№ 921
гр. Разград, 14.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
СъдебниМИГЛЕНА МИТКОВА
заседатели:ИВАНОВА
СОФКА ВАСИЛЕВА ЛАЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖИНА П. РАДЕВА
и прокурора Галин Галенов Тупев (РП-Разград)
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
Наказателно дело от общ характер № 20213330200462 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЗА Районна прокуратура Разград прокурор Т.
ПОДСЪДИМИЯТ В.И. лично и с адв. Т..
НАСЛЕДНИКЪТ на пострадалото лице М. Г. не се явява, за същия адв. Алб. Т. .
АДВ.Т.: М. Г. е в болничен след прекаран Ковид. Представям болничен лист.
СВИДЕТЕЛИТЕ редовно призовани, явяват се лично с изключение на М. Г..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-р Д.В., редовно призована, явява се лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.В., редовно призован, не се явява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото, по отношение на явилите се лица.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПОДСЪДИМИЯТ със снета по делото самоличност.
СЪДЪТ снема самоличността на свидетелите.
Н. ИВ. ИВ. - 74 години, вдовица, неосъждана, без родство.
1
СТ. Т. ЕНЧ. – 49 години, омъжена, неосъждана, без родство.
В. АС. СП. – 76 години, омъжена, неосъждана, без родство.
Г. ИЛ. П. – 47 години, омъжена, неосъждана, без родство.
Г. Зл. Г. – 36 години, неженен, осъждан, без родство.
ЕРК. Б. Х. - 38 години, неженен, неосъждан, без родство.
ИЛХ. С. ИБР. – 29 години, женен, осъждан, без родство.
С. М. Н. – 36 години, неженен, неосъждан, без родство.
М. АХМ. Р. - 35 години, женен, осъждан, без родство.
ИВ. КЛ. ИВ. – 61 години, неомъжена, неосъждана, без родство.
ГЮН. Б. ДЖ. - 43 години, женен, неосъждан, без родство.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290 от НК, същите обещаха да
говорят истината, след което се изведоха от съдебната зала.
СЪДЪТ снема самоличността на вещото лице.
Д. В. Т. – 57 години, български гражданин, висше образование, разведена,
неосъждана, без родство.
СЪДЪТ предупреждава вещото лице за наказателната отговорност по чл.291 от НК,
заяви, че ще даде заключение по знание и съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-р В.А: Господин Председател, обръщам се към Вас и към
страните, ако не се противопоставят да бъда разпитана преди свидетелите, с оглед
изключителната ми натовареност.
ПО поставения от вещото лице въпрос, същият ще бъде поставен след даване ход на
съдебното следствие.
СЪДЪТ запознава страните с правото на отвод.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. По така направеното искане от вещото
лице, д-р Д.В., предлагам при започване на съдебното следствие да започнем с нейния
разпит.
АДВ. Т.: Нямам искания за отводи. На този етап нямам искания за доказателства. По
отношение на заявеното от вещото лице, предвид натовареност, не се противопоставям да
бъде изслушана в началото на съдебното следствие.
АДВ. Т.: Нямаме искания за отводи. На този етап нямаме искания за събиране на
доказателства. Не се противопоставям на искането да бъде разпитана преди свидетелите
вещото лице, съдебен лекар.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
2
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА внесения обвинителен акт, с който спрямо подсъдимия В. П. ИВ. е
повдигнато обвинение, за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1, вр. с чл.129, ал.2 вр. с
ал.1 от НК, който обвинителен акт се явява основание за образуваното съдебно
производство.
СЪДЪТ дава възможност на прокурора да изложи обстоятелствата по обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: По настоящето наказателно производство са били разпитани
множество свидетели. Извършена е била съдебномедицинска експертиза, извършена е била
и видеотехническа експертиза, в резултат на което са били събрани достатъчно
доказателства, че подсъдимият В.И. е нанесъл средна телесна повреда по хулигански
подбуди на пострадалата Д. Ц.. Обстоятелствата, на които се гради обвинението за това, че
на 02.11.2019 г., в гр. Разград по хулигански подбуди В.И. е причинил на Д. Х. Ц. от гр.
Разград, средна телесна повреда изразяваща се в пертрохантерно / през въртелите/ счупване
на дясна бедрена кост. Това престъпление е по чл. 131 ал.1, т.12, пр.1, вр. с чл.129, ал.2 вр.
с ал.1 от НК.
ДОКЛАДВА се частното обвинение.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам обвинението. Не се признавам за виновен. Ще дам
обяснения. Обясненията са следните: тръгнахме за гробищата с г-жа И.И.. На излизане от
блока се срещнахме с баба Д., разминахме се, госпожа И. тръгна по-напред от мен с чанти с
багаж, защото отивахме на гробищата. Беше ден Задушница. Тя вървеше пред мене. Аз
вървях след нея и е отишла до колата и ме е изчакала там да отида, обаче, вижда че съм
закъснял връща се да види защо съм се забавил и в този момент ние се разминаваме с баба
Д. и точно на блока се срещнахме с госпожа И.. Аз тръгнах в посока колата с две чанти
багаж и продължих към колата, в този момент бабата е била паднала. Госпожа И. е оказала
съдействие и я е извела и я поставила на пейка, която е била в близост да седне там. Това е.
Друго нямам какво да кажа. Съгласен съм да отговарям на въпросите на страните. Не знам
такова нещо. Не знам какво е станало след това. Аз тръгнах напред и я оставих зад гърба си
баба Д.. В този момент, в който аз тръгнах с госпожа И.И. се срещнахме на ъгъла, едва не се
сблъскахме тъй да се каже. Тя през това време е била паднала и госпожа И. и оказала
съдействие и я е завела до пейката, някаква пейка, която там е била и я положила на пейката
и от там тръгнахме. Не съм виждал тя да е паднала. Ние се качихме в колата и тръгнахме и
като тръгнахме вече с колата, спрях, понеже имаше паркирани автомобили там пред входа
на самия блок и между автомобилите има едно празно пространство. Спряхме на това
празното пространство и когато погледнахме, бабата тръгваше нагоре по стъпалата. Сама
си тръгна. Не мога да кажа дали е имало други хора, не знам. Нямам представа. Към
настоящия момент нямам никакви отношения с госпожа И.И.. Опитахме се да живеем на
семейни начала, но не се получи. Несходство в характерите. Това е. Д. имаше въпроси в
по-предна среща, в която каза, че климатикът й капел на перваза на прозореца. Аз
отстраних проблема. Представил съм снимков материал, в който снимков материал е
3
показано как съм отстранил това нещо като проблем, който е капал на прозореца на перваза
на прозореца. Така че, проблемът беше отстранен нямаше никакъв проблем. Вижда се
много ясно там на самия снимков материал. Нямам спомен да съм казал нещо на Д. в него
ден. Настилката пред блока е нещо като площадка, да ви кажа честно не мога да си спомня,
защото това са две години. Аз бях там за много малък период. Нямам спомена там как е
изглеждало това нещо. За видеонаблюдение чух, че има някаква камера там, но къде, що,
как, нямаше време, тъй като бях за кратко време, така да се каже. Не съм имал други
възможности да опозная и района. Аз бях на един метър разстояние от Д.. Тя си беше права
с някаква бастунка. С какво беше нещо подпряна, мина покрай мене и се разминахме и
продължи. Нямам спомен да сме си казвали нещо. Не сме говорили с Д.. Не знам дали е
носила нещо в ръцете си, не съм я заглеждал, само минах и се разминах. Тя беше с бастун,
дори не можах да го гледам точно какво беше, но се подпираше на нещо. Друг път да ви
кажа честно само един път съм я виждал и това беше вторият път. Първият път беше, когато
каза, че й капело отгоре и това беше вторият път и повече не съм я виждал. И. в него
момент я нямаше, тя вървеше напред пред мене, аз останах да заключвам апартамента и
останах по-назаде, а тя вървеше напред. Тя беше до колата. Чакаше ме там и като е видяла,
че ме няма и се е върнала да види защо не съм отишъл и в този момент се засичаме с нея. Аз
като не излизам и не се интересувам, нямам представа дали е имало ремонт на дограма във
входа. Сутринта, когато си провеждах сутрешния тоалет, така да го нарека, аз съм
приложил снимков материал и към самата документация има снимков материал, където съм
поместил снимки на мивка. Като казвам мивка, това е смесител в банята, където си нараних
лицето два пъти. Първият път в деня на втори ноември, а вторият път е няколко дни на
същото място пак. Същата рана се получи, защото раната, която получих първия път е
когато се навеждам да си мия очите. Като ги мия, по принцип са затворени, защото имам
проблеми с очите и когато попадне вода вътре в очите ми и се възпаляват очите ми, и се
зачервяват. И по принцип си затварям очите. Когато съм се навел да си измия очите, съм се
наранил на самото кранче, където ръкохватката се отваря и затваря чешмата. Ударих се
първия път там и няколко дни след това се ударих пак на същата ръкохватка повторно
почти едно до друго са раните. Медицинска помощ не съм потърсил, тъй като аз влязох в
колата и госпожа И. ми каза, че съм се ударил, че имам рана и тя ме попита откъде е тази
рана и аз казах, че не знам. Д. Ц. не съм я заглеждал дали е имала рани по лицето. Не знам.
Нямам представа.
СЪДЪТ поставя на разглеждане молбата на вещото лице да бъде изслушана преди
свидетелите.
ПРОКУРОРЪТ: Предлагам вещото лице да бъде разпитано преди свидетелите, с
оглед нейната натовареност.
АДВ. Т.: Не се противопоставям.
АДВ. Т.: Не се противопоставям.
С ОГЛЕД волята на страните, съдът променя хода на съдебното следствие, пристъпи
4
към изслушване на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза по
отношение на лицето Д. Ц..
СЪДЪТ докладва същото заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-р В.А: Поддържам заключението, от досъдебната фаза на
производството съм се запознала с предоставените протоколи и разпит на свидетел и
медицинската документация, която удостоверява посещение на екип на спешна медицинска
помощ, транспорт до спешно отделение на МБАЛ-Разград и хоспитализация в отделение по
ортопедия и травматология по повод счупване на горния край на дясна бедрена кост през
въртелите. От медицинската документация, обективно отразена е разкъсно-контузна рана в
лява челна слепоочна област и това са уврежданията, които в своята съвкупност са довели до
трайни затруднения на движението на десния долен крайник за срок повече от един месец.
Разкъсно-контузната рана, временно разстройство на здравето и неопасност за живота. В
съдебно-медицинската експертиза съм посочила двата възможни механизма за получаване
на такъв вид фрактури, като моята преценка е с оглед събраните свидетелски показания, че
счупването е получено по пряк механизъм, тоест падане върху външната плоскост на
дясната бедрена кост, тоест през големия въртол. Лечението, което е приложено е било
правилно, по правилата на добрата медицинска практика с налагане на метална
остеосинтеза, фиксиране на счупените фрагменти със съответните винтове. Това увреждане
търпи възстановителен период най-малко в рамките на шест месеца, както е посочено в
експертизата. С оглед възрастта на пострадалата, не се изключва да е бил удължен срокът за
възстановяване. В досъдебната фаза на производството не съм осъществявала преглед на
пострадалата, а медицинската документация, която съм посочила и в която са стъпили моите
изводи, по категоричен начин сочи, че освен установеното счупване на дясна бедрена кост,
е описана и разкъсно-контузна рана в лява челна слепоочна област, отразено в медицинската
документация без непосредствен преглед и без освидетелстване на пострадалата. Нямам
спомен да съм присъствала при освидетелстването на подсъдимия. Счупването през
въртелите на бедрената кост е възможно да се реализира по двата механизма, които съм
посочила - директен удар, падане по външната плоскост на бедрото, или рязко усукване на
крайника при фиксирана пета. Отново казвам, че с оглед и от събраните свидетелски
показания, ако е имало удар с главата на нападателя, който е попаднал в горно-лявата част
на пострадалата, е възможно усукване на тялото със загуба на равновесие и приземяване на
терена точно на дясната страна. Затова, моето мнение, че е реализиран този механизъм -
директен удар по външна странична повърхност, приземяване на терена по тази плоскост на
тялото. Приетото в медицинската практика и в травматологията е възможно най-бързо
рехабилитиране на пострадалия с оглед краткосрочен ефект от проведеното лечение. Би
следвало, пострадалата да е вертикализирана още в стационарни условия по време на
хоспитализация в отделение по ортопедия и по травматология и да бъде обучена на лечебна
физкултура на място, както и в домашни условия. Не се изключва да е била насочена и за
провеждане на курс по лечебна физкултура и физикална рехабилитация в
извънболничната, или болничната помощ. С оглед възрастта на пострадалата, би следвало
5
поне в рамките на един месец да се възстанови походката, макар и с помощни средства.
Току-що отговорих на въпроса, че ако няма някакви усложнения, в рамките на един месец
трябва да се възстанови походката и придвижването, макар и с помощни средства. Да, по
принцип е възможно след падането тялото само да се изправи и да върви, но за кратък
период от време, в рамките на минути, или на часове вече се проявява изразен болков
синдром, загубата на опорна носимост и невъзможност за настоятелна походка. Към
момента на получаване на травмата е възможно да се изправи само. Не, само с оглед на
възрастта, при такава травма е възможно да има някаква кратковременна дезориентация, или
зашеметяване, както и последващо главоболие, тъй като се касае за травма на главата,
причинена от рязък удар с твърд, или тъпо- ръбест предмет. Тъй като основното
увреждане е в областта на дясното бедро и аз считам, че приземяването е било по тази
плоскост на тялото. Ако е имало някакво извиване, впоследствие, след приземяването на
дясно обръщане на лявата страна. Да, няма специфична характеристика, която да посочи
вида на предмета, който е причинил травмата в областта на орбитата. Касае се за удар с
твърд, или тъпо-твърд предмет. Може да бъде и върху терена, макар и че такова
съприкосновение не би следвало да има и допълнително мекотъканно увреждане, освен
разкъсването на меките тъкани, неохлузване по съседство, тъй като плоскостта, по която се
приземява тялото, или се осъществява контактът на лявата външна лицева половина с терена
е широка. Да, възможно е, защото и главата евентуално на нападателя също е
характеристика на твърдо-тъп предмет, още повече, че локализацията на травмата в тази
област, челно-слепоочна, най-вероятно се касае за удар, който е попаднал върху костния
ръб, което улеснява разкъсването на тъканите и получаване на разкъсно-контузната рана.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме заключението на вещото лице.
АДВ. Т.: Да се приеме заключението на вещото лице.
АДВ. Т.: Да се приеме заключението на вещото лице.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещото лице.
НА вещото лице да се изплати възнаграждение в размер на 80.00 лв. от бюджета на
съда за участие в днешното заседание. /ИЗД. РКО/
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля Е.Х..
СВИДЕТЕЛЯТ Е.Х.: Подсъдимия не го познавам. Не съм го виждал. Полицията
дойде там и ни поиска документите за самоличност. Д. Ц. не я познавам. Аз разбрах от
полицаите, че е станал някакъв инцидент. Поискаха ми документ за самоличност полицаите
и после ги попитах какво се е случило. Казаха ми за една възрастна жена, че нещо се е
случило. Ние слагахме дограма, правихме монтаж. Не съм наясно какво е станало с тази
възрастна жена. Не съм видял инцидент. Когато слагахме дограмата само аз бях и правих
6
един монтаж, а другите колеги си носеха стъклопакетите и всеки си вършеше работата. Не
сме коментирали какво е станало, защото всеки е бил по етажите. Не съм виждал линейка.
Не съм чувал сирени.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля И. И.
СВИДЕТЕЛЯТ И.И.: Подсъдимия не го познавам. Никога не съм го виждал. Д. Ц. не
я познавам. Когато бяхме там на обекта, идва полиция. Обектът е там на високите блокове,
не знам как се води адресът. Просто, бяхме горе на деветия и десетия етаж и май двама
полицаи бяха и ни записаха данните и това беше. Полицаите казаха, че нещо е станало
долу, не знам. Не си спомням, то отдавна, бая време мина. Разбрахме после, че някакъв е
ударил една баба. Аз нищо не съм видял. Аз нищо не съм коментирал с колегите, не сме
говорили. Имаше май линейка, но не си спомням. То беше вече накрая, на приключване и
тогава слязохме долу. Не си спомням. Като слязохме, не мога да кажа точно дали съм
видял линейка.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля С.Н..
СВИДЕТЕЛЯТ С.Н.: Не го познавам подсъдимия. Не съм го виждал. Д. Ц. не я
познавам. Полицаите ме записаха, като свидетел. Аз тогава бях на монтаж в блока, на
високите блокове беше. Полицаите казаха, че е станало нещо и дали сме видяли нещо. Аз
нищо не съм видял. Не съм разбрал какво е станало. Сега не си спомням на кой етаж
монтирахме дограмата. Когато слязохме пред входа, бяха само нашите колеги и полицаите.
Линейка не съм виждал. Не съм видял нищо. Камери не съм виждал.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля М.Р..
СВИДЕТЕЛЯТ М.Р.: Не познавам подсъдимия. Лицето Д. Ц. нищо не ми говори.
Полицаите идваха да ни запишат, като свидетели, когато работихме дограма. Не знам какъв
е адресът. Полицаите вземаха личните карти и това е, нищо не казаха. Не ни обясниха за
какво става въпрос. Сигурно са казали какво е станало, но не си спомням, защото беше
отдавна. Аз нищо не бях видял. С колегите не сме коментирали, че е станало нещо. Ние на
13-тия етаж монтирахме дограма. Бяхме на горните етажи. Не съм виждал линейка. Не съм
виждал хора струпани, и полиция не съм виждал.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля Г.Г..
СВИДЕТЕЛЯТ Г.Г.: Подсъдимия не го познавам. Лицето Д. Ц. нищо не ми говори.
Нищо не си спомням. Хора видях вече, като слизам от горните етажи. Имаше някаква жена
с един мъж, но не ги познавам, минах покрай тях. Ние тогава сменихме дограмата между
етажите на блока. А аз слизах от 16-ия етаж, защото качвахме дограмата нагоре. Долу, като
слязох, камионът беше паркиран отпреде пред блока и направихме един курс нагоре да
качим дограмата. И после, като слязох долу за втория курс да вземаме нагоре пак да качваме
и тогава видях, че имаше някаква жена, наведена с мъж и жена до нея, но не ги знам. Минах
и не съм обърнал никакво внимание, защото си вършех работата, не знам какви са, що са.
Пейка имаше отпред пред входа, пред вратата преди да се излезе. Мъж и жена бяха около
7
тази възрастна жена, бяха я хванали под мишниците, аз помислих даже, че е станало нещо
лошо, защото имаше едно шише с вода до тях. Това беше около края на годината, точна
дата не си спомням. Мисля, че беше през 2019-та година, края на годината, не мога да кажа
точно дата. Изобщо не съм обърнал внимание какво са си говорили тези тримата, защото си
помислих, че нещо й е прилошало на жената. Подсъдимия за първи път го виждам. Лицата
на тези хора и на жената не съм ги видял. Хората бяха приведени. Тя беше между двамата
и тия придържаха под мишница. В лице не съм ги видял, но бяха приведени. На излизане
от входа ги видях, те седяха на едно място до жената. Мозайка има във входовете, а те бяха
преди стъпалата още горе на площадката. Горе на площадката има едно ниво, после имаше
две три стъпала и надолу вече другите стъпала, а те бяха още горе в началото до пощенските
кутии. Аз си гледах работата и не съм му оказвал помощ, даже бегло ги видях. Разбрах
какво е станало вече, като дойдоха следователи, линейки, защото ви казвам, че си върших
работата и не съм обърнал никакво внимание. Имаше много хора и по етажите. Имаше
хора, бяхме към пет-шест човека. Не съм обърнал внимание дали долу имало много хора,
или е нямало. Никой не познавам от входа.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката Н.И..
СВИДЕТЕЛКАТА Н.И.: Познавах Д. Ц.. Подсъдимия не го познавам. Нямам
спомен да съм го виждала. Аз съм на 13-ят етаж. Слизах да си изхвърлям отпадъците
сутринта и видях седнала на масичката, имаше кръв на челото си и пищеше, че я боли
кракът. Аз отидох при нея. Изобщо не съм разговаряла с нея. Тя плачеше, имаше при нея
това семейство от 16-я етаж и аз попитах някой обади ли се за линейката и тия казаха „не“ и
това е. Мисля, че това беше по-миналата година, пролетта мисля, но нямам спомен. Тя
изобщо не ми обясни какво е станало. Аз запитах тази С. тя беше там и аз попитах
обадихте ли се за линейката. И те казаха „Не“ и аз отидох да си изхвърлям отпадъците и
след това се прибрах. Мисля, че С. беше там с мъжа си, но не си спомням. Мисля, че те са
съпроводили до болницата, но не съм сигурна. Подсъдимия не съм го виждала и не го
познавам. Д. плачеше и казваше само „кракът ми, кракът ми“ и това е. Аз като видя кръв и
ми става лошо и затова излязох бързо. Видях кръв на челото й. Домоуправителката не е
била там, нямаше я. Не е споделяла с мен за проблеми с климатик. Като съсед , Д. съм я
виждала и преди. С нея сме се разхождали вечер, защото другите само на пейката стоят да
коментират и е тръгвала с мен. Тя живееше сама. Не мога да Ви кажа как се е обслужвала.
Нямам представа кой и пазаруваше.
СЪДЪТ предлага на страните да бъдат прочетени показанията на свидетелката по ДП,
доколкото същата явно е забравила някои обстоятелства.
ПРОКУРОРЪТ: Действително видно е, че свидетелката не си спомня някои от
нещата, поради което считам, че са налице законовите основания на основание чл.281, ал.5
от НПК със съгласието на всички страни да бъдат прочетени показанията на свидетелката, в
случай че те откажат, следва да се приложи предходната ал.4, за да бъдат прочетени
показанията.
8
АДВ. Т.: Налице са законови предпоставки за прилагане на цитираните разпоредби да
се прочетат показанията на свидетелката. Изминал е период от време има разминавания,
или не си спомня.
АДВ. Т.: Считам, че няма основания за прочитане на показанията на свидетелката,
дадени на досъдебното производство. От самият разпит и до настоящият момент не е
изминало съществено време което да дава основание да се приеме, че същата няма спомен от
случилото се на процесната дата, поради което, не давам съгласие да се четат показанията в
съдебното производство, след като свидетелката се явява лично в съда и дава обяснения
подробни за случилото се на процесната дата описано в обвинителния акт.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат прочетени показанията на свидетелката Н.И. по
досъдебното производство като същите следва да бъдат прочетени на основание чл.281,
ал.4, вр. с ал.1, т.2 НПК доколко свидетелят заявява, че не си спомня някои обстоятелства.
Поради изложеното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетелката от досъдебното производство на лист 29-30.
СВИДЕТЕЛКАТА Н.И.: Вярно е това, което съм казала. Това, което съм казала, че
някакъв мъж те е блъснал, вече не си го спомням. С никого не съм коментирала какво е
станало. После разбрах от съседка, че е минал мъж и я е блъснал долу, нещо са се спречкали
и това е. Повече не съм се интересувала. Имаме стъпала пред входа. Това е една масичка,
точно до входа като се влиза, масичката е вдясно, а аз излизам и масичката ми е вляво и тя
седнала така и плачеше. Не е използвала бастун. През лятото, като сме се разхождали
вечер, не е била с бастун, но това беше преди 4-5 години.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката С.Е..
СВИДЕТЕЛКАТА С.Е.: Д. Ц. я познавах като съседка. Помня за инцидент преди
време. Излизах от асансьора. Във фоайето има една малка масичка и една съседка я
придържаше на масичката. Това е вътре във фоайето. Тогава там беше тази масичка.
Мисля, че на челото имаше кръв и нещо се оплакваше, че я боли кракът. Тя не е казала
какво е станало. Аз като я видях, бях със съпруга ми и се обадих на телефон 112 и видях, че
не е добре и това беше. Впоследствие, разбрах, че някой я е ударил. Не знам кой е ударила,
аз не ги познавам хората. Съседи казаха че някой я е ударил. Не мога да си спомня кой ми
каза. Д. ми каза, че я боли кракът и не можеше да стъпва. Честно казано, нямам спомен
какво ми е казала, но аз единственото, което направих, беше да се обадя на телефон 112.
СЪДЪТ предлага на страните да бъдат прочетени показанията на свидетелката по
досъдебното производство, доколкото, както очевидно същата заявява че е забравила някои
обстоятелства.
9
ПРОКУРОРЪТ: Отново считам, че са налице основанията за приложение на
разпоредбата на член 281, алинея пета, тъй като същата не си спомня съществени
обстоятелства по делото, а ал.5 е в случай, че другите страни по делото дадат съгласие,
показанията да бъдат прочетени. В случай, че някои от страните възрази за това нещо,
считам, че следва да приложим ал.4 и в крайна сметка да бъдат прочетени показанията.
АДВ. Т.: Присъединявам се към казаното от прокуратурата. Да се прочетат.
АДВ. Т.: Не даваме съгласие да се четат показанията на свидетелката в съдебна зала.
СЪДЪТ намира, че доколкото свидетелката заявява, че не си спомня някои
обстоятелства, то на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 НПК, следва да бъдат прочетени
показанията й от досъдебното производство. Поради изложеното,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетелката С.Е. от досъдебното производство на лист
27-28.
СВИДЕТЕЛКАТА С.Е.: Вярно е това, което съм казала. Сега като ги прочетохте
показанията си спомням, че Д. действително така ми каза, че този мъж я е ударил. Мисля,
че Г. беше при нея тогава. Сега си спомням. Тя в момента Г. е отвън и мисля, че и Г.. Н.
може и да е била, но просто нямам спомен. Д. беше вътре във фоайето на блока, не е била
навън. Или е била на масичката, или се е вдигал и в този момент. Казвам Ви, че просто
нямам спомен. Това беше преди 2 години. Тя сама не можеше да стои изправена. Аз бях
там, докато дойде линейката. Аз изобщо не разбирам за какви хора ми говорите. Нито този
господин, който е обвинен познавам, нито съответно други. Единственото, което правихме
да помогнем на жената да я сложат в линейката. Домоуправителката се казва В.С.. Нямам
представа към него момент дали тя е била домоуправител.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката В.С..
СВИДЕТЕЛКАТА В.С.: Живея на Л., ***. Познавам го подсъдимия. Той там
живееше до момента, в който станаха тези неща, след това си замина за Горна Оряховица.
Той живееше в ***-ти на третия етаж. Не е негов апартаментът, на приятелката му е, тогава
И.И.. Д. Ц. я познавам. Аз съм домоуправител и познавам всички. Познавам я Д., защото
няколко години преди това, живеехме едно срещу друго, след това се прехвърлихме на
четвъртия етаж. Близки бяхме, но тогава точно донесоха дограмата на блока и аз трябваше
да съм долу да приемам дограмата и присъствах долу при работниците и в този момент тя се
зададе откъм магазина. Носеше една чантичка. В. и В. ги попитах „къде отивате“, някаква
Задушница беше тогава и с чантите заминаваха, казаха на Гецово и оттам на Горна
Оряховица. Аз казах „хубаво“. И Д. през това време идва и каза на В.: „Ти защо не оправи
това нещо за климатика, нещо трябвало, защо не го оправи?“ и той каза: „Нали ти казах, че
ще го оправя, но сега нося багажа и отиваме на гробищата, ще го оправя“. Той сигурно си
разбира от това. Тя тогава малко така, как да ви кажа, размениха си реплики. Тя му каза, че
10
всеки път ми казваш, че ще го направиш, а не го правиш и вдигна така бастуна и аз като
разбрах, понеже я познавам доста добре се махнах веднага и отидох на 16-я етаж при
работниците и след това вечерта, като дойде полицията, понеже мониторът е вкъщи на
камерите, изгледах всичко, което беше станало. Видях, че един от момчетата пак от нашия
блок я придружи и отвори вратата, защото навънка не се вижда. Но когато гледах записите
значи, вижда се някаква жена и мъж, но понеже е през стъкло и не можахме да различим кои
са и са първите, които са отишли при нея всъщност, но не се различава кои хора са и никой
не се обади после. Виждат се как минават по улицата и в един момент се отклониха към
пейката, където тя е седяла. Вероятно, не знам, но се виждат на камерата само сенките,
които минават към пейката. След това се вижда на монитора, че един от момчетата вкара я
вътре, отвори вратата и там има една масичка, седна на масичката и една друга жена от
втория етаж, дойде там му помогна. И това беше и аз вечерта разбрах всичко какво е
станало, когато гледах на монитора. Разбрах, че е станало нещо, че са я закарали в болница.
Паднала ли е, какво е станало, не мога да Ви кажа. Аз само я видях като вдигна бастуна и
викам „Хайде , В., бягай от тука“. Аз не можах и да я видя. В. беше назад на стъпалата и В.
тъкмо слезе на площадката и тя го пита: „Ти кога ще оправиш климатика?“ и той каза:
„Изчакай, ще го оправя. Сега виждаш, че багажа си донесох, отиваме сега на гробищата от
тука в Гецово и ще ходим в Горна Оряховица, ще го направя“. Това само разбрах. Тя
вдигна бастуна срещу мене да го удря и аз изчезнах нагоре, защото аз я познавам по-добре.
Само това, което се вижда на записа съм видяла в далечина, защото през стъклото знаете, че
не се вижда, образите минават от пътя се отклониха мъж и жена, един след друг. Жената
вървеше напред и отиде към пейката, където е била тази жена. Това е след инцидента,
вечерта. Гледам записа, когато полицията дойде вкъщи. Работниците бяха на площадката и
горе на колата. След това не съм разговаряла с Д., тя беше доста време в болницата. Същия
ден не съм разговаряла с Д.. Веднага я вдигнаха с линейката аз не я видях дори. Аз я
познавам много добре Д. и избягвах скандала, затова се махнах. Знаех, че ще стане нещо по-
сериозно. В. го познавам от няколко месеца, беше дошъл в Разград. Аз него не го чух да
казва нещо, само чух нея като казва, вдигна бастуна и каза: „Ще ти счупя главата“. Може би
на метър, метър и половина бяха на разстояние двамата. Един срещу друг бяха. В. се беше
спрял още в началото като слиза от стъпалата и тя тогава го пое. Това се случва долу, на
стъпалата има площадка. Хора в този момент нямаше. Само тези работници те бяха там,
срещу пейката не знам кои са били там. Аз познавам Д. от 1976-та година. 30 кг тежи. Не
мисля, че е имало опасност при срещата й с В., но предполагах, че ще си разменят лоши
приказки, но не съм чула приказки лоши, само това, което вдигна бастуна. Д. носеше в
едната ръка чанта. Беше ходила на магазина. Аз я попитах къде е ходила и тя каза, че е
ходила на магазина преди да станат тези неща. И през това време те се зададоха от изхода на
вратата и викам: „Къде отивате?“ И те казаха, че отиват на гробищата. Те носеха чанти в
две ръце. В. спря с чантите да говорят и Ванчето и тя носеше две чанти, тъй като ще ходят
на две места там на гробищата. Д. беше долу на равното, едно стъпало и се влиза на широка
площадка така метър и нещо и тогава започват стъпалата. В. беше на първото стъпало с
чанти в ръце и след това слезе долу и каза: „Какво искаш от мен? Нали ти казах, че ще го
11
направя?“ и това беше. Стояха на метър, метър и нещо един от друг. Д. с дясната ръка
вдигна бастуна. Може би пет минути. Аз видях В., защото двамата идваха с Ванчето отгоре.
Беше светло тогава. Не съм видяла нищо, аз съм се махнала тогава, когато е станало това.
Аз не съм го видяла, но И. дойде на следващия ден и каза: „В. като дойде тука, беше
зачервен“, е тази го каза, която живееше с него.
СЪДЪТ дава 5 мин. почивка.
СЛЕД дадената почивка съдебното заседание продължава в 15:10 часа.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката Г.П..
СВИДЕТЕЛКАТА Г.П.: Аз съм съседка на потърпевшата, на Д.. Съседа Г. го видях
пред вратата на входа с леля Д., която беше, имаше рана, само не си спомням на коя вежда
беше и аз викам да му помогна и я сложихме на една масичка да седне. И попитах какво е
станало. И тя каза, че един ме удари и викам: „Защо те удари?“ и тя не можа да обясни.
Болеше я кракът ли, не можах да разбера, носеше една чанта, от магазина явно се е връщала.
Качих й чантата до тях. Тя ми даде ключа, качих й чантата, слязох, през това време бяха
слезли С., съседката и аз, понеже имах ангажимент, оставих ги и тръгнах. Те от там нататък
са викали Бърза помощ и оттам нататък не знам. Просто помогнах на съседа да я сложим на
масичката, във входа имаме една масичка, където слагаме брошури, вестници и това е. Аз я
попитах какво е станало и само това разбрах: „Удари ме и блъснаха ме“ каза тя и помислих,
че е кола и казах: „Как ще те блъснат?“ „Един ме блъсна“ и дотам, беше защото тя имаше
страхотни болки. Даже се свлече лекичко и тогава е сложихме на масата, защото я болеше
кракът. Не съм я питала какво е станало, защото я болеше нещо, крак, или не знам точно
какво я болеше, знам, че едната й вежда беше разбита и имаше кръв. Подсъдимия В. не го
познавам. Никога не съм го виждала.
СЪДЪТ предлага на страните да бъдат прочетени показанията на свидетелката от
досъдебното производство, доколкото констатира някои противоречия. А и свидетелката го
заявява. Явно не си спомня някои обстоятелства.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че действително са налице предпоставки за прочитане
показанията на свидетелката, както на предходните вече две свидетелки.
АДВ. Т.: Да се прочетат.
АДВ. Т.: Становището ми е същото. Противопоставяме се.
СЪДЪТ намира, че доколкото свидетелката заявява, че не си спомня някои
обстоятелства и явно са налице някои противоречия в сравнение с показанието й от
досъдебното производство, то на основание чл.281, ал. 4 във вр. с ал.1, т.2 НПК, следва да
бъдат прочетени показанията на свидетелката от досъдебното производство, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетелката Г.П. от досъдебното производство на лист
33-34.
12
СВИДЕТЕЛКАТА Г.П.: Вярно е това, което съм казала, че съседът я е ударил с
глава. Просто съм забравила. Аз си помислих, че я блъсна в кола, а тя каза: „Не, удари ме с
глава, заради климатика къде капел“. Скарали са се заради климатика. Впоследствие
разбрах, че кракът е бил счупен. А аз слизах по стълбите, щях да излизам и гледам вратата,
нали пред входната врата и съседа с леля Д. и просто му помогнах, защото тя започна да се
свлича и му помогнах да я сложим на тази масичка. Не съм видяла някой да носи вода. Аз
не съм давала вода Аз й занесох чантата до тях. Тя ми даде ключа. Бастун нямаше. Бастун
не съм носила. Дори не знам дали е била с бастун. Не съм чакала линейка. Като слязох от
тях, ми казаха че са викнали Бърза помощ и аз тръгнах. Но не съм изчаквала Бърза помощ да
дойде. С. нищо не ми е казвала, защото С. като дойде, аз отидох да занеса на леля Д.
чантата и като слязох вече казаха, че са извикали линейка и аз тръгнах, понеже имах
ангажимент. Не дочаках, нито линейката, нито оттам нататък какво се е случило.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката И.И..
СВИДЕТЕЛКАТА И.И.: Познавам В. от няколко години, чувахме се по телефона,
бяхме приятели и в един момент решихме да пробваме да се съберем. Аз бях от 15 години
сама и той ми каза, че е разделен с жена си и да пробваме съжителство. Аз работих в
Гърция. Като се събрахме, той дойде при мен. Аз живея в този апартамент – „Л.“ №4, ***.
Като купих апартамента, се поинтересувах от бившите собственици и съседите дали се
разбират какви са и те ми казаха другите са окей, обаче, с бабата отдолу ще имаш
проблеми. Много е конфликтна личност. Тя ми забраняваше и да тупам чаршафите.
Домоуправителката започна всеки месец да идва да събира парите за асансьора и за
почистването и все ми правеше забележки. Баба Д. каза, че чува вратата, че се отваря и се
затваря, баба Д. каза, че се чува прахосмукачката, баба Д. не иска да тупаш. Баба Д. беше
под моя апартамент. За конкретния инцидент аз бях в стаята, в която тя спеше отгоре и
постоянно всичко я дразнеше и реших да си купя климатик и да се изместя в спалнята.
Купих си климатик. Оставих го, обаче, отгоре от 15-тия етаж, също има климатик и когато
горният климатик работи, капе върху моя пръска и пръска на нейния на прозореца, на
перваза и тя ми казва: „Ще махнеш този климатик, ще го преместиш от другата страна“. Аз
й обяснявах 5-6 пъти, че не може вътрешното тяло да бъде в спалнята, а пък външното да
го местим от другата страна и тя ми вика: „Ти ме правиш на проста. Аз цял живот съм била
бабиньонка. Аз разбирам повече от теб“. Пет-шест пъти и обясних и просто престанах вече,
защото разбирах, че нещо не е добре и деменция имаше. Причакваше ме долу на входа и
започваше едно и също. Заплашваше ме имаше бастун, по-скоро патерица имаше. Предния
ден говорих с нея и обясних ще сложим ваничка на климатика да не капе, а тя каза: „ Не, ще
го махнеш, ще ходя да се оплаквам“. На другия ден си спомням, беше втори ноември,
защото беше Задушница и решихме да отидем на гробищата на моите близки и на В. на
близките. Приготвихме подавки, вода, вино, бях с две чанти и излизаме на входа и тя пак
там и казах на В.:
„В., моля те, не се спирай, защото тя жената явно не е добре и нещо й има и аз
продължих. Колата беше паркирана някъде на 50 метра до магазина до блок „Шипка“.
13
Отидох там с двете чанти чаках, чаках, чаках, обръщах се да дойде, да дойде, обаче, той не
идваше и тогава реших да се върна. Притесних се. Върнах се и в момента, в който се
показах, те бяха на по-високо ниво от мене. Аз бях долу в ниското момента в който се
показах и ги видях и тя с бастунката ръкомахаше и се наведох да оставя до пейката чантите
и да ги разтърва и когато се изправих и видях тя как се усука някакси и падна. След това
отидох, помогнах й и още някоя жена дойде. Аз не ги познавах, защото отскоро живеех
там. Дойде, занесохме я на пейката, седнах там до нея. Тя беше от лявата ми страна и й
казах: „Боли ли те нещо, някъде ударена ли си? Искаш ли да те заведа до вкъщи, или да
извикаме лекар?“ „Не, остави ме, остави ме, махай се“. И аз тръгнах, отидох в колата и
говорихме с В. викам: „В., може да се е ударила някъде, дай да се върнем и да видим защото
тя казва: „Махай се, махай се“, но ако трябва да извикаме Бърза помощ нещо. Върнахме се,
спряхме се на входа и видяхме как тя се качваше почти беше стигнала горе и решихме, че е
добре и ние тръгнахме. По пътя говорихме вечерта да отидем като се върнем, защото пътят
е далече от Горна Оряховица. Аз, нито съм я обиждала някога, замълчах си, защото съм
работила с такива хора и колкото повече им обясняваш те повече се дразнят. Не разбират
такива хора с деменция, с Алцхаймер, имах опит. Просто в живота си 15 години съм се
грижила за такива хора и мълчах. Това е. Конфликтна личност ми казаха, че е. Търсеше с
някого да се заяжда. Може би с предните собственици по същия начин е реагирала. Те бяха
на по-високо стъпало от мене, а аз бях в ниското. В. беше от едната страна, а тя си беше до
парапета. Чух ги като викат, и тя с бастуна. И аз реших да отида и да ги разтървам. И вече,
като се показах, тя почти се беше свлякла. Не мога да кажа по каква причина падна тя. Тя
крещеше нещо, а В. беше отсреща срещу нея. Всичко беше за секунди, бързах да отида и да
ги разтърва. Аз ако знаех, че ще стане там нещо нямаше да тръгна. В. не е казвал, че я е
удрял, той каза, че тя го е ударила по-скоро с патерицата. Той беше много разстроен,
разтревожен и каза, че посегнала и го е ударила. Тя го е ударила с бастуна не знам къде, по
главата някъде. В. беше се ударил в чешмата, понеже е малко по-нисък, а самата чешма е
висока и беше си удрял челото. Това се случи малко преди това, като бяхме заедно преди
седмица-две. Имаше белези, където се беше ударил, нещо розово- червено. Той на мен един
път ми каза, че се е случило това. Явно, като си мие лицето и си затваря очите. На мен ми
каза, че се е ударил и дори вика, че трябва да сменим чешмата, канелката била много остра.
Заедно вървяхме с В., Д. беше на стълбите, там където ни чакаше всеки ден. Аз му казах:
„В., не се спирай“, защото жената не е добре с акъла, обясних й няколко пъти, дори исках да
говоря със семейството й и да ги попитам защо така. А аз продължих с чантите към колата
и изобщо не спрях. Стигнах до колата и там го чаках. Може би след пет минути се върнах
при тях, не знам. Просто се притесних защо не идва и носих обратно чантите, в едната
имах вода и вино, а другата чанта беше пълна с подавки. На връщане носих, госпожо, чанти
защото ключовете на колата бяха в него и няма как да оставя чантите там. Като видях, че се
карат там и се обърнах да ги оставя чантите на пейката. Аз я изправих и я сложих на
пейката да седне и предложих помощ, но тя не пожела. Каза: „Остави ме, махай се“ и това
беше. Не видях кръв по лицето й, тя беше от лявата страна и не видях да е ударена. Не съм
я поливала с вода, аз нямах нищо в мене си. Ние отидохме там за Задушница да прелеем
14
гробовете и да почетем и после мислихме да останем в сестра ми една вечер и да се
приберем. На домоуправителката просто й казах, че съжалявам и, че ако знаех, че ще стане
така, нямаше изобщо да отивам към колата. Аз щях да ги разтърва, щях да стоя там, но не
предполагах, че може да стане такова нещо. Аз не съм искала да гледам видеозаписи от
камерите.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля Г.Д..
СВИДЕТЕЛЯТ Г.Д.: Подсъдимия не го познавам. Д. я познавам, като комшия –
„здравей – здрасти“, нито й знаех името. А аз бях в камиона, разтоварвахме дограмата за
входа и по някое време се чу някой да вика за помощ и аз скочих от камиона да помогна.
Като погледнах, жената беше паднала пред входната врата и лежеше на земята и реших да
помогна. Таман да я повдигна и излизаше една комшийка и тя ми помогна и я оставихме
отдясно до масата и оттам нататък нищо не знам, защото си заминах в камиона. Камионът
беше далече от входа, пред магазина отстрани, беше само дочух вик за помощ. Скочих от
камиона и викам: „Някой вика за помощ“ и видях една възрастна жена лежеше пред
входната врата. Други хора не съм виждал там. Изобщо не съм забелязал дали е имала
някакви наранявания. Не мога да кажа. Една комшийка излизаше и тя ми помогна и оттам
нататък нищо не знам. Аз се върнах. Какво се случи нататък не знам. Тя не ми каза какво се
е случило. Не знам изобщо кой е извикал Бърза помощ. Не съм виждал като е дошла
линейката. Не бях там. Качих се в камиона и оттам отидохме в цеха и нищо не съм видял.
Не знам кой е оказал първа помощ на съседката. Не съм виждал никой да влиза и излиза
преди това от входа.
ПРОКУРОРЪТ: Имам на първо място процесуално искане, по отношение на
прочитане на показанията на починалата вече пострадала госпожа Д. Ц.. Считам, че са
налице основанията за прочитане на основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК, тъй като тя е била
разпитана в досъдебното производство пред съдия, нейните показания са на лист 36 до лист
39 от досъдебното производство.
АДВ. Т.: Присъединяваме се от казаното от Районна прокуратура да бъдат прочетени
показанията на Д. Ц..
АДВ. Т.: Не се противопоставям на искането да бъдат прочетени показанията на
потърпевшата, дадени на досъдебното производство пред съдия.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат прочетени показанията на починалата свидетелка
Д. Ц., а именно показанията й дадени пред съдия на ДП, които следва да бъдат прочетени.
На основание чл.281, ал.1, т.4 НПК, поради изложеното
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетелката Д. Ц. на лист 37-39 от ДП дадени пред съдия.
15
ПРОКУРОРЪТ: Правя искане да бъде разпитан като свидетел нейният син М. Г..
Също така, правя искане да бъдат установени процесните служители за този случай от
МВР- Разград, като същите бъдат разпитани като свидетели. Също така, да бъде разпитан
вещото лице Т.В., който е извършил и видеотехническата експертиза по делото и на
последно място да бъде установено също медицинските лица, които са се явили от спешен
екип, ЦСМП-Разград, като техните показания биха допринесли за това, дали Д. Ц. е
споделила какво се е случило с нея съответно кой й е причинил телесната повреда. Това са
исканията ми.
АДВ. Т.: Държим на разпита на сина на Д., М.Г.. Също така, се присъединявам и към
искането да бъде изискана справка от МБАЛ- Разград в посочения ден, 02.11.2019 г., кой е
бил дежурният екип, посетил произшествието. В този смисъл, ще моля да бъдат уважени
исканията. Също така, държим и на разпит на вещото лице, изготвил експертизата по
отношение на видеокамерите, които са били във входа.
АДВ. Т.: Що се касае до искането за събиране на други доказателства, тоест разпит на
свидетел, който е отвел пострадалата в болничното заведение, както и полицейските
служители, работили по съдебното производство, считам, че няма отношение по делото, тъй
като същите не са преки свидетели на твърдяното в обвинителния акт. Що се касае разпита
сина на пострадалата, не виждам какво би допринесъл тъй като и той не е пряк свидетел на
случилото се в деня, за който моят доверител е подведен под отговорност. Предоставям на
съда. Действително следва да бъде изслушано Вещото лице изготвило техническата
експертиза. Така че, това искане е основателно.
СЪДЪТ намира, че за изясняване на делото следва да бъдат призовани неявилият се
свидетел, както и вещото лице Т.В..
СЪДЪТ намира за основателно искането на прокуратурата за изясняване кои
полицейски служители са се явили на място при инцидента на 02.11.2019 г. Ето защо,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТ ОД на МВР- Разград да се изиска информация кои полицейски служители са се
явили за изясняване на случая с оглед призоваването им като свидетели.
ОТ ЦСМП-Разград да се изиска също информация кои медицински служители са
изпратени на същата дата на място, с оглед оказване на помощ на пострадал с оглед
евентуалното им призоване като свидетели.
С ОГЛЕД събиране на тези доказателства, съдът отлага делото и го насрочва за
01.02.2022 г. от 14:00 часа, за която дата РРП уведомени, повереникът на частният
обвинител уведомен, частният обвинител в качеството му на свидетел да се счита уведомен,
чрез повереника си, подсъдимият и неговият защитник уведомени.
АДВ. Т.: Свидетелят да се счита призован чрез мене.
16
ДА СЕ призове вещото лице.
ДА СЕ изискат посочената информация от ОД на МВР-Разград и от
ЦСМП-Разград.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 15:50 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17