Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 09.03.2021 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното
заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 1 119/2020 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 ал.1 от ЗЗД в
размер на 50 000 лв.
Ищецът Д.А.А. твърди, че на 24.02.2019 г., вървейки по ул. „Свети Горазд“ в
гр. София, в близост до хотел „Перла“ паднал на улицата, след подхлъзване на
леда, който не бил опесъчен или третиран с луга. При падането почувствал остра
болка в областта на дясна подбедрица. Бил откаран в СБАЛОТ „Витоша“, където на
25.02.2019 г. бил опериран като му била поставена остеосинтеза за дясна тибия,
по повод фрактура. След проведеното болнично лечение бил изписан на 03.03.2019
г. Впоследствие на 04.10.2019 г. постъпил повторно в болничното заведение,
където му била извършена втора операция за екстракция на винт. Изложени са
твърдения за търпени болки и страдания. Твърди се, че станал изнервен,
раздразнителен, потиснат, сринал се емоционално, бил лишен от възможност да се
обслужва самостоятелно за дълъг период от време.
Предвид което е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и от съда
се иска да осъди ответникът СО да му заплати сума в размер на 50 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, претендира се и мораторна лихва от датата
на деликта до датата на завеждане на исковата молба. Претендират се разноски.
Ответникът СО, редовно уведомен оспорва
иска в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуален представител.
Исковете се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. Ч..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от
юрк. Д..
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е изслушана съдебно
медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.М.Д.. В заключението си съдебният
експерт е обосновал извод, че на Д.А. са причинени травматични увреждания на
дясна подбедрица, изразяващи се в счупване с разместване на долна трета дясна
голямопищялна кост, открито, пунктиформено/рана 1-2- мм. Вещото лице е посочило,
че продължителността на възстановителния период при ищеца е 4-5 месеца след
първата операция и 1 месец след втората операция.
В съдебно заседание на 22.02.2021 г.
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Пламен Григоров Кунчев.
По делото са представени и медицински
документи, представени от ищцовата страна, въз основа, на които е изготвена
обсъдената по-горе СМЕ.
Изискана е и справка от НИМХ, съгласно
която на 24.02.2019 г. минималната температура на въздуха е била -12 градуса, а
максималната -1,8 градуса, а височината на снежната покривка е 6-7 см.
При така ангажираните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с искове с правно основание
чл.49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД,
този който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод на изпълнението на тази работа. Следователно
отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която
отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се
обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл съдът приема, че
отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и обективна – той
отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на
които е възложил работа. Предвид на това съдът приема, че за фактическия състав
на чл.49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод изпълнението на възложената работа.
Фактът на процесния по делото инцидент
се установява и от събраните по делото гласни доказателства, които настоящият
съдебен състав кредитира като обективни лични възприятия.
С оглед нормата на чл. 8 ал.3 от ЗПътищата вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС
общинските пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл. 8 ал.5
от ЗП, установява, че собствеността на пътищата се разпростира
върху всички основни елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от
същия закон т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности. Дефинитивната норма
на чл. 5 ал.2 от ЗП определя, че понятието „обхват на пътя” е площта, върху
която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни. Легалната дефиниция на „земното платно” е
установена в нормата на § 1 т.2 от ДР на ЗП - "част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени платното за движение, разделителните ивици, банкетите, тротоарите и
др...”. При съвкупен анализ на тези разпоредби настоящият съдебен състав
намира, че процесният по делото инцидент се е осъществил на участък от пътя,
представляващ публична общинска собственост и като такава задължение на СО е да
поддържа същият в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й
задължения по чл. 31 от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП.
С оглед на горните
съображения съдът намира, че в тежест на ответника
е да установи при условията на пълно и главно доказване положителният факт, че е
изпълнил задълженията си /чрез активни действия/ да осигури нормалната и безопасна
експлоатация на пътя и неговите принадлежности с оглед обичайното им
предназначение. По делото доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което
твърденията в отговора на ответника са само фактически такива, без
доказателства, установяващи настъпването им в обективната действителност респ.
се опровергават от събраните гласни доказателства.
От ангажираните по делото писмени
доказателства – медицински документи, послужили за изготвяне на СМЕ по делото се
установява, че вследствие падането върху заледената настилка на пътя ищецът е
получил травматични увреждания.
Претърпените болки и страдания се установяват и от събраните гласни
доказателства по делото – СМЕ и свидетелски показания.
В тази връзка съдът приема, че в хода на съдебното производство при
доказателства тежест за ищеца бяха ангажирани доказателства, установяващи по
несъмнен начин, че претендираните от същия претърпени неимуществени вреди са
причинени от противоправно бездействие на лица по повод или изпълнение на
възложената им от ответника работа.
Съдът приема за доказана причинната връзка между настъпилия вредоносен
резултат /причинени неимуществени вреди на ищцата/ и действията на служители на
ответника. Разпитаният свидетел установява, че в следствие на инцидента /падане
на заледената пътна настилка/ същият е преживял и болки и страдания, които са
били с продължителен характер във времево отношение и интензивни като степен на
мъчителност.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, е
необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено противоправно
и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е причинило
вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното като в настоящото производство доказателствената сила на тази
презумпция не бе разрушена респ. оборена. В настоящия случай съдът приема, че в
хода на производството се доказаха всички правопораждащи факти - установи се по
безспорен начин обстоятелството, че служители на ответника при изпълнение на възложената
им работа са причинили вреди на ищеца, за които би носил отговорност –
ответника. В тази връзка съдът намира , че предявеният иск с правно основание
чл.49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД е основателен.
По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:
Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Съдът след като съобрази всички тези
обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане,
възрастта на ищеца, интензитета на преживените от него негативни емоции, извършените
две хирургически интервенции, периодът от време, през който същият е трябвало
да търпи тези последици /сумарно 6 месечен възстановителен период, с оглед СМЕ/
и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за
обезщетяване на неимуществените вреди искът следва да се уважи за сумата от 20
000 лв., а за горницата до пълния предявен размер да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване, дължащо се на липса на внимание, въздействие на лекарства по
време на движение, недобра координация, липса на обикновена житейска
предвидливост налагаща да се следи пътната настилка. По делото, при
доказателствена тежест на ответника, не са заявени каквито и да е
доказателствени искания, насочени към установяване на възражението за
съпричиняване, аргументирано с въздействие на лекарства. Липсва норма от правен
порядък, която да забранява или ограничава лицата с „недобра координация“ да се
движат по пътищата, отворени за обществено ползване, за да се възприеме за
основателно подобно възражение от страна на ответника. Възражението за
непроявена „обикновена житейска предвидливост“ пък е в явно противоречие със
задължението на ответника, вменено му с нормата на чл. 3 ал.1 от ЗДвП,
задължаваща лицата, стопанисващи пътищата да ги поддържат изправни като
организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
предвижване. Поради което наведените възражения за съпричиняване се възприемат
като неоснователни от съда в този му състав. Възражението за съпричиняване,
заявено едва в писмените бележки за „подходящи зимни обувки“ е преклудирано, но
дори и да не беше, няма никакви данни по делото, че обувките на ищеца не са
били „подходящи“.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт. С оглед диспозитивното
начало в процеса същата се дължи от 25.02.2019 г. до датата на исковата молба,
така както е заявено искането в същата.
По разноските: При този изход на спора и на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски. В производството са сторени
такива в размер на 300 лв. – депозит за СМЕ и 2 000 лв. – платена ДТ.
Припадащата се част от същите, съобразно уважената част от иска възлиза на
сумата от 920 лв. В пълномощното, легитимиращо процесуалния представител на
ищеца с валидна представителна власт /стр. 6 в делото на СРС/ е посочено
договорено възнаграждение, но липсва отбелязване същото да е реално заплатено,
поради което разноски за адвокатско възнаграждение не се следват.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК с оглед отхвърлената част от иска на
ответника се следва сумата от 180 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.О., с адрес: гр. София, ул. „*******да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД
във вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД на Д.А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***
– адв. М.Ч. сумата от 20 000 /двадесет
хиляди/ лв. – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие падане на заледена
настилка на 24.02.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 25.02.2019 г. до 03.12.2019 г., като отхвърля искът за горницата до
пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен, както и на основание
чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 920 лв.
– съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. М.Ч. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на С.О.,
с адрес: гр. София ,ул. „*******сумата от 180
лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :