Присъда по дело №3249/2024 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда от 19.02.2025г. по НОХД № 3249/2024г. по описа
на В. Районен Съд, 13 наказателен състав

Производството пред първо инстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна ПрокуратураВ. обвинителен акт против М.Я.Д., за
престъпление от общ характер по чл. 195 ал.1 т.3, т.4, пр.2, вр. чл.194 ал.1
от НК, за това, че на 04.04.2024г. в гр. В., чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот - счупване на стъкло на задна лява врата
на лек автомобил „Мерцедес Е320 ЦДИ" с рег.№ ** и използване на
техническо средство -отвертка, отнел чужди движими вещи, както следва: 1
брой компресор за гуми, с черен цвят на корпуса, на стойност 13,93 лв. и 1
брой компресор за гуми на корпуса, на стойност 24,94 лв., всички вещи на
обща стойност 38,87 лева от владението на Р.Х., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа
предявеното против подс. Д. обвинение, счита че същото е доказано с оглед
събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Прокурорът, анализирайки показанията на разпитаните по делото
свидетели и приобщените писмени доказателства, изразява становище, че
следва да се кредитира изцяло заявеното от тях като логично и
последователно.
Представителят на ВРП счита, че всички доказателства събрани по делото
сочат, че подсъдимият е автор на деянието за което му е възведено обвинение.
Поради това и акцентирайки върху деянието, размера на причинената вреда,
както и данните за личността на подсъдимия Х., пледира да бъде признат за
виновен, като за извършеното деяние да му бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода” при условията на чл.54 ал.1 от НК над минимума
предвиден в санкцията на закона, което да бъде да бъде изтърпяно ефективно.
Подс.Д. участва в производството лично и с процесуален представител. В
хода на досъдебното производство частично се признава за виновен. С
последната си дума изразява желание да бъде оправдан по възведеното му
обвинение.
Процесуалният представител на подс.Д. - адв. Д.а в пледоарията си
изтъква, че не е установена по безспорен начин фактическата обстановка по
делото. Изтъква доводи за приложение на чл.9 ал.2 от НК. Пледира
подсъдимият да бъде оправдан изцяло по възведеното и обвинение поради
маловажност на деянието.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
1

Подс.М. Д. живеел в гр.В.Д., обл.В.. На 03.04.2024 г. дошъл в град В., за
да се види с приятели. Гостувал на свои близки, но в късните часове на нощта
си тръгнал с намерение да се прибере до гр.В.Д.. Оказало се, че е свършил
парите си и няма как да стигне до своя дом, както самия той така и неговата
приятелка, която била с него. Търсейки решение на проблема около четири и
половина часа сутринта на 04.04.2024 г. подс.Д. се движел по улица „К.Р. в
гр.В., в посока булевард „В.Л.". Докато се разхождал из града и търсейки
начин да намери парични средства за да се прибере до домът си решил да
отнеме вещи от паркирани автомобили, които в последствие да продаде. След
като достигнал до паркинг намиращ се в страни на блок №50 на булевард
„В.В., забелязал много паркирани автомобили. Вниманието му било
привлечено от л.а."Мерцедес", модел Е320 CDI с рег.№ **, собственост на
свид. Р.Х.. Решил именно този автомобил да отвори и да провери какви вещи
може да отнеме от него и в последствие да продаде. Огледал се наоколо и след
като се уверил, че няма в близост хора се доближил до автомобила и застанал
до лява задна врата. С носената у себе си отвертка, счупил прозореца на
задната лява врата на автомобила. Продължил да се оглежда известно време и
след като се уверил, че шума от счупването на прозореца не е привлякъл
вниманието на никого, решил да проникне в автомобила. За целта проврял
ръката си през счупения прозорец и дръпнал дръжката за отваряне на вратата.
Така успял да отключи всички врати на колата, отворил задната лява врата и
влязъл вътре. Тъй като не намерил на задната седалка нищо ценно, подс.Д.
решил да провери дали отпред няма оставени вещи със стойност. Прехвърлил
се отпред и седнал на предната дясна седалка. Отворил „жабката" на
автомобила и извадил находящите се там вещи, между който обаче имало само
документи и книжки на автомобила. Тъй като те нямали стойност и не
представлявали интерес за него ги оставил на седалката. Тогава решил да
провери дали в багажника на колата няма оставени от собственика вещи със
стойност. За целта се върнал на задната седалка и натиснал бутона за сваляне
на гърба на задната седалка. След като го свалил подс.Д. видял, че в багажното
отделение на колата има оставени две кутии за компресори за помпене на
гуми. Пресегнал се и взел двете кутии, и като ги отворил видял, че в тях има
два нови компресора за помпене на гуми. Двата компресора били с различни
цветове, единия сребрист, а другия черен на цвят. Тъй като изглеждали нови и
били в кутии подс.Д. преценил, че може да ги продаде в заложна къща и
затова ги взел със себе си и излязъл от автомобила.
Веднага след като взел вещите подс.Д. се насочил към денонощна заложна
къща „Корект", където на смяна бил свид.Н.М.. След като влязъл в заложната
къща подс.Д. поискал от свид.М. да заложи носените у него два компресора.
Подс.Д. потвърдил, че те са негова собственост, след което попълнил заложни
билети с номера 58500 и 58501, /л.л.53 и 54 от д.п./. Тъй като подс. Д. бил
познат на св.М. от предишни посещения на заложната къща не било проблем,
че не носел в себе си лична карта. Свид.М. вписал в заложния билет данните
от личната карта на подс. Д. от предишни залагания на вещи, след което му
2

дал сумата от 20 лева, по 10 лева за всеки един от компресорите
През деня на 04.04.2024г. свид.Х. установил, че прозореца на задната лява
врата на автомобилът му е счупен и от него липсват дава компресора. За това
подал жалба в РПУ и започнало разследване.
При извършеното разследване полицейските служители проверили
намиращите се в близост заложни къщи. В заложна къща „Корект"
установили, че има предадени два компресора идентични на отнетите от
автомобила на свид.Х.. В хода на разследването свид.М. предал с протокол за
доброволно предаване от 18.04.2024г. копие и оригинал от двата заложни.
Било установено, че единия компресор вече е продаден, а другия все още се
намира в заложната къща.
В последствие единния от тях бил върнат на собственика с разписка.
Другият компресор със сребрист цвят, на стойност съгласно СОЕ 24,94лв.,
бил вече продаден на неустановено по делото лице. Той бил заместен с
неговата левова равностойност от подс.Д.. Сумата от 24,94лв. била предадена
на пострадалия Х. с приемо-предавателен протокол от 03.06.2024г. / л.100 от
д.п. /.
В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно оценителна
експертиза която дава заключение, че стойността на отнетите вещи е в размер
на 38.87лева.
В хода на съдебното дирене бе назначена и изготвена съдебно-
психиатрична експертиза, която дава заключение, че подс. Д.не не страда от
психично и към момента на деянието и към настоящият момент е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Вещото лице дава заключение, че заболяването на подс.Д. - епилепсия не
определя поведението му като болестно и не пречи на възможността му да
носи наказателна отговорност.
Съдът кредитира изцяло заключенията на назначените експертизи по
делото като дадени обективно, компетентни и пълни и неоспорени от
страните.
Подс. М.Я.Д., роден на 18.07.2003 г. в гр.В., български гражданин,
осъждан, неженен, не работи, със средно образование, ЕГН **********.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните,
съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото-
самопризнанията на подс.Д., който са доказателствено обосновани от
писмените доказателства по досъдебно производство № 427/2024г. на 1 РУП –
В., инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК- докладни записки, протоколи за
разпит на свидетели и обвиняем, заключение на съдебно-оценителна
експертиза и др. експертизи, справки за съдимост и други, които са
последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави
3

следните правни изводи:
Подс.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4, пр.2, вр. чл.194 ал.1 от НК, затова, че на
04.04.2024г. в гр. В., чрез разрушаване на преграда, здраво направена за
защита на имот - счупване на стъкло на задна лява врата на лек автомобил
„Мерцедес Е320 ЦЦИ" с рег.№ ** и използване на техническо средство -
отвертка, отнел чужди движими вещи, както следва: 1 брой компресор за
гуми, с черен цвят на корпуса, на стойност 13,93 лв. и 1 брой компресор за
гуми, със сив цвят на корпуса, на стойност 24,94 лв., всички вещи на обща
стойност 38,87 лв. /тридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки/, от
владението на Р.С. Х., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои.
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се
осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и
на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и
запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението кражба -
отнемането, е извършено от подсъдимия чрез поредица от действия –
счупване стъклото на задна лява врата на автомобила посредством
използването на отвертка, проникване вътре, претърсване за вещи имащи
стойност при продажба и изнасянето им от там, залагането им в последствие в
заложна къща. По този начин, както и след извършеното разпореждане със
вещите обект на инкриминираното деяние, е прекъснато упражняваното на
фактическа власт върху инкриминираните вещи от техния собственик към
него момент, като е безспорно отсъствието на съгласие от негова страна за
отнемането им.
От субективна страна подс.Д. е извършил престъплението при пряк
умисъл, видно от обясненията му: той е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, а именно, че е запретено, а затова и наказуемо от Закона,
предвиждал е общественоопасните последици при противоправността на
отнемането на чуждите движими вещи без съгласието на владелеца й, че по
този начин го лишава от фактическата му власт върху тях и видно от
действията им са искали тези последици.
Съдът напълно кредитира показанията на свид.Х. дадени в хода на
съдебното дирене. Свидетелят сочи, че е собственик на л.а.Мерцедес, който
паркирал на 03.04.2024г. на паркинг в близост до домът си, на осветен участък
в близост до лампа от уличното осветление. На следващия ден сутринта
свид.Бончева му се обадила и му казала да провери автомобила си тъй като и
се сторило, че има разбит прозорец. След като проверил това свид.Х.
установил, че е счупен прозореца на задната лява врата, откъдето е
проникнато в автомобила. След като направил проверка на липсващите вещи
установил, че му от автомобила са отнети два броя чисто нови компресори за
помпене на гуми.
4

Показанията на този свидетел се потвърждават от обясненията на самия
подсъдим, който сочи, че действително отнел процесните вещи. Именно
поради това и съда кредитира показанията на този свидетел, като също така
отбелязва, че същите са идентични на тези дадени в хода на досъдебното
производство.
Съдът също така кредитира показанията на свид. М., работещ в заложната
къща. От показанията му се установява, че на 04.04.2024г. в раните часове на
денонощието в заложната къща влязъл подс.Д. и представил два броя
компресори за който посочил, че са на баща му. Свид.М. приел вещите и лично
подс.Д. попълнил заложни билети за тях. Тъй като го познавал от предишните
му посещения на заложната къща не проверил личната му карта, а вписал
данните му от предходни заложни билети. Съдът напълно кредитира
показанията на този свидетел, като дадени обективно и безпристрастно,
същите се допълват от другите събрани по делото доказателства.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните свидетели по делото,
тъй като същите се подкрепят от гласните и писмени доказателства по делото.
Основния факт които следва да бъде изяснен безпротиворечиво е
подсъдимото лице отнело ли е процесната вещ обект на обвинението.
В обясненията си дадени в хода на съдебното производство подс.Д. сочи,
че действително е извършил процесното деяние. Сочи, че е останал без
парични средства и поради това не можел да се купи билет за да се прибере от
гр.В. до гр.В.Д.. Търсейки вариант за си набави пари забелязал автомобила на
пострадалия и решил да провери какви вещи има в него. В изпълнение на
замисленото счупил прозореца на автомобила, чрез използването на отвертка
и проникнал в него. Намерил в багажното отделение два компресора, който в
последствие заложил в заложна къща, а с получените парични средства
закупил билети за превоз. Съдът не кредитира показанията му по отношение
на обстоятелството, че само малко е счупил прозореца на автомобила, тъй
като данни за вида и обема на счупването има в огледния протокол и
безспорно това се е случило посредством ползването на техническо средство,
липсва възможност счупването да се осъществи без помощно средство.
Съдът приема обясненията на подс.лице не само като негова защитна теза,
а и като признание за извършеното деяние. От неговите обяснения се
установява, че той действително извършил процесното деяние посредством
разбиване на прозореца на автомобила на свид.Х., след което е взел от
автомобила вещите, които в последствие заложил.
Настоящият съдебен състав отчитайки двойствената природа на
обясненията на подсъдимия а именно, че същите представляват, както
средство за защита по отношение на случилото се, за което му е повдигнато
обвинение, така и са гласно доказателствено средство, предвид личното му
участие в процесните събития, намира същите за изграждащи не само
неговата защитна линия, поради обстоятелството, че те намират опора в
другите събраните по делото доказателства и съдът им се довери.
5

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
гласните доказателства по делото - от показанията на свидетелите дадени в
хода на съдебното следствие, свидетелство за съдимост, експертизи и други,
които са последователни, взаимно обвързани, допълващи се и кореспондират
изцяло както помежду си, така и с писмените доказателства по ДП №
427/2024г. на 1 РУП - В., инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК-
постановления на ВРП, справка за съдимост, и други, които са
последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира че от
субективна страна подсъдимия е действал с пряк умисъл по отношение на
инкриминираната вещ, като е предвиждал общественоопасните последици на
своето деяние, съзнавал е неговия общественоопасен характер и е целял пряко
настъпването на престъпния резултат.
В конкретния казус, се установи, че подсъдимия е отнел чуждата движима
вещ от владението на пострадалия с намерение противозаконно да я присвои.
На първо място от доказателства може да се изведе извод, че намерение в
подобна насока е съществувало още при разбиване прозореца на автомобила,
като при изнасяне на вещите у подс.Д. вече е било формиран умисълът да
отнеме вещи и да я разпореждането с тях като със свои.
Следва да се посочи, че изискуемото от закона намерение за своене трябва
да съществува при самото отнемане на вещта, тъй като по принцип
намерението за противозаконно присвояване, което е възникнало след
извършване на отнемането, не изпълнява състава на престъплението кражба.
Намерението за противозаконно присвояване изисква наличието на дейност,
насочена към определена последица, поради което е изключено
осъществяване на подобно деяние с евентуален умисъл. Освен това
намерението на дееца трябва да бъде сериозно, а не само предполагано и
неговото изясняване може да стане единствено чрез анализ на фактите. В
случая намерението за своене на вещта само у подсъдимия се доказва с
действията му, по разбиване на прозореца, влизане в автомобила и отнемане
на вещите които в последствие е продал.
Т. е. противозаконното отнемане по дефиниция ангажира отнемане на
вещта от пострадалия и упражняване върху нея съвкупността от права, които
упражнява собственика. Действително намерението за противозаконно
присвояване се явява субективен признак и не е необходимо да бъде
изпълнено на всяка цена, за да се приеме, че е налице довършено
престъпление. Но в случая събраните доказателства, въз основа на които може
да се основе извод, че у подс.Д. е налице намерение противозаконно за
присвои вещите, се изведоха именно от неговите умишлени действия по
разпореждане с веща и на първо място действията му по разбиване на
прозореца, проникване в автомобила и проверяването за оставени вещи със
стойност, след което отнемането им и залагането им в заложна къща срещу
6

парична сума. Именно поради това съда, счете, че е осъществен състава на
престъплението кражба.
Съобразно установеното от фактическа страна, съдът намира
квалифициращият признак по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194,
ал.1 от НК се обуславя от това, че деянието е извършено посредством
използването на техническо средство – отвертка при разбиване прозореца на
превозното средство.
Съобразно установеното от фактическа страна, съдът намира
квалифициращият признак по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 във връзка с чл.194,
ал.1 от НК се обуславя от това, че деянието е извършено посредством
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот – разбиване на
прозореца на автомобила, като по този начин е преодоляза заключващата
система и е проникнато вътре.
При горните констатации, и тъй като прие, че възведеното против
подсъдимият обвинение е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303
ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна
подс.Д. за виновен в извършването на престъпление по чл. чл.195 ал.1 т.3,
т.4, пр.2, вр. чл.194 ал.1 от НК , вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК .
Обект на престъплението са обществените отношения, чрез които се
осигуряват условията за нормално упражняване на правото на собственост и
на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и
запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия чрез действие – разбиване прозорец на автомобила чрез
използването на техническо средство, изнасянето от там на два броя
компресори, отдалечаването с вещите и в последствие разпореждането с тях.
С това се е реализирал и вредоносния резултат, с който престъплението е
довършено.
От субективна страна при осъществяване на деянието подсъдимия и
действал при форма на вината пряк умисъл. Той добре е осъзнавал, че
инкриминираните вещи са чужда собственост, както и че предприема
действия с цел да се лиши собственика им от фактическата власт, като при
това е предвиждал и пряко е целял установяването на негово владение върху
нея.
По отношение искането за прилагане на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК,
съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложение
посочената норма. В разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, са посочени
обстоятелствата, които изключват обществената опасност на деянието и
респективно сочат, кога едно деяние е с явно незначителна обществена
опасност. Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се
определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до
извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни
7

доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл.195 ал.1 т.3, т.4, пр.2,
вр. чл.194 ал.1 от НК. Престъплението, за което деецът е подведен под
наказателна отговорност се намира в раздел престъпления собствеността, и е
свързано с обществените отношения, гарантиращи правото на собственост на
гражданите. Маловажността на деянието по смисъла на чл.93 т.9 от НК се
определя не само и единствено от ниската стойност на предмета на
посегателство. За наличието на маловажен случай е необходимо в съвкупност
да се преценят евентуалното отрицателно въздействие на деянието върху
съществуващите обществени отношения, липсата или незначителността на
вредните последици, както и всички обстоятелства, които характеризират
деянието и дееца.
Настоящата инстанция намира, че фактическите обстоятелства, свързани с
настоящия случай, не указват на малозначителност или явна незначителност,
особено като се има предвид характерът на този вид престъпление и
обстоятелството, че доказателствата по делото сочат на завишена степен на
обществена опасност на подс.Д., който е осъждан с влезли в сила присъди за
извършени от него противоправни деяния, и настоящото деяние се явява
осъществено в изпитателния срок на две постановени присъди. В настоящият
случай подс.Д. не може да ес позове на ниската стойност на вещите, тъй като
той при извършване на деянието не знае какви вещи има в автомобила и се
разбива прозореца за да проникне вътре като умисълът му обхваща
отнемането на каквито и да е вещи без значение на тяхната стойност.
Действията му са причинили вредоносния резултат – разбиване на прозорец
посредством ползването на техническо средство, отнемане намерените вътре
вещи и разпореждането с тях. Стойността в случая не е величина на която той
може да ес позове, тъй като при реализиране на деянието той не е имал
умисъл да отнеме вещи на ниска стойност, а да отнеме каквито има дори и
такива на значителна стойност.
Във връзка с възражението за ниската пазарна стойност на
инкриминираната вещ, съда следва да отбележи, че единствено сама по себе
си, автоматично стойността на инкриминиранатаа вещ не прави деянието
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Налице са и други факти и
обстоятелства, които в тяхната съвкупност определят степента на обществена
опасност на деянието и на извършителите. В настоящата хипотеза са
установени множество странични факти: деянието е извършено през нощта, с
помощта на техническо средство и чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот, което говори за предварителна подготовка,
осъществено е на публично място. Вярно е, че в съдебната практика е
застъпено становището, че приложимостта на чл. 9 НК е допустимо не само
при основни, но и при квалифицирани състави на престъпления.
Същевременно при тези квалифицирани състави още по- прецизно следва да
се изследват останалите обстоятелства, свързани с място, време, начин на
извършване на деянието, какви са вредните последици. За да бъде едно
8

обществено опасно деяние въздигнато в престъпление е необходимо същото
да е с по-висока степен на обществена опасност.
Независимо от ниската стойност на предмета на престъплението 38 лв.,
извършеното от подсъдимият деяние не може да бъде характеризирано като
маловажно. Маловажният случай на кражба е регламентиран в две хипотези
на НК - чл. 194, ал. 3 и чл. 195, ал. 4 във вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 и съответното
приложение на чл. 218б, ал. 1 от НК. Видно от правната квалификация на
деянието - чл. 195, ал. 1, т.3 т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК същата не
позволява спрямо него да бъде приложен по-благоприятен закон.
Съдът не намери основание за прилагане на разпоредбата и на чл.197 от
НК по отношение на подсъдимия, т.к намалената наказателна отговорност при
кражбата намира приложение само когато отнетата вещ бъде върната или
заместена от дееца или с негово активно съдействие, а не когато това е
станало от други лица. В конкретният случай отнетите вещи, независимо от
установяването им в заложната къща, те са били намерени и върнати на
пострадалия от органите на полицията, поради което не може да бъде
възприет довода, че е налице възстановяване на отнетото имущество изцяло от
подсъдимия и е осъществен състава на престъплението по чл. 197 от НК. За
да е приложима тази законова разпоредба не следва вещта е била върната
поради откриването й от полицията, а това действие следва да се случило
поради поведението на подсъдимия.
В хода на съдебното производство бе безспорно установено извършването
на деянието с неговите обективни признаци, а именно механизма на
осъществяването му, предмета на същото, времето и мястото на
осъществяване, както и стойността на отнетите вещи и чия собственост са
същите. По отношение на посочените факти, доказателствата по делото, които
ги установяват са еднопосочни. Анализът на кредитираните от съда
доказателства сочи, че обвинението е безспорно доказано и относно субекта
на извършването на процесното престъпление, съотв. субективната страна на
деянието, като извършено при условията на пряк умисъл. При формиране на
убеждението си, че именно подсъдимият е осъществил умишлено
престъпното отнемане, съдът съобрази редица преки и косвени доказателства,
които в своята съвкупност сочат посочения в обвинителния акт извод относно
извършителя на описаното от прокурора престъпление.
Освен това следва доказателствената съвкупност да изключва всички
други възможни варианти и хипотези внасящи съмнения в извършването на
престъплението. Това означава в случая, че от доказателствата по делото
следва да се стига до един възможен извод, а именно, че подсъдимия при
действията си е осъществил състава на престъпление по чл.195 от НК и на
второ място пак от доказателствата по делото да се изключват всички други
възможни версии.
Съобразно на това всички така обсъдени доказателства събрани в хода на
делото относно авторството на деянието водят до единственият възможен
9

извод относно авторството на деянието, и той е, че деян ието е осъществено
от подс. Д..
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
По отношение на подс.Д. като смекчаващи отговорността му
обстоятелства съдът може да посочи младата му възраст и направените
самопризнания в хода на съдебното дирене, както и стореното разкаяние с
твърдение, че е осъзнал стореното от него. Съдът също така съобрази и
частичното възстановяване на сторените вреди. Като отегчаващи такива съда
отчете предходната му съдимост не оказваща влияние на квалификацията на
деянието. Въпреки постановените присъди спрямо Д., същите очевидно не са
имали необходимия превъзпитателен ефект, поради което и подсъдимият е
лице с престъпни навици. Съдът следва да посочи, че настоящото деяние е
извършено в изпитателния срок на постановени присъди по НОХД №
4786/2023г. на Районен съд В., влязла в сила на 15.11.2023г., с определено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което на основание чл.66
ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от 3 години и на тази по
НОХД № 363/2024г. на Районен съд В., споразумение влязло в сила на
30.10.2023г., с определено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца, което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с изпитателен
срок от 3 години.
Поради това, като взе предвид степента на обществена опасност на подс.
Д., изводима и от интензитета на престъпната му дейност и високата степен на
обществена опасност на престъплението, като отчете вече посочените
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете и ниската стойност на
отнетите вещи и най-вече данните за здравословно му състояние, съдът
определи наказание на подс.Д. при условията на чл.55 от НК, при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства.
Преценявайки всички обстоятелства от значение за реализацията на
наказателната отговорност в тяхната им съвкупност настоящата инстанция
прие да приложи по отношение на подсъдимия привилегията на чл.55 от НК,
тъй като счете, че са налице многобройно смекчаващи отговорността
обстоятелства и най – лекото предвидено наказание се оказва несъразмерно
тежко. За това и като по – благоприятна за дееца съдът приложи разпоредбата
на чл.55 от НК, като определи наказание от 10 месеца „лишаване от свобода”.
Претендираната по-голяма снизходителност не би удовлетворила
критериите по чл. 54 от НК и не би изпълнила целите на наказанието по чл. 36
от НК.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода” – условно или ефективно, съдът намира, че са налице правни
ограничения подс. Д. да изтърпи наказанието условно. Съдът постанови така
определеното наказание на основание чл.57, ал.1, т. 3, вр. чл. 58, т. 3 от ЗИНЗС
да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, доколкото са налице
законовите основания за това.
10

Доколкото настоящото деяние е извършено в изпитателния срок по
НОХД № 4786/2023 и № 363/2024г. на Районен съдВ., групира така
посочените наказания и на основание чл. 25 ал.4 постанови ефективното им
изпълнение при първоначален „общ режим“.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. Д. да заплати
направените по делото разноски в полза на бюджета на ОД на МВРВ. и в полза
на Районен съд В..
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на
установения в Р България правов ред и чуждата собственост.
Мотивиран от горното,съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

11

Номер на акта:	54
Дата:	19 февруари 2025 г. (в сила от 18 юни 2025 г.)
Съдия:	Сияна Генадиева

Дело:	20243110203249
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 август 2024 г.

Присъда по дело №3249/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите