Определение по дело №126/2019 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20197190700126
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер:  96                                    20.12.20219                  Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в открито заседание на двадесет и шести ноември  две хиляди и деветнадесета  година,  в  състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

      МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Веселин Якимов, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов  частно АКД № 126  по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 2  от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Н. Б. Г. от гр. Р., ул. ****, срещу Определение 3428 от 20.08.2019 год., постановено по гр.дело № 1081/2019 год.  по описа на Районен съд Разград, с което е оставена без разглеждане жалбата му с искане за обявяване на нищожност на Решение № 235 от 05.05.2004 год. и № 235С от 21.05.2004 год., издадени от  Общинска служба по земеделие и гори гр. Цар Калоян.

Според жалбоподателя районният съд неправилно е приел, че починалата му съпруга М. Г. не е заинтересована страна в административното производство, тъй като  не е наследник на наследодателя А. Р. Д.  Жалбоподателят твърди, че М. е наследница на дядо си А. Р. Д. на основание чл. 10 от Закона за наследство, съобразно представените удостоверения за наследници. Иска от съда определението да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба – Общинска служба по земеделие – Разград  не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.

Прокурорът  от Окръжна прокуратура Разград счита жалбата за неоснователна

Административен съд Разград, като обсъди посочените в частната жалба основания и доказателства по делото,  и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК във вр. с чл. 236 от АПК,  прие за установено следното:

Частната жалбата, като  подадена от активно легитимирано лице, в предвидения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на глава XIII от АПК, е процесуално допустима.

За да постанови решението си Разградският районен съд е приел от фактическа и правна страна, че  Н. Г. като наследник на починалата си съпруга М. Н. Г. е подал жалба с искане да бъдат обявени за нищожни  Решение № 235 от 05.05.2004 год. и № 235С от 21.05.2004 год., издадени от  Общинска служба по земеделие и гори гр. Цар Калоян.  С  първото решение е определено на наследниците на Р. Д. В. правото да получат обезщетение  със земя и/или с поименни компенсационни бонове в размер на 15494 лв. за признато, но невъзстановено право на собственост върху 26,900 дка земеделска земя от 4-та категория. С второто решение наследниците били обезщетени с поименни компенсаторни бонове в размер на 15494 лв. Един от наследниците на Р. Д.  В. е синът му А. Р. Д. – починал. Според районният съд за М. Н. Г.  не е налице правен интерес  от оспорването, тъй като тя не се явява наследница на А. Р. Д.  Наследодателката на М. -  майка ѝ Д. А. М.  е била съпруга на А. Р. Д. и е починала преди него, поради което не може да наследи съпруга си. От това следвало, че М. Г. не наследява А. Р. Д., тъй като майка ѝ не е наследила А. Д., а той не е неин баща. След като  за наследодателката на  Н. Г. не е бил налице правен интерес от оспорване на цитираните административни актове, то и за него не е налице такъв и жалбата му е процесуално

Разградският административен съд намира така постановеното определение за неправилно.

Противно на приетото от районния съд Д. А. М. – наследодателка на  М. Г., е записана в представеното по делото удостоверения за наследници /л. 29/  като дъщеря на А. Р. Д. – наследник на Р. Д. В., а не като негова съпруга. Районният съд се е позовал на удостоверение за наследници на л. 14 от делото, но в това удостоверение не е посочено в каква родствена връзка са А. Р. Д. и Д. А. М. 

Частният жалбоподател е представил пред касационната инстанция удостоверение за наследници издадено през 2016 год. от Кметство с. Раковски, от което е видно, че Д. А. М. е дъщеря на А. Р. Д.  М. е починала на 09.06.1976 год., а баща и А. Д. е починал  на 20.05.1990 год., т.е. низходящата Д. М. е починала преди наследодателя А. Д. В тази хипотеза, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за наследство,низходящите на наследодателя, които са починали преди него , се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. В случая М. Г. замества починалата си майка Д. М.  като наследник на по-късно починалия ѝ баща А. Д. и за нея е налице правен интерес от оспорването на процесните административни актове с искане да бъде обявена тяхната нищожност.

Наличието на правен интерес  от оспорване за М. Г., обосновават и правния интерес на наследника ѝ Н. Г. да  иска обявяването за нищожни на Решение № 235 от 05.05.2004 год. и № 235С от 21.05.2004 год.

По изложените съображения определението на районния съд следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

Следва да се посочи, че при произнасянето си в настоящото производство касационната инстанция проверява правилността на обжалваното определение само в рамките на установените от районния съд факти, съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК. Ето защо настоящото определение не е пречка районният съд да преценява  допустимостта  на жалбата на Н. Г. въз основа на други фактически и правни основания. В хода на касационното производство към делото бяха приобщени  други производства, свързани с искане за обявяване на нищожност на Решение № 235 от 05.05.2004 год. и № 235С от 21.05.2004 год., издадени от Общинска служба по земеделие и гори гр. Цар Калоян. Видно е че с решение по адм.д. № 146/2019 год. АС Разград се е произнесъл по предявен по реда на чл. 204, ал. 3 от АПК  иск за обезщетение от Н. Г., който е обосновавал исковата си претенция с нищожността на решение № 235С от 21.05.2004 год., издадени от  Общинска служба по земеделие и гори гр. Цар Калоян.

Мотивиран така и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ОТМЕНЯ Определение 3428 от 20.08.2019 год., постановено по гр.дело № 1081/2019 год.  по описа на Районен съд Разград, с което е  оставена без разглеждане жалбата му  с искане за обявяване на нищожност на Решение № 235 от 05.05.2004 год. и № 235С от 21.05.2004 год., издадени от  Общинска служба по земеделие и гори гр. Цар Калоян.

ВРЪЩА делото на Районен съд Разград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

      ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/

 

                                                                                 2. /п/