Решение по адм. дело №1475/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на Е. Ф., [държава], с дата на раждане: [дата]., подадена чрез пълномощника адвокат Д. О., АК – Бургас, със съдебен адрес – [населено място], [улица], **, против Заповед № ЗСПД/Д-А/9304 от 01.08.2025 г., издадена от началник отдел СЗ при Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Бургас, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД е отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето В. Ф.. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон и прави искане да бъде отменена.

В съдебно заседание, жалбоподателят, не се явява. Представлява се от адв.Д. О., който поддържа жалбата. Не сочи доказателства. Пледира заповедта да бъде отменена, а преписката върната на органа за ново произнасяне. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – началник отдел СЗ при Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Бургас, редовно призован, не изпраща представител. Депозирал е писмено становище, видно от което се позовава на сключения между България и Украйна договор за социално подпомагане, в чийто обхват не са включени семейните помощи за деца.

Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Е. Ф. е [държава] с предоставена временна закрила към настоящия момент. Не се спори, че със същия статут е и детето В. Ф..

Временната закрила на лица, напуснали Украйна е предоставена с Решение № 144 от 10.03.2022 г. на Министерски съвет за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна и за изменение на Националния план за действие при временна закрила в Република България. На основание т. 2 от това решение временната закрила се предоставя от 24 февруари 2022 г. за срок една година – до 24.02.2023 г. С Решение № 95 от 01.02.2023 г. Министерският съвет удължава действието на временната закрила на украинските граждани до 4 март 2024 г., а впоследствие с Решение № 54 от 25.01.2024 г. на Министерския съвет временната закрила е удължена до 04.03.2025 г.

С Решение № 144 от 10.03.2022 г. на МС за предоставяне на временна закрила на разселени лица от Украйна се предоставя временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение на Съвета на Европейския съюз (ЕС) 2022/382 от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила.

Съгласно представената регистрационна карта на чужденец, жалбоподателят е [държава], с предоставена временна закрила. Видно от представената декларация, той е баща на детето В. Ф., записан като ученик в осми клас.

На 28.07.2025 г. жалбоподателят подал заявление - декларация вх. № 3СПД/Д-А/9304 от 28.07.2025г. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в осми клас по чл. 10а от ЗСПД, за детето В. Ф.. В хода на административното производство е извършен предварителен контрол за законосъобразност, преди взимане на решение за предоставяне на социална подкрепа, за което е изготвен нарочен лист от 01.08.2025 г.

Със заповед № ЗСПД/Д-А/9304 от 01.08.2025 г., издадена от началник отдел СЗ при Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - Бургас, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД, във връзка с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД на Е. Ф. е отказано отпускането на еднократна помощ за детето В.. В мотивите на заповедта е посочено, че на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД – членовете на семейството са граждани на Украйна и няма сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка на основание чл. 168, във вр. чл. 146 от АПК Административен съд Бургас, дванадесети състав намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежната страна при наличието на правен интерес, поради което същата се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съобразно чл. 10, ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност и при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Спорът по същество е относно материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона.

Отказът за отпускане на помощта по чл. 10а от ЗСПД е мотивиран с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, според която право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Липсва спор между страните по делото, че на жалбоподателят и двете и деца е предоставена временна закрила на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Спорът е как трябва да се третират по ЗСПД чужденците, на които е предоставена временна закрила по реда на чл. 39, ал. 1, т. 1 ЗУБ. По отношение на чужденците разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД предвижда единствено, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани, ако е предвидено в друг закон или международен договор. ЗСПД не предвижда изрично дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на чужди граждани, на които е предоставена временна закрила.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин, а разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

От данните по делото се констатира, че жалбоподателят е [държава] и може да се ползват от правата и задълженията на чужденци с предоставена временна закрила. С оглед на изложеното в чл. 26, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 3, ал. 1 от ЗЧРБ е регламентирано, че чужденците, които пребивават в страната, имат всички права и задължения според Конституцията, българските закони и ратифицираните международни договори, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.

От представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят пребивава и отглежда детето си в Република България, има адрес в [населено място], к-с „Лазур“ бл.51, видно от копието на издадената регистрационна карта за чужденец, като правното основание за пребиваването й е посочена хипотезата на чл. 39, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците. Разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не урежда хипотеза при предоставена временна закрила, но предвижда права за чужденци на реципрочна основа, ако това е уредно в международен договор или в друг закон. Именно по силата на друг закон - Законът за убежището и бежанците и по-конкретно съгласно чл. 39, ал. 1, т. 4 от чужденецът има право на социално подпомагане.

В случая между Република България и Украйна е сключен Договор за социално осигуряване, ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 28.11.2001 г. - ДВ, бр. 107 от 2001 г., в сила от 01.04.2003 г. По силата на решение № 144/10.03.2022 г. на Министерски съвет (МС) е предоставена временна закрила на разселените лица от Украйна в съответствие с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета на Европейския съюз от 04 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Временната закрила се предоставя от 24.02.2022 г. за срок от една година. След няколко удължавания, последно с решение № 54 на МС от 25.01.2024 г., срокът на закрила е до 04.03.2025 г. Доколкото, обаче, социалните помощи не са част от системата на социалното осигуряване, цитираният по-горе договор между Република България и Украйна се явява неприложим за конкретните правоотношения.

Съгласно разпоредбата на чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, съгласно която държавите членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка, и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

Следователно разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД следва да се тълкува във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ и с нормите на Директива 2011/95/ЕС и Директива 2004/83/ЕО. България като държава членка в тази връзка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочения акт, а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка.

Предоставената международна закрила на жалбоподателят и на детето му, по силата на чл. 39, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, по своята същност представлява международна закрила, поради което задължава всички власти, органи и институции да признават правата и задълженията им, както на български граждани. Изпълнението на чл. 28, § 1 от Директива 2004/83/ЕО задължава държавите членки чрез съответните органи да полагат грижи за тези лица (с предоставена международна закрила) да гарантират получаване в държавата членка, предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка. Формираният в оспорения административен акт отказ от предоставяне на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, мотивиран с липса на включването на лицата с предоставена закрила по ЗУБ от законодателя като правни субекти за предоставяне на искана помощ по ЗСПД, е незаконосъобразен.

Постановеният отказ за отпускане на желаната помощ по чл. 10а от ЗСПД е в нарушение на закона. Заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените по- горе указания по прилагане на закона.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на адвокат О. за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. Същото се претендира в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), при оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. Е. Ф. е представила декларация за материално положение и имотно състояние, от която е видно, че доходът й е 0 лева. Предмет на делото е отказ за отпускане на еднократна помощ за деца по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, размерът на която помощ е 300 лева, съгласно чл. 63, ал. 19 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г., като тази сума се явява и материалния интерес по делото. Ето защо и на основание чл. 38, ал. 2, вр ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвокат Д. О. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-А/9304 от 01.08.2025 г., издадена от началник отдел СЗ при Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Бургас.

ИЗПРАЩА административната преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" –Бургас за ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ЗСПД/Д-А/9304 от 28.07.2025 г., съгласно мотивите на настоящото решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас да заплати на адвокат Д. Г. О., Адвокатска колегия – Бургас, с личен № **********, с адрес в [населено място], [улица], ***, сумата от 400лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно не подлежи на обжалване на основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.