РЕШЕНИЕ
№ 2660
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110151046 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Р. В. Д., ЕГН ********** и Б. Н. П., ЕГН **********, двамата с
адрес: АДРЕС, за признаване за установено по отношение на ответника ФИРМА, ЕИК, със
седалище и адрес на управлениеАДРЕС, че ищците не му дължат следните суми: сумата от
8775,35 лв., представляваща дължима главница по Договор за кредит от 15.11.2006г., ведно
със законна лихва, считано от 19.03.2012г. до окончателното и изплащане и сумата от
3224,65 лв., представляваща договорна лихва за периода 15.11.2006г. до 15.03.2012г., за
които суми е издаден изпълнителен лист от 16.07.2021г. по гр.д.№13888/2012г. по описа на
СРС, поради погасяването им по давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищците поддържат, че не дължат така посочените суми, тъй като същите са погасени
по давност. Твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 16.07.2021г. по гр.д.
№13888/2012г. по описа на СРС, е образувано изп.д.№ 1464/2021г. по описа на ФИРМА,
рег.№ .. от ИМЕ. Изпълнителният лист бил издаден въз основа на влязла в сила заповед по
чл. 410 ГПК, след проведено исково производство по чл. 422 ГПК, приключило със съдебна
спогодба между страните. Сочат, че съдебната спогодба била одобрена с влязло в сила на
02.10.2013г. определение. Твърдят, че по така постигнатата спогодба заплатили 3 бр.
вноски, последната от които на 11.02.2014г. Излагат съображения, че това е последното
прекъсващо погасителната давност действие, след което са изтекли повече от 5 години и
вземанията на ответника са погасени по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че вземанията не са погасени по
давност, тъй като не е изтекъл петгодишния давностен срок, който е започнал да тече от
11.02.2014г.., когато е извършено последното плащане. Навежда съображения, че с
действията си е прекъснал течащата в полза на длъжниците погасителна давност на
задължението.
Моли съда да отхвърли иска, като бъдат присъдени разнсоки.
1
В съдебно заседание ищците се представляват от адв. Т., която поддържа исковата
молба и моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък. По
делото са постъпили писмени бележки.
Ответника се представлява от адв. М., която поддържа писмения отговор и моли съда
да отхвърли иска. По делото е постъпила писмена защита.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното в цялост гр.д. №39881/2012г. по описа на СРС е видно, че с
протоколно определение от 24.09.2013г., влязло в сила на 12.10.2013г., е одобрена от съда
съдебна спогодба, по предявен иск по чл. 422 ГПК, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д.№13888/2012г. по описа на СРС.
От представения по делото изпълнителен лист от 16.07.2021г., издаден по ч.гр.д.№
13888/2012 г. по описа на СРС, 39 състав, във връзка с издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 14.05.2012г., е видно, че в полза на ответното дружество са присъдени
вземания от длъжника Р. В. Д. и Б. Н. П., за сумата от 8775,35 лв. – главница главница по
Договор за кредит от 15.11.2006г., ведно със законна лихва, считано от 19.03.2012г. до
окончателното и изплащане и сумата от 3224,65 лв., представляваща договорна лихва за
периода 15.11.2006г. до 15.03.2012г.
Представени са 4 бр. молби от ответника с вх. №1102284/30.06.2016г., вх.
№1173420/21.11.2016г., вх. №3081889/01.12.2016г. и вх. №3076239/18.10.2019г. и
разпореждане за издаване на ИЛ от 07.07.21г.
Съгласно удостоверение изх. №21194/27.08.21г. на ФИРМА , рег.№ .. от ИМЕ, въз
основа на изпълнителен лист от 16.07.2021г., издаден по ч.гр.д.№ 13888/2012 г. по описа на
СРС, е образувано изп.д.№ 1464/2021г.
Представени са съобщение за образувано изпълнително дело изх. №20433/17.08.21г.
на ФИРМА, съобщение за образувано изпълнително дело изх. №20439/17.08.21г. на
ФИРМА.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
Със същите се цели установяване недължимостта на вземанията, предмет на започнало
принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищецът се
позовава на настъпила погасителна давност.
Съгласно чл. 117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. В настоящия случай, изпълнителният лист е издаден
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, след проведено исково производство по
реда на чл. 422 ГПК, приключило с одобрена от съда съдебна спогодба, която има силата на
влязло в сила съдебно решение, съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК. Определението на съда, с което
е одобрена съдебната спогодба е влязло в сила на 12.10.2013г., като 5-годишна погасителна
давност, съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, е изтекла на 12.10.2018г.
Според ТР № 2/2013 г. на ОСГТКВКС подаването на молба от взискателя за
образуване на изпълнително дело не прекъсва погасителната давност, нито спира
давностния срок, който продължава да тече и по време на висящия изпълнителен процес.
Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист и разпореждането на съда, с което се
уважава искането, също не са сред предвидените в чл. 116 ЗЗД основания за прекъсване на
давностния срок. Съобразно изложените мотиви в т. 10 от посоченото Тълкувателно
решение, в рамките на изпълнителното производство давността прекъсва на основание чл.
116 б. "в" ЗЗД с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие в рамките на съответния способ, независимо дали прилагането
му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Такива действия са насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и пр. Изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение до длъжника, проучването на
имущественото му състояние, извършването на справки и набавянето на документи от
2
съдебния изпълнител не са същински действия за принудително събиране на вземането, а
само подготвят изпълнението, респ. обезпечават законосъобразното му провеждане, поради
което не прекъсват давностния срок. По делото не са ангажирани доказателства от
ответника за извършени такива изпълнителни действия преди образуване на изп.д.№
1464/2021г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ищците не дължат на ответника
присъдените му с изпълнителен лист, издаден на 16.07.2021г. по гр.д.№13888/2012г. по
описа на СРС вземания за главница и лихви, като погасени по давност.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. Съдът констатира,
че вписаните в списъка разноски са реално извършени. Основателно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е изчислено над
предвидения минимум съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като предвид фактическата и правна сложност на
спора, същото следва да бъде присъдено в минимален размер от 890 лв. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1370.00 лв., от които 480 лв. за държавна такса
и 890 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ФИРМА, ЕИК, със седалище и
адрес на управление АДРЕС, че Р. В. Д., ЕГН ********** и Б. Н. П., ЕГН **********,
двамата с адрес:АДРЕС, не му дължат следните суми: сумата от 8775,35 лв., представляваща
дължима главница по Договор за кредит от 15.11.2006г., сключен с ФИРМА и Договор за
цесия от 30.03.2009г., ведно със законна лихва, считано от 19.03.2012г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата от 3224,65 лв., представляваща договорна лихва за
периода 15.11.2006г. до 15.03.2012г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
16.07.2021г. по гр.д.№13888/2012г. по описа на СРС, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК, със седалище и адрес на управление АДРЕС, да заплати
на Р. В. Д., ЕГН ********** и Б. Н. П., ЕГН **********, двамата с адрес: АДРЕС, сумата
от 1370,00 лв. /хиляда триста и седемдесет лева/, представляваща направени по делото
разноски, от които сумата от 480,00 лв. за държавна такса, а сумата от 890,00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3