
дерегистрацията на автомобила.
По случая са изготвени докладни записки, а с Постановление от
20.01.2025 г. била възложена и предварителна проверка от прокурор от РП
Пазарджик, ТО Велинград. От приложената като писмено доказателство
справка за прекратена регистрация се установява, че автомобил с
регистрационен номер СВ5873ВР е с прекратена регистрация. От същото е
видно, че собственик и притежател на свидетелство за регистрация е Симеон
Маринов Г.ев. На 09.07.2024 г. е променена собствеността, представен е
документ за собственост, а на 27.09.2024 г. е регистриран договор за
продажба, а автомобилът е придобит от Красимира Железарова-В.а, като
заявлението е подадено по електронен път. Извършена е служебна промяна на
регистрацията на МПС. На 29.11.2024 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
е прекратена регистрацията на автомобила. От представеното по делото
пълномощно се установява, че собственикът Красимира Железарова-В.а е
упълномощила жалбоподателя да извършва правни и фактически действия по
повод на МПС с рег. № СВ5873ВР.
Снети са писмени сведения на лицето Красимира Железарова-В.а, защо
не е пререгистрирала автомобила, като последната е отговорила, че е от
незнание.
С постановление от 31.03.2025 г. прокурор от РП Пазарджик, ТО
Велинград е отказал да образува наказателно производство, като е счел
деянието за малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
На 29.07.2025 г. е издадено обжалваното НП, с което на
жалбоподателят е наложено наказание за нарушение на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца, за това, че на 10.01.2025 г. на път II- 84 Гара Костандово,
жалбоподателят управлява МПС с рег. № СВ5873ВР, собственост на
Красимира Железарова-В.а, извършвайки следното нарушение: управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и не отговаря на
изискванията в Наредба 1 – 45/24.03.2000 г. като в двумесечен срок от
придобиването му на 27.09.2024 г. не е изпълнил задължението си да
регистрира превозното средство, поради което на 29.11.2024 г. на основание
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП регистрацията е била прекратена служебно, с което
виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
2
месеца. НП е издадено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН.
НП не е било връчено на нарушителя.
Съдът установи горната фактическа обстановка, въз основа на следната
доказателствена съвкупност:
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите полицейските
служители Г., З. и С., тъй като същите са логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и в пълно съответствие помежду им, а освен това се
подкрепят от събраните по делото писмени доказателства. Дадени са от
позицията на незаинтересованост от изхода на делото и са последица от
изпълнение на служебните им задължения. Съдът се довери и на писмените
доказателства по делото.
Съдът счита, че ж а л б а т а е ОСНОВАТЕЛНА поради което следва да
бъде у в а ж е н а, като се о т м е н и обжалваното НП, като съображенията за
това са следните:
- В производството по налагане на административното наказание не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Атакуваното НП е издадено
при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а именно: след отказ на прокурора да
образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия
орган. В този случай не се съставя АУАН, а се дължи произнасяне от
съответния прокурор. В случая, прокурорът е приел, че не следва да се
ангажира наказателната отговорност на дееца, и постановлението му е
изпратено на АНО за преценка за наличие на административно нарушение.
От този момент започва да тече и срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Постановлението за отказ да се образува наказателно дело е от 31.03.2025 г.,
като НП е издадено преди изтичане на 6 месечния срок – 29.07.2025 г.
Тъй като процесния случай попада в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН и АУАН не се съставя, то липсата на индивидуализация на акта в НП
съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН не може да се определи като съществено
процесуално нарушение.
Наказателното постановление следва да се отмени на друго основание:
Административно наказателната отговорност на дееца е ангажирана за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП /редакцията към
момента на извършване на административното нарушение/ Ако собственикът,
придобил автомобила, не извърши пререгистрация в срок от два месеца,
регистрацията му се прекратява служебно чрез отбелязване в
автоматизираната информационна система. В случая безспорно се установи,
че жалбоподателят не е собственик на управляваното от него МПС. Т. е. за
него не е съществувало задължение да регистрира последното, не е
съществувало и задължение да провери в информационните системи на КАТ
дали автомобилът е регистриран след смяната на собствеността.
3
Според настоящият съдебен състав административното нарушение не
е извършено от субективна страна. Процесният автомобил е бил с валидни
регистрационни табели, поставени на определеното за това място; водачът не
е негов собственик; нямал е задължение да проверява дали автомобилът е
дерегистриран служебно, заради което следва наличието на оневиняващото
обстоятелство по смисъла на чл. 14, ал. 1 НК. В случая дори и да се приеме
наказуемост на деяние по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, извършено по непредпазливост,
то в хипотезата на чл. 14, ал. 2 НК, щом самото незнание на фактическите
обстоятелства не се дължи на непредпазливост, също се изключва субективна
съставомерност на извършеното. Деянието, релевирано като „управление на
автомобил, със служебно прекратена регистрация, по отворен за обществено
ползване път, квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, в
контекста на дефиницията от чл.6 ЗАНН и, обявено за наказуемо с чл. 175, ал.
3 ЗДвП, при отсъствие на субективния му елемент, не е административно
нарушение и, следователно не подлежи на санкциониране по чл. 175, ал. 3
ЗДвП.
От обективна страна, се установява, че жалбоподателят е управлявал
автомобил, чужда собственост, като регистрацията му е била прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на 27.11.2024 г., но заради липсата на
субективен елемент не е налице извършено административно нарушение.
Наличието на упълномощаване от страна на собственика на автомобила не
създава задължение за регистриране за жалбоподателя, а само право да
извърши последното. В подкрепа на извода, че В. не е знаел, че не е
извършено пререгистриране на МПС са и показанията на свидетелите Г. и С.,
които заявиха пред съда, че е изглеждал изненадан.
С оглед на горните изводи жалбата следва да се уважи като
основателна, поради недоказаност на субективния елемент на
административното нарушение.
При този изход на производството, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
жалбоподателят има право на разноски, но няма направена претенция в този
смисъл. Освен това се дължат единствено реално сторените такива, а в случая
само е договорено адвокатско възнаграждение, като в пълномощното липсват
данни същото да е платено на процесуалния представител, заради което съдът
не следва да присъжда разноски в полза на жалбоподателя.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0367-000645 от
29.07.2025 г., издадено от Б. Г.ев Тетимов, на длъжност Началник група в ОД
МВР Пазарджик, РУ Велинград, с което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП на Г. К. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. Дианабад № 4, ет.
14, ап. 95 е наложено наказание, както следва: глоба в размер на 200 лв. и
4
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5