Определение по дело №1306/2017 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 285
Дата: 24 януари 2018 г.
Съдия: Тони Кръстев
Дело: 20173100901306
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№………../…….01.2018 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:        ТОНИ КРЪСТЕВ

като разгледа докладваното от съдията

т.д. № 1306/2017 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е първоинстанционно, образувано по искова молба вх. № 27227/02.10.2017 г. от С.Д.Д. и И.Й.С. *** срещу „ШОН И ЖО” ООД, гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сума от 30186,30 лева или общо 60372,61 лева, представляваща част от сумата в общ размер на 82145,70 лв., дължима неустойка за забавено изпълнение по договор от 25.02.2011 г. за периода от 02.10.2014 г. до 01.07.2016г., на основание чл. 92 ЗЗД. Исковата молба е редовна след уточненията по молба вх. № 27876/09.10.2017 г. и молба вх. № 28809/17.10.2017 г.

Предявените искове са с предмет право отнасящо се до изпълнението на търговска сделка, поради което следва да се разгледат по особения ред за търговски спорове – гл. 32 от ГПК.

Извършена е размяна на книжа, приключила с подаване в срок на допълнителна искова молба.

По допустимостта на претенцията:

Съдът приема, че предявените искове са допустими.

Легитимацията на страните съответства на твърденията в исковата молба за неизпълнение на поето от ответника договорно задължение да изгради в завършен вид апартамент и паркомясто в новострояща се сграда и предаде същите с разрешение за ползване за сградата (акт обр. 16) в срок не по късно от 16.07.2011 г., в резултат на което за ищците е възникнало право да претендират неустойка за забава в уговорен размер върху вече изплатената продажна цена, считано от 01.01.2012 г. до 07.07.2016 г. – датата на която сградата е снабдена с разрешение за ползване. Искането е за присъждане на част от дължимата неустойка за периода 02.10.2014 г. до 06.07.2016 г. изчислена след приспадане на вече присъдени суми по водени частични искове.

Сезиран е родово и местно компетентен съд.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ субективно съединени искове от С.Д.Д. ЕГН **********, и И.Й.С. ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***, срещу „ШОН И ЖО” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, 9019, район р-н Младост, УЛ. „Хан Кубрат“ No 52, ап. 7, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците по 30186,30 лева от общо 60372,61 лева, представляваща част от сума в общ размер на 82145,70 лева, дължима неустойка за забавено изпълнение по Предварителен договор за покупко-продажба от 25.02.2011 г. за периода от 02.10.2014 г. до 06.07.2016 г., на основание чл. 92 ЗЗД

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл. 32 ГПК „Производство по търговски спорове”.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за УСТЕН ДОКЛАД:

 

ИЩЦИТЕ твърдят, че по силата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.02.2011 г. дружеството ответник се е задължило да продаде на двамата ищци недвижими имоти намиращи се в гр.Варна, ул. „Хан Кубрат" 52 и представляващи право на строеж на апартамент № 12 с площ от 80.91 кв.м., ведно с 20.9605 кв.м. идеални части  от поземлен имот с  ид. № 10135.3515.1833, целият c площ от 407 кв.м., както и паркомясто № 7, намиращо се в сутеренен етаж, с площ от 15.84. С НА № 36, том 1, peг. № 1998/02.03.2011 г., ответникът е продал на ищците гореописаните имоти.

Твърдят, че с предварителния договор ответникът е поел и задължението да изгради в завършен вид имотите описани по горе, като предаде същите с акт обр. 16 /разрешение за ползване/, в срок не по късно от 16.07.2011 г.

Твърдят уговорена неустойка за забава в размер на 5% месечно, върху вече изплатената продажна цена, считано от 01.01.2012 г.

Твърдят, че изплатената продажна цена е в размер на 78234 лв. и е установена с влязло в сила съдебно решение по гр.д. 7173/2015 г. по описа на ВРС, съответно, неустойката възлиза на 3911.70 лв. месечно. Общият размер на задължението за неустойка за периода от 02.10.2014 г. до 07.07.2016 г. е 82145,70 лева.

Твърдят, че сградата е снабдена с разрешение за ползване на 07.07.2016 г. като забавата е изцяло по вина на продавача.

Посочват, че са предявили частичен иск на същото правно основание за сумата от 14 000 лв., който е изцяло уважен с  влязло в сила решение по гр.д.7173/2015 г. на ВРС.

Посочват, че са предявили и втори частичен иск на същото правно основание за сумата от 50 000 лв., представляваща част от дължимата неустойка за забава за исковия период, предмет на гр.д. 1000/2016 г. на ВОС, съответно, в.т.д. № 312/2017 г. на АпС-Варна, като искът е уважен до размера на 33120.16 лв./по 16560.08 лв. на всеки от ищците/.

Искането с настоящата искова молба е ответникът да бъде осъден да заплати остатъка от дължимата неустойка за периода от 02.10.2014 г. до 07.07.2016 г. в уточнения с последващи молби размер по равно за всеки от ищците. Претендира и сторените съдебно-деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ в подаден в срок писмен отговор заявява, че оспорва иска по основание и размер.

Възразява, че неизпълнението на договора се дължи на обективни причини, свързани с изграждане от Община Варна на водопроводно и канализационно отклонение за жилищната сграда и не е налице вина на ответното дружество. Претендира отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа предявения иск и оспорва въведеното от ответника в отговора на исковата молба възражение като неоснователно. Сочи, че освен забавянето на изграждането на инфраструктурата от ВиК Варна, редица други дейности неса били изпълнени в срок от ответника – строител. Поддържа, че твърдяната забава от страна на подизпълнител на ответното дружество не е основание за освобождаването на ответника от отговорност, тъй като не се касае за обективни причини.

Допълнителен отговор не е представен от ответника.

 

Правна квалификация на правата: чл. 92 от ЗЗД.

Правна квалификация на възраженията: чл. 81, ал. 1 от ЗЗД.

 

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНА ТЕЖЕСТ:

СЪДЪТ указва на страните, че всички правопораждащи отговорността на ответника факти, които се отнасят до основанието на вземането, са обхванати от формираната с влезлите в сила съдебни решения сила на пресъдено нещо. Всички правоизключващи отговорността възражения, релевирани в предходните производства или пропуснати да бъдат заявени са преклудирани за разглеждане в настоящото.

ВЪЗРАЖЕНИЯТА на ответника относно изключването на отговорността поради причини, стоящи вън от ответника, свързани с изграждането на канализационна система са преклудиррани.

ИЩЕЦЪТ следва да установи размера на вземането си.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание като доказателства по делото представените с исковата молба и допълнителната искова молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване гр.д. № 7173/2015 год. на ВРС и т.д. № 1000/2016 г. по описа на ВОС, заедно с в.т.д. № 312/2017 г. на АпС-Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели, тъй като същите не са необходими за изясняване на делото от фактическа страна.

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.03.2018 г. от 10.00 часа.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.

 

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: