РЕШЕНИЕ
№365
гр. Велико Т., 22.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Т. – Втори състав, в съдебно заседание на
седми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при
участието на секретаря П.И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ
ЧЕМШИРОВ Адм. д. №673 по описа за 2022 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Й.Е.Г.М. ***. Т.,
срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания
2018г. с изх. №02-040-6500/3667/01.04.2021г. на зам. изп. директор на ДФ
„Земеделие“. Жалбоподателят твърди, че оспорваният административен акт не
отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК, като липсват мотиви и правни
основания, въз основа на които същият е издаден. Счита, че по отношение на
заявените за подпомагане площи не са били извършени теренни проверки и не е
ясно въз основа на какви данни органите на разплащателната агенция са
определили дали заявените имоти попадат в допустимия за подпомагане слой и оттам
не са обосновали изводите си за отказ от подпомагане. Твърди, че в обжалваното
писмо се съдържат посочени различни правни норми, но няма фактически изводи,
което е равно на липса на мотиви изобщо. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени оспорения акт. Претендира за присъждане на разноски по
производството.
Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФ “Земеделие”,
чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба като неоснователна
по съображения, изложени в съдебно заседание. Претендира за присъждане на
разноски, представляващи депозит за съдебна експертиза и възнаграждение за
юрисконсулт, изчислено за всички съдебни инстанции.
Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Уведомителното писмо с изх. №02-040-6500/3667 от 01.04.2021г. е било
получено от жалбоподателя на 04.09.2021г., което е видно от представената
разпечатка за изтегляне от системата за електронно уведомяване/СЕУ/, на стр. 29
от АД №584/2021г. по описа на АСВТ. Жалбата срещу него е подадена на директно
до административния съд по пощата, с дата на пощенското клеймо от 17.09.2021г.,
видно от пощенския плик на стр. 10 от АД №584/2021г. Спазен е срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК, като жалбата е редовна и процесуално допустима.
Делото се разглежда за втори път от Административен съд В. Т., след като
с Решение №9203/19.10.2022г. по АД №3752/2022г. състав на ВАС е отменил Решение
№7/10.02.2022г. по АД №584/2021г. на АСВТ и е върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд.
При новото разглеждане на делото като доказателство
е приета единствено разпечатка от СЕУ за уведомяване за декларираните от
жалбоподателя парцели с разлики спрямо слой „Площи допустими за подпомагане“ и слой
„Физически блокове“.
С оспорваното уведомително писмо
жалбоподателят е бил уведомен за одобрената му за изплащане сума за финансово
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания от Европейския фонд за
гарантиране в земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния
бюджет на Република България. Съгласно чл. 2а, ал. 1 от Закона за подпомагане
на земеделските производители /ЗПЗП/ Министърът на земеделието и храните е
компетентен орган за акредитация на Разплащателната агенция по смисъла на
законодателството на Европейския съюз, а съгласно чл. 2б, ал. 2 от ЗПЗП
Разплащателната агенция извършва всички плащания на територията на страната от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския земеделски фонд
за развитие на селските райони и от Европейския фонд за рибарство. За
изпълнение на своите функции разплащателната агенция поддържа и използва
интегрирана система за административен контрол /ИСАК/, съгласно Глава трета, чл. 30 и сл. от ЗПЗП.
ИСАК е комплексна интегрирана система, която като извършва съответните
изчисления генерира като крайни резултати уведомителни писма до подалите
заявления. Неразделна част от посочените писма, /каквото е и това с изх. №02-040-6500/3667/01.04.2021г./
са таблица за формиране на общата сума за финансово подпомагане по схемата за
единно плащане на площ и национални доплащания и таблица за формиране на общата
сума на финансово подпомагане на необлагодетелствани райони. Същото отразява в
текстови и съответно табличен вид резултатите, генерирани от ИСАК в
съответствие с чл. 37 от ЗПЗП.
Жалбоподателят, регистриран с УРН
599959, е подал заявление за подпомагане с УИН 04/230518/78951 от 15.05.2018г.
в ОД – Търговище на ДФ „Земеделие“. С него е кандидатствал за финансово
подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/; по схемата за
преразпределено плащане/СПП/; по схемата за плащане на селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни
плащания/ЗДП/; по схемата за обвързано подпомагане за биволи; по схемата за
обвързано подпомагане за протеинови култури/СПК/; по схемата за преходна
национална помощ за земеделска земя на хектар/ПНДП/ и за агроекология и
климат/мярка 10/ за кампания 2018г. за общо 13 бр. парцели, находящи се в с.
Каранци/1 парцел/ и в с. Обединение, обл. В. Т.. По подаденото заявление са
били извършени административни проверки, при които въз основа на съпоставка на
заявените площи на парцелите и базата данни „площи, допустими за подпомагане“ е
установено, че 5,42 ха от заявените площи не попадат в специализирания слой
„площи, допустими за подпомагане“; установено е и наличие на застъпване на площ
от 0,03 ха.
Въз основа на тези констатации на
проверяващите с оспорваното уведомително писмо са били намалени с общо 5,45 ха
допустимите за подпомагане площи.
Оспореният акт е
издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие",
действащ в рамките на материалните предели на правомощията си, предоставени му
от изпълнителния директор, при делегиране на правомощия от изп. директор на
фонда съгласно чл. 20а от ЗПЗП/вж.
Заповед №03-РД/2891#2/16.06.2021г. на изп. директор на ДФЗ,
стр. 23 от АД №584/2022г./, т.е. е издаден от компетентен орган. Оспореното
писмо е издадено в изискуемата за редовността му от формална страна писмена
форма, и съдържа императивно предвидените с чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като възраженията на оспорващия в обратната насока
настоящият състав намира за неоснователни.
Посочените фактически
основания, обусловили крайния извод за постановения отказ за финансово
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ са обосновани със
съображения за изключване на площи от декларираните, поради това, че при
извършени административни проверки са констатирани такива, които не отговарят
на условията за допустимост за подпомагане. Правното основание в случая е чл. 43, ал.
3, т. 4 от ЗПЗП, а фактическите и правни основания за издаването му
се съдържат в доказателствата в административната преписка по издаването му,
вкл. протоколи от извършени административни проверки. Следователно
обективираните в уведомителното писмо основания, таблиците към него и описаните
парцели при посочване на площите, приети за недопустими за подпомагане и
причините за това, както и посочването на основанията за налагане санкции за бъдещ
период, ясно отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват
упражняват упражняване на правото на защита на земеделския стопанин, съответно
и упражняването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта.
Отделно от това, в
мотивите на Решение №9203/19.10.2022г. по АД №3752/2022г. по
описа на ВАС е посочено, че в представеното с административната преписка по АД
№584/2021г. становище изх. №02-040-6500/3667/29.09.2021г. на зам. изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие"/вж. стр. 39 и сл. от АД
№584/2021г./ са конкретизирани фактическите основания за постановяване на акта,
като са посочени в табличен вид частите от имотите, за които земеделският
производител е кандидатствал за подпомагане и които не отговарят на
изискванията, като попадащи извън одобрения за конкретната кампания – 2018 г. в
специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ и са посочени правните
основания за направените с акта намаления и оторизираната сума. Тези
обосновавания, дори и дадени отделно от оспорвания акт, следва да бъдат
съобразени от решаващия състав, съгласно указанията на касационната инстанция,
които са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, съгласно чл.
223 от АПК.
Ето защо, наличието на отделно посочени и
подробно описани фактически обстоятелства, дори и да не са част то конкретния
административен акт, в случая обосновават наличието на изискванията по чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК.
Видно от приетото по
АД №584/2021г. и неоспорено от страните заключение по СТЕ, за 7 бр. от общо
заявените за подпомагане 13 бр. парцели са констатирани недопустими за
подпомагане площи в общ размер на 5,42 ха. Изключването на площите е обосновано
от обстоятелството, че същите не попадат в специализирания слой „площи в добро
земеделско състояние“. За парцели с №, № от ИСАК 53014-108-1-1; 53014-110-4-1;
53014-5-1; 53014-110-6-1 и 53014-110-7-2, всички в с. Обединение, е прието че
са недопустими за подпомагане, тъй като не покриват нормативно установените
критерии затова, съгласно текстовете на
Наредба №2/26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за
подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, издадена от МЗХГ. Така напр.
парцел ИСАК 53014-108-1-1 е неземеделска площ с компактно разположени храсти;
парцели 53014-110-4-1 и 53014-5-1 са разположени в райони без следи от
извършена земеделска дейност; парцели 53014-110-6-1 и 53014-110-7-2 са оголени
площи, обхванати от ерозионни процеси. По отношение на парцели с №, №
53014-110-1-1 и 53014-110-2-1 в заключението на експертизата се посочва, че има
некоректно определени площи, както и такива, които могат да попаднат в
специализирания слой „площи в добро земеделско състояние“.
По отношение на
парцел №53014-43-1-1 според вещото лице е установено застъпване от 0,03 ха с
БЗС 53014-43-4, деклариран за подпомагане от друг земеделски стопанин.
Така направените
констатации от експертизата, се базират на приети по делото писмени
доказателства и извършена проверка в информационната система на Дирекция
„Идентифициране на земеделските парцели“ на МЗХГ, не се оспорват от страните и
се кредитират от съда.
След като е
установено, че 5 бр. декларирани за подпомагане площи не се поддържат в добро земеделско
състояние или представляват неземеделска площ, правилно със съответната част от
тези площи е извършена редукция/намаление на допустимите за подпомагане площи и
оттам на оторизираната сума за подпомагане. За парцели с №, № 53014-110-1-1 и
53014-110-2-1 следва да се има предвид, че дори формално те да отговарят на
изискванията по Наредба №2/26.03.2018г., то същите не са включени от
специализирания слой „площи в добро земеделско състояние“, одобрен със Заповед
№РД 09-229/01.03.2019г. на МЗХГ. Заповедна на министъра в тази си част не е
била оспорена от жалбоподателя, поради което правилно ответникът е обосновал
изводите си с нейното съдържание.
В хода на
административното и първоинстанционното съдебно производство жалбоподателят не
е представил доказателства, оборващи по неопровержим начин фактическите
установявания в процесния административен акт, както и правните изводи за
постановяване на уведомителното писмо.
Съдът приема, че
оспорваният административен акт е издаден и при правилно приложение на
материалния закон.
В разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т.
4 от ЗПЗП е визирано, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането
или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил
площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията
за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40.
В чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба №2/26.03.2018г. за критериите за допустимост на
земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащания за площ,
издадена от МЗХ въз основа на законовата делегация по чл. 40 от ЗПЗП е
посочено, че допустимите за подпомагане земеделски площи съгласно чл. 32,
параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни
плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата
селскостопанска политика и за отмяна на Регламент
(ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент
(ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г.) (Регламент
(ЕС) № 1307/2013), които се поддържат в състояние, годно за
производство, трябва да отговарят на изискванията на чл. 5,
6
и 9 от същата наредба. В чл. 3, ал. 1 от Наредба №2/26.03.2018г.
са посочени площи, които по нормативно определение не представляват земеделски
такива, като изрично в изброяването са посочени необработваемите площи/чл. 3, ал. 1,
т. 1/, както и голи и ерозирали терени/чл. 3, ал. 1, т. 7/, които съгласно чл.
3, ал. 3 от наредбата са изрично изключени от подпомагане/това са парцели с №,
№ 53014-108-1-1; 53014-110-6-1 и 53014-110-7-2/. Парцели с №, № 53014-110-4-1 и
53014-5-1, които са разположени в райони без следи от извършена земеделска
дейност, съответно не отговарят на изискванията по чл. 5, т. 1 от Наредба №2, а
парцели с №, № 53014-110-1-1 и 53014-110-2-1 не са включени в специализирания
слой „площи в добро земеделско състояние“, одобрен със Заповед №РД
09-229/01.03.2019г. на МЗХГ и съответно за тях не е налице изискването по чл.
4, ал. 2 от Наредба №2.
Съобразно приетите за установени
от фактическа страна обстоятелства, изложени в цитираното становище на
ответника и заключението на СТЕ, които не са оборени с насрещно доказване от
жалбоподателя, съдът приема, че правилно са приети като недопустими за
подпомагане съответните части от парцели с №, № от ИСАК 53014-108-1-1;
53014-110-4-1; 53014-5-1; 53014-110-6-1; 53014-110-7-2; 53014-110-1-1 и
53014-110-2-1 и правилно
са определени оторизираните за подпомагане суми след приспадане на съответните
намаления за тези площи.
По отношение на парцел №53014-43-1-1,
за който е установено застъпване от 0,03 ха, приложими са разпоредбите на Наредба
№5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания/Загл. изм. ДВ бр. 14/2010г./, издадена от МЗХ въз основа
на законовата делегация по чл. 32, ал. 5 от ЗПЗП.
Съгласно чл. 43, ал.
3, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП разплащателната агенция намалява размера на
плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато за една и
съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е
отстранено и когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил
площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане. В
случаите на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП – двойно заявени площи, когато не
са решени в полза на земеделския стопанин, ДФЗ – РА налага санкции съгласно чл. 19,
19а
и 28 от
Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г.
за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на
Съвета.
Поради това като е процедирал по този начин и е
наложил редукция за застъпената част, ответникът не е допуснал съществени
процесуални нарушения, както и противоречие с целта на закона.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора и с оглед
направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски за
производството, съдът следва да осъди жалбоподателя да му заплати такива
представляващи възнаграждение за юрисконсулт
на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в размер на 300 лв. Сумата е сбор от
претендирания размер от 100 лв., изчислен съгласно чл. 24 от Наредбата за
правната помощ, приложима на основание препращащите разпоредби на чл. 78, ал. 8
от ГПК и чл. 144 от АПК и дължим поотделно за трите съдебни инстанции, съгласно
чл. 226, ал. 3 от АПК. Отделно се дължат и разноски за депозит за съдебна
експертиза в размер на 386,31 лв. и държавна такса за производството пред ВАС в
размер на 29,43 лв., или общо разноски в размер на 715,74 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Т., ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на Й.Е.Г.М. ***. Т., срещу уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани
на площ за кампания 2018г. с изх. №02-040-6500/3667/01.04.2021г. на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА Й.Е.Г.М. ***, ЕГН ********** да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в
размер на 715,74лв./седемстотин и петнадесет лева и седемдесет и четири
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: