Определение по дело №351/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 5170
Дата: 8 декември 2014 г.
Съдия: Иво Харамлийски
Дело: 20131200200351
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 септември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 166

Номер

166

Година

11.10.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.30

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Мария Гаджонова

дело

номер

20114100100509

по описа за

2011

година

за да се произнесе взе предвид следното:

Искова молба по чл.422 от ГПК.

Ищецът Г. Й. И. от гр.В. излага в исковата молба, че има вземане в размер на 90 000,00 лв. срещу Й. В. Б. и В. Х. Б.. Твърди, че сумата се дължи в резултат на слючен договор за паричен заем, както и че ответниците са получили сумата по договора. Връщането на заемната сума е следвало да се извърши до 21.08. 2010г., и тъй като в този срок сумата не била върната, на основание чл.417 от ГПК се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. След развито заповедно производство и възражение от страна на длъжниците, има правен интерес от водене на настоящия иск, като моли съда да приеме за установено, че сумата се дължи. Претендира и за разноски по делото. Претендира за законна лихва, считано от 21.10. 2010г.- датата на падежа на задължението за връщане.

Ответниците по делото Й. В. Б. и и В. Х. Б. са оспорили изцяло предявения иск. Заемат становище, че дължимата сума по договора за заем е изплатена по изпп.д. № 943/2010г. на ЧСИ В. г. с платежни нареждания от 18.02. 2011г; 19.03.2011г.; 30. 05.2011г..Допълнително по личната сметка на ищеца са преведени 51 538 лв. и заедно с преведените чрез ЧСИ 45 306,75 лв. цялата преведена сума възлиза в размер на 106 844,75 лв. Молят съда да отхвърли предявения иск.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Не е спорно, че между страните е имало договорни отношения- сключен договор за паричен заем в размер на 90 000,00 лв. Не е спорно, че заемополучателите по договора/ ответници в настоящето производство/ са получили договорената сума, при условията на договора. Заемополучателите са приели да върнат сумата от 90 000,00 лв. в срок до 21.08.2010г. Не са представени писмени доказателства, че към така определения краен срок сумите са върнати. Заемодателят е потърсил правата си по съдебен ред, по реда на чл.417 от ГПК, видно от подаденото пред ВТРС заявление с вх. № 21804/ 23.11. 2010г.

Писмени доказателства, че дължимите по заема суми са изплатени, се представят едва в настоящето производство- 2 бр. платежни нареждания по изп.д. № 943/ 2010г. на ЧСИ В. Г., 2 бр. вносни бележки по същото дело. Тези писмени доказателства не са оспорени от ищеца по делото, поради което съдът ги приема като годни доказателства, поради което приема, че задълженията на заемополучателите по договора за заем са изпълнени, но значително време след определения краен срок- преводите на дължимите суми са през м. 02,03 и 05.2011г. С плащане на дължимите суми искът се явява погасен чрез плащане.

В исковата молба е направено и бланкетно искане за заплащане на лихва за забава върху главницата, считано от датата на падежа- 21.08.2010г. Искането за заплащане на мораторна лихва за забава не е конкретизирано по размер и краен срок, а такава конкретизация е необходима предвид разпоредбата на чл.86 от ЗЗД. Затова съдът намира, че по така направеното искане следва да се произнесе само за законната лихва, но считано от датата на завеждане на иска, като приема, че тази дата е датата на заповедното производство 23.11. 2010г.

Основателно се явява и искането за присъждане на разноски. Разноски са направени поради факта, че със своето поведение ответниците са станали причина за завеждане на иска. Плащането на дължимите суми е станало след започване на заповедното производство. Разноски са поискани в размер на 1800 лв. и в този размер следва да се присъдят.

Водим от горното, съдът:

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Г. Й. И. от гр.В. за признаване за съществуване на вземане в размер на 90 000, 00 лв. против Й. В. Б. и В. Х. Б.- двамата от с.П., община В. , тъй като вземането е погасено чрез плащане с платежни нареждания от 18.02. 2011г.; 19.03. 2011г.; 30.05. 2011г. по изп.д. № 943/ 2010г. на ЧСИ Виктор Георгиев.

Осъжда Й. В. Б. и В. Х. Б.- двамата от с.П., оßщина В. за заплатят на Г. Й. И. от гр.В. законна лихва върху сумата 90 000,00 лв., считано от 23.11.2010г. до датите на изплащане на задължението, съгласно платежните нареждания за превод на дължимите суми и отхвърля иска за заплащане на мораторна лихва върху главницата, считано от 21.08. 2010г. до 22.11. 2010г.

Осъжда Й. В. Б. и В. Х. Б.- двамата от с.П., община В. за заплатят на Г. Й. И. от гр. В. разноски по делото в размер на 1800,00 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Окръжен съдия :

Решение

2

2085E8699D1148EEC2257925003604FD