Решение по дело №189/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 109
Дата: 23 март 2020 г. (в сила от 6 юни 2020 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20205140200189
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

      Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

   23.03.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                      

 

състав

 

На

10.03.

                                                Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                  Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                           Членове

 

 

                                                Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Красимира Дякова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

189

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1947-000528 от 23.01.2020 г., издадено от Началник РУ към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на С.Л.У. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.  

Жалбоподателят С.Л.У. намира издаденото наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил процесното административно нарушение. Освен това, при съставяне на акта и атакуваното постановление били допуснати съществени процесуални нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Моли съдът да отмени наказателното постановление или да го измени, като намали наложеното му наказание. 

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установило, че процесният автомобил не бил собственост на жалбоподателя, а на друго лице. Той не знаел, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация, поради което липсвал субективният елемент на нарушението. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като на жалбоподателя се присъдят и направените разноски по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:   

На 11.12.2019 г., около 22.30 часа, на бул. „Беломорски“ в гр.Кърджали жалбоподателят С.У. управлявал товарен автомобил „ДАФ ХФ 95.430“ рег.№ СВ 0046 НР, когато бил спрян за проверка от свидетелите Н.К., Й.М. и П.Г. ***. Контролните органи констатирали, че посоченото МПС имало поставени регистрационни табели, но било със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП - непререгистрирано ПС. По този повод на жалбоподателя бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който той подписал без възражение. С акта били иззети като доказателства свидетелството за регистрация и два броя регистрационни табели на превозното средство. Съставения АУАН бил изпратен на РП-Кърджали, поради това, че установеното деяние разкривало данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. По този повод била образувана прокурорска преписка вх.№ 75/2020 г. по описа на РП-Кърджали. По преписката била извършена проверка с оглед установяване на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След извършената проверка, с Постановление на РП-Кърджали от 20.01.2020 г. било отказано образуване на досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК и материалите били върнати на административнонаказващия орган. На 23.01.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.    

Видно от справка за собственост и регистрация на ППС, товарен автомобил „ДАФ ХФ 95.430“ с рег. № К 1733  ВМ ( към 11.12.2019 г. със стар рег.№ СВ 0046 НР) е собственост на „МАХ 2000“ ООД гр.Момчилград. Дружеството  придобило автомобила по силата на договор от 16.07.2019 г.

От приетата по делото справка по история за ПС марка „ДАФ ХФ 95.430“ рег.№ СВ 0046 НР се установява, че на датата 16.09.2019 г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради непререгистрирано ПС.

Според данните в Търговския регистър, дружеството „МАХ 2000“ ООД гр.Момчилград, което е собственик на горепосоченото МПС, се представлява от управителите М.А. и О.Ю..

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите Н.К., Й.М. и П.Г.; Акт за установяване на административно нарушение от 11.12.2019 г.; Постановление на РП-Кърджали от 20.01.2020 г. за отказ да се образува досъдебно производство; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка за собственост и регистрация на ППС; Справка по история за ПС марка „ДАФ ХФ 95.430“ рег.№ СВ 0046 НР; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР; Заповед № 292з-2061 от 29.10.2010 г. на Директора на ОД МВР-Кърджали; материали по преписка вх.№ 75/2020 г. по описа на РП-Кърджали, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.  

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на С.У. е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 11.12.2019 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „ДАФ ХФ 95.430“ рег.№ СВ 0046 НР, собственост на друго лице, след като регистрацията на това МПС е била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели. Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е чужда собственост и не се ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че автомобила е със служебно прекратена регистрация от датата 16.09.2019 г. С оглед наличието на поставени на определените места регистрационни табели, С.У., който не е собственик на автомобила, не е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Още повече, че той е разполагал с надлежни документи за регистрация на автомобила, какъвто представлява свидетелството за регистрация, представено на контролните органи в деня на проверката. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно (умишлено или по непредпазливост), да е знаел или предполагал, че автомобила е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.  

От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 500 лв., но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Според чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 500 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в участие и процесуално представителство в едно съдебно заседание. Заплатения от жалбоподателят размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а именно до размера от 300 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1947-000528 от 23.01.2020 г., издадено от Началник РУ към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, на С.Л.У. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.  

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на С.Л.У. ***, с ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.     

           

                                                            Районен съдия: