Р Е Ш Е
Н И Е
№260056
гр. Ботевград, 10.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 6-и състав, в публичното заседание на шести
април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при секретаря *****, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 43 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на
обжалване:
Електронен
фиш серия К № 3478005 издаден от ОДМВР-София, с които на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на С.В.И., ЕГН
********** /законен представител на *****/ е наложена „глоба” в размер на 300 (триста)
лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Становищата
на страните:
В подадената жалба от С.И., чрез адв. П. от САК, е
описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен. Според жалбоподателя фишът
не е изготвен в предвидената от закона форма, тъй като не съдържал в себе си
точно индивидуализиране на нарушението и посочване точното място, на което е
заснет автомобила. Твърди се липса на
данни за извършителя на нарушението, тъй като в ЕФ е посочен един от тримата
управители на търговското дружество, но не и лицето управлявало автомобила, понеже качеството му на управител
на дружеството не го правело автоматично нарушител. Оспорва констатациите за
установената скорост на движение.
Според
въззивника са налице и други нарушения
при издаването на оспорвания фиш, които са основания за неговата отмяна –
максималната разрешена скорост в посоченият район бил 140 км/ч, защото ставало
въпрос за магистрален път, а не обикновен извънградски такъв, където
ограничението е 90км/ч. От това е извел извод, че следователно при движението
на автомобила с посочената в обжалвани ЕФ скорост от 124 км/ч няма извършено
нарушение. В заключение се иска РС-Ботевград да отмени обжалвания Електронен фиш
изцяло като незаконосъобразен.
Въззивният жалбоподател редовно
призован за съдебни заседания, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и в писмено становище наказващият орган
е изложил съображения за законосъобразност на ЕФ и прекомерност на разноските в
съдебното производство, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от
страните доводи, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Посредством
запис от система за видео наблюдение е установено, че на 16.03.2020г., в 11.20
часа, по АМ Хемус, км. 56+600 с посока на движение към гр. Варна, при
ограничение от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Мерцедес ГЛС 350 Д
4МАТИК, с регистрационен номер *****, е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M, с №550, при разрешена стойност на скоростта 90 км/ч., е
отчетена скорост на движение на описания автомобил от 128 км/ч, като след приспадане на допустимата грешка/толеранс от
3 км при измерване на скоростта е
установена превишена стойност на скоростта 34 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система, /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от
19.05.2015 г. /.
При обработка на
заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил
изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че 16.03.2020г.,
в 11.20 часа, по АМ Хемус, км. 56+600 с посока към гр.Варна, при въведено
ограничение от 90 км/ч, с пътен знак В-26. Нарушението установено с
автоматизирано техническо средство № TFR1-M, с №550. Приспаднат толеранст минус 3% от измерената скорост на Мерцедес ГЛС
350 Д 4МАТИК, с регистрационен номер ***** е извършено нарушение за скорост,
установено с АТТС № 550, разрешена
скорост 90 км/ч, установена скорост 124 км/ч., превишена стойност на скоростта
34 км/ч.
След справка в ЦБД КАТ –
МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е
собственост на *****. Поради това бил издаден процесният електронен фиш № 3478005,
издаден от ОДМВР-София, с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя И. /законен
представител на *****/, е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил
връчен на собственика на автомобила.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5,
изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят С.И., като законен представител на *****, да е
представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила
в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.
189, ал. 6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства:
протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”; заповед №
8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на
Министъра на МВР, бланка на електронен фиш;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, снимков
материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за
контрол на скоростта на дата 16.03.2020г., справка от Търговския регистър на юридическите
лица с нестопанска цел, справка-отговор от Областно пътно управление-София, справка
за собственост на МПС Мерцедес ГЛС 350 Д 4МАТИК, с регистрационен номер *****, които
следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и
кореспондиращи по между си.
По пътя на служебното начало, въззивният състав е поискал
и получил писмена справка от Директора на Областно пътно управление – София, от
която се установява, че към датата на извършване на нарушението /16.03.2020г./ на
АМ „Хемус” при км 56+600 дясно – посока Варна е действал пътен знак „В26”
/Забранено е движението със скорост, по-висока от означената 90км/ поставен на км 55+600 с обхват
1560 м до км 57+160. Платното на АМ „Хемус” –дясно /посока Варна/ в по-горе
посочения участък за движение е сигнализиран и маркиран от деня на въвеждането
му в експлоатация до сега. Ето защо твърденията на жалбоподателя, че максималната разрешена скорост в посоченият район
бил 140 км/ч, защото ставало въпрос за магистрален път, а не обикновен
извънградски такъв, където ограничението е 90км/ч., са категорично опровергани.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се
установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена
съобразно нормативните изисквания.
Обстоятелството, че лекият автомобил, посредством
който е извършено нарушението, към процесната дата е бил собственост на
Дружество, чийто управител е жалбоподателят, се установява от приложената по
делото справка за собствеността на МПС-то и от общодостъпната информация от
сайта на Търговския регистър.
Снимката на автомобила е с ясно виждаш се регистрационен
номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са
заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла
да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият
материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес и като такова бе приобщено по делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административно
наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се
засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14,
ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от
28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
Тъй като по делото няма данни електронния
фиш да е бил връчен на жалбоподателя С.И. и тъй като липсва яснота кога той
въобще е научил за него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от процесуално
легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето
извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
Съдът не споделя мнението на жалбоподателя, че не
било ясно кой
се наказва, тъй като в ЕФ е посочен един от
тримата управители на търговското дружество, но не и лицето управлявало автомобила. От самия Електронен
фиш ясно се вижда, че същият е издаден срещу С.В.И. именно в качеството му на
"законен представител на фирма *****.
От приложената справка от КАТ е видно, че собственик
на процесния автомобил е *****. Публично известен факт /от сайта на Търговския
регистър/ е, че това Дружество се представлява от посоченото в Електронния фиш
лице С.В.И.. Според чл. 188,
ал. 2 от ЗДвП когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице /както е в процесния казус/,
предвиденото по закон наказание се налага на неговия законен представител или
на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. Доколкото най-късно към датата на подаване на жалбата /11.12.2020 г./ С.В.И. вече е знаел за
издадения на негово име Електронен фиш и в съответствие с разпоредбата на чл.
189, ал. 5 от ЗДвП не е подал в законоустановения 14-дневен срок декларация, че
друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час, настоящият съдебен
състав счита, че в случая именно с оглед на цитираните по-горе законови
разпоредби следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на С.В.И. – като
представител на Дружеството-собственик на МПС-то, а и
жалбоподателят не твърди друго лице да е управлявало автомобила.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния
случай не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна
на Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
При извършена служебна проверка
за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура
по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това,
тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол
„TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189,
ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да
се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова,
ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи"
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства
сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно
многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № 10.02.4835.
Този документ удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип № „TFR1-M”, е вписана в регистъра на
одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и
с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което
е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния
фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Същевременно, използването на мобилното АТСС на
съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10,
ал. 1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският
служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото
и края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в
съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват
формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него
нарушение. Означените място на използване на техническото средство – АМ Хемус,
км. 56+600 с посока към гр.Варна, времето на работа с него, посоката на
движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен режим,
дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш
място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при
управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост
от 90 км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на
движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в
тази насока представлява приложената снимка, в която са означени дата и час,
точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/,
както и скорост на движение на заснетото превозно средство. Направения запис на
нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.
189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния
фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в
електронния фиш, заснет при отдалечеващ трафик, съответен на движението на
превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало АТСС е изключено.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения
със заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на
Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна.
Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН
и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена
процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от
съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Ето защо и това възражение на
жалбоподателя следва да се устави без уважение.
Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че
обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност,
че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение,
отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното
средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват на
действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в
съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението
съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Установените
факти реализират състава на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която норма
забранява превишаване на стойността на скоростта, сигнализирана с пътния знак,
когато е различна от посочената в ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
предвид категорията на превозното средство, допустимата стойност на скоростта
за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ В 26 в случая е било въведено ограничение на
скоростта от 90 км/ч., съгласно възможността в чл. 73, ал. 2 от ППЗДвП, поради
което именно с тази стойност е следвало да съобразяват поведението си водачите
на МПС. В този аспект квалификацията на нарушението е правилна.
В ЕФ са посочени всички елементи на административното нарушение,
за което е ангажирана отговорността на нарушителя като дата, час и място на
нарушението, в какво точно се състои нарушението, кой е нарушителят, коя е
нарушената правна норма, както и коя е санкционната норма и какво
административно наказание се налага за така установеното по категорично
несъмнен начин административно нарушение от С.И..
От субективна страна жалбоподателят С.И. е извършил деянието с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на
чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от
стойността на превишението на скоростта. Противно на твърденията на
жалбоподателя, в конкретния случай, скоростта правилно е установено да е
превишена с 34 км, стойност получена след приспадане на допустимата техническа
грешка при изчисляване скоростта на движение 3% съгласно техническите и метрологичните
характеристики на АТСС, поради което за нарушението е приложима именно санкцията
по т. 4 от визираната разпоредба. Последната, в приложимата редакция - изм. ДВ,
бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., предвижда за превишаване на
разрешената максимална скорост от 30 до 41 km точно фиксирано по размер
наказание – глоба от 300 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Въззивният съд намира, че не следва да се приема, че е налице маловажен случай на нарушение, тъй като само по себе си деянието на жалбоподателя С.И. е в достатъчно голяма степен обществено опасно. Шофирането с превишена скорост поставя в опасност живота и здравето на участниците в движението, включително и на деца, а в резултат от посоченото нарушение се допускат и голяма част от случаите на пътно транспортни произшествия с жертви по пътищата.
Предвид изложеното съдът приема, че обжалваният Електронен
фиш, като законосъобразен и правилен следва да
бъде потвърден.
По
разноските:
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 ЗАНН, в полза на
въззиваемата страна срещу въззивника, се поражда право на разноски в настоящото
производство за представителство от юрисконсулт. Претенцията за разноски е
своевременно заявена от процесуалния представител на въззиваемата страна. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, следва такива да бъдат
присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за
правната помощ, а именно- в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен и правилен Електронен фиш серия К №
3478005 издаден от ОДМВР-София, с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на С.В.И., ЕГН **********
/законен представител на *****/ е наложена „глоба” в размер на 300 (триста)
лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.В.И., ЕГН **********, да
заплати на ОДМВР-СОФИЯ сума в размер от 80 / осемдесет/ лева, представляваща
сторени разноски в рамките на настоящото производство
Решението
може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София област в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: