Р Е Ш Е Н И Е № 327
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 12.11.2019 г.
Пловдивският апелативен
съд, търговско отделение, втори състав в открито заседание от двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря НЕЛИ БОГДАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията
Радка Чолакова търг. дело № 402 по описа на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл.258 от ГПК, образувано
по повод подадена въззивна жалба от МБАЛ
У. М. ЕООД против постановеното по търг.дело №1034/2018 г. на Окръжен съд Пловдив решение №294 от 28.05.2019 г.
С решението е отхвърлен предявеният иск от МБАЛ
У. М. ЕООД, ЕИК …, против Н.з.о.к. /НЗОК/ за сумата
от 60 244 лв., представляваща
неплатена стойност на извършена през м.юни 2015 г. болнична помощ по клинични
пътеки по договор № … от … г., ведно със законната лихва от 27.12.2018 г.,
датата на която е подадена исковата молба, до окончателното и изплащане. С
решението са присъдени на НЗОК и разноските по делото.
Недоволен от така постановеното решение е
останал жалбоподателят МБАЛ У. М. ЕООД, представлявано дружество от управителя
Ж. Р. Ч., действащ чрез процесуалния си представител адвокат С.М., който счита,
че то е неправилно, поради нарушения на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Не е съгласен с извода на съда за
отхвърляне на иска, като погасен по давност, основащ се на Тълкувателно решение
№3 от 18.05.2012 г. на ВКС, ОСГТК за периодичните плащания, като в тази връзка
е изложил подробни съображения.
Моли да се отмени решението и се уважи
предявения иск, като претендира направените разноски.
Въззиваемата
страна НЗОК е представила отговор, с който оспорва въззивната
жалба и е изложила съображенията си против оплакванията в нея.
Моли да се
потвърди решението, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.
Съдът,
като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства, намери
за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена на 17.06.2019 г., като обжалваното решение е връчено на
жалбоподателя на 03.06.2019 г. Ето защо е спазен двуседмичният срок за въззивно
обжалване по чл.259 от ГПК. Въззивната жалба е в законноустановения срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Ето защо се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Видно
от исковата молба, съдът е сезиран с искова молба от МБАЛ У. М. ЕООД против Н.з.к. /НЗОК/, с която е предявен иск с
правно основание чл.79,ал.1 във вр. с чл.286 от ТЗ.
Ищецът сочи, че е лечебно заведение за
болнична помощ, че има регистрационен номер от регистъра на МЗ и разрешение за
осъществяване на лечебна дейност, както и че ответникът е с предмет на дейност
- осъществяване на задължително здравно
осигуряване по чл.6,ал.1 от Закон за здравното осигуряване ЗЗО/ , че
сключва договорите с изпълнителите на медицинска помощ на територията на РЗОК
чрез съответния директор на РЗОК и осъществява плащанията на тези изпълнители по реда и в сроковете,
предвидени в НРД и сключените с всеки от
тях индивидуални договори.
Твърди, че между страните е сключен договор №…
от … г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, по който договор той има качеството изпълнител, а
ответникът - възложител, със срок на
действие - срокът на НРД за медицинска дейност за 2015 г. Съгласно договора,
възложителят се е задължил да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ на основание
чл.3,ал.1,т.3 в срока по чл.35 - до
30-то число на месеца, следващ отчетния. Твърди, че той не е изпълнил
договорното си задължение изцяло да заплати сумата в размер на 60 244 лв.,
представляваща дължима сума за извършена болнична дейност по клинични пътеки по
процесния договор за м.юни 2015 г., която сума е над утвърдената стойност на
разходите за м.юни 2015 г. по приложение №… към допълнителното споразумение №…
от … г., неразделна част от сключения договор. В тази връзка е посочил утвърдената
годишна стойност на болничната медицинска помощ, стойностите по месеци,
утвърдени с допълнителни споразумения към договора, като за м.юни 2015 г.
стойността е увеличена на 156 549 лв. за сметка на стойностите за
следващото тримесечие. Тази сума заедно със сумата 2 037 лв. за болнична
помощ, оказана на граждани на Европейския съюз, е заплатена. Не е платена исковата сума от 60 244 лв. за болнична
медицинска помощ по клинични пътеки над определения размер, формирана от стойността на
дейността по 13 клинични пътеки за 100
пациенти, описана подробно в допълнението към исковата молба.
Твърди, че е поканил ответника-възложител да заплати исковата сума на
30.11.2018 г., както и че с писмо от
17.12.2018 г. бил уведомен, че сумата не му се дължи, като недоговорена и тъй
като е изтекла погасителна давност на основание чл.111,б.в от ЗЗД. Поради това
е предявил исковата молба, като е изложил съображенията си за дължимост на
исковата претенция.
Ответникът е подал отговор на исковата
молба в срок, в който е изложил
възраженията си за неоснователност на исковата молба, свързани с
недължимост на сумата и с погасяването и по давност.
Не се спори между страните относно сключването на процесния договор и допълнителните
споразумения, извършването на болничната медицинска дейност, заплащането на
лимитната дейност по клинични пътеки, както и относно стойността на
надлимитната дейност за м.юни 2015 г. и незаплащането и.
Основният въпрос, по който се
спори, който е залегнал в решаващите мотиви на първоинстанционното решение за
отхвърляне на предявения иск, е дали вземането в размер на 60 244 лв.,
произтичащо от извършена надлимитна дейност за м.юни 2015 г. е периодично
плащане и погасено ли е по давност или
не, съгласно чл.111,б.в, пример последен от ЗЗД.
Според посочената разпоредба вземанията за
периодични плащания се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. В закона няма легално определение на понятието
периодични плащания. Определение за това се съдържа в Тълкувателно решение №3/2011
на ВКС, ОСГТК, съгласно което то се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В
случая вземането на ищеца, съответно задължението на ответника произтича от
договора за оказване болнична помощ по клинични пътеки, приложен по делото.
В чл.30 от договора е уговорено
задължението на възложителя да заплаща ежемесечно договорената, извършена и
отчетена дейност след съответна проверка на представените документи, а в чл.35
от договора е уредено извършване на
плащанията на изпълнителя – чрез РЗОК до 30-то число на месеца, следващ
отчетния, с изключение на плащанията, за които е предвиден друг срок в
чл.31,ал.3 и 4. Това са отчетените дейности за неосигурени лица и за лицата по
пар.7,ал.1 от ЗБНЗОК за 2015 г., при
които случаи е предвиден друг срок.
В договора са предвидени основания за
отхвърляне на заплащане, като съгласно чл.32,ал.13, т.6 едно от основанията е
дейността, надвишаваща стойността по чл.42. Посочената разпоредба урежда, че
стойността за извършената дейност по
финансово отчетните документи не следва да надвишава размера на определените
стойности на изпълнителя по реда на чл.4 ЗБНЗОК за 2015 г., посочени в
приложение №…. Отхвърлената от заплащане медицинска дейност в тази
хипотеза и посочена в месечното известие
се заплаща от възложителя с решение на НЗОК в съответствие с разпоредбите и в
рамките на параметрите на ЗБНЗОК за 2015 г.
Впоследствие към договора са сключени между
страните допълнителни споразумения. С допълнително споразумение №… от … г. е
променена уговорката по чл.31,ал.13,т.6, а именно не се заплаща при наличие на основание за
незаплащане, установено в чл.40,ал.6 и приложение №… към договора. А съгласно
новия чл.40,ал.6, изпълнителят не може да отчита с финансово отчетни документи,
дейностите, надвишаващи стойностите за съответния месец в приложение №… към сключените от него договори. При достигане на
съответните месечни стойности, водещи до
липса на капацитет за хоспитализация, е уговорена процедура, като е предвидено
изключение за плащане - изпълнителят информира възложителя с мотивирано писмо,
случаите се внасят чрез управителя на НЗОК за разглеждане от Надзорния съвет на
НЗОК и от Управителния съвет на БЛС, като решение за заплащането им се взема
при наличие на бюджетни средства.
Така и
в договора и в допълнителното споразумение е предвидено, че стойностите на
болнично лечение по клинични пътеки, които са над месечните стойности, се
обсъждат и се достига до решение за плащането им след изтичане на годината,
през която е осъществена дейността. Следователно началният момент, от който
вземанията на изпълнителите за надлимитна дейност стават изискуеми, започва да
тече от първи януари на следваща година,
в която е извършена дейността, а плащането зависи от бюджетните средства. В
тази връзка е предвиден задължителен резерв в бюджета на НЗОК съгласно чл.25 от ЗЗО, включващ непредвидените и неотложни
разходи за здравноосигурителни плащания.
При така установената
фактическа обстановка, не може да се приеме, че процесното вземане, произтичащо от
извършена надлимитна дейност за м.юни 2015 г., е периодично плащане, тъй като
не са налице посочените по-горе
предпоставки. То не е предварително известно за страните по правоотношението.
Не се повтаря. Зависи от
здравноосигурените пациенти, които имат свободен
достъп до медицинска помощ, чрез определен по вид, обхват и обем пакет от
здравни дейности, както и чрез свободен избор на изпълнител, сключил
договор с РЗОК съгласно чл.4 от ЗЗО. Т.е. в закона е
уредено правото на нуждаещото се от лечение лице свободно да избере
лечебно заведение. В същото време то не е страна по договорите между НЗОК и
лечебното заведение. Страните по тези договори не знаят предварително кога и
колко от тези лица ще осъществят свободния си достъп до избор на лечебно
заведение. В подкрепа на този извод са приложените пред първата инстанция
справки и разменени писма между страните, в които се коментират тези справки,
за които няма спор. Така, през 2014 г. е нямало надлимитна дейност в процесното
болнично заведение, през 2015 г. е имало надлимитна дейност през месеците април, май и юни , през 2016 г.
– през месеците октомври и декември,
през 2017 г.- през месеците февруари, март и май, през 2018 г. - няма. За
гаранция на правото за свободен достъп до лечебно заведение е и задължителният
резерв, предвиден в бюджета на НЗОК. Съгласно чл.26,ал.2 от ЗЗО, от този бюджет
се плащат разходи в случай на значителни
отклонения от равномерното разходване на средства за здравноосигурителни
плащания.
С
оглед на гореизложеното, при положение, че здравноосигурените лица са избрали
за лечение болничното заведение, че след избора им са извършени реални дейности
по чл.45 от ЗЗО, за които не се спори, че е гарантирано правото на
възнаграждение на болничното заведение в закон чрез задължителния резерв в
бюджета на НЗОК, че има договорена възможност за заплащане на възнаграждение, ако е надвишен лимита по
съответното приложение към индивидуалния
договор, процесната сума, представляваща стойност на надлимитни дейности, се
явява дължима. Същата не представлява периодично плащане, тъй като не е предварително
известна на страните по правоотношението и не се касае до повтарящо се
задължение. Длъжникът не може да престира повече от един път в определения срок
за договора за 2015 г. Зависи от избора на здравноосигурени пациенти, които са
трети лица по процесното правоотношение.
Ето защо и тъй като процесната сума не е
погасена по давност на основание чл.111,б.в,предложение последно от ЗЗД, следва
да бъде заплатена от ответника. Не до този извод е стигнал първоинстанционният
съд, поради което неговото решение следва да бъде отменено, като се уважи
исковата претенция, както е предявена - със законната лихва от 27.12.2018 г.,
която дата е след 01.01.2016 г. и е датата, на която ответникът е поканен да
изпълни задължението си, до окончателното изплащане на сумата.
По разноските: С
оглед резултата на делото НЗОК следва да
заплати на жалбоподателя направените
разноски за две инстанции, както следва: - 4 746,76 лв. за първата
инстанция по приложен списък по чл.80 от ГПК и доказателства/ сбор от ДТ 2 409,76 лв. + 2 337 лв. платено
адвокатско възнаграждение/, - 3 541 лв. разноски за въззивната инстанция
по приложен списък по чл.80 от ГПК и доказателства/ сбор от ДТ 1 204,88
лв. + 2 337 лв. платено адвокатско възнаграждение/.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното по търг.дело №1034/2018 г.
на Окръжен съд Пловдив решение №294 от 28.05.2019 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.з.о.к. да заплати на МБАЛ У. М.
ЕООД, ЕИК …, сумата от 60 244 лв., представляваща
неплатена стойност на извършена през м.юни 2015 г. болнична помощ по клинични
пътеки по договор № … от … г. и допълнителни споразумения към него, ведно със
законната лихва от 27.12.2018 г. до окончателното и изплащане, както и
направените разноски,а именно: 4 746,76 лв. за
първата инстанция и 3 541 лв. за въззивната инстанция.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1 месечен срок от връчването му на
страните.
Председател:
Членове: 1.
2.