Решение по дело №18845/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1413/3.4.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети март  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.

 

при участието на секретар Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18845 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от Р.М.В., с ЕГН - **********,*** срещу “Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** за приемане за установено спрямо ответника, че наследниците на М.А.М. (б.ж. на с.В., починал на *г.) не дължат на ответника сумата в общ размер 638.46 лв. (шестстотин тридесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки) претендирани от ответника по фактура № **********/01.09.2017 г. и по фактура № **********/23.10.2017 г., представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за обект на потребление в с. В., Община А., Варненска област, с клиентски № ********** и абонатен № **********.

Ищецът твърди, че в качеството си на наследник на М.А.М. (б.ж. на с.В., починал на *г.) и  потребител на ел. енергия е получил уведомление от ответното дружество за извършено допълнително начисление на консумирана ел. енергия. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на начислението поради което и моли съда да установи недължимост на претенцията на ответника за посочената сума.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Е.п.” АД, в който се оспорва иска като недопустим в частта на ½ от търсената от тях сума и изяло неоснователен.

Молят за прекратяване производството по делото по отношение на предявения от Р.М.В. иск за сумата 319,23 лева, представляваща разликата между сумата 319,23 лева, представляваща 1/2 от общата сума по фактура № **********/01.09.2017 г. и по фактура № **********/23.10.2017 г. и сумата 638,46 лева, представляваща заявената от ищеца сума, поради липса на правен интерес евентуално да прекрати производството по делото по отношение на предявения от Р.М.В. от името на другия наследник – И.М.К. иск за сумата 319,23 лева, представляваща разликата между сумата 319,23 лева, представляваща 1/2 от общата сума по фактура № **********/01.09.2017 г. и по фактура № **********/23.10.2017 г. и сумата 638,46 лева, представляваща заявената от ищеца сума, на основание чл. 130, вр. с чл. 26, ал. 2 ГПК.

Твърди се, че на 05.01.2017г., в изпълнение на чл. 44 от ПИКЕЕ е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Енерго - Пpo Мрежи" АД,. При извършената проверка служители на ответника са изготвили Констативен протокол № 1201161/05.01.2017г. При проверката, е установено и отразено в протокола следното: „В регистър 1.8.1. са отчетени 836 квтч, в регистър 1.8.2. - 1522 квтч, а в скрития регистър 1.8.3. - 4290 квтч.“.

Излага се, че електромерът с фабр. № 1114 0211 6203 6917 е демонтиран, поставен е в индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 287084 и е предоставен   за   метрологична   експертиза   поради   съмнение   за   софтуерна манипулация. Извършена е експертиза от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - гр. Русе, за която е съставен Констативен протокол № 663/15.08.2017г. Установено е, че „При софтуерно прочитане е установено, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3. -4290.971 квтч., която не е визуализирана на дисплея“.

На 13.09.2017г. „Енерго - Про Мрежи" АД съставя Становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане.

На 25.08.2017 г. „Енерго - Про Продажби" АД издава фактура с № **********, с което е определена цената на електрическата енергия, потребена от абоната, а именно 619,46 лв.. поради неплащане на цитираната фактура захранването на абоната е преустановено на 23.10.2017 г. и на същата дата „Е.П." АД издава фактура № **********/23.10.2017 г. на стойност 19 лева, представляваща такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия.

В хода на делото с протоколно определение от 23.03.2018 г. производството по иска е прекратено в частта относно половината от претендираните суми по двете фактури, като същото се счита за висящо за сумата от 309,73 лв. по претенцията за недължимост на потребената електроенергия и за сумата от 9,50 лв. по претенцията за недължимост на таксата за възстановяване на електрозахранването.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че ищецът е наследник на титуляря на партидата М.А.М. с право на наследяване от ½ ид част от наследството.

Не е спорно в отношенията между страните, а и е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството за наличието на договорни отношения между тях за доставка на електроенергия за обект, находящ се в с. В., Община А., В. област, с клиентски № ********** и абонатен № **********.

Представен е по делото Констативен протокол за техническа проверка № 1201161/05.01.2017 г., от който се установява, че е извършена проверка на електромер с фабричен № 1114 0211 6203 6917, обслужващ обекта на ищеца. Видно от същия протокол е, че служителите на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД са установили, че електромерът е отчел потребление както следва: В регистър 1.8.1. са отчетени 836 квтч, в регистър 1.8.2. - 1522 квтч, а в скрития регистър 1.8.3. - 4290 квтч. В протокола е отразено, че електромерът е демонтиран от служителите на дружеството, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба 287084.

Видно от съдържанието на цитирания протокол проверката е извършена в присъствието на двама свидетели.

Въз основа на констатациите от проверката ответното дружество е съставило становище за начисление на електрическа енергия от 13.09.2017г. за обекта (л. 29 от делото), а за периода от 06.01.2016 г. до 05.01.2017г. е начислено допълнително количество енергия от 4290   квтч, отчетено в регистър 1.8.3 на електромера. Издадена е фактура № **********/25.08.2017 г. на стойност 619,46 лв. с ДДС.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че в настоящия случай не е извършена корекционна сметка, като количеството електроенергия от  4290 квтч. е записано в регистър 1.8.3. В констативния протокол не е документирано наличието на неправомерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ. Не е налице техническа неизправност на електромера. Информацията записана в регистър 1.8.3 не е възможно да се види на дисплея, без използване на специализиран софтуер. Прочетеното показание от 4290 квтч в регистър 1.8.3 не е ясно в коя часова зона е отчетено. В случая не е налице неотчитане от измервателната система на СТИ на преминалата от захранващия кабел към потребителя, нощна, дневна и върхова електроенергия. Процесният електромер не е включен в системата за дистанционно отчитане. Прочетените показания в регистър 1.8.3 не са доказателство, че в този регистър е записано действителното количество, доставена и потребена ел. енергия. Показанията, прочетени в регистър 1.8.3 не са от редовен отчет. Схемата на свързване на СТИ не е променена, а е налице софтуерна промяна, евентуално намеса или манипулация от трети лица, чрез инфрачервения порт на електромера.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. При действащия ГПК образуването на изпълнителен процес срещу ищеца не е предпоставка за допустимост на иска. Условие за надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по отношение на същите да е инициирано принудителното събиране. В настоящата хипотеза интересът на ищеца произтича от качеството му на потребител и от обвързаността му с Общите условия на ответника, регламентиращи възможност за едностранното спиране на електрозахранването в имота му. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.

В процесния случай между страните не е налице спор, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че е начислена процесната сума като потребена ел. енергия. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките за едностранно извършеното начисляване на процесното количество ел. енергия за релевирания период.

Съдът намира, че съществуващите договорни отношения между страните, се регламентират от действащите ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, в редакцията им към датата на проверката.

В настоящия случай от приобщения КП и заключението по СТЕ се установи по несъмнен начин, че при проверката не са констатирани механични повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера - тоест не е установена грешка при измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. Напротив - касае се за намеса или дефект в софтуера на СТИ, в резултат на която количествата ел. енергия са отчитани освен по дневна и нощна, и по невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа 1.8.3. При тези фактически данни корекционните основания по чл. 48 и чл. 49 ПИКЕЕ са неприложими, защото хипотезата на чл. 48 ПИКЕЕ касае механични дефекти и неизправности на самия електромер или схемите му на свързване и измерване, а хипотезата на чл. 49 ПИКЕЕ регламентира специфична неизправност на часовника (тарифния превключвател) на СТИ.

В чл. 50 ПИКЕЕ е предвидена възможност на корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Настоящият случай обаче не е такъв, защото процесният електромер не е от типа „Смарт” при който данните от преноса да се записват директно в информационните масиви на дружеството, нито пък по делото са приобщени доказателства да е извършван отчет на място, показателите от който да са различни от тези на електромера. Ето защо разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ също не може да бъде приложена.

От изложеното следва изводът, че при фактическите данни по делото корекционните правомощия на ответното дружество по правилата на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 СК са неприложими, а нормите на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ имат процесуален характер и визират условията за реализиране на корекционната процедура. Ето защо начисляването на исковата сума въз основа на тези корекционни правила следва да се отрече.

По редовния отчет: За пълнота следва да бъде разгледана и възможността исковата сума да съставлява стойност на реално потребена ел. енергия. В тази връзка обаче е от значение на първо място, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 10 ПИКЕЕ, задължаваща дружеството – доставчик да осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. На следващо място отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с нормативите на чл. 120, ал. 4 ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както е и в разглеждания случай.

Нещо повече - напълно неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели.

В заключение по изложените групи съображения съдът намира, че по делото не се установи по надлежен начин наличието на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответната по иска страна, че процесна сума му се следва.

Предвид недължимостта на търсената по фактура **********/01.09.2017 г. сума в размер на ½ ч. от 638,46 лева, недължима се явява за размера си от ½ ч. и търсената от ответника по фактура № **********/23.10.2017 г. сума в размер на 19,00 лева за възстановяване на захранването. Това е така, защото предвид недължимостта на сумата по фактура **********/01.09.2017 г. в установения по настоящото дело размер захранването до обекта въобще не е следвало да бъде преустановявано, поради неплащане.

Предвид изложеното искът е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода от спора следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от същия разноски в хода на производството в размер на 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 50,00 лв. за държавна такса, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и писмените доказателства, съобразно уважената част на иска.

При това положение, предвид частичното прекратяване на исковата претенция в полза на ищеца се следват разноски в размер на 175,00 лева.

Предвид прекратяване на производството по предявения иск в частта за половината от сумите, на ответника също се полагат разноски в прекратената част от делото. Ответникът е направил разноски за адвокат, вещо лице и свидетел в размер на 570,00 лева, поради което размерът на дължимите от ищеца разноски следва да е 285,00 лева.

Въз основа на гореизложеното, съдът

 

Р    Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.М.В., с ЕГН - **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.п.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 319,23 лева (триста и деветнадесет лева и 23 стотинки) представляваща ½ част от претендирани от ответника 638.46 лв. (шестстотин тридесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки) по фактура № **********/01.09.2017 г. и по фактура № **********/23.10.2017 г., представляваща стойността на начислена без правно основание електроенергия за обект на потребление в с. В., Община А., В. област, с клиентски № ********** и абонатен № ********** и за възстановяване на електрозахранването, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Е.п.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на Р.М.В., с ЕГН - **********,*** сумата от 175,00 лева (сто седемдесет и пет лева) разноски по делото за държавни такси и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА Р.М.В., с ЕГН - **********,*** да заплати на „Е.п.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 285,00 лева (двеста осемдесет и пет лева) разноски по делото за държавни такси и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: