Определение по дело №10147/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юни 2021 г.
Съдия: Георги Колев Чемширов
Дело: 20217060710147
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 29


гр. В. Търново, 11.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 


Административен съд – Велико Търново, в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ГЕОРГИ  ЧЕМШИРОВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ:

 ДИАНКА  ДАБКОВА

 КОНСТАНТИН  КАЛЧЕВ

 

 

при секретар

 

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

ЧЕМШИРОВ

по касационно административен характер дело №10147 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2021г.

 

 

  Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 3 и 4 от ЗАНН.

  Образувано е по частна жалба от адв. М. Х., в качеството му на пълномощник на И.М.Р. ***, срещу Определение №197/31.03.2021г. по АНД №1904/2020г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на
частния жалбоподател за изменение на постановеното съдебно решение в частта за присъдените разноски на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН. В частната жалба се твърди, че неправилно съдът не е присъдил претендираният адвокатски хонорар при хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата/ЗА/, като съдебният състав неправилно е бил интерпретирал искането на пълномощника на жалбоподателя. Моли обжалваното определение да се отмени, като се присъдят разноски на адв. Х. в минимален размер, съобразно намаления размер на наложеното административно наказание.

Ответникът по частната жалба – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен, не е взел становище по нея.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, за да се произнесе, съобрази следното:

 

С Решение №83/22.02.2021г. по АНД №1904/2020г. състав на Великотърновския районен съд е изменил наказателно постановление №35-0000904/04.11.2020г. на директора на РД „АА“ – Плевен, като е намалил размера на наложеното на И.Р. административно наказание „глоба“ от 1 000 лв. на 500 лв. Съдът е оставил без уважение искането за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, направено от пълномощника на жалбоподателя адв. Х.. В мотивите на съдебното решение е посочено,  че в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, както в настоящия случай, адвокатско възнаграждение се дължи на конкретния адвокат, предоставящ правната помощ, а не в полза на страната по делото, която не е направила такива разноски. Решаващият състав е счел, че направеното искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя по тези съображения се явява неоснователно. Съдебното решение не е била обжалвано и е влязло в законна сила.  

С молба с вх. №3338/26.02.2021г. по описа на ВТРС адв. Х. е поискал изменение на съдебното решение в частта за разноските, като се присъди адвокатското възнаграждение в негова полза съобразно постановения правен резултат. Ответната страна не е взела становище по искането.

С Определение №179/31.03.2021г. по АНД №1904/2020г. съдът е оставил без уважение направеното искане. Срещу това определение е подадена частна жалба, по която е образувано настоящото производство пред АСВТ. 

Съдът намира частната жалба за процесуално допустима, като

подадена по реда на чл. 248, ал. 3, изр. последно от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, в срока, определен от въззивния състав за обжалване на определението. 

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

 

Не е спорно от фактическа страна, че с подадената жалба срещу наказателно постановление №35-0000904/04.11.2020г. на директора на РД „АА“ – Плевен, адв. М. Х., в качеството му на пълномощник на жалбоподателя И.М.Р. е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗА, като искането е формулирано „да присъдите в полза на доверителя ми адвокатско възнаграждение в справедлив размер“/цитат от жалбата, стр. 4 от АНД №1904/2020г. на ВТРС/. Не е спорно, че в представения договор за правна защита и съдействие/стр. 7 от АНД №1904/2020г./ е посочено, че адвоката извършва работа безплатно на основание чл. 38, ал. 1,т. 2 от ЗА.

В проведеното единствено съдебно заседание по делото на 20.01.2021г. пълномощникът на жалбоподателя не се е явил, но е депозирал писмена молба, подписана електроннно, в която е взел становище то съществото на спора, като е направил искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА формулирано дословно „да осъдите ответника да ни заплати разноски –хонорар за един адвокат – за настоящото производство“/цитат от молбата стр. 28 от АНД №1904/2020г./. Тази молба е била докладвана в съдебното заседание.

При тази фактическа обстановка въззивния съд е оставил без уважени искането на адв. Х. за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на ч. 38, ал. 2 от ЗА с мотиви, че същото не е дължимо на страната, а допълнителното искане с молба с вх. №3338/26.02.2021г. по описа на ВТРС е преклудирано.

 Тези съображения не се споделят от настоящия състав. Вярно е, че претенцията на пълномощника на жалбоподателя не е била коректно формулирана, но и в жалбата, и в допълнителната молба от 19.01.2021г. е посочено, че се претендират разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, в която хипотеза се присъжда адвокатско възнаграждение на осъществилия правната помощ адвокат, а не на неговия подзащитен/повереник. Поради това следва да се приеме, че е своевременно отправено искане за присъждане на разноски, които сезира надлежно съда да се произнесе.

Основателна се явява претенцията на пълномощника на дружеството жалбоподател за  присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗА. Достатъчно за уважаване на искането по  чл. 38, ал. 2 от ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 143 от АПК. В конкретния случай съдът присъжда разноски в размер на 150 лв., изчислени съобразно материалния интерес по делото и чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от Наредба №1/09.07.20104г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, вр. с чл. 235 от АПК, Административният съд – В. Търново

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОТМЕНЯ Определение №179/31.03.2021г. по АНД №1904/2020г. по описа на Великотърновския районен съд и нвесто него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен да заплати в полза на адв. М. Т. Х. от Софийска адвокатска колегия, личен адв. №********** възнаграждение за адвокатска защита по делото в размер на 150/сто и петдесет/лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

                                                                                         2.