№ 175
гр. Варна, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20253000500271 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби срещу Решение на ОС - Варна №
98/31.01.2025г. по гр.д.№ 1940/2023, с което „Електроразпределение
Север“АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на “Международни превози
Канотранс“ ООД ЕИК ********* парични суми, всички представляващи
обезщетения за унищожаването вследствие пожар, започнал на 11.08.2022г. в
6.43ч. на територията на базата на ищеца в гр.Игнатиево, общ.Аксаково,
обл.Варна, причинен от скъсване на проводник от въздушен далекопровод на
електропреносната мрежа, поради неизпълнение на нормативни задължения
по чл.69 и чл.89 ЗЕ от работници на ответника, на осн.чл.49 ЗЗД, ведно със
законната лихва върху присъдените суми от 11.08.2022г. до окончателното
изплащане, както следват:
1/ 1 521,63лв. – на влекач марка "Renault", модел "Т", peг. № *, рама №
VF611A36XMD029939, като е отхвърлен искът за горницата до 78 776,63лв.;
2/ 1 252лв. – на полуремарке "Шмитц" peг.№ *, като е отхвърлен искът
за горницата до 9 183,80лв.;
3/ 4 167,33лв. – на полуремарке "Шмитц" peг.№ *, като е отхвърлен
искът за горницата до 24 128,33лв.;
4/ 78 195,29лв. – на влекач марка "Рено" с рама №
1
VF611A366ND038087, без peг. номер, като е отхвърлен искът за горницата до
250 968,16лв.;
5/ 9 945,90лв. – на полуремарке "Шмитц СКС 24-Л-13.62 Е Б" с peг. №
*, като е отхвърлен искът за горницата до 29 836,80лв.,
на осн.чл.49 ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъдените суми,
считано от 11.08.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата
10153,20лв. - съдебни разноски съразмерно уважената част от исковете, на
осн.чл.78 ал. 1 ГПК.
I. Въззивната жалба на „Електроразпределение Север“ АД вх.№
5579/25.02.2025г. по вх.рег. на ОС–Варна, подадена чрез процесуалния му
представител адвокат Н. Б. от АК - Варна е срещу решението на ВОС в
осъдителната му част.
Счита, че ВОС е допуснал процесуално нарушение, като не е обсъдил
възражението на отв. дружество „ЕРП Север“АД, че същото не е собственик
на ВЕЛ „Миньор“ в посочения участък, преминаващ над базата на ищеца
„Международни превози Канотранс“ ООД, където е възникнал пожарът,
причинил вредите. Затова неоснователно се търси обезщетение от него, като
се вменява неизпълнение на задълженията му по пренос и разпределение на
ел.енергия съгласно лицензия №Л-138-07/13.08.2004г за рехабилитация на
мрежата, основен ремонт и пр.
В нарушение на материалния закон ВОС е приел, че е налице
фактическият състав на чл. 69 от ЗЕ и чл. 89 от ЗЕ, тъй като е прието от съда,
че ответникът е извършил противоправни действия като е бездействало,
позволявайки трасето на електропреносната мрежа в посочения участък да
остане неизправно, с оглед несвоевременното й обслужване и рехабилитация.
Съгл.774 ал.3 от Наредба № 9/9.06.2004г ставало ясно, че основен
ремонт в посочения срок на въздушните електропроводи се извършва след
преценка на други обстоятелства като техническото му състояние, условията
на работа, появата на екстремни природни условия.
Счита за неправилно приетото от съда и това, че паркирането на
превозните средства в сервитутната зона ва ВЕЛ „Миньор“ било основание
единствено за намаляване размера на вредите.
Оспорва и извода, че събитието, причинило вредите на ищцовото
дружество, било преодолимо, тъй като силата и скоростта на вятъра била
достатъчна, за да скъса алуминиево-стоманен проводник и това природно
събитие не било нормално явление за географския район, където се намирал
обектът на „ЕРП Север“АД и затова ставало въпрос за форсмажорно
обстоятелство. Затова счита за неправилен изводът на съда, че настъпилите
вреди били резултат от действията и бездействията на служители на „ЕРП
Север“ АД, които били извършени виновно предвид нормата на чл.51 ал.7 от
ОУДПЕЕЕМ, съгласно която „ЕРП Север“ АД не носи отговорност за щети,
причинени от повреди в ЕРПМрежа по независещи от дружеството причини.
2
Отправя искане за отмяна на решението на ВОС в неговата осъдителна
част и вместо него да бъде постановено друго за отхвърлянето на
претенциите.
Претендира заплащане на сторените в производството съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна „Международни превози Канотранс“ООД – ищец в първата
инстанция, в която изразява становище за правилност на решението на ВОС в
обжалваната му част.
Счита, че правилно ВОС не е обсъдил възражението на ответника, че не
бил собственик на процесния участък от ЕПМ, тъй като възражението е било
направено във връзка с евентуалния иск по чл.50 ЗЗД, а не по главния иск по
чл.69 ЗЕ и чл.89 ЗЕ, предполагащ неизпълнение на нормативни задължения, а
не отговорност за вреди от вещ от собственика и лицето, под чийто надзор се
намира вещта.
Преповтаря доводите, изложени и във въззивната си жалба, че обективно
не било възможно автомобилите да бъдат паркирани извън сервитутната зона
и че имало колизия между определеното съгласно ПУП и ЗУТ предназначение
на поземления имот и задълженията по Наредбата за сервитутите и
енергийните обекти. Поради това счита, че е налице виновно неизпълнение от
отв. дружество /чрез неговите служители/ задълженията за осигуряване на
качество на ел. енергия, респ. почистване на трасето съгласно Наредба №
16/09.06.2004г за сервитутите на енергийните обекти, вр.чл.64 ал.9 от ЗЕ.
Налице е причинно-следствена връзка между неизпълнението и
причинените вреди.
Оспорва твърдяното от „ЕРП Север“АД, че скъсването на ел. проводник
било станало под въздействие на вятър или друго случайно събитие, тъй като
в деня на пожара не са били каквито и да било данни за силен вятър или
промяна в метеорологичните условия в района на процесния имот.
Поради това моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.
II. Въззивната жалба вх.№ 3906/29.05.2025 по вх.рег. на АпС–Варна,
подадена от ищеца „Международни превози Канотранс“ ООД, чрез
процесуалния му представител адв.П.М. от АК–София, е против
отхвърлителната част на обжалваното решение.
Счита, че правилно ВОС е приел, че е налице неизпълнение на
нормативни задължения от страна на служители на отв. дружество, довело до
вредоносния резултат.
Счита за неправилни изводите относно съпричиняването от страна на
ищеца, изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл.14 т.4 от Наредба №
16/09.06.2004г, като поддържа, че настъпилите вреди са резултат от
доказаното бездействие на „ЕРП Север“АД. Освен бездействието, изразяващо
се в непровеждане на профилактика на ЕПМ, имало и противоправно
3
действие, изразяващо се в повторен опит за подаване на ток към ЕПМ,
въпреки наличието на скъсан проводник при положение, че служителите са
знаели, че това би довело до вредоносния резултат, тъй като им било
известно, че в базата на ищеца нямало достатъчно място - 2/3 от откритата
площ на базата попадала в сервитутната зона на проводниците, а останалата
1/3 част се използва за офис на служителите на дружеството. Затова било
обективно невъзможно камионите да бъдат паркирани извън сервитутната
зона.
Освен това, имотът, където се намира базата на ищеца, бил с
предназначение „за автогараж/автомобилен парк“, а това означавало, че имало
колизия между определеното според ЗУТ предназначение на имота и
Наредбата за сервитутите на енергийните обекти. При тази колизия
съпричиняване не следва да е налице, след като предназначението на обекта е
определено по силата на закон или индивидуален адм. акт. При колизия с
подзаконов нормативен акт, разпоредбата на чл.14 т.4 от Наредба №
16/09.06.2004 не следвало да се прилага, съответно присъденото обезщетение
не подлежи на намаляване с 50%, като се имало предвид и повторното
токоподаване от ответника.
Освен горното, отв. дружество не било изпълнило задължението си да
осигури за своя сметка обозначаването, заснемането и отразяването на
границите на сервитутните зони в съответните специализирани карти и
регистри, както и в КК и КР, предвидено като задължение в чл.11 от Наредба
№ 16/09.06.2004г за сервитутите на енергийните обекти. Това от своя страна
също налагало извода за липсата на съпричиняване от ищеца.
Поради изложеното моли за отмяната на първоинстанционното решение
в обжалваната му част и за постановяване на друго за уважаването на
предявените искове в пълен размер.
Претендира заплащане на разноските, сторени във въззивното
производство.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор от „ЕРП Север“АД
със становище за неоснователност на същата.
Поддържа изложеното във в. жалба на дружеството-ответник
Счита за недопустимо с ПУП за недвижим имот да се променя
сервитутната зона на въздушен електропровод с дължина 14км, обслужващ
множество стопански обекти и потребители на територията на няколко села на
област Варна.
Счита за правилно определения от съда размер на съпричиняване като
50%, както и че е нарушена сервитутната зона на ВЕЛ „Миньор“ , като е
допуснато паркирането на тежкотоварните автомобили и ремаркета в
границите й, станало причина за инцидента.
Фактическото вписване в КККР не се отразява на съществуването на
енергийния сервитут, нито на задължението на собствениците на имоти да
4
търпят ограниченията му, тъй като ВЕЛ „Миньор“ е съществуващ енергиен
обект, възникнал преди действието на ЗЕЕЕ.Позовава се на §26 от ПЗР на ЗЕ,
чл.761 от Наредба № 9/09.06.2004 за техническата експлоатация на
електрически централи и мрежи, на чл.14 ал.1 т.4 от Наредба № 16/09.06.2004г
за сервитутите на енергийните обекти, както и на материалите по досъдебното
производство ДП № 231/2022г по описа на РП–гр. Варна. В тази връзка
поддържа, че ако тежкотоварните камиони и ремаркета са били паркирани
извън сервитутната зона, пожар нямало да възникне, независимо дали се касае
за авария или случайно събитие, настъпили в резултат на виновни
противоправни действия или бездействия на служители на „ЕРП Север“АД.
Освен това, поддържа отново ,че „ЕРП Север“АД не е собственик на
мрежа за пренос и разпределение на електрическа енергия, преминаваща над
базата на „Международни превози Канотранс“ ООД, тъй като след Възлова
станция „Клисе Баир“ /включително и трасето, преминаващо над терена,
чийто собственик е „МП Канотранс“ ООД/, мрежата не била собственост на
ответника. От представените доказателства ставало ясно, че собственик на
ВЕЛ „Миньор“ в участъка след Възлова станция „Клисе баир“ е „Каолин“
ЕАД. Затова възразява, че правото на собственост върху този участък от ВЕЛ
следвало да бъде установено от ищеца чрез главно и пълно доказване, което не
било сторено.
Поради изложеното моли за отхвърляне на въззивната жалба на ищеца
„МП Канотранс“ ООД.
Претендира заплащане на съдебно-деловодните разноски за въззивната
инстанция.
Направено е и възражение за прекомерност на адв. възнаграждение,
което ще бъде заплатено от „МП Канотранс“ ООД за въззивното
производство.
Третото лице – помагач на страната на „ЕРП Север“АД -
Застрахователна компания „Уника“АД ЕИК *********, не е обжалвало
решението и не е подало писмен отговор на в. жалба на ищеца.
В исковата си молба „МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ
КАНОТРАНС“ ООД излага, че на 11.08.2022г в 6.39ч /с УМ е посочен час
6.43ч/ на територията на базата на ищцовото дружество, намираща се в гр.
Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна, се скъсва и пада кабел от далекопровод
на електропреносна мрежа /ЕПМ/, която минавала във въздушното
пространство над базата. Електрическият проводник се скъсал и паднал на
земята, в близост до влекач марка „Renault“, модел „Т“, рег.№ *, рама №
VF611A36XMD029939, и закаченото за него полуремарке "Шмитц СКС 24-Л-
13.62 Е Б“ с рег.№ *, в резултат на което влекачът се възпламенил. Пожарът
започнал в 6.43ч и горенето се разпростряло до закаченото за него
полуремарке "Шмитц СКС 24-Л-13.62 Е Б“ с рег.№ *, а след това и върху
влекач марка Рено“ с рама № VF611A366ND038087 със закачено за него
полуремарке „Шмитц“ с рег.№ *, и паркираното от другата му страна
5
полуремарке „Шмитц“ с рег.№ *.
Скъсването на ел. проводник станало под въздействие на вятъра, като
вследствие падането му на земната повърхност и върху превозните средства
възникнал пожарът, довел до увреждания на превозните средства.
В резултат на пожара влекачите и полуремаркетата изгорели напълно и
възстановяването им било невъзможно. Налице била „тотална щета“ по см.
чл.390 от КЗ.
Гореописаните влекачи и полуремаркета са собственост на ищцовото
дружество, което към датата на пожара имало сключени застрахователни
договори за застраховка „Каско“ на тези превозни средства със ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“.
Ищецът „МП Канотранс“ООД изчислил цената на паричните си
претенции, както следва:
1. Стойността на нанесените материални щети на влекач марка
„Renault“, модел „Т“, рег. № *, рама № VF611A36XMD029939, след
приспадане на покупната цена за скрап /2 010,24лв/ е сума в размер на 195
989,76 лв. От стойността на нанесените материални щети е приспадната
заплатената от застрахователя сума в размер на 117 212,13 лв. Така
предявеният иск за обезщетяване на вредите върху това превозно средство е за
сумата от 78 776,63 лв.
2. Стойността на нанесените материални щети на полуремарке „Шмитц“
с рег. № * след приспадане на покупната цена за скрап /1 584лв/ е сума в
размер на 27 416лв. От стойността на нанесените материални щети е
приспадната заплатената от застрахователя сума в размер на 18 232,20 лв.
Така предявеният иск за обезщетяване на вредите върху това превозно
средство е за сумата от 9 183,80лв.
3. Стойността на нанесените материални щети на полуремарке „Шмитц“
с рег. № * след приспадане на покупната цена за скрап /1 574,16 лв./ е сума в
размер на 63 425,84 лв. От стойността на нанесените материални щети е
приспадната заплатената от застрахователя сума в размер на 39 297,51лв. Така
предявеният иск за обезщетяване на вредите върху това превозно средство е
за сумата от 24 128,33 лв.
4. Стойността на нанесените материални щети на влекач марка „Рено“ с
рама № VF611A366ND038087 след приспадане на покупната цена за скрап /2
031,84лв/ е сума в размер на 250 968,16лв. Влекачът не е бил застрахован и е
без регистрационни номера, тъй като през същия ден е предстояла
регистрацията му в КАТ. Така предявеният иск за обезщетяване на вредите
върху това превозно средство е за сумата от 250 968,16лв.
5. Стойността на нанесените материални щети на полуремарке "Шмитц
СКС 24-Л-13.62 Е Б“ с рег. № * след приспадане на покупната цена за скрап /1
663,20лв/ е сума в размер на 29 836,80 лв. Полуремаркето не е било
застраховано. Така предявеният иск за щетите на това превозно средство е за
6
сумата от 29 836,80 лв.
Твърди още, че ответното дружество било отговорно за нанесените щети
като собственик на ЕРПМ мрежа, част от която бил и скъсаният проводник,
предизвикал пожара, като резултат от бездействието от страна на служителите
на ответното дружество, които следвало да поддържат ЕРПМ в изправност
съгласно Наредба № 16/ 09.06.2004г за сервитутите на енергийните обекти
вр.чл.64 ал.9 ЗЕ, но не били предприели необходимите мерки за обезопасяване
на проводниците.
Отправя искане за осъждането на „ЕРП Север“АД да му заплати сумата
от 392 893,72лв, на оснцчл.49 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.08.2022г до окончателното изплащане на задължението и
сторените съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.86 ЗЗД.
За да приеме, че е сезиран с тези искове, въззивният съд съобразява, че с
определение № 3838/9.10.2023 ВОС е оставил без движение производството
по исковата молба с указания ищецът да уточни фактическите си основания
на иска – дали твърди, че причината за скъсването на ел. кабел се дължи на
бездействието на служители на ответното дружество, които не са подменили
своевременно износените изолатори и/или евентуално се дължи на свойствата
на вещта, т.е. самия ел.провод.
С уточняваща молба вх.№ 27674/14.11.2023г процесуалният
представител на ищеца е заявил, че претендира иск с правно основание чл.50
вр.чл.49 вр.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като изложението съдържа общо теоретични
разяснения за разликата между отговорността по чл.49 ЗЗД и по чл.50 ЗЗД, без
да е внесена яснота в конкретните твърдения.
С определение № 4565/5.12.2023 ОС е постановил изменение на
доклада по делото, приемайки, че исковете се основават на твърдения за
неизпълнение на нормативни задължения от страна на отв. дружество,
съдържащи се в нормите на чл.69 и чл.89 ЗЕ.
С определение № 829/4.03.2024г е бил съставен частичен проект за
доклад, в т.5 от който е разпределена доказателствената тежест с указания към
ищеца, че следва да докаже неизпълнението на нормативните задължения по
чл.69 и чл.89 ЗЕ от страна на отв. дружество, причинната връзка между
неизпълнението, евентуално свойствата на проводника и скъсването му,
възникването на пожара, а на ответното дружество – че скъсването е
причинено от вятър с висока скорост.
С последваща уточняваща молба вх.№ 9654/15.04.2025 процес.
представител на ищеца е заявил, че претенцията им се основана на
неизпълнение на нормативни задължения, а не по чл.50 ЗЗД, т.е. поради
качествата на вещта. Затова и изясняването на въпроса чия собственост е
далекопроводът в процесната отсечка /като част от ВЕЛ „Миньор“ с дължина
14км/ било без правно значение.
В писмения си отговор пред първоинстанционния съд ответното
7
дружество „ЕРП Север“АД е навело правоизключващи отговорността му
възражения, поддържани и в настоящата жалба, както и в писмения отговор
срещу подадената от ищеца жалба. Затова не се налага тяхното преповтаряне.
Макар в мотивите на решението на ВОС да е посочено, че настъпилите
за ищеца вреди са причинени от скъсването на електропровод поради
неизпълнение от работниците на ответното дружество на нормативни
задължения по чл.69 и чл.89 от ЗЕ и/или евентуално свойствата на
ел.проводник, по чл.49 и чл.50 ЗЗД, въззивният съд приема, че не е сезиран с
предявени в условията на евентуалност искове по чл.49 и чл.50 ЗЗД , а само с
кумулативно обективно съединени искове, намиращи правното си основание в
нормата на чл.49 ЗЗД, и акцесорни такива за обезщетение за забавено
изпълнение - в разпоредбата на чл.86 ЗЗД.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, с оглед предметните предели на въззивното
производство, очертани с въззивните жалби, поставящи във висящност изцяло
първоинстанционното решение, въз основа на съвкупния анализ на събрания
доказателствен материал и приложимия закон, приема за установено от
фактическа страна :
Не е спорно между страните, че предметът на търговска дейност на
ищеца „Международни превози Канотранс“ООД са транспортни превози, като
базата със собствен автопарк се намира в гр.Игнатиево, м-ст „Клисе Баир“,
УПИ 044002, общ.Аксаково, обл.Варна.
Няма спор, а и от представените по делото доказателства /вкл. приетата
в първата инстанция пожаро-техническа експертиза- л.507 и сл., и показанията
на свидетелите Д. Д., Б. О. и Ж. Т./ се установява, че на 11.08.2022г, в 6.43ч, на
територията на базата на „МП Канотранс“ООД избухнал пожар, причинен от
скъсване на проводник от въздушен далекопровод на електропреносната
мрежа /ЕПМ/, минаващ във въздушното пространство над базата.
По делото е установено, а и няма спор за това, че преминаващият във
въздушното пространство над територията на базата на ищцовото дружество
далекопровод високо напрежение от 20 кV след възлова станция „Клисе Баир“
е част от въздушна електропроводна линия /ВЕЛ/ с диспечерско наименование
„Миньор“ с дължина 14,714км от подстанция “Максуда“, разположена в ПИ
10135.4510.694, преминаващ през с.Тополи и с.Припек и завършваща в имот
на фабрика за микропродукти в землището на с.Калиманци, общ.Суворово,
Варн.обл.
Скъсаният и паднал на земята край на електрическия проводник влязъл в
контакт с паркираните под него МПС на ищеца - влекач марка „Рено“, модел
„Т“, рег. № *, който се възпламенил. Освен него в пожара изгорели и
намиращите се в съседство превозни средства: полуремарке "Шмитц СКС 24-
Л-13.62 Е Б“ с рег.№ *; влекач марка „Рено“ с рама № VF611A366ND038087;
полуремарке „Шмитц“ с рег.№ * и полуремарке „Шмитц“ с рег.№ *, всички
собственост на ищеца, което се установява и от намиращите се по делото
документи - свидетелства за регистрация, удостоверения от МВР и фактури
8
/л.л.36–43/.
Според заключението на вещото лице според повторната съдебно-
оценителна експертиза /л.560 от Iинст.д./, неоспорено от страните и прието от
съда като обективно и компетентно дадено, сочи на пазарната стойност на
увредените превозни средства, както следва:
1/ влекач марка "Renault", модел "Т", peг.№ * – 120 744лв.;
2/ полуремарке "Шмитц" peг.№ * –21 068лв.;
3/ полуремарке "Шмитц" peг.№ * – 45 039лв.;
4/ влекач марка "Рено" рама № VF611A366ND038087, без peг.№ -
158 422лв.
5/ полуремарке "Шмитц СКС 24-Л-13.62 Е Б" с peг. № * – 21 555лв.
В жалбата на ищеца се съдържа признание, че 2/3 от площта на имота му
попадат в сервитутната зона, а останалата 1/3 част била заета от офиса на
фирмата и затова нямало място за паркирането на МПС така, че да не бъдели
оставяни под ел. проводите. Това е посочено в заключението на в. лице по
допуснатата пожаро-техническа експертиза, неоспорено от страните и прието
от съда като обективно и компетентно дадено - процесните товарни влекачи и
ремаркета са се намирали в обхвата на сервитутната зона на ВЕЛ „Миньор“ и
ако са били паркирани извън нея, то пожар не би възникнал. Изложено е още,
че пряката причина за скъсването на проводника на електропровод „Миньор“
бил некачествен или окислен /остарял/ материал на процесния проводник. Не
се установява дали скъсаният проводник е бил част от подменените
съоръжения при извод „Миньор“ и извод „Етър“ от подстанция „Максуда“ при
последния ремонт на съоръженията, извършен от 18.10.2021г. до 9.11.2021г.
Според в.лице не било възможно причината за скъсването на далекопровода
да са извършени ремонтни дейности по трасето на ЕПМ. Причината за
скъсването можела да се дължи:
-ако вложеният проводник е бил сменен - дефект във вложения
проводник /дефект на материала/ или
-ако процесният проводник не е бил сменен – поради стареенето на
материала.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
По делото се установи, че причината за пожара е скъсването на
алуминиев проводник 95кв.мм, тип АС-95 /заключението по СТЕ -л.507/.
Липсват, обаче, убедителни доказателства, въз основа на които да се
направи извод, че това е било резултат от неблагоприятни метеорологични
условия, като напр. ураганен вятър или високи градуси на атмосферната
температура.
С оглед техническите характеристики на скъсания проводник според
в.лице /л.526-I/ максималната температура на околната среда за работа на
проводника е 40ºС.
9
От справка от НИМХ-Филиал Варна (л.88 от ДП № 231/2022 на РУ
Аксаково към ОД МВР-Варна) е видно, че температурата на въздуха от 00.00ч
до 9ч на 11.08.2022г е варирала между 19ºС и 20ºС. Духал е силен вятър , над
15м/сек от 23.20ч на 10.08.2022 до 01.00ч на 11.08.2022, а от 01.00ч до 04.30ч
през същата нощ е бил с пориви до 17м/сек.
Въз основа на горното не би могло да се приеме, нито с оглед
посочените стойности, нито с оглед видеозаписа за началото на пожара, че
проводникът се е скъсал поради прекомерно високи температури над 40ºС,
нито поради силен вятър. За силния (но не ураганен) вятър в практиката на
ВКС е прието, че не представлява непреодолимо събитие /така в Опр. №
1357/1.10.2009 на ВКС по гр.д.№ 1010/2009г на IV ГО/.
От Протокол за извършени работи, представен от ответника /л.544-I/ се
установява, че на 5.11.2021г са били извършени СМР - изправени стълбове и
монтаж на конзоли и изолатори, без данни за подмяна на проводника.
Според констатираното от в.лице /т.4.4 от закл.–л.507 и сл.-I/ последният
регистриран ремонт е бил извършен от 18.10. до 9.11.2021г, като е останало
неясно дали тогава проводникът е бил подменян. Ако е бил сменен, то
причина за скъсването му е бил дефект на материала, а ако не е бил подменен,
то причината е била в стареенето на материала (окисляване поради
атмосферните условия).
Налага се извод, че ел. проводник не е бил подменян.
Макар наказателното производство за извършено престъпление по
чл.123 ал.1 НК да е било прекратено /видно от приложената преписка за
образувано досъдебно пр-во № 2312/2022 на РУ-МВР-Аксаково/, в практиката
на ВКС се приема за допустимо да се търси обезщетение за неизпълнение на
нормативни задължения по граждански ред /в т.см. Опр.№ 50108/6.04.2023г
по гр.д.№ 3348/2022 на I ГО,ГК, на ВКС /
Когато мрежата отговаря на изискванията, но е съществувала
възможност да бъде защитена от прекъсването на проводник, е налице
неизпълнение на нормативното задължение /така в Реш.№ 2876/20.02.2006 по
гр.д.№ 2240/2004 на IV ГО, ГК на ВКС/.
С Наредба № 9/9.06.2004 за техническата експлоатация на електрически
централи и мрежи /обн.ДВ бр.72/17.08.2004, в сила от 18.12.2004, с посл.изм-я
от 2015г/ са определени изискванията и правилата за организация и
провеждане на техническата експлоатация на електр. централи и мрежи, като
в гл.32 от същата са уредени изискванията при експлоатация на въздушните
електропроводи (ВЕ) - техническо обслужване и ремонт за осигуряването на
надеждната им работа с минимални загуби при пренос и разпределение на
ел.енергия /чл.756/ .
Разпоредбата на чл.767 посочва задълженията на енергийния оператор
при експлоатацията на ВЕ да извършва основни ремонти и техническо
обслужване (текущо поддържане) за предотвратяване преждевременното
10
износване на ВЕ, като профилактични огледи, проверки, измервания,
отстраняване на повреди и неизправности. В следващите разпоредби е
указано периодичните огледи и обходи на ВЕ да бъдат извършвани най-малко
веднъж годишно /чл.770/; профилактичните прегледи – на интервал от 3 или
от 6 години /чл.771/; /, а основните ремонти - най-малко веднъж на 12 години
/чл.774 ал.3/, и кога планови ремонти /чл.7768.
Изводът , който се налага е, че по делото липсват данни процесният
електропровод, който се е скъсал, да е бил ремонтиран или подменен от
ответното дружество в изпълнение задълженията в указаните в Наредбата
срокове.
Ето защо следва да се приеме, че „ЕРП Север“ АД дължи обезщетение
съгласно чл.49 от ЗЗД за вредите, причинени от бездействието на своите
служители, с което бездействие е допуснато неизпълнение на задълженията по
мл.89 ал.1 т.4 от ЗЕ - за лицензионната територия, операторът на ЕРПМрежа
осигурява нейното поддържане, както и на обектите и съоръженията и на
спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания;
Без значение за изхода на спора е възражението на отв. дружество, че
собствеността на процесният далекопровод високо напрежение от 20 кV след
възлова станция „Клисе Баир“ като част от въздушна електропроводна линия
/ВЕЛ/ с диспечерско наименование „Миньор“ с дължина 14,714км от
подстанция “Максуда“, разположена в ПИ 10135.4510.694, преминаващ през
с.Тополи и с.Припек и завършващ в имот на фабрика за микропродукти в
землището на с. Калиманци, общ. Суворово, Варн.обл., не принадлежал на
отв. дружество - „ЕРП Север“АД, а на „Каолин“АД.
За пълнота на изложението, обаче, намира за уместно да изложи, че
съдът счита същия за собственост на „ЕРП Север“АД поради следното:
Не е било спорно, че ВЕЛ „Миньор“ е била изградена още при
действието на Закона за електростопанството от 1948г. /отм./. Издаденото от
РДНСК удостоверение под № ВН -310-00-626/27.06.2012 /л.444-Iинст.д./ също
е индиция за съществуването на електропровода 20кV още преди 1999г.
Съгласно чл.88 ал.1 от ЗЕ разпределението на ел. енергия и
експлоатацията на ЕРПМрежи се осъществяват от операторите на последните
- собственици на такива мрежи на обособена територия, които са лицензирани
за извършването на разпределението на ел. енергия за съответната територия.
Нормата на §4 ал.1 от ПЗР на ЗЕ (изм. ДВ бр.54/2012г, в сила от
17.07.2012г) предписва, че енергийните обекти и съоръжения,
представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна
мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат
собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на
трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително
предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-
годишен срок от влизането в сила на този закон.
11
Аналогични разпоредби са се съдържали и в §67 ал.2 и 9 ПЗР на
предходния ЗЕЕЕ /ДВ бр.64/1999, отм. ДВ бр.107/2003г./. С тях са създадени
условия държавната собственост върху енергийните обекти, установена още с
чл.2 ал.1 от Закона за електростопанството от 1975г. и чл.2 ал.1 от Закона за
електростопанството от 1948г. да премине в собственост на енергийните
предприятия. Макар по принцип да е допустимо собственик на енергийния
обект да не е енергийно предприятие /така в Реш. на ВКС № 258/8.06.2011г. по
гр.д.№ 1679/2009 на I ГО, ГК/, целта на Закона това да е само временно
положение.
В тази посока се е формирала и практиката на ВКС /Решение №
300/28.06.2010 по гр.д.№ 169/2009 на III ГО, ГК; Решение № 258/8.06.2011 по
гр.д.№ 1679/2009 на I ГО, ГК/ касаеща собствеността на енергийните обекти.
Залегналият в законодателството принцип е, че енергийните обекти и
съоръжения следва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за
осъществяване на дейности в областта на енергетиката – това е посочено и в
чл.58 от ЗЕЕЕ /отм./, и в чл.40 ал.1 т.2 от действащия ЗЕ.
Ето защо настоящият състав намира за неоснователно възражението на
ответната страна „ЕРП Север“ АД, че ЕРП-дружеството не било собственик
на въпросната част от електропровода високо напрежение 20 кV, щом като
въпросният енергиен обект за разпределение на ел. енергия попада в неговата
лицензионна територия.
По въпроса за съпричиняването.
Съгласно чл.14 ал.1 т.4 от Наредба № 16/9.06.2004г. за сервитутите на
енергийните обекти в сервитутната зона на енергиен обект за производство,
пренос, разпределение и преобразуване на ел. енергия не се допуска
паркиране на всички видове превозни средства и, съгласно Приложение № 5
към Наредбата, сервитутната зона при въздушен електропровод високо
напрежение 20КV е от по 7м встрани от оста на ВЕЛ какъвто е и конкретният
случай.
Не се спори между страните, че в момента на възникване на пожара
процесните влекачи и ремаркета са били паркирани в сервитутната зона на
електропроводите, преминаващи над базата на „МП Канотранс“ ООД.
По обясненията на вещото лице, ако товарните влекачи и ремаркета са
били паркирани извън сервитутната зона на ВЕЛ „Миньор“, то пожар не би
възникнал.
Без значение са доводите на ищеца, че паркирането в сервитутната зона
се налагало поради практически затруднения и липсата на място за авто-парка
на фирмата. В жалбата си сам сочи, че 2/3 от площта на имота му попадали в
сервитутната зона, а останалата 1/3 част била заета от офиса на фирмата и
затова нямало място за паркирането на МПС така, че да не бъдели паркирани
под ел. проводи. Това налага извод за знание у ищеца, че паркирането на МПС
се е извършвало в сервитутната зона.
12
Както бе посочено по-горе, ВЕЛ „Миньор“ е била изградена при
действието на Закона за електростопанството от 1948г. /отм./. Следователно,
сервитутната зона за този енергиен обект е възникнала още при действието на
ЗЕЕЕ /отм./ - чл.60 ал.2 т.1.
Разпоредбата на чл.1 ал.2 от горепосочената Наредба № 16/2004г.
изрично указва, че същата е приложима и за сервитутите, възникнали по
силата на ЗЕЕЕ, съгласно §26 ал.1 от ПЗР на Закона за енергетиката /ЗЕ/,
Следователно, и след отмяната на ЗЕЕЕ и към момента на влизане в сила на
ЗЕ сервитутната зона за въпросния обект – ВЕЛ 20кV е запазила действието
си и в посочения обем.
При това положение, без значение е дали е била нанесена в КК и КР и
дали евентуално противоречи на предназначението на имота на ищеца,
отредено с ПУП. Последният е от значение при определяне разположението и
размерите на сервитутни зони при изграждането нови енергийни обекти или
тяхното разширяване. Съгл.чл.2 ал.3 от това изискване са изключени
съществуващите към влизане в сила на ЗЕЕЕ енергийни обекти, за които са
възникнали сервитути по чл.1 ал.2, както и за площите на засегнатите имоти,
включени в границите на сервитутните зони.
Ето защо настоящият ищец не би могъл да се освободи от задължението
по чл.14 ал.4 от Наредба № 16/9.06.2004г. за сервитутите на енергийните
обекти. Следователно, в противоречие с изискването на чл.14 ал.4 от
Наредбата на собствен риск е допускал паркирането на МПС в сервитутната
зона, вкл. точно под далекопровода.
Що се отнася до довода на ищеца, че отв. дружество не било изпълнило
задължението си за по чл.11 ал.1 от Наредба № 16/9.06.2004г. за сервитутите
на енергийните обекти, според която титулярят на сервитутните права
осигурява за своя сметка обозначаването, заснемането и отразяването на
границите на сервитутните зони в съответните специализирани карти и
регистри, както и в КК и КР в случаите по чл.34 ал.1 от ЗКИР. Посочена
разпоредба в случая не намира приложение по съображенията, изложени по-
горе. Наредбата е приета в изпълнение на сега действащия ЗЕ, в сила от 2004г.
Изрично е посочено в чл.1 ал.2 от нея, че е приложима и за вече същестуващи
ел.съоръжения, каквато е и настоящата ВЕЛ, но съгласно разпоредбата на чл.2
ал.3 заварените енегр. обекти изрично са изключени от изискванията,
посочени в чл.2 ал.1 ал.2, приложими при определяне размерите и
разположението , сервитутните зони при създаването на нови енергийни
обекти или тяхното разширяване. Казано с други думи, доколкото ВЕЛ е
заварено положение, по отношение на същата за отв. дружество няма
задължение да я отразява в КК и КР.
Предвид всичко изложено по-горе въззивният съд споделя извода на
ВОС, че е налице съпричиняване на вредите по процесните влекачи и
ремаркето от страна на ищеца „Международни превози Канотранс“ ООД по
чл.51 ал.2 ЗЗД, което определя в размер на 50 %.
13
Като краен се налага извод за неоснователност и на двете жалби по
наведените в тях възражения.
В рамките на служебния контрол въззивният съд не констатира
императивни разпоредби, които да налагат служебни действия съобразно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 относно пределите на
въззивния контрол. По тази причина не се налага проверка по фактите и
направените въз основа на тях правни изводи относно размерите на
присъдените обезщетения.
Обжалваното решение № 98/31.01.2025г. по гр. д. № 1940/2023г. на
Окръжен съд – Варна като правилно следва да бъде потвърдено.
По разноските.
С оглед изхода на спора в полза на всяка от страните следва да бъдат
присъдени разноски за защитата срещу подадената от насрещната страна
жалба.
Ищцовото дружество е представило списък и доказателства за сторени
разноски , както следва:
5956,24лв. – заплатена държ. такса за подадена в.жалба
10 020лв. с вкл. ДДС - заплатени по договор за защита и съдействие
Предвид неоснователността на жалбата му заплатената държавна такса
не следва да бъде включвана в размера на разноските.
По отношение на заплатеното адв. възнаграждение липсва
разграничение между защитата по подадената от ищеца жалба и по подадения
писмен отговор за защита срещу жалбата на насрещната страна, затова съдът
определя сумата съразмерно на защитения интерес.
Жалбата на отв. страна е срещу уважената част от исковете общо за
сумата от 95 082,15лв. при общ размер на претенциите от 392 893,72лв.
При това положение в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 2424,89лв.
Ответното дружество е представило списък за разноските по чл.80 ГПК
и доказателства за сторените такива, както следва:
1901,65лв. - заплатена държ. такса за подадена в.жалба
9912лв .с вкл.ДДС - запл.адв.възнагр-е за в.жалба на ответника
19 884лв. с вкл.ДДС – запл. адв. възнагр-е за защита срещу жалбата на
ищеца
Поради неоснователността на жалбата му заплатената държавна такса не
следва да бъде включвана в размера на присъжданите разноски. Не следва да
бъде включвана и сумата от 9912лв. - запл. адв.възнагр-е за в.жалба на самия
ответник.
При положение, че страната е направила отделни разноски за защита по
своята жалба и за защита срещу жалбата на другата страна, то в полза на отв.
14
дружество следва да бъде присъдена изцяло заплатената сума от 19 884лв. -
запл. адв.възнагр-е за защита срещу жалбата на ищеца.
Воден от горното, АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 98/31.01.2025г по гр. д. № 1940/2023г.
на Окръжен съд – Варна, с което „Електроразпределение Север“АД ЕИК
********* е осъдено да заплати на “Международни превози Канотранс“ ООД
ЕИК ********* парични суми, всички представляващи обезщетения за
унищожаването вследствие пожар, започнал на 11.08.2022г. в 6.43ч. на
територията на базата на ищеца в гр. Игнатиево, общ. Аксаково, обл. Варна,
причинен от скъсване на проводник от въздушен далекопровод на
електропреносната мрежа, поради неизпълнение на нормативни задължения
от работниците на ответника, на осн.чл.49 ЗЗД, ведно със законната лихва
върху присъдените суми от 11.08.2022г. до окончателното изплащане, както
следват:
1/ 1 521,63лв. – на влекач марка "Renault", модел "Т", peг. № *, рама №
VF611A36XMD029939, като е отхвърлен искът за горницата до 78 776,63лв.;
2/ 1 252лв. – на полуремарке "Шмитц" peг.№ *, като е отхвърлен искът
за горницата до 9 183,80лв.;
3/ 4 167,33лв. – на полуремарке "Шмитц" peг.№ *, като е отхвърлен
искът за горницата до 24 128,33лв.;
4/ 78 195,29лв. – на влекач марка "Рено" с рама №
VF611A366ND038087, без peг. номер, като е отхвърлен искът за горницата до
250 968,16лв.;
5/ 9 945,90лв. – на полуремарке "Шмитц СКС 24-Л-13.62 Е Б" с peг. №
*, като е отхвърлен искът за горницата до 29 836,80лв,
на осн.чл.49 ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъдените суми,
считано от 11.08.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата
10153,20лв. - съдебни разноски съразмерно уважената част от исковете, на
осн.чл.78 ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач
на страната на „Електроразпределение Север“АД - Застрахователна
компания „Уника“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
в гр. София, бул.„Тодор Александров“ № 18.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, да
заплати на “Международни превози Канотранс“ ООД, ЕИК *********, сумата
2424,89лв./две хиляди четиристотин двадесет и четири лева и 89ст./ - сторени
разноски за заплатено адв. възнаграждение за въззивното производство
ОСЪЖДА “Международни превози Канотранс“ ООД, ЕИК
15
*********, да заплати на „Електроразпределение Север“АД, ЕИК *********,
сумата от 19 884лв./деветнадесет хиляди осемстотин осемдесет и четири
лева/– сторени разноски за заплатено адв. възнаграждение за въззивното
производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от уведомяването на страните, на
осн.чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16