РЕШЕНИЕ
№ 11179
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20221110149956 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „фирма” ЕАД срещу
В. И. Л., А. И. Н., С. С. Н., И. С. Н., А. А. Н. и Б. А. Н., с която са предявени
кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове, в условията на
разделна отговорност и при квоти от исковите суми, съответно: за В. И. Л. - 4/10 ид.
части, А. И. Н. - 2/10 ид. части, С. С. Н. - 1/10 ид. част, И. С. Н. - 1/10 ид. част, А. А. Н.
- 1/10 ид. част и Б. А. Н. - 1/10 ид. част, както следва:
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
осъждане на ответницата В. И. Л. да заплати на ищеца сумата от 166,51 лева -
главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 7,59 лева, представляваща стойността
на услугата дялово разпределение за периода от м.04.2018 г. - м. 04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда (14.09.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в
размер на 34,18 лева - законна лихва за забава, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.05.2021 г., и за сумата от
1,72 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.05.2018 г. до 17.05.2021 г.
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
1
осъждане на ответника А. И. Н. да заплати на ищеца сумата от 83,26 лева - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. и за сумата от 3,78 лева, представляваща стойността на услугата
дялово разпределение за периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2019., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
(14.09.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 17,10 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.05.2021 г., и за сумата от 0,86 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в
периода от 31.05.2018 г. до 17.05.2021 г.
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
осъждане на ответницата С. С. Н. да заплати на ищеца сумата от 41,63 лева - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. и за сумата от 1,89 лева, представляваща стойността на услугата
дялово разпределение за периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2019., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
(14.09.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в
размер на 8,54 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.05.2021 г., и за сумата от 0,43 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в
периода от 31.05.2018 г. до 17.05.2021 г.
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
осъждане на ответника И. С. Н. да заплати на ищеца сумата от 41,63 лева - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. и за сумата от 1,89 лева, представляваща стойността на услугата
дялово разпределение за периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2019., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
(14.09.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 8,54 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.05.2021 г., и за сумата от 0,43 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в
периода от 31.05.2018 г. до 17.05.2021 г.
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
осъждане на ответника А. А. Н. да заплати на ищеца сумата от 41,63 лева - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2018 г.
2
до 30.04.2020 г. и за сумата от 1,89 лева, представляваща стойността на услугата
дялово разпределение за периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2019., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
(14.09.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 8,54 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.05.2021 г., и за сумата от 0,43 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в
периода от 31.05.2018 г. до 17.05.2021 г.
- иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за
осъждане на ответника Б. А. Н. да заплати на ищеца сумата от 41,63 лева - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. и за сумата от 1,89 лева, представляваща стойността на услугата
дялово разпределение за периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2019., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
(14.09.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 8,54 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.05.2021 г., и за сумата от 0,43 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и текла в
периода от 31.05.2018 г. до 17.05.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците В. И. Л., А. И. Н., С. С. Н., И. С. Н.,
А. А. Н. и Б. А. Н. били клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях
били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния
период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия от "фирма" АД на
потребители за битови нужди в гр. (град), одобрени с Решение № (номер)/(дата) г. и
Решение № (номер)/(дата) г. на КЕВР на основание чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ/, както и
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "фирма” АД на
потребители в гр. (град), приети с Решение по т. 5 от Протокол № (номер)/(дата) г. и с
Решение по т. 7 от Протокол № (номер)/(дата) г. на Съвета на директорите на "фирма”
АД и одобрени с Решение № ОУ- 067/12.12.2005 г. на КЕВР, ОУ - одобрени с Решение
№ 0У-001/07.01.2008г. на КЕВР, в сила от 14.01.2008г., като и сега действащите ОУ-
одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014г. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от раздел IX на Общите условия, приети с Решение № ОУ- 02/03.02.2014 г.
на КЕВР бил определен 30-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за
топлинна енергия от датата на публикуването им на интернет страницата на
Продавача. В настоящия случай, съгласно чл. 63, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топинна енергия за битови нужди, при смърт на клиент - физическо лице,
наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и
3
издържка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача по чл. 12, т. 12 в
30-дневен срок, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Ответниците
ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а
именно: апартамент № **, находящ се в (град), (адрес), с абонатен № (номер), през
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не били заплатили цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която
бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „фирма” ООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки. Моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до всеки един от
ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от А. И. Н. - лично, от В.
И. Л., чрез адв. М. Л. Л. с пълномощно към отговора, и от С. С. Н. и И. С. Н., чрез
служебно назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител - адв. Б. Л. И.
от САК.
В отговора на ответника А. Н. се сочи, че исковете са недопустими, тъй като
ответникът не е приемал наследството на своята наследодателка - П. И. Р., а тя била
завещала всичко на други лица. Твърди, че искът е неоснователен, защото процесните
задължения не съществували. Прави евентуално възражение за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „В“ от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли исковете на ищеца.
В отговора на отвентицата В. И. Л. се навежда, че исковете, заведени от ищеца,
са неоснователни. Твърди се, че процесната сума е недължима, защото е платена преди
образуване на делото. Оспорва средствата за търговско измерване да са серифицирани
и да са преминали метереологична проверка. Оспорва дължимостта на претендираните
суми. Оспорва основанието, на което се претендират лихвите върху главниците за
топлинна енергия и за дялово разпределение, тъй като счита, че клаузите по чл. 32 и
чл. 33 от ОУ на ищеца са нищожни поради съдържание на неравноправни клаузи по
смисъла на ЗЗП. Сочи, че между ответницата и ищцовото дружество няма валидно
облигационно отношение по повод доставката на топлинна енергия до процесния
недвижим имот, тъй като същата не притежава качеството собственик или ползвател.
Оспорва между ищеца и фирмата за дялово разпределение да е имало сключен
валиден договор, а от представения договор било видно, че „фирма“ ЕООД не е страна
и съответно не е обвързана от клаузите на договора и няма основание „фирма“ ЕООД
да претендира процесните суми за дялово разпределение. Твърди, че към процесния
4
период срокът на представения договор бил изтекъл. Оспорва процесният имот да е
бил топлоснабдяван и твърди, че ищцовото дружество няма оригинали на
документите, от които иска да черпи права, а същите са изготвени единствено за
целите на производството. Оспорва наличието на строителни книжа, удостоверяващи
изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в процесния имот. Оспорва да
е направено заснемане на отоплителната инсталация в процесния имот, което било
необходимо за доказване на претенцията за топлинно разпределение. Оспорва ищецът
да притежава строителни книжа в части „АС“ и „ОиВ“. Твърди, че техническите данни
и мощност на отоплителните тела, изготвени за процесната сграда, не отговарят на
нормативните изисквания. Сочи, че представеният Протокол от Общото събрание на
етажните собственици е подписан от лица, които не притежават представителна власт
и същият не съдържа достоверна дата. Твърди, че всички документи, представени от
ищеца, не съществуват в оригинал, а са изготвени само за целите на настоящото
производство. Твърди, че исковата претенция или част от нея е погА.а по давност.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете на ищеца.
В отговора на ответниците С. Н. и И. Н. се оспорва основателността на
предявените искове по основание и размер. Твърди се, че изложените факти не
отговарят на действителността. Оспорва ответниците или тяхната наследодателка да
са получавали топлинна енергия от ищеца, поради което не дължат нейното
заплащане. Оспорва исковете за дялово разпределение и исковете за забава. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за времето от 01.05.2018 г. до 14.09.2019 г.
Оспорва съдържанието на разпечатката от 17.05.2021 г. и на двете съобщения към
фактури № (номер)/(дата) г. и № (номер)/(дата) г., като твърди, че визираните в тях
суми не са дължими.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „фирма“ ООД, счита, че
исковете са основателни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи: съществуване на
облигационно отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на
задължението да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с
цена, възлизаща на претендираната стойност, както и изискуемост на вземането –
изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
5
От представените по делото констативен нот. акт № **, том *, рег. № ****, дело
№ ** от **** г., саморъчно завещание обявено на (дата)г. и вписано с акт № *, том *,
рег. № *****/(дата) г. и нот. акт за покупко-продажба № ***, том **, рег. № ****, дело
№ *** от **** г. от (дата) г. се установява, че П. И. Р. и ответницата В. И. Л. са били
собственици на процесния имот – ап. **, намиращ се в (град), (адрес). Действително
двете са придобили собствеността върху имота на (дата) г. с обявяване на саморъчното
завещание в тяхна полза, но с придобИ.е на правата те са придобили и задълженията
на техния завещател. Видно от представеното удостоверение за наследници П. И. Р. е
починала на 12.01.2021 г. и е оставила за свои наследници ответниците А. И. Н., С. С.
Н., И. С. Н., А. А. Н. и Б. А. Н.. Същевременно обаче видно от представеното по
делото саморъчно завещание от 10.02.2020 г. П. И. Р. е завещала своето имущество,
измежду което и процесния имот, на Ем. Кр. Л. и М. Кр. Л.. Следователно
собственици на процесния имот и през процесния период са били ответницата В. И. Л.
и П. И. Р., респективно нейните наследници по завещание.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153,
ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал
имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата
при ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към
отоплителните тела в имота.
В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от
ДКЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е
необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е
6
предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които,
приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма
данни от страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални
условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие,
поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за
сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.
Ето защо и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката, ответницата В. И. Л. за исковия период от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 е имала качеството на потребител на топлинна енергия, като ищецът има
задължение да доставя топлинна енергия за целия имот, а В. И. Л. - да заплаща
нейната цена.
Що се отнася до ответниците А. И. Н., С. С. Н., И. С. Н., А. А. Н. и Б. А. Н.,
съдът приема, че през процесния период те не са били съсобственици или носители на
вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот, предмет на делото.
Следователно, между тях и ищеца не са налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на цитираните по-горе разпоредби от
Закона за енергетиката, от което следва, че ответниците нямат задължение да заплащат
цената на доставената топлинна енергия в процесния имот.
От заключението по назначената съдебно – техническа експертиза се установява,
че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е
въведена система за дялово разпределение. Следователно, имотът се намира в сграда, в
която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което
и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката, собственикът на имота за процесния период, има качеството потребител
на доставената топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 ЗЕ е обвързан от общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане. Следва да се посочи, че сключването на договор,
като източник на облигационно правоотношение между страните по действащия ЗЕ,
не изисква спазването на някаква форма, включително и писмена. Волеизявленията на
страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на
доставка на топлоенергия (фактическо изпълнение на задължението от доставчика) и
приемане на престацията без възражения от страна на потребителя. Поради
изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях
права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “фирма” ЕАД, както и Закон за енергетиката, за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., включително, като ищецът има задължение да доставя
7
топлинна енергия, а ответницата В. И. Л. - да заплаща нейната цена.
Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че отопление на имота не се е ползвало, а само битова гореща вода.
Стойността на реално доставената топлинна енергия в имота за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г. възлиза на сумата в размер на 233,22 лева, от които 104,02 лева за
отопление и сградна инсталация и 129,20 лева за битово горещо водоснабдяване. В
заключението е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните
периоди и по компоненти. Вещото лице дава заключение, че сумите за топлинна
енергия в имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна
уредба в областта на енергетиката, по отношение на средството за търговско
измерване, измерващо количеството доставена топлинна енергия, са извършвани
периодични проверки, като същото е в метрологична годност. Вещото лице е
посочило, че дяловото разпределение е извършено в съответствие с методиката,
нормативната уредба, проверените документи и данни от уредите за сградата и имота,
а изравнителната сума е +4,64 лв. (т.е. за доплащане). Следователно към стойността на
реално доставената топлинна енергия следва да се добави изравнителната сума и така
се получава, че дължимата сума от ответниците общо е в размер на 237,86 лв.
Към дължимата цена за топлинна енергия, изчислена от вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, следва да се добави сумата в размер на
18,93 лв., дължима от ответника за дялово разпределение през процесния период,
съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните.
Ето защо и във връзка с приетите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи, съдът намира, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. ответникът В.
И. Л. дължи на ищеца ½ от сумата в общ размер на 237,86 лв., представляваща цена за
доставена топлинна услуга за аб. № (номер) и ½ от сумата 18,93 лв. за услугата дялово
разпределение.
По делото не се спори относно факта, че към настоящия момент ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на тези суми. Представените по делото
фискални бонове се отнасят до аб. № (номер).
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
8
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „фирма” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на „фирма” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който
всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Това вземане е
срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се
извършва след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Задължението за първия месец от исковия период – м.05.2018 г., е изискуемо,
считано от 15.07.2018 г. С оглед на това и предвид датата на подаване на исковата
молба - 14.09.2022 г., с който се прекъсва давностният срок, то в случая погА.и по
давност се явяват изискуемите задължения за главница за периода от м.05.2018 г. до
30.05.2019 г., размерът на които възлиза на сумата в размер на 237,86 лв., от които
дължима от ответницата В. И. Л. е сумата от 118,93 лв. Следователно искът следва да
бъде отхвърлен за тази сума и за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. като погА. по
давност, ведно със законната лихва, считано подаване на исковата молба до
погасяването.
Следва да бъде отхвърлен и иска за сумата в размер на 9,46 лв., представляваща
стойност за извършена услуга за дялово разпределение за периода 04.2018 г. – 04.2019,
ведно със законната лихва, считано подаване на исковата молба до погасяването.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
С оглед погасяването по давност на главното задължени, погА.и по давност са и
вземанията за мораторна лихва.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски по
производството за един адвокат осъществявал безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2
от ЗА. Съдът счита, че се явява неоснователно претендирането на адвокатско
възнаграждение по всеки един иск по отделно и отчитайки постановките на решение
от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № C‑438/22 и определение № 50015 от 16.02.2024 г. по
т.д. № 1908/2022 г. на ВКС намира, че посочените в наредба № 1/2004 г. размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
9
определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези
размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да
са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди
всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая сумата от 400 лева се
явява напълно адекватна на извършената защита и съдействие по делото.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “фирма” ЕАД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (адрес)
срещу А. И. Н., ЕГН **********, (град), (адрес), осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
83,26 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и за сумата от 3,78 лева, представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2019.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда (14.09.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума;
сумата в размер на 17,10 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.05.2021 г., и за сумата от
0,86 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и
текла в периода от 31.05.2018 г. до 17.05.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “фирма" ЕАД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (адрес)
срещу В. И. Л., ЕГН **********, адрес (град), (адрес), сумата от 118,93 лева -
главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 7,59 лева, представляваща стойността
на услугата дялово разпределение за периода от м.04.2018 г. - м. 04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда (14.09.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата в размер
на 19,23 лева - законна лихва за забава, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.05.2021 г., и за сумата от 1,72 лева -
мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.05.2018 г. до 17.05.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “фирма” ЕАД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (адрес)
срещу С. С. Н., ЕГН **********, (град), (адрес), осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
41,63 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през
10
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и за сумата от 1,89 лева, представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2019.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда (14.09.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума;
сумата в размер на 8,54 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.05.2021 г., и за сумата от
0,43 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и
текла в периода от 31.05.2018 г. до 17.05.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “фирма” ЕАД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (адрес)
срещу И. С. Н., ЕГН **********, (град), (адрес), осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
41,63 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и за сумата от 1,89 лева, представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2019.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда (14.09.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума;
сумата в размер на 8,54 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.05.2021 г., и за сумата от
0,43 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и
текла в периода от 31.05.2018 г. до 17.05.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “фирма” ЕАД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (адрес)
срещу А. А. Н., ЕГН **********, (град), (адрес), осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
41,63 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и за сумата от 1,89 лева, представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2019.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда (14.09.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума;
сумата в размер на 8,54 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.05.2021 г., и за сумата от
0,43 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и
текла в периода от 31.05.2018 г. до 17.05.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “фирма” ЕАД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (адрес)
срещу Б. А. Н., ЕГН **********, (град), (адрес), осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
41,63 лева - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през
периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и за сумата от 1,89 лева, представляваща
стойността на услугата дялово разпределение за периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2019.,
11
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда (14.09.2022 г.) до окончателното изплащане на дължимата сума;
сумата в размер на 8,54 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.05.2021 г., и за сумата от
0,43 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение и
текла в периода от 31.05.2018 г. до 17.05.2021 г.
ОСЪЖДА “фирма” ЕАД, ЕИК (номер), с адрес: (град), (адрес) да заплати на
адв. М. Л. сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „фирма“
ООД, на страната на ищеца -“фирма” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12