№ 31662
гр. София, 26.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110156215 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба от “Тесдо“ ЕООД срещу „Фератум България“
ЕООД.
Исковата молба е нередовна, за което на основание чл. 129, ал. 4 вр. с ал. 2 ГПК съдът
следва да даде указания на ищеца. Останалите възраженията на ответника за нередовност на
исковата молба поради липса на надлежно уведомяване относно договора за цесия, както и
непосочване на конкретни разпоредби от договора за потребителски кредит, които
противоречат на ЗПК и ЗЗП са неоснователни. Уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне е въпрос по съществото на спора. Съдът, намира, че исковите претенции са
индивидуализирани, като ищецът е посочил конкретен размер на сумите, за които твърди, че
са платени без основание, като основанието следва да бъде установено в производството от
ответника. Процесуалната легитимация на ответника се определя от ищеца с предявяване на
исковата молба, като с акта по същество, съдът ще се произнесе относно материалната
легитимация на страните, поради което възражението за недопустимост на ответника в този
смисъл е неоснователно.
За процесуална икономия едновременно с указанията за отстраняване нередовностите
на исковата молба делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
По доказателствените искания:
Ответникът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
По приемането на писмените доказателства по описа, обективиран в исковата молба,
съдът ще се произнесе след привеждане на исковата молба в съответствие с изискването по
чл. 128, т. 3 ГПК.
Без уважение следва да се остави искането на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде
задължен ответникът да представи представи извлечението от счетоводството, съдържащо
данни с всички плащания от страна на цедента по процесния договор за кредит, вкл.
плащанията за допълнителни услуги, доколкото за установяване на тези обстоятелства е
направено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
1
На този етап неоснователно е и искането да бъде задължен ответникът да представи
оригинал или заверен препис на процесните договори за кредит, доколкото същите следва да
се представят от ищеца в изпълнение на указанията за привеждане на исковата молба в
съответствие с чл. 128, т. 3 ГПК.
По отношение на искането на ответника за задължаване на ищеца да представи
оригинал на Договор за цесия, сключен с Г. Т., съдът приема, че съгласно чл. 183, ал.1 ГПК
страните не са длъжни да представят документите в оригинал, а в заверен препис, а
същевременно липса оспорване от страна на ответника, което да налага изискване на
документи в оригинал.
Неоснователно е искането на ответника по чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да
представи заверено копие от договора за потребителски кредит с Г. Т., ведно с погасителен
план към тях, доколкото страна по този договор е и ответникът, който като кредитор следва
да разполага с препис от договора и погасителния план към него.
На този етап неоснователно е и искането ищеца да представи уведомление до
„Фератум България“ ЕООД по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, вкл. пълномощно от цедента към цесионера
за уведомяване на длъжника, доколкото ищецът твърди, че същото представлява
приложение към исковата му молба.
Неоснователно се явява искането ищеца да представи извлечение от своето
счетоводство за периода от сключване на договора за цесия до момента на депозиране на
исковата молба, доколкото същото е неотносимо към предмета на спора.
Неоснователно е и искането на ищеца за издаване на съдебни удостоверение,
доколкото искането е свързано с установяване на факти и обстоятелства, които ще бъдат
установени със заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ.
Основателно се явява искането на ответника по чл. 192 ГПК да се изиска от „Фератум
Банк“ ООД намиращия се у него договор за гаранция, сключен с Веселина Дикова Лозанова,
включително предвидения погасителен план към него, но на ответника следва да бъде
указано да представи надлежна молба съобразно изискванията на чл. 192 ГПК.
Следва да бъде уважено и направеното от страните искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза по поставени в исковата молба и отговора на исковата молба задачи,
като заключението да бъде изготвено след събиране на останалите доказателства.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца „Тесдо“ ООД в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящето определение с писмена молба, с препис за ответника:
1. да посочи дали твърди договорът за цесия от 12.04.2022г. да е бил съобщен на
ответника, съответно на коя дата и по какъв начин;
2. да индивидуализира надлежно претенцията си, като посочи за какво твърди да е била
заплатена от Г. Н. Т. сума от 500 лв. – дали за погасяване на главница, за погасяване на
възнаградителна лихва, за погасяване на такси, неустойки или други вземания по
договора за кредит.
3. да представи писмените доказателства, описани в исковата молба, които касаят
договора за цесия от 19.04.2022г. с Г. Н. Т. и вземанията свързани с него
При неизпълнение на указанията в срока за това исковата молба подлежи на връщане.
ПРИЕМА представените от ответника с отговора на исковата молба, документи като
писмени доказателства по делото.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК да бъде задължен
ответникът да представи извлечение от счетоводство, съдържащо данни с всички плащания
по процесните договори за кредит, както и препис от процесните договори за кредит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебни
удостоверения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл. 190 ГПК да бъде
задължен ищецът да представи в оригинал договор за цесия с Г. Н. Т., договор за
потребителски кредит, уведомление до „Фератум България“ ЕООД, пълномощно от цедента
към цесионера, както и извлечение от счетоводството за отразяване на цедираните вземания.
УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ответника в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да обективира доказателственото си
искане по чл. 192 ГПК за „Фератум Банк“ в нарочна писмена молба, както и да конкретизира
третото лице „Фератум Банк“, като посочи правноиндивидуализиращи белези – ЕИК, точно
наименование, правноорганизационна форма на лицето, от което иска представяне на
доказателствата. При неизпълнение съдът ще приложи последиците по чл. 101, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, поставени в
исковата молба и в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 800 лева, от които
400 лева, вносими от ищеца и 400 лева, вносими от ответника, в едноседмичен срок от
съобщаването, в който срок следва да се представи и доказателство за внасянето на
депозита.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2025г. от
11,30 часа , за когато да се призоват страните, като на страните се изпрати препис от
настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 вр.
чл. 146, ал. 1 и 3:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД
за вземането за сумата от 500 лева - платена без основание в полза на ответника по Договор
за потребителски кредит № ******** от 15.06.2021 г., което вземане е прехвърлено на ищеца
с Договор за цесия от 19.04.2022 г. от Г. Н. Т., ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на исковата молба – 08.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че основният предмет на дейност на ищцовото
дружество е предоставяне на информация, подпомагане и консултации на физически лица,
ползвали бързи кредити. С оглед описаното се твърди, че между ищеца и част от клиентите
са сключени договори за цесии. Излага, че с Г. Н. Т. е сключен Договор за цесия от
19.04.2022 г., по силата на който цедентът прехвърлил вземане за сумата от 500 лв., платени
без основание сума в полза на ответника по Договор за потребителски кредит № ********
от 15.06.2021 г. Излага, че договорът за потребителски кредит бил сключен между цедента и
ответника по реда на ЗПК и ЗПФУР. Съгласно договора кредитополучателят следвало да
заплати главница и възнаградителна лихва, както и такса за допълнителна услуга –
гаранция. Твърди, че всички суми по договорите са заплатени от цедента. Прави възражение
за нищожност на договора, евентуално на отделни негови клаузи. Сочи, че чл. 5 от
процесния договор за кредит предвиждал обезоечение с поръчителство, предоставено от
„Фератум Банк Лимитид“, за което се начислявала такса за гарант в размер почти равен на
главницата по договорите. Твърди, че таксата е била включена в погасителния план, както и
че е била част от вноската по кредита. Сочи, че плащанията за поръчител/гарант са
получавани от ответното дружество. Излага, че договори за поръчителство/гаранция не са
3
сключвани, а в случай че се установи наличието на такива – оспорва същите като нищожни
поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
Твърди, че ответното дружество и „Фератум Банк Лимитид“ са свързани лица. Подробно
аргументира, че целта на клаузите за обезпечение е свързана единствено с получаване на
приходи от ответника. Счита, че таксата за допълнителна услуга следва да е включена в
размера на ГПР. Подробно излага, че договорите за кредит не отговарят на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 9, 4 т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК. С уговарянето на клауза предвиждаща
предоставяне на обезпечение, аргументира, че се прехвърляло задължението на финансовата
институция за предварителна оценка на платежеспособността на кандидатстващите за
кредит върху кредитополучателя. Твърди, че при включване на таксата за допълнителна
услуга в размера на ГПР, същият надвишавал допустимия по закон размер. Сочи, че липсва
съгласие за сключване на процесния договор за кредит, че не е предоставена преддоговорна
информация. Оспорва договора като нищожен и поради неспазване на изискването за
минимален шрифт. Твърди, че не са представени погасителен план и стандартен европейски
формуляр в 2 екземпляра, че е нарушено изискването договорите да са написани на ясен и
разбираем език. Друго основание за нищожност счита, че е непосочването на размера на
погасителната вноска, както и на правото на предсрочно погасяване на кредита. Сочи още,
че не е посочен размер на ГЛП, че не е разписана методиката за начина, по който се формира
ГПР, както и че клаузите от договорите са неравноправни. В условията на евентуалност
оспорва като нищожна клаузата на чл. 5 от договорите. Оспорва и клаузите от тарифата към
общите условия, предвиждащи, че при забава потребителят дължи освен законната лихва, и
всички направени за събиране на вземането разноски. В заключение сочи, че в договора за
кредит и в тарифата към ОУ, липсва клауза за задължаване на потребителя да заплати такса
за гаранция. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
счита исковата молба за нередовна и развива подробни съображения в тази насока. Оспорва
исковете като недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация. Не оспорва,
че с лицето Г. Н. Т. са сключени посочените в исковата молба договори за кредит, но сочи, че
таксата за допълнителна услуга – гаранция, е дължима на друго юридическо лице –
„Фератум Банк ПИ. ЕЛ. СИ“, Малта. Твърди, че всички суми във връзка с обезпечаването на
заемите са превеждани директно на посоченото дружество, алтернативно ако са получавани
от него /ответника/, сочи, че това е било само в качеството му на посредник, след което
сумите били превеждани на Фератум Банк. Оспорва и легитимацията на ищеца, като сочи,
че със сключването на договор за цесия, цесионерът не ставал страна по договорното
правоотношение. Оспорва твърдението на ищеца, че не съществуват договори за гаранция
между кредитополучателя и Фератум Банк. Сочи, че макар процесните договори да са
потребителски, то цесионерът не притежавал качеството потребител, поради което и
подробно аргументира, че същият не може да се позовава на тяхната нищожност поради
противоречие със ЗЗП и ЗПК. Оспорва договора за цесия като нищожен поради липса на
съгласие, евентуално поради невъзможен предмет, като в тази връзка подробно излага, че
прехвърлените вземания не са индивидуализирани. Навежда твърдения, че договорът за
цесия противоречи и на разпоредбите на ЗЗП, както и че дейността на ищцовото дружество
представлява заблуждаваща търговска практика. Сочи, че твърденията на ищеца не са
подкрепени с доказателства. Твърди, че договора за кредит р сключени при спазване на
нормативните изисквания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи следните факти: плащане на претендираната сума от страна на Г. Н. Т. в полза на
ответника, че по силата на договор за цесия Н. Т. е прехвърлила в полза на ищеца вземането
си за получената без основание сума от ответното дружество, както и че ответникът е
4
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането.
В доказателствена тежест на ответника съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК е
да установи наличието на основание за получаване на сумата, респ. наличието на валидно
правоотношение по процесния договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по
договора за кредит, наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане,
респ. че клаузите по договора са били индивидуално уговорени. В доказателствена тежест
на ответника е и да докаже възражението си за нищожност на договора за цесия на сочените
основания.
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи
се от доказване са обстоятелствата, че между Г. Н. Т. и ответното дружество е сключен
процесният договор за предоставяне на потребителски кредит.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Определението не
подлежи на обжалване
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5