№ 11729
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110174917 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ........... срещу
........, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2555,64 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по Щета № 0306-22-777-501292,
ведно със законната лихва от 16.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата от 771,97 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.07.2022 г. до
15.12.2024 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 15.04.2022 г. в гр. ...., при
движение по ул. ......, водачът на лек автомобил марка и модел ....., с рег. № ......., предприема
маневра за преминаване в съседна лява пътна лента, като не пропуска движещия се по нея
лек автомобил марка и модел ..., с рег. ....., в резултат на което го удря в предната част.
Вследствие процесното ПТП за лек автомобил ..., с рег. ....., настъпили материални вреди, за
които при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в
Застрахователна полица № BG-01-122000359346. Във връзка процесното ПТП е изготвен и
подписан Двустранен констативен протокол за ПТП. По образуваната при ищеца
ликвидационна преписка по Щета № 0306-22-777-501292 било определено и изплатено на
застрахованото лице обезщетение в размер на 2540,64 лв. на 17.06.2022 г. Към датата на
настъпване на застрахователното събитие водачът на МПС ....., с рег. № ......., имал сключена
с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че до
ответника е изпратена регресна покана да възстанови заплатеното обезщетение, ведно с
ликвидационните разноски за определянето му в размер на 15 лв., но последвал отказ. . За
периода от 27.07.2022 г. до 15.12.2024 г. ищецът претендира присъждането на обезщетение
за забава в размер на 771,97 лева. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира
присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена по отношение лек автомобил ....., с рег. №
......., към датата на процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП и вината на застрахования
при него водач. Оспорва да е настъпило изобщо ПТП при описания механизъм и участници.
Оспорва претендираните вреди да са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
1
Поддържа, че виновен за причиняване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил ..., с
рег. ....., тъй като се е престроил в лентата за движение на лек автомобил ..... при наличието
на непрекъсната лента. Освен това се е движел с несъобразена спрямо пътните условия
скорост, не се е съобразил с останалите участници в пътя и предприетите от последните
маневри, нито е подал сигнал за предприетата маневра. В условията на евентуалност
релевира възражение за съпричиняване. Оспорва да са настъпили описаните в исковата
молба вреди. Оспорва размера на регресната претенция като неотговаряща на вложения
труд, материали и резервни части за отремонтиране на увредения автомобил. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по
чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 411 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга, аккто и своите правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Не се спори между страните, а и видно от представената по делото застрахователна
полица № BG/01/122000359346/28.01.2022 г., към датата на настъпване на ПТП – 15.04.2022
г. между ищеца и собственика на лек автомобил „....... с рег. №........, е било налице валидно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско “ със срок на
застрахователното покритие от 18.02.2022 г. до 17.02.2023 г. С доклада по делото съдът е
отделил за безспорно между страните наличието на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответното дружество и водача на лек автомобил „......‘ с рег. №..... към
датата на процесното ПТП. Фактът на сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 15.04.2022 г.,
за който се установи, че вколан А е попълнен от водача на лек автомобил ....., както и от
заключението на САТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като пълно, обективно и
компетентно се установява, че на 15.04.2022 г. в гр. ...., на бул. ....... , водачът на лек
автомобил ....., предприема маневра за отклонение на дясно вследствие на което реализира
ПТП с движещият се в дясна пътна лента лек автомобил .... При сблъсъка на лек автомобил
... са причинени щети, изразяващи се увреждания на предна лява врата, задна лява врата,
преден ляв калник, предна лява джанта и ляв праг, за които вещото лице посочва, че се
намират в причинно – следствена връзка с настъпилото произшествие. Вещото лице
посочва, че причина за настъпването на произшествието е поведението на водача на лек
автомобил ....., който при отклонение на дясно не е оставил достатъчна дистанция до
движещият се в дясната пътна лента автомобил.
Извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в размер на
2540,64 лева по образуваната при него щета №0306-22-777-501292 не е спорно между
страните и се установява от представеното по делото платежно нареждане от 17.06.2022 г. в
2
полза на лизингодателя на увредения автомобил. Със заплащането на определеното
обезщетение застрахователят е изпълнил задължението си по договора за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ за изплащане на обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие.
Въз основа на обсъдените доказателства, както и на заключението на неоспорената по
делото САТЕ, съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат на което е
причинена имуществена вреда на застрахованото при ищеца имущество, е настъпило
единствено в резултат от действията на водача на автомобил ....., който е застрахован за
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Видно от представения двустранен
протокол за ПТП е „поел вината“ за настъпилото ПТП, за което е положил саморъчно
подписа си, което се потвърди в пред съда от свидетеля И. В. И.. Поведението на водача на
лек автомобил ..... е противоправно, тъй като е в колизия с общата императивна забрана на
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другимо. Същото е и виновно, като от страна на ответника
не бяха представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което
направените от ответното дружество възражения в този смисъл са неоснователни.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при
ищеца автомобил вредоносен резултат. По делото не се установи предприетите от водача на
лек автомобил „Тойота Корола“ действия да са били в нарушение на правилата за движение
по пътищата. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДП задължение на водача на лек автомобил ..... е да
съобрази поведението си с превозното средство, което се движи в лентата, в която той
навлиза, като го пропусне Предвид това съдът намира възражението на ответника за
неоснователно.
Не е спорно, че с регресна покана ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника, който не е възстановил
изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне, за което по делото
е прието писмо от ответника, че отказва да заплати по претенцията.
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия
състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани. Налице е възникнало и
непогасено регресно вземане. Размерът на това вземане следва да бъде установен при
спазване на установените в съдебната практика правила. Следва да се посочи, че
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/.
Съгласно неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Тойота Корола“, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2540,64 лева. Претендираната от ищеца сума
е в същия размер като установения дължим такъв, поради което ответното възражение за
завишеност на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение се явява неоснователно.
Съдът счита, че сумата 15.00 лева съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
3
дължимата от ответника сума. При това положение регресната претенция на ищеца за
заплащане на сумата от 2555,64 лева, представляващи изплатено обезщетение и
ликвидационни разноски за определянето му, се явява доказана по основание и размер,
поради което следва да бъде изцяло уважена.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в претендирания размер от
3851,37 лева. Задължението на делинквента, респ. на неговия застраховател към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само
за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Ето защо, за
поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Установено е по делото, че ищецът е
предявил регресната си претенция по извънсъдебен ред с писмо, получено от ответника.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи,
сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. В случая не се твърди получената
преписка да не е съдържала всички необходими документи, че същите са били нечетливи,
което не изключва отговорността на ответника да определи и заплати регресната претенция
в срок. Ответникът е направил мотивиран отказ да възстанови сумата по регресната
претенция с писмо от 27.07.2022 г., поради което същият освен дължимото обезщетение
следва да заплати и обезщетение за забава за периода от 27.07.2022 г. до 15.12.2024 г. чиито
размер възлиза на 771,97 лева, поради което исковата претенция на ищеца следва да се
уважи в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска 16.12.2024 г. до окончателното й изплащане.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има ищецът, предвид това ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата в
размер на 1261,54 лева, от които 152,23 лева за държавна такса, 350,00 лева за депозит за
вещо лице и 759,31 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, чиито размер съдът не счита за
прекомерен с оглед осъществената от процесуалния представител на ищеца дейност в
защита неговите интереси.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........ със седалище и адрес на управление: гр. ............ да заплати на ...........
ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. ..... на основание чл. 411 КЗ сумата 2555,64
лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по Щета №
0306-22-777-501292, ведно със законната лихва от 16.12.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 771,97 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 27.07.2022 г. до 15.12.2024 г., както и на оснвоание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 1261,54 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4