Решение по дело №661/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84 във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано е по жалба от У. Ш. Ю., [държава], срещу Решение №2056/28.02.2025г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. За административния орган не било налице вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Отчитало се положението в страната като несигурно и напрегнато, но не и като безогледно. Анализът на административния орган бил формален и не кореспондирал с личната бежанска история на жалбоподателя. Разглеждали се данни от издадена от самия орган справка, но не се изследвало последното местоживеене в [държава] и региона, в който евентуално ще бъде върнат. Не било отчетено вътрешната закрила да е наистина практически достъпна за кандидата. Не била изследвана възможността да пътува до конкретно посочен регион на [държава], не били анализирани пречки за установяване в съответната област – от финансов и битов характер, както и евентуални административни и правни препятствия. Решението било в нарушение на чл.8, ал.2 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и Съвета от 13 декември 2011г. Превратно било тълкувано и Решение на СЕС от 17 февруари 2009г. по дело С-465/07. Счита се, че при актуалната ситуация в страната може да е подложен на преследване, ако бъде върнат в [държава], поради което били налице предпоставките за предоставяне на международна закрила. Не било изследвано отклонението от военна служба дали съставлява тежко престъпление и дали има вероятност да му бъде наложено наказание. В практиката си ЕСПЧ приема и че по силата на чл.3 от ЕКПЧ държавата носи отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато. Като не било обсъдено от органа всичко изложено, то съществувала и липса на мотиви в оспореното решение. Известните факти били в преразказ, а изводите били напълно формални. Иска се отмяна на оспореното решение, като преписката се върне на органа с указания.

Ответната страна – Председател на Държавна агенция за бежанците, счита, че жалбата е неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата не е основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба рег.№УП 34435/04.09.2024г. по описа на ДАБ жалбоподателят е поискал закрила в [държава], като е съставен регистрационен лист.

Приложени са в копие декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 03.09.2024г., регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, декларация за съгласие и декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, съставена е дактилоскопна карта, както и покана за интервю от 03.09.2024г. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ, както и информация относно предоставянето на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут.

С писмо рег.№М-17564/17.10.2024г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за лицето.

На 04.11.2024г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представен по делото протокол – жалбоподателят заявил, че напуснал [държава] на 01.07.2024г. и нелегално влязъл в [държава], където останал около два месеца. Нямал издадени документи в [държава]. На 16.08.2024г. влязъл незаконно в [държава] с група от 15 души, минали през дупка в оградата, после с автомобил тръгнали за С., но ги задържали след половин час. Живял в [населено място], обл.Д., идвал от там, където и останала съпругата му. От [държава] преди това отишъл в [държава], за отиде в Р., за където имал туристическа виза. Със самолет стигнал до М., но не го приели и го върнали в [държава] без да знае причината за това. Не бил сам тогава, много хора върнали и то от различни държави. От [държава] го депортирали в [държава], защото бил влезнал нелегално. Тогава му дали документ, че трябва да влезе в редовната армия – това било през октомври 2023г. Преди това през 2019г. искал закрила в [държава], но го регистрирали и нищо не станало. През 2022г. се върнал в [държава], а в [държава] живял нелегално през 2021-2022г. Не бил арестуван и не бил осъждан в [държава]. Бил а., м. – с.. Нямал проблеми заради етническата си принадлежност или за религията, която изповядвал. Не членувал в политически партии, не участвал във въоръжени групировки. Учил до 11 клас и работел във фурна за хляб. Не бил отслужил, три пъти майка му получавала призовки - през 2020, 2022 и 2023г., но тогава бил в [държава]. Не искал да ходи в армията, брат му бил в армията и вече година и половина не знаел нищо за него. Баща му починал през 2014г. и сега той бил единствен мъж в семейството. През 2021г. паднала бомба в селото им и той бил ранен. В [държава] нямало друг по-спокоен район, където да се преместят. Не бил заплашван, не му било оказвано насилие. Свидетел бил на въоръжени действия и сражения през 2012-2018г., като до момента още се стреляли. Напуснал чак сега, защото само той работел в семейството и не можел да го издържа. Не иска да се върне в [държава] заради войната и защото нямало стабилност. Освен съпругата му в [държава] били майка му, двете му сестри, жената на брат му и неговата дъщеря, имало бомби и те не излизали навън. Нямали пари и не можели да тръгнат.

С Решение №2056/28.02.2025г. на Председател на ДАБ при МС на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ е отхвърлена молбата от У. Ш. Ю. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателя на 12.03.2025г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 18.02.2025г.

Представена е справка №МД – 02-60/29.01.2025г. – за актуалната обстановка в [държава] след падане на режима на А. към този момент.

С писмения отговор допълнително се представят и приемат като доказателства актуална Справка №МД-02-160 от 14.03.2025г. – относно отбиване на военна служба в [държава], както и Справка №МД-02-77 от 03.02.2025г. – за сигурността в районите, между които Д., след падането на режима.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.87 от ЗУБ.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ.

Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – [държава]. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход. Още повече, че самият кандидат не излага такива твърдения. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение.

Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в [държава]. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай административният орган правилно е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Самият оспорващ сочи, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. В този смисъл е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на У. Ш. Ю..

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като изложената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в [държава], в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка №МД – 02-60/29.01.2025г. на Д. М. дейност при ДАБ, информация относно провинция Д., като е приел, че насилието там не може да се определи като безогледно. В конкретния случай е направен извод, че няма добре обоснован страх от преследване, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. За наличието им безогледното насилие следвало да е изключително, каквото то не било в района на Д., а ситуацията в [държава] била стабилна въпреки отделни прояви на несигурност. Не са установени спрямо кандидата да има сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на [държава] той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Административният орган сочи и че завръщането на У. Ш. Ю. в [държава] е разумно и релевантно, тъй като не съществува вероятност да бъде изложен на сериозни посегателства, нарушаващи неговият личностен и физически интегритет. Действително след 27.11.2024г. и падането на режима на президента А. обществено-политическата обстановка е променена, но различните формирования работят за стабилен преход при прехвърлянето и установяването на властта. От представените актуални справки и от общодостъпните средства може да се направи извод, че към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Следва да се имат предвид категоричните данните за завърнали се сирийски бежанци, за които има осигурен достъп до услуги за закрила. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не е бил принуждаван да напусне [държава] и не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в [държава] непосредствено преди напускането. Изрично е посочил, че военните действия са били през 2012-2018г., като след това са били инцидентни взривове и стрелби, като понастоящем няма отправяни заплахи срещу него или семейството му, което се намира в селото, където са живели и преди. Изрично У. Ш. Ю. е посочил, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него или семейството му, което продължава да е в Д.. Въпреки регистрирани случаи на насилие в променящите се понастоящем условия, тези случаи не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07. Не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция, населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо У. Ш. Ю..

При даденото интервю се изнасят факти, че У. Ш. Ю. е мотивиран от възможността да бъде взет за военна служба. В тази насока обаче следва да се счита, че от кандидата не са посочени никакви конкретни безспорни обстоятелства с оглед възможността да бъде призован реално да отбие военната служба или да бъде привлечен от бунтовническите сили. Не може да бъде споделено като достоверно изнесеното, че всяка от последните три години е получавал призовка, а от това не са последвали реални действия за включването му при военните сили. В този смисъл не може да се смята, че при завръщането си в страната на произход само поради факта, че е лице от мъжки пол на определена възраст, кандидатът за закрила ще бъде взет на военна служба, както и че ще бъде третиран по различен начин при изпълнението на военен дълг в сравнение с другите лица, отзовали се на призовките. Липсата на изрично призоваване на лицето да служи в армията към настоящия момент и непосредствено преди да напусне страната не е ирелевантно за спора, а и понастоящем данните не сочат да има извършвана мобилизация. Съгласно представените справки пък бунтовническите сили се разпускат или се интегрират в рамките на Министерство на отбраната. В случая не могат да бъдат кредитирани твърденията, че чужденецът се страхува да се завърне в страната си по произход. Изрично органът е разгледал този изложен в бежанската история мотив, като правилно е счел, че У. Ш. Ю. не е политически ангажиран, а и не се констатират религиозни и морални убеждения, които да са пречка за мобилизацията. В заключение съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо У. Ш. Ю..

Съдът споделя изложените от административния орган съображения и ги намира за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] и частност с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят.

От информацията в приложената Справка с вх. №МД-02-60 от 29.01.2025г. на Дирекция Международна дейност на ДАБ към МС се установява, че в [държава] след падането на режима на президента обществено-политическата обстановка е променена. Бунтовниците и членовете на дотогавашното правителство работят за преход при прехвърлянето на властта и за интеграция на всички общности. Към настоящия момент в [държава] не е налице ситуация на изключително безогледно насилие, независимо от предизвикателствата при завръщането на бежанците.

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там.

По изложените съображения съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Това се потвърждава от информацията в справките за актуалната обстановка в [държава]. От същите следва извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава].

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалба срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на У. Ш. Ю., [държава], срещу Решение №2056/28.02.2025г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.