Р Е Ш Е Н И Е
№………./……….2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и трети април две хиляди и дветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 400 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба № 82294/12.12.2018г. от Б.Н.С., ЕГН**********, против
решение № 469/20.11.2018г. по гр.д. № 7158/2018г. на 9-ти състав на ВРС, с
което е осъдан да заплати на ищците А.И.С., ЕГН********** и С.И.С., ЕГН**********, сумата 24935.00лв. (разделно и поравно на
всеки от ищците), представляваща разлика над присъдената с решение № 338/27.03.2018г.
по гр.д. №706/2017г. на ВКС, 4-то ГО, сума от 5001.00лв., до пълната дължима
сума от 29936.00лв., съставляваща задължение за връщане на неотчетени парични средства в
полза на покойната *****, наследодател на ищците, по договор за поръчка,
сключен между него самия и нея на 28.05.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на иска – 17.05.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата 2275.40лв.
(разделно и поравно на всеки от ищците), представляваща разноски в
производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. Считайки първоинстанционното
решение за постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, по подробно
изложените за това съображения, въззивникът
иска да бъде отменено и исковите претенции-отхвърлени. Претендира
присъждане на разноските за двте инстанции.
Излага,
че още в отговора на исковата молба е
направил възражение срещу основателността на иска, но ВРС го е приел за
недопустимо по съображения, че е налице СПН относно спорното материално
право и е оставил без уважение
доказателствените му искания. Не е съобразено от съда, че е заявил, че не дължи
връщане на претендираните суми и не е теглил претендираните суми. В условията
на евентуалност е направил възражение за прихващане между така посочените за
дължими от него суми със сумата от 25000.00лв. или по 12500.00лв. за всеки от ищците,
представляваща обезщетение за направените от него разходи и разноски за
гледане, издръжка, лекарства, храна и консумативи за починалата Елена Плетньова
за периода от м.май 2015г. до м. октоври 2015г. включително, до размера на
по-малката от сумите.
В писмен отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК А.И.С. и С.И.С., чрез адв. Ст.И. оспорват
въззивната жалба като неоснователна, а в частта, касаеща възражението за
съдебно прихващане и недопустима. Молят се първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претедират присъждане на сторените разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
В исковата си молба А.И.С. и С.И.С.,
чрез адв. Ст.И., излага, че на 28.05.2015г. тяхната наследодателка **** възложила на ответника Б.Н.С. поръчка
за разпоредителни действия с банковата й сметка в «СЖ Експресбанк» АД,
включително такива за теглене на парични суми. Учредила и в полза на С.
представителна власт да я представлява в нотариално производство по продажбата
на собствения й недвижим имот, който продаде или на себе си, или на дъщеря си *****за
сумата от 30000.00лв., която цена да бъде заплатена преди сделката за
покупко-продажба по същата банкова сметка *** «СЖ Експресбанк» АД. С договор за
покупко-продажба от 05.06.2015г., обективиран в НА № 50, т. 1, рег. № 1780,
дело № 48/2015г. на нотариус *****, ответникът С., действащ като пълномощник на *** продал на дъщеря си ***** собствеността на апартамента й № 4,
находящ се в *******, представляващ имот с идентификатор №
10135.3515.20.1.4 по КК и КР на ***** за сумата от 30000.00лв., за която в НА е записано, че е
платена изцяло преди подписване на договора. На 07.10.2015г. ***** е поискала отчет за извършените от С.
действия и справка за сумата с кото разполага, получила единствено копие от НА.
След направена справка, установила, че С.
на 01.06.2015г. изтеглил от сметката й сумата от 7555.00лв., на 04.06.2015г.
изтеглил 10600.00лв., а по-късно 3500.00лв., на 05.06.2015г. изтеглил веднъж
1230.00лв., а по-късно същия ден-още 7050.00лв.
Той обаче не й предал изтеглените пари, не била информирана за какво са
разходвани, а не са й предадени, нито й е представен отчет за извършеното
разпореждане. Забелязала, че превежданите по сметката й от ***** суми са внасяни винаги на дати, на
които ответникът С. е теглил от сметката й суми и винаги след теглене, а размерът
на сумите бил почти един и същ. Твърдят, че ответникът не изпълнил задължението
си да отчете получените суми по покупко-продажбата и изтеглените от него суми,
като е останал задължен за сумата от 29936.00лв. С влязло в законна сила решение № 338/27.03.2018г. по гр.д. №706/2017г. на ВКС,
4-то ГО, ответникът С. е бил осъден да заплати на ищците сумата 5001.00лв., по
предявения от тях частичен иск, целият с цена от 29936.00лв., съставляващи
задължение за връщане на неотчетени на покойната вече Елена И. Плетньова парични
средства, по договора за поръчка, сключен на 28.05.2015г., които средства били
изтеглени от ответнника през периода 01.06.2015г. – 05.06.2015г. от сметката на
доверителката му, но не й били предадени и отчетени. Поради липсата на доброволно плащане, претендират
разликата между присъденото вземане и пълния му дължим размер от 29936.00лв.,
т.е. исковите 24935.00лв. Искат да им бъдат присъдени сторените разноски.
В писмен отговор по реда на чл. 131,
ал. 1 от ГПК ответникът Б.Н.С. е изказал становището си, че
предявните искове са недопустими, поради това, че исковата молба е неясна, а
наведените твърдения вътрешно противоречиви, което я прави недопустима,
евентуално неоснователна по същество и недоказана. Не дължи на ищците заплащане
на претендираните суми. Неоснователни са според него твърденията в исковата
молба, че в качеството си на доверител не е изпълнил задължението си да отчете
получените суми по продажната цена и впоследствие изтеглени от него, съгласно
договора за поръчка. Купувачката ***** е превела продажната цена по сметката на ****, така, че за него не се е породило
отчетно задължение по мандатното правоотношение. Не й дължи връщане на
претендираните суми. Не ги е теглил. Евентуално твърди, че всички изтеглени
суми от банковата сметка на починалата наследодателка на ищците са използвани
изцяло за задоволяване на нуждите й и за издръжка. През пролетта на 2015г.
здравословното й състояние се влошило много, което наложило да постъпи в
болница. След изписването й, докарал Плетньова в дома си и й осигурил до
средата на м. ноември 24-часови грижи за нея. Поел е разходите й за лечение,
медикаменти, консумативи. Сумите от банковата й сметка били използвани за това.
Иска да бъдат отхвърлени исковите претенции. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на
представените по делото доказателства, както и предвид становищата на страните
пред въззивната инстанция приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представеното по
първоинстанционното дело пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа на
упълномощите рег. № 1668/2015, т. 1, № 52 на нотариус *****, на 28.05.2015г. **** е упълномощила
Б.Н.С. да я представлява пред нотариуса, като продаде на себе си или на ***** собствения й недвижим имот, находящ се
в ********, за сумата от 30000.00 лв., платима на части в
месечен срок от подписването на нотариалния акт, по нейна банкова сметка ***
„Експресбанк“ АД, както и да получава суми за собствения й недвижим имот , като
я подписва навсякъде, където е необходимо в тази връзка.
С
договор за покупко – продажба от 05.06.2015г., обективиран в НА № 50, т.І, рег.
№ 1790, дело № 48/2015г. на нотариус ******, ******,
чрез пълномощника си Б.Н.С., е продала на ***** собствения
си недвижим имот, находящ се в *******, за
уговорената между страните продажна цена от 30000.00лв., която е изплатена по посочена от продавача
банкова сметка ***, преди подписване на настоящия договор.
Представено
е и пълномощно за разпореждане с банкови сметки от 28.05.2015г., по силата на
което *****, в
качеството си на титуляр на сметка при „СЖ Експресбанк” – клон 87013, е упълномощила Б.Н.С. да се
разпорежда самостоятелно пред „СЖ Експресбанк“, като извършва всички разрешени
операции със сметката й без ограничение, сред които да тегли суми в брой,
включително да иска закриване на сметката, както и да получава извлечения и
информация за наличността и движението по сметката й без никакви ограничения. С
декларация от 23.10.2015г. пълномощното от 28.05.2015г. е оттеглено от ******.
По първоинстанционното
дело е представена справка по движенито на сметката на *****№ 87013-BGN-**********,
според която на 01.06.2015г. Б.Н.С. е изтеглил сумата от 7555.00лв., а на
същата дата *****е превела сумата от 7560.00лв. На 03.06.2015г. *****е превела
сумата от 10600.00лв. На 04.06.2015г. Б.Н.С. е изтеглил сумата от 10600.00лв. и
сумата от 3500.00лв., а *****внесла 10580.00лв. и 1260.00лв. На 05.06.2015г. Б.Н.С.
е изтеглил сумата от 1230.00лв.
Видно от препис-извлечение
от акт за смърт *****е починала на 19.03.2016г.
Нейни наследници по закон, съгласно удостоверение за наследници №
АУ031316МЛ/07.04.2016г. са ищците по делото и нейни братя С.И.С. и А.И.С..
С влязло в законна сила решение № 338/27.03.2018г. по гр.д. № 706/2017г. на ВКС-ГО
е отменно решение № 1323/03.11.2016г. по гр.д. № 1307/2016г. на ВОС-ГО, с което
пък е потвърдено решение № 1820/11.-05.2016г. по гр.д. № 16333/2015г. на 21-ви
състав на ВРС и Б.Н.С. е осъден да заплати на С.И.С. и А.И. ****,
като наследници на починалата на 19.03.2016г. ищца ******
сумата от 5001.00лв., представляваща частична претенцияот общия размер на
задълженито от 29936.00лв. по договор за поръчка от 28.05.2015г., сключен между
***** и Б.С., заедно със законната лихва, считано от
21.12.2015г. и разноски от 860.06лв.
Няма спор между страните,
че разликата между присъденото вземане от 5001.00лв. и пълния му дължим размер
от 29936.00лв., т.е. исковата сума от 24935.00лв., не е платена.
Гореустановената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Искът
с който е сезиран съда намира правното си основание в разпоредбата на чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД. Достатъчно ясни са наведените твърдения в
исковата молба и не се нуждае от уточнения, а отправеното искане към съда,
съответства на наведенит твърдения. Исковата молба е допустима за разглеждане,
въпреки оплакванията на въззивника в този смисъл. Явява се и основателна по
съществото си, съответно въззивното жалбата-неоснователна.
За
да е основателен искът по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД е необходимо да се установи от
ищците, че е бил налице валидно сключен
договор, по силата на който е поето от довереника задължение да извърши
възложените му действия, но като е настъпило изпълнени, не е дал отчет /сметка/
на доверителя или не е предал всичко, получено в изпълнение на поръчката.
Видно,
с цитираното вече по-горе влязло в законна сила решение № 338/27.03.2018г. по гр.д. № 706/2017г. на ВКС-ГО
е уважен между същите страни частичен иск
за сумата от 5001.00лв., представляваща частична претенция от общия
размер на задълженито на Б.С. от 29936.00лв. по договор за поръчка от
28.05.2015г., сключен между него и Елена Плетньова. Понастоящем исковата
претенция е за разликата от 24935.00лв.
Според приетото в т. 2 от тълкувателно решение №
3/22.04.2019г. на ВКС-ОСГТК, формираната СПН на решението по частичния иск
относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения
на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което
произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за
останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за
разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е
погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин.
Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не
се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост.
В този аспект, макар и с предявяване на частичния иск за ответника-длъжник да
възниква задължението по чл. 131 ГПК с отговора си на исковата молба да изчерпи
защитните си възражения, не може да се отрече възможността в новия исков процес
за разликата до пълния размер на вземането, той да разполага и с други защитни
средства, нерелевирани при разглеждането на частичния иск.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че СПН
на решението по частичния иск се разпростира по отношение на възраженията на
ответника-въззивник относно това, че между него и Елена Плетньова е бил сключен
на 28.05.2015г. договор за поръчка, като Б.С. се е задължил да продаде
собствения на доверителката ***** недвижим имот при уговорни от страните условия, което
е изпълнил точно на 05.06.2015г., а като я е уведомил, дали или не е предал
изтеглените от него в периода от 01.06.2015г. до 05.06.2015г. суми от общо
29936.00лв. или е изразходвал същите за нейни нужди. Прието е от ВКС, че
предаването на изтеглените суми на Плетньова или използването им за нейни
нуждите е останало недоказано, поради което частичният иск е уважен до пълния
претендиран по частичния иск размера от 5001.00лв.
Недопустими за разглеждане в настоящото производство
следователно са материалноправните възражения, по които се е произнесъл ВКС с
решение № 338/27.03.2018г. по гр.д. № 706/2017г.
и посочени непосредствено по-горе, които по своята същност са правоизключващи и
преклудирани от СПН на решението по частичния иск.
Своевременно
направеното по първоинстанционното дело възражение за прихващане, което не е
било разглеждано в производството по частичния иск, поначало като
правопогасяващо, се явява допустимо. То обаче се основава на същите
обстоятелства, по които е формирана СПН-отхвърлените вече материалноправни
възражения, че сумата от продажбата е изразходвана за нуждите на ******.
Не е следвало да бъдат събирани доказателства, съответно разглеждано и
възражението за прихващане от настоящия състав.
Не спорно, че разликата над уважения частичен
иск от 5001.00лв. до общия размер на основателната претенция от 29936.00лв. или
сумата от 24935.00лв. не е платена от С. на наследниците на Плетньова и той им
я дължи разделно и наполовина за всеки от тях.
Предявните
искове са доказани и поради това са основателни. Следва да бъдат уважени.
Предвид
съвпадане на крайните изводи на ВОС с тези в обжалваното решение на ВРС,
последното следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските,
присъдени на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 2275.40лв.
С оглед изхода на спора по въззивното дело Б.Н.С. следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия А.И.С. разноски в размер на
480.00лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от извлечение от сметка, издадено от „ЦКБ“ АД на л. 77 по делото, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК. Б.Н.С. следва да бъде осъден да заплати и на въззиваемия С.И.С. разноски в размер на 480.00лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, видно от извлечение от сметка, издадено от
„ЦКБ“ АД на л. 76 по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4691/20.11.2018г.
по гр.д. № 7158/2018г. на 9-ти състав на ВРС, с което Б.Н.С.,*** осъден да заплати разделно
и поравно на всеки от ищците А.И.С.,
ЕГН ********** *** и
С.И.С., ЕГН ********** ***, сумата 24935.00лв., представляваща разлика
над присъдената с решение № 338/27.03.2018г. по гр.д.
№706/2017г. на ВКС, 4-то ГО, сума от 5001.00лв. по
предявения частичен иск, до пълния размер на дължимата за
връщане,
като неотчетени парични средства в полза на покойната ****,
същата
явяваща се наследодател на ищците, по договор за поръчка,
сключен между него
самия и нея на 28.05.2015г. сума
от 29936.00лв., ведно със законната лихва върху главницата от 24935.00лв.,
считано от датата на предявяване на иска – 17.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата 2275.40лв., дължима разделно и
поравно на всеки от ищците и представляваща разноски в производството пред
ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.Н.С.,*** да заплати на А.И.С., ЕГН ********** *** разноски за въззивната инстанция в размер на 480.00лв. на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА Б.Н.С.,*** да заплати на С.И.С., ЕГН ********** ***, разноски за
въззивната инстанция в размер на 480.00лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: