№ 481
гр. Бургас, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20222120107686 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на Г. П.
К., ЕГН:**********, чрез пълномощника и съдебен адресат адв. Г. С.,
СРЕЩУ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО“ към Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр.
С., ***, представлявана от гл. комисар Н. Н. - директор, с адрес за
призоваване: гр. Б. *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 100
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 30 часа за периода от 01.07.2019г. до 09.07.2020г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 ,
сумата от 30 лева лихва за забава за периода от първо число на всеки месец,
следващ съответното тримесечие на отчитане на труда от 27.11.2022г.до
датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба.
Ищецът твърди, че в периода 01.07.2019г. до 09.07.2020г е полагал труд
на длъжност „***“ в група ПГАСД към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“- Бургас при ГД “Пожарна безопасност
и защита на населението“ към МВР, като поради естеството си на работа
полагал 24 - часови дежурства, които се отчитали на тримесечие. Съгласно
чл. 142, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/
1
ищецът бил със статут на държавен служител. Сочи се, че през процесния
период били действали различни наредби, приети на основание чл.187 от
ЗМВР, които впоследствие били отменени. Поради тази причина се счита, че
била налице празнота, която следвало да се запълни със субсидиарното
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата и в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С тези доводи
сочи, че за периода -1.07.2019г.- 09.07.2020г. положеният от него нощен труд
от 560 часа нощен труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143 на
640.08часа. Намира, че е положил извънреден труд от 30 часа, който
работодателят не му бил заплатил. Не представя писмени доказателства.
Моли да бъде задължен ответникът да представи находящи се у него
протоколи за положен нощен и извънреден труд, ежедневни ведомости и
разпореждания, касаещи процесния период, както и трудовото досие на
ищеца. Прави искане за допускане на съдебно - счетоводна експертиза,
вещото лице по която да отговори на постановените в исковата молба
въпроси. Моли на основание чл.242, ал.1 от ГПК, съдът да постанови
предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените суми за
възнаграждение
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който исковата молба се счита за допустима, но неоснователна. Ответникът
не оспорва наличието на служебно правоотношение между него и ищеца,
който заемал длъжността „***-той и ***“ в 1-ва РСПБЗН към Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при ГД
“Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР. Оспорва се
твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по- специално
твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания
коефициент. Ответникът сочи, че нормативният акт, от който ищецът извлича
основанието на иска си, се прилага само за работници по КТ. Заявява се, че
ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение
се прилага ЗМВР. Навежда се за приложимостта и на две наредби- Наредба №
8121з- 776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г. за реда за организацията, разпределението на работното
2
време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Сочи се, че цитираната в исковата молба
Наредба № 8121з- 908/02.08.2018 г. била отменена с Наредба № 8121з-
1059/26.09.2019 г., и препращала отново към Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. Извежда се виждането, че според приложимата правна уредба
съотношението между дневен и нощен труд на служителите на МВР е 8:8
часа или равно на коефициент 1, а не на твърдения 1.143. Цитира се също и
заповед на министъра на вътрешните работи, в която е указано нощният труд
да се заплаща по 0,25 лева. Излага се, че за определен период, когато е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. се е извършвало такова
компенсиране с прилагането на коефициент 0.143, но според ответника това е
било в разрез със ЗМВР и е било поправено с последвалите издадени наредби.
Позовава се на решение на Съда на Европейския съюз от 24.02.2022 г., като се
сочи и че с изменение на ЗМВР е визирано понастоящем, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов
период. Излагат се подробни съображение за разликата между нощен и
извънреден труд, както и за приложимата в тази насока правна уредба.
Отрича се и основателността на претенцията за лихва. Представят се писмени
доказателства.
Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр.
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
В съдебно заседание искът е изменен по размер като след изменението
се претендират 687.64 лева възнаграждение за извънреден труд и 187.07 лева
лихва за забава.
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото
писмени доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените данни се установява, че
ищецът заема длъжността „***-той и ***“ в 1-ва РСПБЗН към Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас при ГД
“Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР за процесния
период.
Безспорно, също така, е и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на
24-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00
3
часа, т. е. и през нощта. Според изготвената съдебно-икономическа
експертиза ищецът за периода 01.07.2019г. до 09.07.2020г е положил 472 часа
нощен труд на 24-часови смени. Преизчислен в дневен труд с коефициент
1.143, нощният труд от 472 часа става 687.64часа. На ищеца е начислен и
изплатен нощен труд за 568 часа, колкото са и отчетените часове по
протоколи. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен
труд възлиза на 81.22 часа. Експертизата е изчислила, че общият размер на
трудовото възнаграждение за извънреден труд за 81.22 часа възлиза на 687.64
лева. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1.143 и
отчетения по протоколи обр.6 нощен труд не са отчитани и не са заплащани
от работодателя като извънреден труд.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова
за извънреден труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и
редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът - с негова заповед, ал.2.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г.,
действала до 10.07.2020г./, нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 - седмично при 5-
дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се
изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и
през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 /редакция на ДВ,
бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./ е предвидено, че за
служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до
280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал.6 /редакция на ДВ,
бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г.,
действала до 10.07.2020г./ редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
4
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период са действали Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г.
и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. Преди това са действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. Текстовете
на чл.3 и в четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния
период, се умножава по 0.143 - чл.31, ал.2.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява
доказана по своето основание - за процесния период се прилага субсидиарно
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Видно от заключението на вещото лице , нощният труд, преизчислен с
коефициент 1.143, е 687.64 часа. Разликата не е отчетена в протоколите за
положен труд, съответно, не е начислена и не е платена.
Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в горния
размер.
По иска за мораторната лихва:
Този иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния
труд, поради което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки
тримесечен период на сумарното отчитане на работното време. Според
експертизата, сумарната лихва за забава за периода до датата на подаване на
иска. е в размер на 184.07 лева, колкото се търси и с изменения иск, поради
което претенцията трябва да бъде уважена изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 500 лева
разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда -
държавна такса в размер на 100 лева и 150 лева за експертиза.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. С., ***, да
заплати на Г. П. К., ЕГН:**********, сумата от 687.64 лева /шестстотин
осемдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки/ главница,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд - общо 81.22 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от
01.07.2019г.-09.07.2020г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и
сумата от 184.07 лева /сто осемдесет и четири лева и седем стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода до датата на
подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. С., ***, да
заплати на Г. П. К., ЕГН:********** сумата от 500 лева /петстотин лева/
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на
населението“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: гр. С., *** да
заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 100
лева /сто лева/ и 150 лева /сто и петдесет лева/ разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6