№ 291
гр. Търговище, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря С. Й. Й.а
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20243530100158 по описа за 2024 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от
ГПК.
Ищецът А. Й. А. от гр.Търговище, действащ чрез процесуален представител и
съдебен адресат Х. Р.-САК, твърди в исковата молба, че против него и в полза на
„Райфайзенбанк България“ АД(с настоящ правоприемник ОББ АД) е постановена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
286/18.04.2012г. по ч.гр.д.№ 204/2012г. по описа на РС Търговище и въз основа на нея е
издаден изпълнителен лист против ищеца, като солидарен длъжник, за сумата от 6646,25
евро главница,ведно със законната лихва от 10.02.2012г., наказателна лихва в размер на
1174,63 евро за периода от 06.12.2010г. до 09.02.2012г., редовна лихва в размер на 743,55
евро за периода от 05.11.2010г. до 12.01.2012г. лихва в размер на 41,24 евро и разноски в
размер на 336,62лв., дължими по банков кредит № 50131/09.04.2008г.Излага, че въз основа
на този изпълнителен лист е образувано ИД 20127690400306 по описа на ЧСИ А.З. рег.№
769 с район на действие ОС Търговище и ищецът е получил лично ПДИ на 17.05.2012г.Сочи
още, че на 03.12.2012г. е изпратено съобщение за насрочване на публична продан до ищеца,
получено от него на 04.12.2012г., а през м.май 2015г. ищецът е извършил плащане по
изпълнителното дело, като междувременно е наложен запор върху трудово възнаграждение
на друг от длъжниците- Й.А.. След това, с молба от 15.01.2018г. взискателят е уведомил
съдебния изпълнител за сключен договор за цесия от 21.09.2017г. с настоящия ответник
„ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК *********, гр. София, който е заместил взискателя по
изпълнителното дело, обуславящо пасивната процесуална легитимация на ответника.С оглед
на изложеното и като твърди, че от м.май 2015г. , когато е извършено последното
1
изпълнително действие и до датата на исковата молба-05.02.2024г. е изтекъл петгодишния
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящите отрицателни установителни искове за погасяването на
изпълняемото право по давност, факт, настъпил след приключване на съдебното
производство, в което е издадено изпълнителното основание; претендира разноски.В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от
преупълномощен процесуален представител адв.Д. М. -ТАК, който поддържа исковете и
пледира за уважаването им, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ
чрез юрисконсулт В. Й.а, предявените искове се считат недопустими поради перемиране на
производството по посоченото ИД, при което липсва правен интерес за ищеца от
предявяване на настоящите искове, а по същество-исковете се оспорват като неоснователни,
с оглед съществуването на задълженията и възможността на доброволното им изпълнение,
излагат се подробни съображения, поради което е иска отхвърлянето на исковете,
претендират се разноски, като в условията на евентуалност се релевира възражение за
прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК.Иска се разглеждане на делото в отсъствие на
представител на ответника.В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното по делото копие на ИД 20127690400306 по описа на ЧСИ А.З. рег.№
769 с район на действие ОС Търговище се установява, че против ищеца, като солидарен
длъжник, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК № 286/18.04.2012г. по ч.гр.д.№ 204/2012г. по описа на РС Търговище и
въз основа на нея е издаден изпълнителен лист за сумата от 6646,25 евро главница,ведно със
законната лихва от 10.02.2012г., наказателна лихва в размер на 1174,63 евро за периода от
06.12.2010г. до 09.02.2012г., редовна лихва в размер на 743,55 евро за периода от
05.11.2010г. до 12.01.2012г. лихва в размер на 41,24 евро и разноски в размер на 336,62лв.,
дължими по банков кредит № 50131/09.04.2008г.С молба от взискателя „Райфайзенбанк
България“ АД от 16.05.2012г. до ЧСИ се установява, че е поискано образуване на
изпълнително производство против длъжниците, един от които е ищецът, образувано е ИД
20127690400306 по описа на ЧСИ А.З. рег.№ 769 с район на действие ОС Търговище и е
поискано връчване на ПДИ на длъжниците.От ПДИ от 17.05.2012г. до ищеца, получена на
17.05.2012г. от майката на ищеца се установява, че същият е поканен в двуседмичен срок от
получаването й да погаси дължимите суми в размер общо на 19 290,14лв. главница, лихви,
разноски и такси.От молба от взискателя от 15.08.2014г. е видно, че е поискал налагане на
запор върху трудово възнаграждение на друг от длъжниците по делото-Й.А., като в
приложеното ИД липсват документи, от които да се установява извършено погасяване на
каквато и да било сума от страна на ищеца.Данни по ИД да е насрочвана публична продан
по това ИД и да е изпращано съобщение до ищеца, по изпълнителното дело също липсват.
От справка за образувани изпълнителни дела изх.№ 5063/28.11.2023г. на ЧСИ А.З. рег.№
2
769 с район на действие ОС Търговище се установява, че против настоящия ищец са
образувани три изпълнителни дела от 2012г. и още четири след това-през 2017г., 2019г. и
2020г. От молба от 03.10.2017г., депозирана пред ЧСИ от взискателя се установява, че
същият е уведомил ЧСИ за сключен договор за цесия от 15.11.2016г. с „ЕОС
МАТРИКС”ООД, ЕИК *********, гр. София, а от молба от последния, като пълномощник
на цедента, настоящият ответник е поискал да бъде конституиран като взискател по делото;
приложен е и самият договор за цесия, ведно с приложенията към него.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното: Нормата на чл. 439,ал.1 от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително
дело да оспори вземането по него, основавайки се на обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание-ал.2. Наличието на такива нововъзникнали обстоятелства е предпоставката за
допустимост на иска, която в случая е налице, предвид обстоятелството, че се касае до
изтекъл правно релевантен ( давностен) срок от време след постановяване на заповедта за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
286/18.04.2012г. по ч.гр.д.№ 204/2012г. по описа на РС Търговище и издадения въз основа
на нея изпълнителен лист, което изпълнително основание е влязло в законна сила с
изтичане на срока за доброволно изпълнение на 01.06.2012г., при което съдът е приел иска
за допустим.
По съществото на спора, съдът приема следното: Основният релевантен въпрос по
делото е за това дали е погасено по давност самото изпълняемо право, реализирането на
което се претендира по реда на изпълнителното производство по ИД 20127690400306 по
описа на ЧСИ А.З. рег.№ 769 с район на действие ОС Търговище, образувано на
16.05.2012г.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, съгл. разпоредбата на
чл. 114,ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, а съгл.чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането действия за
принудително изпълнение. Съгласно Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по т.д. №
3/2020г. на ОСГТК на ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по
образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. №
2/2013г., ОСГТК на ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015г., от когато е обявено за загубило сила ППВС №
3/1980г. Тълкувателното решение е задължително за всички органи на съдебната власт на
основание разпоредба на чл.130 ал.2 ЗСВ, поради което е релевантен периода след
26.06.2015г.Доколкото претенцията касае твърдения за погасяване на самото изпълняемо
право по давност, а давността се прекъсва с искането на взискателя да приложи конкретен
изпълнителен способ, то доколкото по делото не е установено спрямо ищеца да е искано или
извършвано каквото и да било изпълнително действие, то, съобразно изложеното по-горе
следва да се приеме, че погасителната давност за дължимите от него суми е започнала да
3
тече, считано от 26.05.2015г. Следва да се съобрази и спирането на теченето на давността
по силата на ЗМДВИП в периода 13.03.2020г.-21.05.2020г. - чл.3,т.1 и § 13 ЗИД ЗМДВИП за
общо 2месеца и 7 дни, при което в конкретния случай петгодишния давностен срок е
изтекъл, считано от 03.08.2020г. и към момента на депозиране на исковата молба на
05.02.2024г. вземането е погасено по давност и след приключване и след влизане в сила на
заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по която е издадено изпълнителното основание,
то това обстоятелство обуславя основателността на предявения иск и неговото уважаване,
на осн. чл. 439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от ГПК.
По разноските: С оглед изхода от делото, ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски, а именно-770,01лв. внесена държавна такса, 3 000лв. платено
адвокатско възнаграждение и 24лв. такса за изготвяне на копие на ИД или общо 3794,01лв.,
като съдът следва да се произнесе по възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, пратено от ищеца, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК, като в тази
връзка, съдът приема следното: Съгл. разпоредбата на чл.2,ал.5 от НМРАВ(ред.ДВ,
бр.88/2022г.), за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един
от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.В случая са предявени
пет иска, като минималното адв. възнаграждение за първия е в размер на 1569,89лв., по
втория -629,73лв., по третия -445,40лв. и по останалите два-по 400лв., или общо 3445,02лв.,
на осн. чл.7,ал.2,т.1-3 от НМРАВ(ред ДВ бр.88/2022г.), при което платеното такова в размер
на 3000лв. е под минимално определения размер, обстоятелство, обуславящо
неоснователността на възражението на ответника за прекомерност и оставянето му без
уважение, на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК.Поради това, ответникът следва да заплати на ищеца
разноските по делото в размер на 3794,01лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ А. Й. А. с ЕГН ********** от гр.Търговище,
кв.З., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, не дължи на „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, ж.к.Малинова долина, ул.”Рачо
Петков-казанджията”, № 4-6, представлявано от управителя Р.М.Т., следните суми: сумата
от 6646,25 евро главница, ведно със законната лихва от 10.02.2012г., наказателна лихва в
размер на 1174,63 евро за периода от 06.12.2010г. до 09.02.2012г., редовна лихва в размер на
743,55 евро за периода от 05.11.2010г. до 12.01.2012г. лихва в размер на 41,24 евро и
разноски в размер на 336,62лв., дължими по банков кредит № 50131/09.04.2008г., за които
суми е издадена на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК № 286/18.04.2012г. по ч.гр.д.№ 204/2012г. по описа на РС Търговище и
изпълнителен лист, цедирано на ответника и за което на 16.05.2012г. е образувано ИД
20127690400306 по описа на ЧСИ А.З. рег.№ 769 с район на действие ОС Търговище, на
4
осн. чл. 439,ал.2 вр. чл. 124,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Витоша, ж.к.Малинова долина, ул.”Рачо Петков-казанджията”, №
4-6, представлявано от управителя Р.М.Т., да заплати на А. Й. А. с ЕГН ********** от
гр.Търговище, кв.З., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, разноските по делото в размер общо на
3794,01лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, като неоснователно, на осн. чл. 78,ал.5 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5