Протокол по дело №3721/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 503
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия:
Дело: 20203100503721
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 503
гр. Варна , 26.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно
гражданско дело № 20203100503721 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:12 часа се явиха:
на второ четене, се явиха:
Въззивникът „БАНКА ДСК“ АД, редовно призован, не се явява
законен представител на дружеството, представлява се от юрисконсулт Б.Ч.,
редовно упълномощена и приета от съда от първа инстанция.
Въззиваемата страна Е. Г. В., редовно призована на основание чл.41,
ал.2 от ГПК, не се явява лично, не се представлява.
Въззиваемата страна А. Ж. Д., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от особен представител А.П., редовно назначена и приета от
съда от днес.
Юриск. Ч.: Няма пречки. Моля да се даде ход.
Адв. П.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 72 от 07.01.2020 г.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №2801/17.05.2019г. на „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска№ 19 против решение № 103/19.11.2019г., постановено по гр.д. №
1493/2017 г. на Районен съд – Провадия, с което са отхвърлени предявените
от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище: гр. София срещу А.
Ж. Д., ЕГН ********** с адрес: ***** и Е. Г. В., ЕГН ********** с адрес:
*****, искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД и чл.86
ЗЗД, вр. чл.141 ЗЗД, за сумите от 7 049,89 евро главница, 2 785,15 евро-
договорна лихва, 166,76 евро обезщетение за забава и 60,00 евро дължима
такса изискуемост, представляващи задължение за връщане на отпусната
парична сума по договор за кредит за текущо потребление от 12.11.2003 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че изводът на съда за нарушение на императивното изискване на
чл.10, ал.1 от ЗПК не е съобразено с действащата към момента на сключване
на договора редакция на текста, както и че изискванията към преддоговорната
информация за шрифт и размер се прилагат и към договора за кредит. Като
необоснован се сочи извода на съда за необходимост погасителният план да
бъде подписан на всяка страница. Оспорва се също извода за ненастъпила
предсрочна изискуемост, като се сочи, че връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник. В
жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за уважаване на
предявените искове изцяло, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемият А. Ж. Д. е депозирал писмен
отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че
въззивната жалба е нередовна поради невнесен депозит за особен
представител. Сочи се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК в
2
относимата към датата на сключване на договора редакция, както и поради
липсата на погасителен план, което води до недействителност на договора.
Доказателствени искания не са направени.
Юриск. Ч.: Поддържам жалбата.
Моля съдът да ми позволи да направя едно уточнение във връзка с
платения депозит за особен представител. С Определение № 71 по
настоящото дело, съдът ми указа да платя 565 лв. депозит, който платихме
своевременно. В кориците по делото обаче има платен депозит за въззивната
жалба за особен представител отново в размер на 1120.36 лв., платени на 23
декември, представени на първоинстанционния съд. Това е във връзка с
въззивната жалба.
Адв. П.: Това е във връзка с връщане на делото от въззивната
инстанция и даване на задължителни указания за изпълнение.
Юриск. Ч.: На 23 декември ние сме платили 1120.36 лв. за особен
представител. В тази връзка, моля съдът да върне на „Банка ДСК“ ЕАД
единият депозит.
Не ни е указал Районния съд. Това е във връзка с определението след
като …частно търговско дело № 1715 идва в Окръжен съд и е върнато,
защото не е платена изцяло държавна такса и във връзка с това там е записано
1120.36 лв. и съответно ние внесохме депозита и го представихме на
Районния съд.
Банковата ни сметка е по операционната бележка, с която е внесена
сумата. Внесена е по сметка на Окръжен съд.
СЪДЪТ указва на прцесуалния представител на въззивника
юрисконсулт Ч., че следва да депозира молба по делото, където да посочи
точно за кое бордеро става дума и съответно банкова сметка.
Адв. П.: Оспорвам жалбата. Подробни аргументи съм изложила в
отговора, който поддържам.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 1056 от 20.01.2021г. от
въззивника „Банка ДСК“ АД чрез гл. юрисконсулт Б.Ч., с която във връзка с
3
дадени указания на съда с Определение № 72 от 07.01.2021г. представят
вносна бележка за внесена сума за разноски за особен представител на
въззиваемата страна.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на особения представител, в размер на
внесения от въззивника депозит. (издаден РКО за сумата от 565.00 лева)
Съдът връчва на особения представител адвокат А. Й. П. РКО за
сумата от 565.00 (петстотин шестдесет и пет) лева по вн. б. от 19.01.2021г.
Юрис. Ч.: Нямаме доказателствени искания. Представям списък на
разноски.
Адв. П.: Нямаме искания.
СЪДЪТ предоставя за сведение представения списъц по чл.80 от ГПК,
съответно на процесуалния представител на насрещната страна.
Адв. П.: Нямам възражения.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Юриск. Ч.: Моля да постановите решение, с което да отхвърлите
обжалваното пред Вас съдебно решение на Районен съд като неправилно.
Съображения относно неговата неправилност подробно съм изложила във
въззивната жалба и моля да уважите предявените от „Банка ДСК“ ЕАД искове
като основателни и доказани.
Моля да присъдите сторените разноски от „Банка ДСК“ ЕАД и
юрисконсултско възнаграждение.
Адв. П.: Като назначен особен представител на въззиваемия моля да
4
приемете въззивната жалба за неоснователна и да потвърдите изцяло
постановеното решение на Районен съд – Провадия. Подробни аргументи съм
изложила в отговора си, който Ви моля да коментирате и да съобразите при
вземане на Вашето решение. Освен тях искам да обърна внимание и на
следното: относно доводите на въззивника, касаещи приложения погасителен
план, освен изложеното в отговора, моля Ви да съобразите и
несъответствието в заглавната част. Договорът е озаглавен като Договор за
кредит за текущо потребление с дата 12.11.2019г., а в погасителния план е
Стандартен кредит за текущо потребление с дата на освояване 01.11.2013г.
Очевидната разлика както в датата, така и във вида на договора, наред с
всички други изброени и констатирани от Районния съд, и тези изложени от
мен в отговора, различия са достатъчни за да обосноват извод, че
приложеният погасителен план е неотносим. Наред с това липсата на подпис
на кредитополучателя на всяка една от страниците на договора, в това число
и липсата на собственоръчно изписване на трите имена, така както това е
сторено и от поръчителя, на всяка една от страниците на договора, ведно и с
липсата на задължителен елемент към договора, а именно погасителен план,
прави договора нищожен, поради очевидно неспазена форма и съдържание,
както и поради липса на съгласие, поради което е и негоден да породи
каквито и да е последици. Претенцията е лишена от основание.
В допълнение също към доводите на въззивника досежно договорната
лихва освен изложеното в отговора, моля да съобразите и тълкувателно
Решение №3 от 2017г. от 27.03.2019г. на ВКС, от което ще цитирам точка
втора: „Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост на
договор за заем или кредит, следва да се определи в размера само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост, и датата на
плащане“. В този смисъл мотивите на Районния съд съответстват на
цитираното тълкувателно решение и относно доводите във въззивната жалба
за неправилност на съдебното решение по отношение на претенцията на
Банката за сумата от 60 евро. Също в допълнение на изложеното в отговора,
моля да съобразите, че в така наречената ‚извадка“ от тарифата на Банката и
твърдението, че сумата представлява разход за изискуем кредит липса
идентичност между търсената сума от 60 евро и предвидената в тарифата
5
такса за оперативно обслужване на кредитите, когато същите станат
изискуеми. В тази извадка е посочена сума 60 лв. или 30 евро. А относно
Приложение №3, т.5 са посочени като разходи при изискуем кредит 60 евро,
но това приложение не се отнася за кредити, разрешени преди 18.07.2014г.
Предвид последното изречение, а както и Районен съд – Провадия е
констатирал, това приложение не е подписано от кредитополучателя. С тези
допълнения към отговора и като съобразите събраните доказателства, Ви
моля да приемете жалбата за неоснователна и да потвърдите решението на
Районен съд – Провадия.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:23
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6