Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен, 23.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в
публичното заседание на двадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова като разгледа
докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 1266 по
описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл.422,ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.
чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ***, чрез юрк.***,
против Е.С.Н., с която се твърди, че на 27.09.2017г., между страните, е сключен
договор за потребителски кредит №***, с въз основа на който е предоставена
сумата от 1000 лева Твърди се, че към кредита се включва еднократна такса за
оценка на риска от 64,40 лева, дължима към деня на подписване на договора,
финансира се от кредитодателя и подлежи на връщане от
кредитополучателя с дължимите месечни вноски, по погасителен план. Твърди се,
че съобразно договора, кредитодателят превел сумата
по кредита, по банкова сметка ***. Твърди се, че ответникът е поискал
сключването на застраховка „ Живот”, на стойност 36,30лв. и застраховка „безработица”,
в размер на 37,03лева, като кредитодателят е
финансирал тези суми. Твърди се, че общото задължение по договора е 1305,92 лева
дължима на 11 месечни погасителни вноски, в размер на 118,72 лева, при ГЛП от
28,46%. Посочва се, че всяка от погасителните вноски включва главница и лихва.
Посочва се също, че договорната лихва е начислена от кредитора върху главницата
по кредита, както и върху финансираната еднократна такса и застрахователните
премии. Твърди се, че ответницата е преустановила плащанията по кредита на
05.01.2018г, за повече от 3 месечни вноски- с падежи 05.01.2018г., 05.02.2018г.
и 05.03.2018г., като считано от 06.03.2018г., е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита, на основание чл.16.2 от Договора. Твърди се, че
посочената норма урежда настъпването на автоматична предсрочна изискуемост на
непогасената част от кредита, но
длъжникът е уведомен за това. Твърди се, че чл.25.8 и 25.11 от Договора
уреждат, че кореспонденцията между страните по договора, се осъществява на
адреса за контакт, посочен в него, като при промяна всяка страна следва да
уведоми другата. Твърди се, че уведомление за предсрочна изискуемост е
изпратено до адреса на ответника, посочен в договора, но е върнато като
невръчено. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №4662/2018г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за незабавно
изпълнение. Моли съдът да признае за установено спрямо ответника, че дължи
сумата от общо 1132,39 лева, от които: 952,07 лева главница, сумата 116,24 лева
- договорна лихва за периода 05.01.2018г.-06.03.2018г., сумата от 64,08 лева -
обезщетение за забава за периода 05.01.2018-14.06.2017г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.417 от ГПК.
Претендират се разноски.
Ответникът Е.С.Н., чрез назначения от
съда особен представител – адв. И.Н., изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се съществуването
на договорни отношения между страните, по повод сключен договор за кредит, като
се оспорват всички подписи, положени за кредитополучател/клиент. Посочва се
също, че лицето, подписало договора за кредит, от името на кредитодател,
не е надлежно упълномощен за това. Твърди се също, че процесният
договор е недействителен, т.к. противоречи на чл.10, ал.1 от ЗПК и е изписан на
шрифт, по- малък от 12; посочва се също, че
към договора няма погасителен план; ГПР противоречи на чл.19, ал.4 от ЗПК. Посочва се също, че клаузите, касаещи застрахователните премии и
еднократната такса оценка на риска, целят заобикаляне на ЗПК и на основание чл. 21, същите са нищожни.
Посочва се също, че към исковата молба не са
представени доказателства, че застрахователните премии са преведени в
полза на застрахователя, съобразно чл.7.2.2 от Договора. Посочва се също, че на
кредитополучателя не е представен Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на преддоговорна информация. Посочва се,
че в случая следва да се приложи нормата на чл.23 от ЗПК и ответникът да върне
само чистата стойност на кредита. Оспорва се също твърдението, че отпуснатия
кредит, реално е усвоен от ответника, т.к. няма доказателства, че сумата е получена от него. посочва се също,
че ответникът не е надлежно уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост
на кредита.
В съдебно заседание ответницата, чрез
назначения особен представител поддържа становището си в писмения отговор.
Изслушани са заключенията по назначени от съда съдебно икономическа,
съдебно-техническа и съдебно-графическа експертизи, които са приети по делото.
С оглед представените от ищеца и
събрани по делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното :
Установява се от представеното писмено
доказателство на лист 6 от делото, че на 27.09.2017г. между страните е сключен
договор за потребителски кредит, с който ищецът в качеството си на кредитодател предоставил на ответницата в качеството си на
кредитополучател потребителски кредит в размер
на 1000 лева. В договора страните са уговорили в срок до 05.09.2018г.
ответницата да заплати 11 месечни вноски в размер на по 118,72 лева. В договора
страните са уговорили и сключване на застраховка живот за сума от 36,30 лева и
застраховка безработица за сумата от 37,03 лева. Със сключване на договор,
страните са договорили еднократна такса оценка на досие на стойност 64,40 лева,
която е дължима в деня на сключване на договора, финансира се от кредитодателя и се възстановява от кредитополучателя с
месечните вноски по кредита.
От представената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че сумата по кредита в размер на 1000 лева е
преведена на ответницата на 27.09.2017г., като на същата дата е изплатена на
ответницата на каса. Установява се от заключението, че застрахователната премия
е преведена на ЗК Уника на 10.10.2017г.
Установява се от заключението, че ответницата е заплатила на ищцовото дружество сумата от 239,52 лева, с която са
погасени вноски с падежи 05.11.2017г., и 05.12.2017г. и е платена главница в
размер на 185,76 лева и договорна лихва в размер на 51,95 лева.
От заключението на назначената
съдебно-графическа експертиза се установява, че подписът в договора и
останалите писмени доказателства, представени по делото е положен от
ответницата.
Относно възражението на ответницата,
че по делото не е представен погасителен план, съдът счита, че такъв е включен
в представения договор. Установява се, че е посочена всяка вноска по размер и
дата и това възражение е неоснователно.
Що се отнася до
клаузата за такса за оценка на досие съдът намира същата за нищожна,
като противоречаща на чл.10а, ал. 2 ЗПК, поради което
таксата в размер на 64,40 лева не се дължи.
С оглед разпоредбата чл.22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1,
т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по
вид с оглед на последиците й, визирани в чл.23 ЗПК, а именно че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло. В разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
него. С оглед установеното, че текстовата част на договора с шрифт по-малък от 12 и неспазването на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, процесният договор е недействителен на основание
чл.22 ЗПК във вр. с чл.26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно по процесния договор
ответникът дължи единствено главницата в размер на 1000 лева. С оглед приетата
по делото експертиза, от която се установи, че ответницата е заплатила част от
главницата, следва да бъде признато за установено, че дължи разликата в размер
на 824,94 лева при приспадане на извършените плащания от нейна страна.
С
оглед гореизложените мотиви следва изводът, че единствено основателна и то
частично се явява претенцията относно дължимата главница в размер на 824,94
лева ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2018г.
За горницата над тази сума до пълно претендирания
размер от 952,07 лева искът подлежи на отхвърляне. На основание гореизложените
мотиви следва да бъдат отхвърлени и исковете, с които се претендира
признаването за установено, че ответницата дължи на ищеца договорна лихва в
размер на 116,24 лева.
По отношение на разноските:
Искане
за присъждане на сторените разноски е направил само ищеца като е претендирал
сторените в заповедното разноски – в размер на 175 лева, както и на тези извършени
в исковото в размер 75 – заплатена държавна такса, 200 лева – депозит за
изготвяне на ССчЕ, 309 лева за особен представител на
ответницата, 140 лева съдебно техническа експертиза и 300 юрисконсултско
възнаграждение. При съобразяване на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК във връзка
с чл.25 НЗПП съдът счита, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева за исковото производство и в размер на 50
лева за заповедното. С оглед частичното уважаване на исковите претенции, съдът
счита, че в полза на ищеца следва да се присъдят за исковото производство
разноски в размер на 600,27 лева за исковото производство и 54,63 лева за
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК, че Е.С.Н.,
ЕГН **********, адрес: *** ДЪЛЖИ на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, законен представител: ***– ***Д. – ***сумата от 824,94 лв.,
представляваща останала незаплатена част от главница по договор за предоставяне
на потребителски кредит № ***/27.09.2017г., за която сума има издадена заповед
за изпълнение № 2913/28.06.2018г. по ч.гр.дело №4662/2018г. по описа на РС
Плевен, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на
заповедното производство в съда – 27.06.2018г. до окончателното й изплащане
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
горницата над 824,94 лева до пълно претендирания
размер от 952,07 лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, законен представител: ***– ***Д. – ***против Е.С.Н.,
ЕГН **********, адрес: *** иск да бъде признато за установено, че Е.С.Н., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК *** сумата от
116,24 лева възнаградителна лихва за периода
05.01.2018г. до 06.03.201г. и сумата от 64,08 лева обезщетение за забава върху
просрочена главница за периода 05.01.2018г. – 14.06.2017г. за които суми има издадена заповед за изпълнение №
2913/28.06.2018г. по ч.гр.дело №4662/2018г. по описа на РС Плевен
ОСЪЖДА
Е.С.Н.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, законен представител: ***– ***Д. – ***сумата от 600,27 лева,
представляваща сторени в исковото праизводство
разноски и сумата от 54,63 лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски, съобразно уважената
част от исковите претенции
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: