Определение по дело №2024/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………../….........06.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията,

търговско дело №2024 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба предявена от С.И.А., с ЕГН **********, С.И.А., с ЕГН **********, Ю.И.А., с ЕГН **********, тримата с адрес: *** и със съдебен адрес:***, чрез адв.Н.М., против “Застрахователна компания “Лев Инс““ АД, с ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А, представлявано заедно от Биляна Енчева Вълчева и Павел Валериев Димитров, действащи чрез адв.С.Р., с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от 100000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на брат им- Р И.А., починал в следствие от ПТП настъпило на 09.10.2015г., около 13.00 часа, по път I-2, между с.Белоградец, обл.Варна и с.Зайчино Ореше, обл.Шумен, км.146+207 м. по вина на водача на л.а.***, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с Полица №BG22114003123371, валидна от 20.12.2014г. до 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 09.10.2015г. до окончателното ѝ изплащане.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответниците.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който поддържа становище за неоснователност на иска.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.

В срока по чл.373 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на допълнителната искова молба.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което производството по делото, следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните, писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Искането на ответника за изискване на НОХД №464/2016г. на Шуменския окръжен съд, следва да се уважи, тъй като с материалите по същото ще се установяват релевантни за спора факти.

Следва да се допусне поисканата от ответника комплексна съдебно медицинска и авто-техническа експертиза, допълнена с въпроси от страна на ищците, тъй като отговорите на формулираните от страните задачи, ще послужат за изясняване на спора от фактическа страна.

Искането ищците за събирането на гласни доказателства посредством разпит на шестима свидетели, следва да се уважи при условията на чл.159, ал.2 от ГПК, като се допуснат трима свидетели.

Предвид липсата на спор за наличие на действащ договор за застраховка “ГО“ между ответника и водача на л.а., причинил процесното ПТП, не се налага задължаване на ответника на основание чл.190 от ГПК да представи застрахователна полица №BG22114003123371.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

            Постъпила е искова молба от С.И.А., с ЕГН **********, С.И.А., с ЕГН **********, Ю.И.А., с ЕГН **********, против “Застрахователна компания “Лев Инс““ АД, с ЕИК121130788, с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата от 100000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на брат им-Р И.А., починал в следствие от ПТП настъпило на 09.10.2015г., около 13.00 часа, по път I-2, между с.Белоградец, обл.Варна и с.Зайчино Ореше, обл.Шумен, км.146+207 м. по вина на водача на л.а.“***, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с Полица №BG22114003123371, валидна от 20.12.2014г. до 20.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 09.10.2015г. до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 09.10.2015г., около 13.00 часа, по път I-2, между с. Белоградец, област Варна и с. Зайчино Ореше, обл.Шумен, км.146+207 м. настъпва ПТП по вина на водача на л.а.“***. Сочи се, че инцидента е настъпил при навлизане на автомобила в локва на пътното платно, при което е загубил напречната си устойчивост и се занесъл странично, след което се е завъртял надясно, излязъл извън платното за движение и се ударил с лявата си задна част в крайпътно дърво. Твърди се, че вследствие на катастрофата, пътуващият на задната лява седалка Р И.А., бил тежко ранен и в безсъзнание, неадекватен, а от ушите и носът му течала кръв. Сочи се, че пострадалият бил приет ОИЛ при МБАЛ-Шумен, но въпреки проведеното лечение починал на 16.10.2015г. Твърди се, че по отношения на процесното МПС към датата на описаният инцидент с ответника имало е сключена и валидна застраховка “Гражданска отговорност“, обективирана в Полица №BG22114003123371. Сочи се, че деянието, вината на водача на МПС и причинно-следствената връзка между деянието и причинените телесни увреждания, довели до смъртта на Р И.А. са установени с Присъда №7/16.02.2017г. по НОХД №464 по описа за 2016г. на Окръжен съд Шумен, която е влязла в сила. Сочи се още, че ищците, са съответно братя и сестра на загиналия в катастрофата, както и че отношенията между тях, са били много топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Имали са много силно изградена емоционална връзка помежду си, тъй като цял живот са живели в един дом, израснали са заедно, споделяли са едно домакинство, радост и тревоги. Твърди се, че четиримата, са били възпитани на вяра надежда и любов, милосърдие и състрадание, и др., които са зачитали както помежду си, така и в отношенията си с хората. Имали са общи приятели и са излизали често в една компания, като ищците са познавали всичките приятели на брат си, както и той техните. Живеели са щастливо в съвместно съжителство в бащиният си дом, като взаимно, са се грижели за децата си. Подкрепяли се взаимно, като са разменяли съвети за всичко, което се е случвало в ежедневието им и са си помагали в трудните моменти. Разчитали са един на друг, никога не са се делили. Ето защо се поддържа, че изложеното и най-вече силната любов и привързаност между ищците и брат им Р, е изградило и създало помежду им трайна и дълбока емоционална и душевна връзка. Поддържа се, че ищците преживяват изключително тежко загубата на брат си Р А., който е бил едва на 37 години, в разцвета на своята младост и живот. След смъртта на брат си, ищците са изпаднали в тежка депресия, станали са затворени и неконтактни, постоянно са плачели. Към настоящият момент, въпреки изминалите четири години, мъката и болката е нестихваща за всеки един от тях, като ищците много често посещават гроба на брат си и говорят за него. Сочи се, че смърт на близък човек, се приема изключително тежко от роднините и хората, които го обичат, но особено болезнено обаче се приема смъртта от брат, които е изгубен внезапно. Твърди се, че това е травма, която не може да се преживее и преодолее дори и с времето, както и че след внезапната загуба на Р А., животът на ищците вече не е същият и никога няма да бъде. Поддържа се, че загубвайки брат си, ищците са загубили най-близкия си човек, на когото са разчитали безусловно във всяко едно отношение.  Ето защо се поддържа, че на основание чл.226 от КЗ /отм./ застрахователят отговаря пред ищците за причинените им болки и страдания, като се сочи банкова сметка ***: ***, по която да бъде преведено присъденото обезщетение.

С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва наличието на застрахователен договор покриващ отговорността на водача на процесният автомобил към датата на инцидента. Оспорва наличието на “особено близка връзка с починалия и действително претърпени вреди от смъртта му“ по смисъла на т.р.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва се наличието на изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка, между ищцата и починалия, като се твърди, че в отношенията им не е имало нищо изключително, което да подлежи на репариране. Поддържа се, че не всяко страдание свързано със загуба на роднина, подлежи на репариране, като и че в случай на родство от втора степен по съребрена линия, то трябва да е “особено“ и “изключително“. Поддържа се, че описаните в исковата молба отношения между ищците и техният брат, нямат тези характеристики, а са едни нормални житейски взаимоотношения, които съществуват във всяко едно традиционно българско семейство. В условията на евентуалност се поддържа, че обезщетението е прекомерно и не отговаря на обичайните съдебно определени размери на обезщетенията за вреди настъпили през 2015г., както не е отчетен и приносът от страна на починалото лице към настъпване на вредите. На следващо място се поддържа, че в случая е налице съпричиняване от страна на пострадалия на настъпилият вредоносен резултат, поради което на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали. Поддържа се, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като към момента на инцидента той не бил с поставен обезопасен с колан, съответно че ако пострадалият е бил с поставен колан, то не биха настъпили същите по вид и тежест травми, довели до летален изход. По отношение на претенцията за мораторна лихва, се поддържа, че пострадалият е починал на 16.10.2015г., от която дата се дължат лихви, а не от датата на инцидента-09.10.2015г., като наред с това се прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД за периода 09.10.2015г. до 05.12.2016г.

С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията, твърденията и част от доказателствените искания на ответника, изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че  между ищците и техният брат, е била налице особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка, която ще се установи с поисканите гласни доказателства. Относно възражението за съпричиняване, се поддържа, че не е налице такова от страна на починалия, както и че възражението е недоказано. Относно размера на претенциите се поддържа, че същото е съобразено с справедливостта визиран в чл.52 от ЗЗД и с общностното право, като са развити подробни съображения. Доразвиват се доводи в подкрепа на доказателствените искания.

 

Предявените претенции намират правното си основание в чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед становищата на страните, съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП-09.10.2015г., с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно л.а.“***, което е обективирано в Полица №BG22114003123371, валидна от 20.12.2014г. до 20.12.2015г.

Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищците, следва да установят, че са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания. Следва да установят още, че смъртта на починалият им близък, е резултат от противоправно поведение на застрахованият-водача на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с ответника и какъв е размера на претърпените вреди. Ответника следва да установи обстоятелства изключващи отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението му не е виновно и противоправно, както обстоятелства редуциращи размера на отговорността-наличие на съпричиняване и получаването от пострадалата на плащане обезщетяващо същите вреди.

Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си.

ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от страните писмени доказателства.

ДА се изиска НОХД №464/2016г. на Шуменския окръжен съд, за послужване.

НАЗНАЧАВА комплексна Съдебно медицинска и авто-техническа експертиза, с вещи лица, с компетентност в областта на травматологията и автотехниката, които да отговорят на въпросите формулирани от ответника в отговора на исковата молба и от ищците в допълнителната ИМ.

ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Д А Д и инж.Й Л М.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 700лв., от които 400лв. вносими от ответника в тридневен срок от съобщаването, за което следва да се представят доказателства по делото и 300лв. платими от бюджета на съда.

След представяне на доказателства за внесен депозит, да се съобщи задачата на вещите лица и се призоват за о.с.з.

 Указва на в.л., че следва да депозират заключението си в едноседмичен срок преди о.с.з.

ДАВА възможност на ищците да се ползват от показанията на трима свидетели, при режим на водене, за установяване на емоционалната връзка с починалото лице и за търпените неимуществени вреди, като оставя без уважени искане за допускане до разпит на още триа свидетели на основание чл.159, ал.2 от ГПК.

ОСТАВЯ без уважение искането на ищците за задължаване на ответника да представи Полица №BG22114003123371.

НАСРОЧВА производството по т.д.№2024/2019г. на ОС Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.08.2020г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение.

НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.

Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще намали разноските им.

Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: