Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 29.08.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І
гражданско отделение в първи състав в открито заседание на 21 май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТЕФАН КЮРКЧИЕВ ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
Секретар:
Снежана Апостолова
като разгледа
докладваното от съдия Коюмджиева ч.
гр. д. № 13906 по описа за 2016 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 463, ал. 1 ГПК.
С
определение № 549 от 14.02.2018 г., постановено по гр.д. № 5696/2017г. на
Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав, е отменено решение № 1931/23.03.2017
г., постановено по ч.гр.д. № 13906/2016
г. на СГС, ГО, 2-ри въззивен състав, в частта, в която жалбите на „К.А.“ ЕООД, „А.2.“ ООД и „А.Г.“
ООД са оставени без уважение, в частта, в която жалбата на „Ю.Б.“ АД е оставена
без разглеждане, и в частта, в която исканията на „Ю.Б.“ АД, „К.А.“ ЕООД, „А.2.“
ООД и „А.Г.“ ООД за спиране на изпълнителното производство са оставени без
уважение, и делото е върнато за разглеждане, съобразно мотивите на постановеното
определение. Решението № 1931/23.03.2017 г. е потвърдено в частта, в която е оставена без разглеждане
като недопустима жалбата на „И А.Б.Л.“ ЕАД, като спрямо този жалбоподател,
производството е приключило с влязъл в сила акт.
При
новото разглеждане на делото настоящият състав на Софийски градски съд съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба от „Ю.Б.“ АД срещу извършено разпределение,
изготвено от ЧСИ М.Б. по реда на чл. 460 ГПК по изп.
дело № 20138380405380 по описа на съдебния изпълнител. Жалбоподателят поддържа,
че има първа по ред ипотека върху паркоместа,
разположени в продадения поземлен имот. Твърди, че с нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти от 15.02.2007г., № 38, том
І, рег. № 328, дело № 33 от 2007г. на нотариус рег. № 50 към Нотариалната
камара, „К.А.“ ЕООД е учредил договорна ипотека и в полза на „И Е.Д.П.Б.“ С. А.
за обезпечаване на вземане по договор за кредит, което „Ю.Б.“ АД е придобило
ведно с привилегиите и обезпеченията с договор за
прехвърляне на вземания от 07.10.2011г., вписан в Службата по вписвания- гр.
София. Поддържа, че ипотеката е учредена върху Комплекс „Арена ІІ“ с подобект
Кино „Арена ІІ“ и околно пространство, със застроена площ от 4400 кв. м. и РЗП
15 167 кв.м., като е посочено, че ипотеката обхваща цялата сграда и надземни
паркинги за 482 коли, поради което се явява присъединен взискател
на основание чл. 459, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК. Твърди,
че ипотеката в полза на „Ю.Б.“ АД предхожда ипотеките върху поземления имот в
полза на „О.Б.Б.“ АД, тъй като същите са от 2008г. и
2009г. Поддържа, че 482-те паркоместа са неразделна
част от сградата на комплекс „Арена ІІ“, без наличието на които сградата не би
могла да бъде построена и въведена в експлоатация. Твърди, че не е уведомяван
за насрочената публична продан на имота, както и че неправилно не е взета
предвид неговата привилегия, и неправилно съдебният изпълнител не е разпределил
сумата от 4 737 133, 56 лева на него. Поддържа, че паркоместата
заемат между 10 604 кв. м. и 12 050 кв. м. съгласно изчисленията по Наредба № 7
от 22.12.2003г. Твърди, че експертната оценка на поземления имот не съдържа
изчисления и не посочва отделна стойност от имота, заета от 482-те паркоместа. В жалбата е обективирано
искане за спиране на изп. дело на основание чл. 438 ГПК, както и са релевирани доказателствени
искания за допускане на комплексна съдебно-техническа и оценителска
експертиза, която да отговори на въпроси относно площта на паркоместата,
както и разстоянията за достъп до тях; както и пазарната им стойност. Искането
към съда е да отмени разпределението.
Постъпило е
становище от „О.Б.Б.“ АД, в което са изложени доводи
за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата.
Постъпило е
становище от „А.2.“ ЕООД и „А.Г.“ ООД, в което са изложени доводи за
основателност на жалбата, както и за основателност на искането за спиране и
допускане на доказателствените искания.
Постъпило е
становище от „К.А.“ ЕООД, в което са изложени доводи за основателност на
жалбата, както и на искането за спиране, и допускане на доказателствените
искания.
Постъпила е
жалба срещу разпределението и от „К.А.“ ЕООД, в която са изложени доводи за
незаконосъобразност на обжалваното разпределение. Жалбоподателят поддържа, че е
собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.4089.553, по силата на
нотариален акт 83, том ІV, рег. № 10770, дело № 595/2003г. на нотариус В.Б..
Твърди, че е обжалвал действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в
провеждане на публична продан, по която жалба е образувано гр. дело №
12456/2016г. по описа на СГС, ІV състав, производството по което още не е
приключило. Поддържа, че обжалваното разпределение е незаконосъобразно, тъй
като същото е с дата 14.09.2016г., тоест съставено е преди датата на
приключване на публичната продан, която е била проведена от 12.09.2016г. до
12.10.2016г. Твърди, че липсва индивидуализация на посочените подобрения и приращения към и под имота. Поддържа, че разпределението е
неясно, тъй като не съдържало информация за това кои са длъжниците,
кои са взискателите, налице ли са присъединени взискатели
и какви са техните вземания. Твърди, че не било ясно сумата в размер на 977 925
лева, представляваща дължим ДДС, върху каква основа е изчислена, и по какъв ред
се разпределя, което правило изцяло неясно и незаконосъобразно обжалваното
разпределение. Поддържа, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се ползвала с
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Освен това сумата от 145 273,20 лева не
била заплатена от взискателя, а била дължима на
съдебния изпълнител, поради което не можела да се ползва с привилегия. Неясно
било и дали сумите, дължими на взискателя за прости
такси и на държавата чрез НАП касаят изпълнението върху конкретния недвижим
имот. Твърди, че неясно в разпределението било посочено, че сумата от 4 737
132, 56 лева следва да се приспадне от вземането на взискателя.
Искането към съда е да отмени обжалваното разпределение. В жалбата е направено
искане за спиране на изпълнителното дело, както и за спиране на производството
по частната жалба на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на
производството по гр. дело № 12456/2016г. по описа на СГС, ІV ГО.
Постъпило е
становище от „О.Б.Б.“ АД, в което са изложени доводи
за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата.
Постъпило е
становище от „А.2.“ ЕООД и „А.Г.“ ООД, в което са изложени доводи за
основателност на жалбата.
Постъпило е
становище от „Ю.Б.“ АД, в което са изложени доводи за основателност на жалбата.
Постъпило е
становище от „О.Б.Б.“ АД, в което са изложени доводи
за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата.
Постъпило е
становище от „А.2.“ ЕООД и „А.Г.“ ООД, в което са изложени доводи за
основателност на жалбата, както и основателност на искането за спиране и
допускане на доказателствените искания.
Постъпило е
становище от „Ю.Б.“ АД, в което са изложени доводи за основателност на жалбата.
Постъпило е
становище от „К.А.“ ЕООД, в което са изложени доводи за основателност на
жалбата, както и на искането за спиране и по допускане на доказателствените
искания.
Постъпила е и жалба
от „А.2.“ ЕООД и от “А.Г.“ ООД срещу разпореждане за разпределение от
14.09.2016г., в която са изложени доводи за незаконосъобразност, тъй като
същото било с дата 14.09.2016г., тоест било съставено преди датата на
приключване на публичната продан, която е била проведена от 12.09.2016г. до
12.10.2016г. В жалбата се поддържа, че разпределението е неясно, тъй като не
съдържало информация за това кои са длъжниците, кои
са взискателите, налице ли са присъединени взискатели и какви са техните вземания. Твърди се, че не
било ясно сумата в размер на 977 925 лева, представляваща дължим ДДС, върху
каква основа е изчислена, и по какъв ред се разпределя, което правило изцяло
неясно и незаконосъобразно обжалваното разпределение. В жалбата се излага, че
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се ползвала с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Освен това сумата от 145 273,20 лева не била заплатена от взискателя, а била дължима на съдебния изпълнител, поради
което не можела да се ползва с привилегия. Неясно било и дали сумите, дължими
на взискателя за прости такси и на държавата чрез НАП
касаят изпълнението върху конкретния недвижим имот. В жалбата се твърди, че
неясно в разпределението било посочено, че сумата от 4 737 132, 56 лева следва
да се приспадне от вземането на взискателя. Прави се
искане съдът да отмени обжалваното разпределение. В жалбата е обективирано искане за спиране на изпълнението по изп. дело.
Постъпило е
становище от „О.Б.Б.“ АД, в което са изложени доводи
за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата.
Постъпило е
становище от „К.А.“ ЕООД, в което са изложени доводи за основателност на
жалбата, както и на искането за спиране.
Постъпило е
становище от „Ю.Б.“ АД, в което е са изложени доводи за основателност на
жалбата.
Съдебния изпълнител
е депозирал мотиви по жалбите, подадени от „К.А.“ ЕООД и „А.2.“ ЕООД и „А.Г.“
ООД, в които е изложил съображения за неоснователност на подадените жалби.
На основание чл.
436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата на „Ю.Б.“ АД,
в които е изложил съображения за недопустимост, евентуално неоснователност на
подадената жалба.
В хода на настоящото производство „Ю.Б.” АД с молба от 30.10.2018 г. заяви оттегляне на жалбата си, поради което с протоколно определение от 30.10.2018 г., с оглед диспозитивното
начало и на основание чл.232 от ГПК
производството по
ч.гр.д.№ 13906/2016 г. на СГС, ГО, първи състав е прекратено в
частта по подадената от „Ю.Б.”
АД частна жалба срещу разпределението по изп.д.№ 20138380405380. Определението за частично прекратяване производство е
влязло в сила към.
С оглед валидното десезиране на съда , жалбата
на „Ю.Б.” АД към постановяване на настоящия акт не
е част от предмета на
ч.гр.д.№ 13906/2016 г. по описа на СГС.
С оглед изложеното предмет на разглеждане в
настоящото са частната жалбата на „К.А.” ЕООД и жалбите на „А.2.” ЕООД и „А.Г.” ООД. Така посочените жалби са подадени от легитимирани лица срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител в рамките на законоустановения
срок, поради което същите са допустими.
От приложените по делото доказателства се установява, че изпълнителното
дело №20138380405380 по описа на ЧСИ М.
Б., е образувано по молба на взискателя
- ОББ АД по изпълнителен лист от
04,07,2013год., издаден по гр.д.№27595/2013год. на СРС, 124 състав, въз основа на заповед за
изпълнение от 04.07.2013год., с която длъжниците „А.2.“ ЕООД и „А. г.“ ООД са осъдени солидарно да заплатят на
ОББ АД сумата от 511500евро, представляваща неизплатени вноски по договор за
банков кредит от 08.04.2008год., изменен и допълнен със споразумения от 06.04.2009год.
и 23.07.2009год., ведно със законната лихва
за периода от 26.06.2013год. до изплащане на вземането и
30462,21лв.-разноски по делото. /л.4 от
приложеното в препис изп.
дело№20138380405380
/
На 25.02.2015г.
по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя „О.Б.Б.“ АД до
съдебния изпълнител на основание чл. 456 ГПК да присъедини към образуваното изпълнително дело издадения
изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
които кредитополучателят „А.2.“ ЕООД и съдлъжникът „А.Г.“
ООД са осъдени да заплатят следните суми: 4 000 000
евро- част от просрочената главница по договор за банков кредит № 63 от
08.04.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.12.2014г., както
и сумата от 156 466, 40 лева- държавна такса, 117 879, 80 лева- юрисконсултско възнаграждение. Към молбата е приложен
изпълнителен лист, издаден на 26.01.2015г.
на основание чл. 417 ГПК по гр. дело № 68694 по описа за 2014г. на СРС,
ГО, 79-ти състав, с който „А.2.“ ЕООД и „А.Г.“ ООД са осъдени да заплатят на „О.Б.Б.“ АД сумата от 4 000 000 евро,
ведно със законната лихва за периода от 11.12.2014г. до изплащане на вземането,
и разноски по делото, а именно: 156 466, 4 лева държавна такса и 117 879, 80
лева- възнаграждение на юрисконсулт /л. 474 от приложеното в препис изп. дело№20138380405380
/.
За обезпечаване цялото вземане на кредитора „ОББ” АД по Договора за
кредит от 08.04.2008 г. „К.А.” ЕООД учредява в полза на банка ОББ АД ипотека
върху собствения на дружеството недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 68134.4089.553, находящ се в гр.
София, община Столична, обл. София /столица/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-15/06.03.2009
г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. София,
район Младост, кв. „Младост 4”, ул. „**************, с площ от 23 916 кв.м.
съгласно скица № 154/15.05.2009 г. на Служба по геодезия, картография и
кадастър - гр. София, а по нотариален акт с площ от 23 751 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг
обществен обект, комплекс, стар идентификатор: квартал 24, парцел VI, при
съседи по скица:68134.4089.275, 68134.4089.274, 68134.4089.273,
68134.4089.271, 68134.4089.510, 68134.4089.260,
68134.4089.255, 68134.4089.423, 68134.4089.292, 68134.4089.278, описан по
документ за собственост и нотариален акт за учредяване на ипотека от 10.04.2008
г. като УПИ, съставляващ парцел VI-1443, 1228,
2736, 2623, 2861, 2862, 2863, 2864, 2476, 1616, 1692, 2697, 2814, 2548, отреден
за кино комплекс, ресторант, офиси и КОО, по одобрения регулационен план на гр.
София, местност „Младост 4 - бул. Александър Малинов”, квартал 24 /двадесет и
четири/, целият с площ от 23 751 /двадесет и три хиляди седемстотин петдесет и
един/ кв.м., при съседи: УПИ V - 2864, 2693, 2623, 2548, 2814, 2861 - отреден
за хотел, от две страни улици, УПИ VII - 2548, 1228, 2736, 2296, 1443 - отреден
за изложбен комплекс, офиси и КОО, и УПИ II - отреден за метро, ЗАЕДНО с всички настоящи и бъдещи
подобрения и приращения към и под урегулирания
поземлен имот, посочен по-горе, БЕЗ и с изключение на всички сгради, построени
в урегулирания поземлен имот към момента на учредяването на договорната
ипотека.
Ипотеката е учредена с Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека от 10.04.2008 г„ № 100, том IV, рег.№
6054, дело № 628 от 2008 г. по описа на нотариус И.Н., с район на действие
СРС, рег.№ 040 в НК, вписан в СВ - София с вх.рег.№ 24094 от 10.04.2008 г., акт
№ 35, том XXII, дело № 15839/2008 г.
Горепосочения собствен на ипотекарния
длъжник „К.А.” ЕООД поземлен недвижим имот е
описан е Протокол за опис от 29.07.2013 г. и по молба на взискателя
„ОББ” АД е изнесен на публична продан с начало 12.09.2016 г. и край 12.10.2016
г. На 13.10.2016 г. за купувач е обявен взискателят
по изпълнителното дело „ОББ” АД с предложена цена в размер на 5 867 550 лв.
За
разпределение на тази сума ЧСИ Б. на основание чл. 460 ГПК във вр. с чл. 495 ГПК съставя подлежащото на обжалване в
настоящото производство разпореждане за разпределение с посочена дата
14.09.2016 г.
С разпореждане
за разпределение от 14.09.2016г., изготвено от помощник ЧСИ- Т.С., след
извършена публична продан на поземлен имот с идентификатор № 68134.4089.553,
без и с изключение на всички сгради построени в урегулирания поземлен имот, за
купувач е обявен взискателят по изп.
дело- „О.Б.Б.“ АД за сумата в размер на 5 867 550
лева, и на основание чл. 460 ГПК във вр. с чл. 495 ГПК е разпределена сумата в размер на 5 867 550 лева по изп.
дело, както следва: Първи ред, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД: 145 273, 20
лева да се преведат по сметка на ЧСИ от взискателя-
купувач по делото, която сума е пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ,
както и разноски, сторени от ЧСИ в хода на изпълнителното производство: 144
685, 20 лева- такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ с вкл. ДДС - пропорционална такса на
събраната сума; 588 лева- на основание чл. 79, ал. 2 ГПК направените по
изпълнението, но невнесени от взискателя разноски,
съгласно ТТР към ЗЧСИ и държавни такси, както следва: 36 лева- т. 3 от ТТР към
ЗЧСИ /6 бр./; 480 лева- т. 5 от ТТР към ЗЧСИ /20 бр./; 36 лева- т. 9 от ТТР към
ЗЧСИ /2 бр./; 36 лева- т. 13 от ТТР към ЧСИ. Втори ред съгласно чл. 136, ал. 1,
т. 2 ЗЗД- 7 219, 24 лева- да се преведат на Столична община, МДТ- район Младост
за дължим данък недвижими имоти и начислени лихви; Трети ред съгласно чл. 136,
ал. 1, т. 3 ЗЗД- сумата от 4 737 132, 56 лева- да се приспаднат от вземането на
взискателя по делото, представляващи вземания в
качеството му на ипотекарен кредитор; Четвърти ред
съгласно чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД- няма предявени вземания; Пети ред съгласно
чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД- няма предявени вземания; Шести ред съгласно чл. 136,
ал. 1, т. 6 ЗЗД- няма достатъчно средства за погасяване на задължението към
този ред кредитори; Седми ред- няма достатъчно средства за погасяване на
задължението към този ред кредитори.
С Определение № 7821/04.04.2018 г. съобразно
указанията на САС, в настоящото производство, с оглед изясняване статута на 482
бр. паркоместа
е допусната комплексна съдебно-техническа и оценителска
експертиза по въпроси, поставени в жалбата на „Ю.Б.” АД /преди
оттеглянето и/ В поземлен имот с идентификатор 68134.4089.553, находящ се на ул. „Бизнес парк“ №3 ж.к.“Младост IV“ е
изграден надземен паркинг за коли с 482 бр. паркоместа.
Сочи се, че площта, която открития паркинг
заема е 11327 кв.м. Към датата на описа и обявлението за публичната продан в имота са били
изградени: Кино „Арена“, вкл. обектите в сградата,
описани в РП, сграда за офис-администрация, надземни паркинги за 482 бр. паркоместа, ел. и ВиК захранване,
вертикална планировка и др., В приетото заключение на вещите лица Т.Д. и П.Д. е обоснован извод, че паркоместата заемат част от общия терен- имот с
идентификатор 68134.4089.553 и не могат да бъдат разглеждани като обекти
отделно от този терен. /стр. 6, отговор на въпрос 2 от заключението/. При изслушването им в съдебно заседание,
вещите лица изрично заявяват, че паркингът е част
от общия обект, като всъщност той е самият терен, тъй като това е открит паркинг. Поясняват, че той не
може да бъде отделен от терена и да се разглежда самостоятелно.
Следва да се съобрази и безпротиворечивата съдебната практика,
която приема, че паркоместата не са самостоятелни обекти
на право на собственост /респ. обект по § 5, т. 39 ДР на ЗУТ/, а
представляват необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект
/парцел, сграда или отделен обект в нея/ и като такива не могат да бъдат обект
на прехвърлителни сделки с вещноправни
последици /решение № 1159/30.12.2008 г. по гр. д. № 3834/2007 г.
на ВКС, III г. о., решение № 53/08.05.2009 г. по гр. д. № 5871/2007 г. на ВКС,
I г. о., решение № 222/30.03.2010 г. по гр. д. № 4076/2008 г. на ВКС, IV г. о.,
решение № 171/08.08.2014 г. по гр. д. № 4157/2013 г. на ВКС, IV г. о.,
последните две постановени по реда на чл. 290 ГПК; решение № 222/30.03.2010 г.
по гр. д. № 4076/2008 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 171/08.08.2014 г. по гр.
д. № 4157/2013 г. на ВКС, IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК; решение
№ 1159/30.12.2008 г. по гр. д. № 3834/2007 г. на ВКС, III г. о. и решение №
802/05.08.1998 г. по гр. д. № 142/1997 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о./., Предвид заключението КЕ, че в настоящия случай се
касае за паркоместа, находящи
се върху терена, оплакванията на жалбоподателите са изцяло неоснователни.
Неоснователно е и оплакването, че в
рамките на настоящото производство третите лица не можели да си претендират
увеличената стойност на имота по чл. 177 ЗЗД поради незаконосъобразността на
извършената публична продан. От допуснатата от съда СТОЕ се установи, че паркоместата, очертани върху терена, са изградени преди
учредяване на ипотеките в полза на ОББ АД /съотв.
учредени през 2008 и 2009 г./. Разрешението за ползване е от 16.05.2005 г. Така
че няма как стойността на паркоместата, дори да ги
приемем за подобрения, извършени от трети лица, да подлежи на удовлетворяване
преди ипотекарния кредитор ОББ АД, който има ипотечно
право върху терена, в който са изградени паркоместата,
и то преди учредяване на ипотеката.
Съгласно чл. 460 от ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума
е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели,
съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя
кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им
и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко едно от
тях. В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени до
деня на изготвянето му - на първоначалния взискател,
на присъединените по право или по искане взискатели,
както и разноските по изпълнението, които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно
да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 от ГПК.
Относно довода на „К.А.“ ЕООД за
незаконосъобразност на разпределението поради незаконосъобразност на
извършената публична продан, а именно- липса на индивидуализация на подобрения
и приращения под и към имота, водеща до нищожност на
проданта, не може да бъде разглеждана
в производството по чл. 463 ГПК - обжалване на разпределението, извършено
от съдебния изпълнител, не подлежи на съдебна проверка законосъобразността на
извършената публична продан на недвижимия имот, обект на изпълнение. Твърдяната
незаконосъобразност на проведената публична продан не може да бъде основание за
незаконосъобразност на самото разпределение. Законодателят е предвидил като фаза от целия процес
по провеждането на публична продан да подлежи на обжалване единствено крайният
акт - постановлението за възлагане. Самият жалбоподател твърди в жалбата си, че
във връзка със законосъобразността на публичната продан е било заведено друго
дело /гр.д.№ 12456/2016 г. на СГС, ГО, 1-14 състав/, Производството по жалбата срещу провеждане
на публична продан на процесния недвижим имот, за
периода от 12,09,2016год. до 12,10,2016год. е приключило
с влязло в сила на 07.07.2017 г. решение, оставящо без уважение жалбата, подадена от „К.А.” ЕООД срещу
действия на ЧСИ № 838 по провеждане на публичната продан.
Относно довода на жалбоподателите, че обжалваното разпределение е
незаконосъобразно, тъй като същото е от дата 14.09.2016г., респективно е
съставено преди приключване на публичната продан, съдът намира, че се касае за
техническа грешка в разпореждането. Видно от съдържанието на разпределението,
същото е изготвено по повод възлагане на имота на взискателя
след извършената публична продан, приключила на 13.10.2016г. Обстоятелство, че
проданта на имота е приключена на посочената дата с обявяване на взискателя за купувач не се оспорва от жалбоподателя и е
посочено в обстоятелствената част на жалбата Поради гореизложеното съдът
приема, че разпределението е извършено на 14.10.2016г., а не както е посочено в
заглавната част на обжалваното разпределение- на 14.09.2016г. И настоящия
съдебен състав намира, че допуснатата очевидна фактическа грешка в
датата на разпореждането не се отразява на законосъобразността на действията по
разпределение.
Относно довода на
жалбоподателите, че обжалваното разпределение е неясно, тъй като не са посочени
кои са длъжниците и кой е взискател
по образуваното изпълнително дело, съдът намира довода за неоснователен. В
закона не са регламентирани задължителни реквизити на разпределението. Освен
това от съдържанието на разпределението се установява кои са взискателите, а именно „О.Б.Б.“
АД и държавата чрез НАП (на основание чл. 458 ГПК), като при липса на суми за
разпределение в полза на длъжника, съдът счита, че непосочването на същия в
разпределението не представлява основание за отмяна на обжалвания акт.
Относно довода на
жалбоподателите, че е неясна причината, поради която сумата в размер на 977 925 лева, представляваща дължим ДДС, се превежда на ЧСИ от
купувача преди вземанията по чл. 136 ЗЗД, както и че не е ясно върху каква
основа е определен дължимият данък, съдът намира следното: публичната продан на
недвижим имот представлява облагаема доставка на основание чл. 131 вр. чл. 45, ал. 5, т.1 вр. пар. 1, т. 5 и 6 ЗДДС и поради тази причина данък върху
добавената стойност се дължи в полза на държавата, независимо от
разпределението на останалите суми. Поради тази причина правилно сумата не е
включена в редовете по чл. 136 ЗЗД. Що се касае до размера на данъка, видно от
приложеното по делото уведомление за извършена продажба данъкът е начислен
върху облагаема основа в размер на 4 889 625 лева. При така определената данъчна основа и при прилагане на законоустановената ставка в размер на 20 %, съдът намира че
размерът на данъка, посочен в разпределението, е определен правилно /20% от 4 889 625 лева/.Публичната продан на недвижим имот
представлява облагаема доставка по смисъла на чл. 131 във връзка с чл. 45, ал.
5, т. 1 ЗДДС. ДДС подлежи на пряко внасяне в бюджета, като разпределение
може да се извършва само за данъчната основа по сделката. Поради това не е
необходимо в разпореждането за разпределение да се посочва изрично причина,
поради която сумата, представляваща
дължим ДДС, не е включена в редовете на чл. 136 ЗЗД. Съдебната практика
приема, че не е допуснато нарушение от съдебния изпълнител, когато в протоколи
за разпределение е само посочено, че е отделен ДДС, а разпределение е извършено
на останалата сума (така Решение № 325/01.05.2017 г. на САС по в.гр.д.№
348/2017 г.).
Относно
довода на жалбоподателите, че пропорционалната такса в размер на 145 237, 20 лева, дължима на основание т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, не
се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД, тъй като с тази
привилегия се ползват само разноските, които първоначалният взискател
е направил във връзка с пряката реализация на даден изпълнителен способ, съдът
намира същия за неоснователен, поради следните съображения: Съгласно чл. 136,
ал. 1, т. 1 ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение се ползват вземанията
за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, а съгласно
задължителните указания, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013г.
привилегията по т. 1 се отнася до разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят, в
това число- разноски за образуване на изпълнително дело, за налагане на запор
или възбрана и за други действия по изпълнението. Разноските,
които попадат в обхвата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, са били предмет на
обсъждане и са разяснени в т. 6 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Несъмнено към този ред
спадат и дължимите към ЧСИ пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Същите
представляват цената на предоставената от ЧСИ услуга, без която предоставена
услуга сумата не би била събрана. По тази причина тя е пряко относима към реализирането на способа, от който е събрана
сумата.
Относно довода на жалбоподателите, че
сумата в размер на 588 лева, представляваща прости такси по т. 3, 5, 9 и 13 от
ТТРЗЧСИ не се ползват с посочената привилегия, тъй като не можело да се
установи дали същите са свързани с изпълнителния способ, по който се
разпределят постъпилите суми, съдът намира следното: Видно от приложения препис
от изпълнителното дело, по същото са извършени шест броя справки за
имущественото състояние на длъжника, наложени са запор и възбрана, касаещи
изпълнението върху продадения на публична продан имот, изпратени са 20 броя
съобщения и уведомления и е изготвен един брой разпределение, поради което
съдът намира, че сумата от 36 лева с ДДС, представляваща проста такса по т. 9
от ТТРЗЧСИ и сумата от 36 лева с ДДС, представляваща проста такса по т. 13 от
ТТРЗЧСИ са пряко свързани с изпълнението върху процесния недвижим имот
Относно оплакването на жалбоподателите,
че посочената в трети ред сума в размер на 4 737 132,56 лв. не следвало да се
ползва с каквато и да е привилегия, тъй като липсвало основание за такава, и
сумата била незаконосъобразно приспадната от вземанията на взискателя
„ОББ” АД:
Съдът, намира оплакването на
жалбоподателите е неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал.
1, т. 3 от ЗЗД с привилегия по този ред се ползват вземанията, обезпечени със
залог или ипотека - от стойността на заложените или ипотекирани имоти.
Доверителят ни „ОББ” АД има качеството ипотекарен
кредитор на длъжниците по
изпълнителното дело, тъй като, както беше изяснено по- горе в пункт I от настоящите
писмени бележки, в нейна полза има учредена договорна ипотека от „К.А.” ЕООД за
обезпечаване вземането на банката по Договор за кредит от 08.04.2008 г. в
размер на 8 500 000 евро, по който кредитополучатели са длъжниците
по изпълнителното дело „А.2.” ЕООД и „А.Г.” ООД, като ипотеката е учредена
върху процесния поземлен имот, обект на публичната
продан, видно от т. 2 на Нотариален акт от 10.04.2008 г., № 100, том IV, рег.№
6054, дело № 628 от 2007 г. по описа на нотариус И.Н., с район на действие СРС,
рег.№ 040 в НК, вписан в СВ - София с вх.рег.№ 24094 от 10.04.2008 г., акт №
35, том XXII, дело № 15839/2008 г.
Изпълнително дело №
20138380405380 е образувано по молба на кредитора „О.Б.Б.”
АД за събиране на парично задължение по издадени Заповед за изпълнение от
04.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 27595/2013 г. по описа на СРС, ГО, 124-ти с-в и
Изпълнителен лист от 04.07.2013 г. срещу солидарните длъжници
„А.2.” ЕООД и „А.Г.” ООД за сума в размер на 511 000 евро, представляваща част
от незаплатените вноски по Договора за кредит от 08.04.2008 г., ведно със
законната лихва за периода от 26.06.2013 г. до изплащане на вземането и
разноски по делото. Впоследствие към изпълнителното дело е присъединен и
Изпълнителен лист от 26.01.2015 г. по гр.д.№ 68694/2014 г. на СРС, ГО, 79-ти
с-в, с който „А.2.” ЕООД и „А.Г.” ООД са осъдени да заплатят на „О.Б.Б.” АД сумата от 4 000 000 евро,
представляваща друга част от незаплатените вноски по Договора за кредит от
08.04.2008 г., ведно със законната лихва за периода от 11.12.2014 г. до
изплащане на вземането и разноски по делото. Учредяването на ипотека върху процесния имот от
страна на жалбоподателя има за последица на основание чл.173 от ЗЗД
възможността кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотеката да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято и
собственост да се намира той. Правата на кредитора възникват от вписването на
акта съгласно чл.166 от ЗЗД.
Поради гореизложеното няма основание
възражението на жалбоподателите, че „ОББ” АД не следва да се ползва от
привилегията на чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.
Установи се безспорно, че „О.Б.Б.“ АД е конституиран
като единствен взискател по делото, въз основа на два
броя изпълнителни листове- изпълнителен лист от 04.07.2013г., издаден на
основание чл. 417 ГПК по гр. дело № 27595 по описа за 2013г. на СРС, І ГО,
124-ти състав, с който „А.2.“ ЕООД и „А.Г.“ ООД са осъдени да заплатят
солидарно на „О.Б.Б.“ АД сумата от 511 500 евро, представляваща част от незаплатени вноски по
договор за банков кредит от 08.04.2008г., както и изпълнителен лист, издаден на
26.01.2015г. на основание чл. 417 ГПК по
гр. дело № 68694 по описа за 2014г. на СРС, ГО, 79-ти състав, с който „А.2.“
ЕООД и „А.Г.“ ООД са осъдени да заплатят на „О.Б.Б.“
АД сумата от 4 000
000 евро, ведно със законната лихва за периода
от 11.12.2014г. до изплащане на вземането, и разноски по делото, а именно:
156466, 4 лева държавна такса и 117 879,
80 лева- възнаграждение за юрисконсулт. Взискателят „ОББ” АД има качеството ипотекарен
кредитор на длъжниците по изпълнителното дело, тъй
като, съгласно
учредена в негова полза
договорна ипотека от „К.А.” ЕООД за обезпечаване вземането на банката по
Договор за кредит от 08.04.2008 г. в размер на 8 500 000 евро, по който
кредитополучатели са длъжниците по изпълнителното
дело „А.2.” ЕООД и „А.Г.” ООД, като ипотеката е учредена върху процесния поземлен имот, обект на публичната продан, видно
от т. 2 на Нотариален акт от 10.04.2008 г., № 100, том IV, рег.№ 6054, дело №
628 от 2007 г. по описа на нотариус И.Н., с район на действие СРС, рег.№ 040 в
НК, вписан в СВ - София с вх.рег.№ 24094 от 10.04.2008 г., акт № 35, том XXII,
дело № 15839/2008 г.
Предмет на изпълнението по делото е именно
поземления имот, върху който е учредена посочената по-горе ипотека. С оглед на това възраженията, че
вземането не следва да се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД са
неоснователни.
Разпоредбата на чл. 461 ГПК, озаглавена „Прихващане
със суми по разпределението”, изрично допуска възможността взискателят, на който е възложена вещта, да прихване от
дължимата срещу стойността й сума такава част от вземането си, каквато му се
пада по съразмерност. По смисъла на чл. 461 ГПК взискателят, на който е възложена
вещта, може да прихване от дължимата срещу стойността й сума такава част от
вземането си, каквато му се пада по съразмерност. Поради гореизложеното е неоснователен и доводът на жалбоподателите, че в
закона не е регламентирана възможност за прихващане на дължимата продажна цена
– такава е уредена в чл. 461 ГПК.
Предвид обстоятелството, че общият размер на вземането на обезпечения взискател „О.Б.Б.“ АД възлиза на 4 511 500 евро и 304 808, 41 лева, който надвишава размера на цената, на която взискателят е обявен за купувач на имота /5 867 550 лева/, както и че няма присъединени взискатели по делото, нито вземания с право на предпочтително удовлетворение, в правилно приложение на нормата на чл. 461 ГПК
процесният имот му е бил възложен за погасяване на вземанията на взискателя. Поради което законосъобразно съдебният изпълнител е прихванал сумата, получена от продажбата на ипотекирания в полза на взискателя имот от вземането на взискателя. Относно довода на жалбоподателите, че
разпределената от втори ред сума в размер на 7219, 24 лева, които следва да
бъдат преведени на Столична община- МДТ район „Младост“, са неправилно
определени и не става ясно за кой имот се отнасят, съдът счита същия за
неоснователен: Видно от издаденото от Столична община, Дирекция „Общински
приходи“, отдел „Младост“ удостоверение за данъчна оценка за имота, обект на
публичната продан, са налице неплатени задължения за данък върху недвижимия
имот в размер на 7 219, 24 лева, а
съгласно т. 2 на чл. 136 ЗЗД вземанията на държавата за данъци върху определен
имот, обект на изпълнение, се ползват с предпочтително удовлетворяване –
привилегия от втори ред. С оглед на това съдът намира, че стойността на данъка,
включен в разпределението, касае именно имота- обект на проданта, и е в размера,
посочен от Столична община.
По разноските: За производството по частната жалба съдът следва да
присъди направените от ответника по частната жалба разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.3 ГПК в размер на 300 лв., юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък за разноски на л.369 от делото.
Водим от
горното, Софийски градски съд, ГО,
първи състав
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните
пред САС.