Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Тетевен, 16.01.2023година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично заседание
На двадесет
и девети декември,
През две
хиляди двадесет и втора година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря:
КАТЯ ХРИСТОВА,
Като
разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 158 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със
страни:
Ищец: Ф.М.А.
***,
Ответници:
Р.С.А. ***,А.Р.С. *** С.Р.С. ***,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с посочено основание чл. 45,ал.1,в-ка с чл.48 хи 52 от ЗЗД и
цена на иска 10 000.00 лева.
Ищцата твърди,че на 01.03.2015ж в село
Глогово,Лов.обл.,около 03.00 часа,на улица „Христо Ботев“ ,пред дома
и,ответниците чрез нанасяне на удари с твърди предмети умишлено и причинили
множество рани и масивни кръвоизливи по цялото тяло.Вследствие на теесните
повреди,при получаването им и лечението им,изпитвала силни болки,страдания и
неудобства.Не можела да работи,да осъществява социални контакти,трудно се
грижела за себе си.Оттогава и до днес изпитва постоянни болки в областта на
главата.С нищо не е предизвикала ответниците.Деянието им съставлява деликт по
смисъла на чл.45 от ЗЗД и те са длъжни да и възстановят причинените щети,от
своето виновно поведение.За деянието си ответниците са подсъдми по НОХД
№112/2017г по описа на РС-Тетевен.
Моли да ъде
постановено решение,с което бъдат осъдени ответниците да и заплатят солидарно
обезщетение за причинените и неимуществени вреди ,от причинените и телесни
увреди на 01.03.2015г.,в размер на 10 000 лева,ведно със законната лихва
от деня на увредата 01.03.2015г до окончателното и заплащане.
Позовава
се на писмени и гласни доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК не е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ответниците по делото.
От
приложените по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля Атина
Кирова Радева и заключенията на съд.-психологическата експертиза,изготвено от
вещото лице Г. Георгиева,както и на съд.-медицинската експертиза,изготвено от вещото
лице д-р П.Д.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка по
делото:
С Присъда
от 09.07.2021г,постановено по НОХД №112/2017г по описа на РС-Тетевен,
ответниците са признати за виновни за следното деяние:
-„ ПРИЗНАВА подсъдимия Р.С.А., ЕГН **********, , роден на 30
септември 1971 година в село Глогово, община Тетевен, област Ловеч, гражданство
– българско, националност – българин,, образование – основно, семейно положение
– живее на семейни начала, месторабота – безработен, местоживеене ***
неосъждан. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА , че на дата 01 март 2015 година в село
Глогово, Ловешка област около 03.00 часа, на улица „Христо Ботев” пред дом №
49, в съучастие като извършител с А.Р.С. и С.Р.С. ***, по хулигански подбуди,
причинил лека телесна повреда на Ф.М.А. ***, изразяваща се в множество рани и
масивни кръвоизливи почти по цялото тяло, без данни за счупвания на костите на
крайниците и ребрата, довела до ВРЕМЕННО И НЕОПАСНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО
което е престъпление по чл 131, ал.1,
т.12 от НК, във връзка с член 130, ал.1, във връзка с член 20 ал.2 от НК,
като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на
1500 /хиляда и петстотин / лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия А.Р.С.,
ЕГН **********, , гражданство – българско, националност – българин, образование
– основно, семейно положение – неженен, месторабота – безработен, местоживеене ***, осъждан.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА че на дата 01 март
2015 година в село Глогово, Ловешка област около 03.00 часа, на улица „Христо
Ботев” пред дом № 49, в съучастие като извършител с Р.С.А. и С.Р.С. ***, по
хулигански подбуди, причинил лека телесна повреда на Ф.М.А. ***, изразяваща се в множество рани
и масивни кръвоизливи почти по цялото тяло, без данни за счупвания на костите
на крайниците и ребрата, довела до ВРЕМЕННО И НЕОПАСНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО
, поради което и на основание чл.54 от НК във вр. чл. 131, ал.1, т.12, във връзка с член 130,
ал.1, във връзка с член 20 ал.2 от НК,
го осъжда на 6 /шест
/месеца лишаване от свобода / като на
основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното общо
най-тежко наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПРИЗНАВА
подсъдимия С.Р.С., ЕГН **********,
гражданство – българско, националност – българин, образование – средно, семейно
положение – неженен, месторабота – безработен, местоживеене ***, освободен от
наказателна отговорност на осн. чл.130 ал.3 от НК . ЗА ВИНОВЕН В ТОВА , че на дата 01 март 2015 година в село Глогово,
Ловешка област около 03.00 часа, на улица „Христо Ботев” пред дом № 49, в
съучастие като извършител с Р.С.А. и А.Р.С. ***, по хулигански подбуди,
причинил лека телесна повреда на Ф.М.А. ***,
изразяваща се в множество рани и масивни кръвоизливи почти по цялото тяло, без
данни за счупвания на костите на крайниците и ребрата, довела до ВРЕМЕННО И
НЕОПАСНО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО. , което е престъпление по чл.131, ал.1, т. 12, във връзка с член 130,
ал. 1, във връзка с член 20 ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1
от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
“ГЛОБА” в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева.
Присъдата е
потвърдена с Решение №61/27.07.2022г,постановено по в.н.о.д. №447/2021г по
описа на ОС-Ловеч и е влязла в законна сила към момента на приключване на
възобновяване на производството по настоящето дело.
От присъдата и мотивите е видно,че по наказателното
производство не е бил приет и разгледан граждански иск от ищеца срещу
ответника,за репариране на причинени неимуществени вреди.
Самото наказателно производство,макар и приключено и
архивирано,не е приобщено към настоящето производство,тъй като с писмо
изх.№60179/17.11.2022г е изпратено на Инспектората към ВСС/факт,служебно
известен на решаващия състав/.
Съгласно чл.300 ГПК,
гражданският съд е обвързан от задължителната сила на присъдата относно
авторството, виновността на дееца и противоправността на деянието,
поради което те не се нуждаят от доказване в това производство.
От
заключението на съд.-медицинската експертиза се установява,че в резултат на
противоправното деяние/престъпление,съставомерно по чл.131,ал.1,т.12 от НК,ответниците са причинили на ищцата
следните травматични увреди:
-Кръвонасядания и отоци по тялото.Телесните увреждания за
резултата на тъпи травми,от удари с твърди тъпи предмети,като идентификация на
действал предмет не може да се направи.Уврежданията са причинили на ищцата
болки и страдания.
От показанията на свидетеля Радева и заключението на
съд.-психологичната експертиза се установява,че ищцата била в „ужасно
състояние“ след нанесения и побой,цялата в кръв,ищцата била на лечение,травмата
от инцидента е останала у ищцата,тя избягва да говори за инцидента,а когато говори
почва да трепери,след инцидента ищцата не е същата както преди,била
спокойна,след инцидента и понастоящем е постоянно нервна.Психологът е
заключил,че при ищцата би могло да се прояви протрахирана депресивна реакция и
симптоми на посттравматично разстройство,като теоретично е обяснено
симптоматиката на заболяването и нейните признаци.
При така
изложената фактическа обстановка се налагат следните прани изводи:
Правна квалификация на предявения иск - чл. 45,ал.1,
във връзка с чл. 52 ЗЗД.
За
ангажиране отговорност за вреди от непозволено увреждане, е необходимо да са на
лице следните предпоставки – деяние – противоправно действие или бездействие,
вина, вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са пряка и
непосредствена последица от противоправното деяние,съставомерно по
чл.131,ал.1,т.12 от НК,в-ка с чл.130,ал.1 от НК. Приетото за установено от
фактическа страна и разпоредбата на чл.300 ГПК, сочи наличието на всички
предпоставки, правейки иска установен, по основание, за претендираните
неимуществени вреди.
Вредите като вид и характер
са доказани по делото,от писмени и гласни доказатества и приетите заключения на
съд.-психологичната и съд.-медицински експертизи. Претърпените неимуществените вреди,
изразяващи се в болки, страдания и дискомфорт от получените увреждания, както и настъпването им в причинна връзка от деянието, са доказани
от цитираните доказателства.
По отношение възражението за погасяване на
вземането на ищеца за обезщетение на вредите,по давност:
Както приема върховната съдебна инстанция, за разкриване на
престъплението може да се образува наказателно производство. Съгласно чл. 115,
ал. 1, б. "ж" ЗЗД висящият съдебен процес е основание за спиране на
погасителната давност и бездействието на кредитора в този период от време не се
санкционира с неблагоприятната последица вземането му да се погаси по давност.
Изискването на закона е да е налице висящ съдебен процес относно вземането,
спрямо което тече погасителна давност. Наказателният процес относно
престъпление, с което е осъществен и фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД, не е съдебен процес относно вземането за вреди, което
произтича от деликта. Съгласно чл. 1 от действащия Наказателно-процесуален
кодекс - ДВ, бр. 89/1975 г., отм. бр. 86/2005 г. и чл. 1 от новия НПК - ДВ, бр.
86/2005 г., в сила от 29.04.2006 г., целта на наказателното производство е да
се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно
прилагане на закона. Най-общо страни в наказателния процес са разследващите
органи, прокурорът, съдът и лицето, извършило престъплението. Пострадалият не е
страна в наказателното производство. Той придобива това качество, ако предяви
граждански иск или встъпи като частен обвинител. Следователно наказателният
процес не е съдебен процес относно неговото вземане за обезщетение.
Обстоятелството, че престъплението съставлява и деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД
и е основание за гражданска отговорност, не е определящо за развитието на
наказателния процес. Увреждащото деяние е преди всичко деликт, а само в някои
случаи може да се окаже, че осъществява и определен престъпен състав. Затова за
правата на пострадалия са меродавни преди всичко разпоредбите на гражданските
закони, а само ако встъпи в наказателния процес като граждански ищец - и
разпоредбите на НПК. По тези съображения следва да се приеме, че за спирането
на давността е необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез
предявяване на иск по реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес,
а не само образувано наказателно производство във връзка със същото деяние.
Аргумент в подкрепа на това становище е и обстоятелството, че пострадалият не е
лишен от защита, въпреки че новият НПК не позволява предявяване на граждански
иск в досъдебното производство, тъй като остава възможността за предявяване на
иска по общия ред. Облекчените условия, при които се разглежда гражданския иск
в наказателния процес поради спестяване на държавни такси и използване на
събрания доказателствен материал, са съображения от практическо естество и
заради тях не може да се разширява понятието за съдебен процес относно
вземането, което се има предвид от нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж", ГПК. Ако давностният срок изтича, докато наказателното производство все още се
намира в досъдебната фаза, тъй като новият НПК не допуска предявяване на
граждански иск на този етап от процеса - чл. 84 НПК, пострадалият трябва да
предяви иска пред гражданския съд по реда на ГПК. От предявяване на исковата
молба ще спре да тече погасителна давност за вземането. До приключване на
наказателното производство гражданското дело следва да се спре съгласно чл.
182, б. "д", ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без
да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови,
като се запазва ефекта от спиране на давността. Ако подсъдимият бъде признат за
виновен с присъда, споразумение или с налагане на административно наказание,
актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК - ДВ, бр. 86/2005 г. и чл.
222 ГПК са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за
вреди от деликта. Ако пострадалият предяви граждански иск в наказателното
производство, ще е налице съдебен процес относно вземането му и това
обстоятелство, а не висящото наказателно дело, е основание за спиране на
погасителната давност. Ако извършването на деянието и откриването на дееца
съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на
дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент.
Въпросът е фактически и се решава според всеки конкретен случай, като тежестта
за доказване е на пострадалия. Допустими са всички доказателствени средства по
ГПК/по въпроса ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 5 ОТ 05.04.2006 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 5/2005
Г., ОСГК И ОСТК НА ВКС/.
От служебно
известните данни ,чрез справка в САС „Съдебно деловодство“ на РС-Тетевен,във
връзка и с твърденията на ищеца,съдът установи,че по НОХД №112/2017г е бил
предявен граждански иск от ищеца в настоящето производство,за репариране на
причинените му от деянието неимуществени вреди.С определение,постановено в
разпоредително заседание,проведено на дата 13.12.2017г по делото,съдът не е
приел за съвместно разглеждане в наказателното производство гражданските
искове.Определението,като необжалваемо е влязло в сила.Т.е. още преди
13.12.2017г или най-малкото на тази дата и съгласно чл.116,б.“б“ от ЗЗД е била
прекъсната давността относно вземането,като съгласно чл.117,ал.1 от ЗЗД е
започнала да тече нова 5-годишна давност.
Независимо
от горното: От приложената присъда по НОХД №112/2017г по описа на РС-Тетевен е
видно,че деянието/деликта/ е извършено на 01.03.2015г,в периода около 02.00
часа до 03.00 часа,т.е. 5-годишната давност на вземането,при
положение,че деецът е бил известен на
ищеца,изтича на 02.03.2020 година или това е датата,на която е предявена
исковата молба,предмет на разглеждане по настоящето дело.
От
изложеното следва,че към момента на предявяване на исковата молба ,вземането на
ищеца за обезщетение от деликт,не е било погасено по давност,поради и което
възражението в тази насока на ответника,е неоснователно.
Относно размера на неимуществените вреди:
Размерът
на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по
делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него
увреждания,по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в
този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.Принципът за справедливост
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и
страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.
За да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди,съдът съобрази следното:болките и страданията на ищеца във връзка с травматичните
увреди,което е довело до негативни преживявания и високоинтензитетни болки, възрастта
на пострадалия към датата на инцидента,продължаващите негативни емоции у ищеца
и към момента на развитие на производството,при спомен за същия.Ценят се и
претърпените физически болки вследствие на уврежданията, както и уплахата,
стреса от случилото се. Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в
страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз
именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън
конкретните условия, включващи и време и място на възникване на увреждането,
етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура,
стандарт на живот, средно статистически размер на доходите /виж решение
№ 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на I ТО на ВКС/.
При всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение
за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер от общо 3 000.00 лева. Определянето на
по-малък размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по
делото, не би бил съответстващ на изискванията на справедливостта.
В
предвид изложеното следва ответниците да бъдат осъдени
да заплатят солидарно/арг. от чл.53 от ЗЗД,съгласно който ако увреждането е причинено
от неколцина, те отговарят солидарно/на ищцата
сумата от 3 000.00 лева,представляваща
обезщетение за причинените и от деянието неимуществени вреди.Като законна последица ще
се присъди законната лихва върху главницата от датата на увреждането 01.03.2015г.
до окончателното изплащане на обезщетението.За разликата до пълния претендиран
размер-до сумата от 10 000.00
лева,искът следва да бъде отхвърлен,като неоснователен и недоказан.
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, върху сумата се дължи и лихва за
забава, считано от датата на непозволено увреждане – 01.03.2015 г. до
окончателното и заплащане.
При този изход на
делото,съобразявайки искането и на двете страни за присъждане на сторени
разноски в производството и съгласно чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК,съдът определя по
съразмерност сумата от 150.00 лева,която
следва да бъде заплатена от ответниците на ищеца по делото,като сторени
разноски за адвокатско възнаграждение,както и сумата от 500.00 лева разноски за
вещи лица и държавна такса или общо ответниците следва да заплатят на ищцата
разноски по делото в размер на 650.00 лева.
Ответниците следва да бъдат осъден да заплати по сметка
на съда разноски за вещо лице в размер на 50.00 лева,които са изплатени от
бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Р.С.А.,ЕГН:********** ***,А.Р.С.,ЕГН:**********
*** С.Р.С.,ЕГН:********** ***,да заплатят СОЛИДАРНО на Ф.М.А.,ЕГН:**********
***,на основание чл.45,ал.1,във в-ка с чл.52 от ЗЗД,сумата от 3 000.00/три
хиляди/лева,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди,вследствие на причинени
травматични увреди-кръвонасядания и отоци по тялото, причинени на 01.03.2015
година вследствие на нанесени удари с твърд предмет,заедно със законната лихва
върху тази сума,начиная от 01.03.2015г до окончателното и заплащане,а за
разликата до пълния претендиран размер на иска-до сумата от 10 000.00
лева,отхвърля иска,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.С.А.,ЕГН:********** ***,А.Р.С.,ЕГН:********** ***
С.Р.С.,ЕГН:********** ***,да заплатят СОЛИДАРНО
на Ф.М.А.,ЕГН:********** ***, на
основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК,сумата от 650.00/шестстотин и петдесет/лева, представляваща
сторени разноски в производството, определени по съразмерност на уважената част
от исковата претенция.
ОСЪЖДА Р.С.А.,ЕГН:********** ***,А.Р.С.,ЕГН:********** ***
С.Р.С.,ЕГН:********** ***,да заплатят СОЛИДАРНО по сметка на Районен
съд-Тетевен съдебни разноски в размер на 50.00/петдесет/лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване,пред Окръжен
съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: