Присъда по дело №13658/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 234
Дата: 16 април 2025 г.
Съдия: Красимира Недялкова Проданова
Дело: 20231110213658
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 234
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА
СъдебниСашо Ст. И.

заседатели:ВИОЛЕТА Г. МАНЕВА
при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА
и прокурора С. Н. Х., С. Н. Х., Д. П. Д. и С. К. Г.
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА Наказателно
дело от общ характер № 20231110213658 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Д. В. Г. - българка, българско гражданство, неосъждана, средно образование,
неомъжена, живуща на гр. София, бул. „***, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че
периода 23.07. - 05.08.2020 г. в гр. София, с четири деяния, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна стана продължение на предшестващите, с цел да набави
имотна облага за другиго - дружество „Б.Г.“ ООД, с управител М. Д. Т. е възбудила
заблуждение у А. Й. Т., че е служител в дружеството „Б.Г.“ ООД и като такава ще
посредничи за участие на фирмата на Т. – „Т.М.“ ЕООД при кандидатстване за обществени
поръчки и на две дати 29.07.2020 г. и 05.08.2020 г. е поддържала така възбуденото у Т.
заблуждение – като твърдяла, че са изготвени различни документи свързани с тези
обществени поръчки и касаещи управляваното от Т. дружество и въвела А. Й. Т. в
заблуждение, че ще бъде назначен с трудов договор в управляваното от Т. дружество и с
това е причинила имотна вреда на дружество „Т.М.“ ЕООД, представлявано от А. Й. Т. в
размер на 3950,00 /три хиляди деветстотин и петдесет лева/ лева и имотна вреда на А. Й. Т.
в общ размер на 6335,75 /шест хиляди триста тридесет и пет лева и седемдесет и пет
стотинки/ лева или всичко в общ размер на 10 285,75 /десет хиляди, двеста осемдесет и пет
лева и седемдесет и пет стотинки/ лева, както следва:
1
- На 23.07.2020 г. в гр. София, с цел да набави имотна облага за другиго – „Б.Г.“ ООД,
с управител М. Д. Т. е възбудила заблуждение у А. Й. Т., че е служител в „Б.Г.“ ООД и като
такава ще посредничи за участие на фирмата на Т. – „Т.М.“ ЕООД при кандидатстване за
обществени поръчки и поискала от Т. да заплати сума за участие в тръжна процедура, в
резултат на което на 23.07.2020 г. Т. превел от името на „Т.М.“ ЕООД по банкова сметка
BG****, с титуляр „Б.Г.“ ООД сумата от 3950,00 /три хиляди деветстотин и петдесет / лева и
с това е причинена имотна вреда на „Т.М.“ ЕООД.
- На 29.07.2020 г. поддържайки възбуденото у Т. заблуждение, че е служител в „Б.Г.“
ООД и като такава ще посредничи за участие на фирмата на Т. - „Т.М.“ ЕООД при
кандидатстване за обществени поръчки като поискала Т. да заплати сумата от 3145,00 лева,
за които посочила, че са необходими за изготвяне на документи по договор за дружеството,
което управлява, в резултат на което на 29.07.2020 г. Т. превел от свое име по банкова сметка
BG**** с титуляр „Б.Г.“ ООД сумата от 3145,00 /три хиляди сто четиридесет и пет/ лева и с
това е причинена имотна вреда на А. Т..
- На 05.08.2020 г. поддържайки възбуденото у Т. заблуждение, че е служител в „Б.Г.“
ООД и като такава ще посредничи за участие на фирмата на Т. - „Т.М.“ ЕООД при
кандидатстване за обществени поръчки като поискала Т. да заплати сумата от 2871,25 /две
хиляди осемстотин седемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ лева, за които
посочила, че са необходими за изработка на документи със срок 2023 г., касаещи
управляваното от него дружество, в резултат на което на 05.08.2020 г. Т. превел от свое име
по банкова сметка BG****, с титуляр „Б.Г.“ ООД сумата от 2871,25 /две хиляди осемстотин
седемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ лева и с това на А. Т. е причинена имотна
вреда.
- На 05.08.2020 г. с цел да набави имотна облага за другиго - „Б.Г.“ ООД, с управител
М. Д. Т. е възбудила заблуждение у А. Й. Т., че ще бъде назначен на трудов договор в
управлявано от Т. дружество и поискала от Т. да заплати сумата от 319,50 лв., в резултат на
което на 05.08.2020 г. превел от свое име по банкова сметка BG****, с титуляр „Б.Г.“ ООД
сумата от 319,50 /триста и деветнадесет лева и петдесет стотинки/ лева и с това на А. Т. е
причинена имотна вреда - престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради
което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК, я ОСЪЖДА на
наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на основание чл.
66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, при евентуално изпълнение
на така определеното наказание се ПРИСПАДА времето, през което Д. В. Г.
(със снета по делото самоличност) е била задържана по реда на ЗМВР И НПК.
Веществените доказателства ДА ОСТАНАТ по делото, а след изтичане
срока за съхранението му ДА СЕ УНИЩОЖАТ.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА Д. В. Г. (със снета по
делото самоличност) ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СДВР направените по
делото разноски в размер на 312,00 (триста и дванадесет лева) лева за
експертиза, разноски за възнаграждение на вещо лице по сметка на СРС в
размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, както и държавна такса по сметка на
2
СРС в размер на по 5.00 (пет) лева за служебно издаване на два броя ИЛ.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протест в 15 - дневен срок
от днес пред СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 13658/2023 г. по описа на СРС, НО, 14-и състав
Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт в СРС против
подсъдимата Д. В. Г., ЕГН **********, с който й е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 209, ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в
периода 23.07. - 05.08.2020 г. в гр. София, с четири деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна стана продължение на предшестващите, с цел да
набави имотна облага за другиго - дружество „Б.Г.“ ООД, с управител М. Д. Т.
е възбудила заблуждение у А. Й. Т., че е служител в дружеството „Б.Г.“ ООД и
като такава ще посредничи за участие на фирмата на Т. - „Т.М.“ ЕООД при
кандидатстване за обществени поръчки и на две дати 29.07.2020 г. и
05.08.2020 г. е поддържала така възбуденото у Т. заблуждение - като твърдяла,
че са изготвени различни документи свързани с тези обществени поръчки и
касаещи управляваното от Т. дружество и въвела А. Й. Т. в заблуждение, че ще
бъде назначен с трудов договор в управляваното от Т. дружество и с това е
причинила имотна вреда на дружество „Т.М.“ ЕООД, представлявано от А. Й.
Т. в размер на 3950,00 /три хиляди деветстотин и петдесет лева/ лева и имотна
вреда на А. Й. Т. в общ размер на 6335,75 /шест хиляди триста тридесет и пет
лева и седемдесет и пет стотинки/ лева или всичко в общ размер на 10 285,75
/десет хиляди, двеста осемдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева,
както следва:
- На 23.07.2020 г. в гр. София, с цел да набави имотна облага за другиго
- „Б.Г.“ ООД, с управител М. Д. Т. е възбудила заблуждение у А. Й. Т., че е
служител в „Б.Г.“ ООД и като такава ще посредничи за участие на фирмата на
Т. - „Т.М.“ ЕООД при кандидатстване за обществени поръчки и поискала от Т.
да заплати сума за участие в тръжна процедура, в резултат на което на
23.07.2020 г. Т. превел от името на „Т.М.“ ЕООД по банкова сметка BG**, с
титуляр „Б.Г.“ ООД сумата от 3950,00 /три хиляди деветстотин и петдесет /
лева и с това е причинена имотна вреда на „Т.М.“ ЕООД;
- На 29.07.2020 г. поддържайки възбуденото у Т. заблуждение, че е
служител в „Б.Г.“ ООД и като такава ще посредничи за участие на фирмата на
Т. - „Т.М.“ ЕООД при кандидатстване за обществени поръчки като поискала Т.
да заплати сумата от 3145,00 лева, за които посочила, че са необходими за
изготвяне на документи по договор за дружеството, което управлява, в
резултат на което на 29.07.2020 г. Т. превел от свое име по банкова сметка
BG** с титуляр „Б.Г.“ ООД сумата от 3145,00 /три хиляди сто четиридесет и
пет/ лева и с това е причинена имотна вреда на А. Т.;
- На 05.08.2020 г. поддържайки възбуденото у Т. заблуждение, че е
служител в „Б.Г.“ ООД и като такава ще посредничи за участие на фирмата на
Т. - „Т.М.“ ЕООД при кандидатстване за обществени поръчки като поискала Т.
да заплати сумата от 2871,25 /две хиляди осемстотин седемдесет и един лева и
двадесет и пет стотинки/ лева, за които посочила, че са необходими за
изработка на документи със срок 2023 г., касаещи управляваното от него
1
дружество, в резултат на което на 05.08.2020 г. Т. превел от свое име по
банкова сметка BG**, с титуляр „Б.Г.“ ООД сумата от 2871,25 /две хиляди
осемстотин седемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ лева и с това на
А. Т. е причинена имотна вреда;
- На 05.08.2020 г. с цел да набави имотна облага за другиго - „Б.Г.“ ООД,
с управител М. Д. Т. е възбудила заблуждение у А. Й. Т., че ще бъде назначен
на трудов договор в управлявано от Т. дружество и поискала от Т. да заплати
сумата от 319,50 лв., в резултат на което на 05.08.2020 г. превел от свое име по
банкова сметка BG**, с титуляр „Б.Г.“ ООД сумата от 319,50 /триста и
деветнадесет лева и петдесет стотинки/ лева и с това на А. Т. е причинена
имотна вреда.
Софийска районна прокуратура поддържа така внесения обвинителен
акт, като счита, че описаните в него обстоятелства се доказват несъмнено от
събраните по делото доказателства. Намира за безспорно установено, че
подсъдимата, без да заема съответна длъжност в дружеството „Б.Г.“ ООД е
осъществила комуникация с пострадалия А. Й. Т. и е поела ангажименти,
които не е имала възможност да изпълни лично, като не е предприела и
действия по търсене на съдействие от трети лица. Изтъква, че по делото не са
налице никакви достоверни доказателства за предприети действия по
изпълнение на поетите от подсъдимата ангажименти от името на „Б.Г.“ ООД, в
чиято полза са извършвани имуществени разпореждания с парични суми.
Моли подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение
и да й бъде наложено справедливо наказание.
Защитникът на подсъдимата – адв. М. М. намира, че обвинението не е
доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства. Посочва, че уговорката със свид. А. Т. е била консултантските
дейности да приключат до 2023 г., а в обвинителния акт ОА срокът е бил
съкратен с две години и четири месеца, което било достатъчно основание за
оправдаване на подсъдимата. Изтъква и че сумите са били преведени по
сметка на дружеството „Б.Г.“ ООД и няма данни подс. Д. Г. да ги е изтеглила
или ползвала след това. Пледира за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимата Д. В. Г. се възползва от правово си да дава обяснения. В
хода на съдебните прения заявява пред съда, че поддържа казаното от
защитника си. В правото си на последна дума, моли да бъде оправдана по
повдигнатото й обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото гласни доказателствени
средства, писмени доказателства и способи за доказване - поотделно и в
тяхната съвкупност, като обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Д. В. Г., ЕГН **********, е родена на ** г., българка, с
българско гражданство, неосъждана, със средно образование, неомъжена,
живуща в гр. София, бул. „****.
През месец юли на 2020 г. св. А. Т. се запознал чрез социалната мрежа на
„Фейсбук“ с подсъдимата Д. Г.. Двамата започнали да водят кореспонденция
2
чрез мобилните приложения „Viber“ и „WhatsApp“, като подсъдимата
използвала телефонен номер – ***, а св. Т. – ***. Кореспонденцията между
тях първоначално имала предимно личен характер. В хода на водените онлайн
разговори св. Т. и подс. Г. споделили взаимно информация за трудовата си
заетост. Подсъдимата Г. заявила на св. Т., че работи в дружество „Б.Г.“ ООД, за
което тя твърдяла, че извършва посредническа дейност в най - различни
сфери, но не конкретизирала каква длъжност заемала. В действителност към
този момент подс. Г. имала трудови правоотношения, но с друго търговско
дружество – „Д.Г.“ ЕООД, на което св. М. Т. била управител и едноличен
собственик на капитала. Св. М. Т. и св. А. П. били съдружници в „Б.Г.“ ООД, а
Т. била и управител на дружеството. В дружество „Д.Г.“ ЕООД подс. Г.
изпълнявала длъжността „офис – мениджър“. Никое от тези две дружества
обаче не било специализирано в предоставяне на консултантски услуги, като в
дружествата нямало и такива длъжности, нито лица, които да са специалисти
в конкретни сфери.
Св. Т. бил управител и едноличен собственик на капитала на
търговското дружество „Т.М.“ ЕООД, което предлагало услуги по
видеозаснемане. Т. споделил на подс. Г., че има нужда от съдействие за
реализиране на проекти на дружеството. Подсъдимата Г. решила да се
възползва от така споделената от Т. информация и породилите се близки
отношения между тях и заявила на св. Т., че тя лично и с помощта на
управителя на дружеството, в което твърдяла че работи може да му помогне.
Подсъдимата Г. предложила на св. Т. съдействие с цел участие на дружеството
„Т.М.“ ЕООД в различни процедури по възлагане на обществени поръчки.
Тъй като св. Т. към този момент нямал причина да се усъмни както в
думите, така и в намеренията на подсъдимата, двамата се договорили устно и
чрез текстови съобщения, че св. Г. ще посредничи между Т. и „Б.Г.“ ООД /с
което дружество същата в действителност нямала трудови правоотношения/, и
ще окаже съдействие на дружеството, собственост на Т., да участва в
определени обществени поръчки, обявени от различни държавни ведомства,
както и във връзка с други търговски интереси, които дружество „Т.М.“ ЕООД
имало. Договор в тази насока не бил подписан нито между дружествата, нито
между подсъдимата и св. Т. в качеството им на физически лица. Подсъдимата
Г. уведомила св. Т. за уговорките със св. Т., като между него и Т. също били
разменени съобщения чрез служебен телефон на дружеството.
Във връзка с постигнатите между Т. и подс. Г. уговорки, подсъдимата
поискала от св. Т. да заплати сумата от 3950,00 лв., за които му обяснила, че
представляват такса за участие в тръжна процедура, като му посочила, че
парите следва да се преведат по банкова сметка с IBAN BG**, открита при
„БАНКА ДСК“ АД с титуляр „Б.Г.“ ООД - дружеството, в което му казала, че
работи. Тъй като св. Т. не се усъмнил в това твърдение, още повече, че то
кореспондирало с предишните уговорки между него и подсъдимата, на
23.07.2020 г. Т., превел по посочената банкова сметка с титуляр „Б.Г.“ ООД, от
името на управляваното от него дружество „Т.М.“ ЕООД поисканата сума в
размер на 3950,00 лв.. като посочил основание „Изготвяне на документи за
тръжна процедура“.
3
След като парите били преведени кореспонденцията между Г. и Т.
продължила. На 29.07.2020 г. подс. Г. поискала Т. да заплати сумата от 3145,00
лв., за които посочила, че са необходими за изготвяне на документи по договор
за дружеството, което управлява, като парите отново следвало да се преведат
по сметна на „Б.Г.“ ООД. На 29.07.2020 г. св. Т. превел от свое име по банкова
сметка BG**, с титуляр „Б.Г.“ ООД сумата от 3145,00 лв. с основание
„изготвяне на документи за договор“.
Кореспонденцията между св. Т. и подс. Г. продължила, като придобивала
по-близък личен характер, а същевременно с това подс. Г. твърдяла пред св. Т.,
че има множество полезни контакти, от които св. Т. може да се възползва. В
тази връзка на 05.08.2020 г. подс. Г., поискала от св. Т., да заплати сумата от
2871,25 лв., за които пари посочила, че са необходими за изработка на
документи със срок 2023 г., касаещи управляваното от него дружество.
Подсъдимата поискала и тази парична сума да бъде преведена по сметка на
„Б.Г.“ ООД. Във връзка с това на 05.08.2020 г. св. Т. превел от свое име по
банкова сметка BG**, с титуляр „Б.Г.“ ООД сумата от 2871,25 лв. с основание
„изработка на документи срок 2023 г.“.
По-късно в същият ден подс. Г. заявила на св. Т., че е най-удачно
последният да бъде назначен на трудов договор, за да може по-лесно да се
задвижват различни проекти, като за целта обаче поискала св. Т. да преведе по
сметка на „Б.Г.“ ООД сумата от 319,00 лв. С оглед на това на 05.08.2020 г. св.
А. Т. превел от свое име по банкова сметка BG**, с титуляр „Б.Г.“ ООД сумата
от 319,50 лв. с посочено основание „кандидатстване за длъжност“.
След тази дата св. Т. продължил да кореспондира с подс. Г., като в един
момент започнал да настоява да му бъдат предоставени документи за
плащането, да се проведе лична среща между него и подсъдимата, както и да
получи документи, от които да е видно, че дейностите, за които е заплатено от
страна на управляваното от него дружество и от него самия са извършени.
Тъй като никое от тези му искания не било изпълнено, платените от
свидетеля парични суми не му били възстановени изцяло, а подс. Г. върнала на
Т. само 1000 лева, както и предвид това, че кореспонденцията между него и
подс. Г. била преустановена, свидетелят Т. подал сигнал до органите на МВР, в
резултат на което било образувано настоящото наказателно производство.
След подаването на сигнала св. Т. забелязал, че част от водената интернет
кореспонденция с подсъдимата Г. е била изтрита, поради което направил
екранни снимки на част от изпратените между тях съобщения.
В хода на досъдебното производство, на 25.02.2021 г., бил проведен
разпит на управителя на „Б.Г.“ ООД – св. М. Т., която заявила, че разполага с
копия на изготвени документи във връзка с предоставените на „Т.М.“ ЕООД
услуги и същите щели да бъдат предоставени своевременно за целите на
разследването. Вместо това, на 29.06.2021 г. св. Т. била заличена като
управител от партидата на дружеството в търговския регистър и бил вписан
нов управител - Т.П.В., а на 22.10.2021 г. свидетелите М. Т. и А. П.
прехвърлили на дружеството „О.Т.“ ЕООД притежаваните от тях дялове от
капитала на „Б.Г.“ ООД. На 10.01.2022 г. св. М. Т. отново била разпитана в
4
качеството на свидетел. Тя заявила пред разследващия орган, че считано от
29.06.2021 г. не е управител на дружеството „Б.Г.“ ООД (с ново наименование
„Т.Д.“ ООД). В тази връзка представила заверено копне на приемо-
предавателен протокол от 29.06.2021 г., според който св. Т. била предала
всички налични документи на дружеството на новия му управител - Т.П.В..
На 15.02.2021 г. св. А. Т. предал на разследващ орган 1 бр. мобилен
телефон, марка и модел „Apple iPhone Xs“, ИМЕИ 1 ***, ИМЕИ 2 ***, без
СИМ карта, чрез който Т. е провел кореспонденцията с подсъдимата Г..
Устройството било обект на изследване от изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението, в
телефонния указател на изследвания телефон, телефонният номер ***
фигурирал като име на контакт - „Деси Г.“, а телефонният номер ** фигурирал
като име на контакт - „М. Б.Г.“. В регистъра на проведените разговори не били
налични разговори с посочените по-горе два контакта. Вещото лице
констатирало, че в изследвания мобилен телефон “iPhone Xs” била
инсталирана програмата за интернет телефония и чат „Facebook Messenger“,
която била използвана с потребителският профил, с наименование „Asen
Tomov“, като историята на изпратените и получените чрез нея писмени
съобщения и проведени разговори била съхранена частично и не била налична
съхранена комуникация с профил с имена Д. Г., нито с профили, които се
асоциират с номера *** и **. В изследвания мобилен телефон “iPhone Xs”
било инсталирано и приложението за интернет телефония и чат “WhatsApp”,
като съхранената история на писмените съобщения и разговорите била
записана под формата на html документ на приложения към експертното
заключение оптичен носител (диск). Вещото лице констатирало наличието на
екранни снимки на проведени чатове чрез приложенията „WhatsApp“ и
„Viber“ с профили с наименование „Деси Г.“ и „М. Б.Г.“, които били
разпечатани на хартиен носител и приложени към експертното заключение.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и доказателствени средства, както и способите за доказване, а
именно: обясненията на подсъдимата Д. В. Г. (частично), показанията на
свидетелите А. Й. Т., А. А. П. и М. Д. Т. (частично); от изготвеното по делото
експертно заключение на съдебно-техническа експертиза и приложения към
него оптичен носител (диск); от писмените доказателствени материали –
проформа – фактура от 11.03.2020 г., разпечатки от онлайн кореспонденция,
платежни нареждания и банкови извлечения, приемо-предавателен протокол
от 29.06.2021 г., протокол за доброволно предаване от 15,02.2021 г., писмо от
Агенция по вписванията с приложено удостоверение за актуално състояние на
„Б.Г.“ ООД с ЕИК **, писмо от ТД на НАП - София, офис Благоевград, ведно
със справка за регистрирани трудови договори на „Б.Г.“ ООД за периода от
01.07.2020 г. до 31.08.2020 г., от която е видно, че няма регистриран трудов
договор с подс. Д. В. Г., писмо от ТД на НАП – София ведно със справка за
актуално състояние на всички трудови договори на подсъдимата, от която е
видно, че в периода от 05.08.2019 г. до 14.01.2021 г. подсъдимата е била в
5
трудово правоотношение с „Д.Г.“ ЕООД с ЕИК **, писма от мобилните
оператори, от които е видно, че използваният от подсъдимата телефонен
номер за комуникация с пострадалия е бил регистриран на фирма „Е.8“ ЕООД,
а използваният от св. Т. е бил собственост на Е.И.Н., писма от „БАНКА ДСК“
АД с приложени документи, включително извлечение от сметка на „Б.Г.“ ООД
и платежни нареждания за процесните преводи, справка за съдимост, както и
останалите документи, прочетени и приобщени към доказателствения
материал по делото, по реда на чл. 283 от НПК.
В основата на своите фактически изводи съдът постави показанията на
свидетеля А. Й. Т., който дава подробни, логически издържани, информативни
и относими с оглед предмета на доказване сведения, като констатираните
противоречия със заявеното от него в хода на досъдебното производство и
липса на спомен за някои факти и обстоятелства, съдът намери, че се дължи на
изминалия продължителен времеви период от процесните събития, като
същите са изяснени след приобщаването по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК на депозираните от св. Т. показания от досъдебното
производство. От показанията на този свидетел се установяват
обстоятелствата, свързани със запознаването му с подсъдимата Д. Г.,
осъществяваната между тях онлайн комуникация, постигнатите уговорки,
според които дружеството, в което Г. му казала, че работи, щяло да предостави
услуги на притежаваното от св. Т. дружество, свързани с участие на
последното в процедури по възлагане на обществени поръчки. От показанията
на св. Т. се установява още, че подсъдимата е поискала от него да направи
процесните преводи по сметка на „Б.Г.“ ООД, като му казвала съответно, че
същите представляват такси за участие в процедури, съответно за изготвяне за
документи и за кандидатстване за назначаването на Т. като служител на
посоченото дружество. Посочените обстоятелства се подкрепят от
приложените към заключението на СТЕ разпечатки от водената
кореспонденция между св. Т. и подс. Г., приложените по делото банкови
извлечения и платежни нареждания, както и обясненията на подсъдимата. В
показанията на св. Т. се съдържат също така достоверни данни за това, че не е
получил документи нито във връзка с направените от него плащания, нито за
това да са предприети някакви действия по кандидатстване на „Т.М.“ ЕООД в
процедури по възлагане на обществени поръчки, както и че преведените от
него парични суми не са му били възстановени, освен сумата от 1000 лв.,
която му била изпратена от подсъдимата. Тези факти и обстоятелства се
потвърждават от разпечатките на водената между Т. и Г. кореспонденция, от
които е видно, че Т. многократно е искал да му бъдат изпратени съответни
документи, както и от факта, че такива не са представени по делото нито от
подс. Г., нито от тогавашния управител на „Б.Г.“ ООД – св. М. Т..
Действително, в хода на досъдебното производство св. М. Т. е представила
заверени копия на четири броя фактури (приложени на л. 48-49, том 3 от ДП).
Същите обаче нямат достоверна дата, поради което не може да бъде
установено с категоричност кога са съставени, а освен това след предявяване
на посочените фактури по време на извършения повторен разпит на св. Т. в
хода на досъдебното производство, същият е заявил, че никога не ги е виждал
6
преди това и не са му предоставяни такива фактури. Видно от самите копия на
фактури, същите са с положени печати с надпис „B.G. 13“, което не
съответства на наименованието на „Б.Г.“ ООД. От показанията на св. А. Т.
става ясно, че единствено е получил проформа – фактура след втория превод,
като същата е представена от него на разследващия орган при проведения му
първоначален разпит. Видно от самата проформа – фактура като доставчик е
било посочено дружеството „Т.М.“ ЕООД, без посочени данни за фирмата -
получател, като същата е за сумата от 407956,00 лв., с наименование на
услугата – „изработка на рекламни материали“, т.е. същата не се отнася към
някой от извършените от Т. преводи. Следва да бъде посочено, че дори да са
били издадени фактури за така направените плащания, то отново не са налице
доказателства за предприети действия в изпълнение на постигнатите уговорки
между св. А. Т. и подсъдимата Д. Г.. По изложените съображения съдът
намери, че показанията на св. А. Т. следва да бъдат кредитирани изцяло.
Показанията на св. А. П., включително прочетените такива от
досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК,
съдът счита, че следва да бъдат кредитирани, доколкото намират опора в
останалите доказателствени материали по делото. Съобщеното от свидетеля,
че към инкриминирания период е бил съдружник в „Б.Г.“ ООД, заедно със св.
М. Т., се потвърждава от приложените по делото удостоверения за актуално
състояние на дружеството. Следва да бъдат приети като достоверни и
твърденията, че св. П. познава подс. Г., известно му е, че св. Т. е извършил
парични преводи по сметка на „Б.Г.“ ООД, както и че св. П. е бил
упълномощен да извършва действия с банковата сметка на дружеството (което
е видно и от представените от „БАНКА ДСК“ АД документи). Съгласно
показанията на този свидетел „Б.Г.“ ООД е стопанисвало търговски обект -
кафе-сладкарница в гр. Смолян, като не му е известно същото да е
осъществявало друга дейност.
Що се отнася до показанията на св. М. Т., включително приобщените
нейни показания от досъдебната фаза, съдът намери, че същите следва да
бъдат кредитирани частично. Твърденията на св. Т., че е била управител и
собственик на „Б.Г.“ ООД и „Д.Г.“ ЕООД, познава подсъдимата, която е била
служител в „Д.Г.“ ЕООД, че е била уведомявана от подс. Г. за водена от нея
кореспонденция със св. А. Т., намират опора в останалите доказателства по
делото, поради което се приемат от съда за достоверни. Следва да бъдат
кредитирани и показанията й относно това, че св. Т. е осъществил контакт с
подс. Д. Г., като е искал да бъдат предоставени услуги от „Б.Г.“ ООД на
управляваното от него търговско дружество „Т.М.“ ЕООД във връзка с
подаване на документи за кандидатстване в различни процедури, изготвяне на
договори и други документи, като между двете търговки дружества не е имало
сключен писмен договор, както и за това, че от страна на св. Т. са били
извършвани парични преводи в полза на „Б.Г.“ ООД и основанията за някои от
тях. По отношение на тези факти и обстоятелства заявеното от св. Т.
съответства на останалите източници на доказателствена информация по
делото. Следва да се даде вяра на показанията на св. Т. и за това, че в офиса на
дружеството е имало служебен телефон с номер **, от който са били
7
изпращани съобщения на св. Т., включително и от св. Т., доколкото от
заключението на СТЕ е видно, че в телефонния указател на използваното от
св. Т. мобилно устройство, е имало контакт с посочения телефонен номер с
име на контакт - „М. Б.Г.“, като са налице и разпечатки от онлайн
кореспонденция с интернет профил, асоцииран към посочения телефонен
номер.
Съдебният състав оцени като недостоверни изявленията на св. Т. от ДП,
според които във връзка с предоставени услуги от „Б.Г.“ ООД на „Т.М.“ ЕООД
са били изготвени съответни документи. При проведения в хода на
досъдебното производство, на 25.02.2021 г., разпит на св. М. Т., когато тя все
още е била действащ управител и съдружник в „Б.Г.“ ООД, Т. е заявила, че
разполага с копия на изготвени документи във връзка с предоставените на
„Т.М.“ ЕООД услуги и същите щели да бъдат предоставени своевременно за
целите на разследването. Вместо това обаче, на 29.06.2021 г. св. Т. била
заличена като управител от партидата на дружеството в търговския регистър и
бил вписан нов управител - Т.П.В., а на 22.10.2021 г. свидетелите М. Т. и А. П.
прехвърлили на дружеството „О.Т.“ ЕООД притежаваните от тях дялове от
капитала на „Б.Г.“ ООД. След това при проведения повторен разпита на св. Т.
в качеството на свидетел на 10.01.2022 г., тя заявила пред разследващия орган,
че вече не е управител на дружеството „Б.Г.“ ООД и че е предала всички
документи на новия управител Т.П.В., за което представила приемо-
предавателен протокол от 29.06.2021 г. Доколкото св. Т. не е предала
документи във връзка с предоставени услуги на „Т.М.“ ЕООД, въпреки че е
знаела, че те са необходими за воденото разследване, а твърди, че е предала
всички документи на новия управител, вместо на разследващите органи, както
и предвид заявеното от св. А. Т. обстоятелство, че не са му били предоставили
никакви документи във връзка с извършените от него плащания в полза на
„Б.Г.“ ООД, предоставени от последното услуги, нито за евентуално участие
на „Т.М.“ ЕООД в процедури по възлагане на обществени поръчки, което се
потвърждава и от приложените към СТЕ разпечатки от онлайн
кореспонденция, от които е видно, че Т. многократно е изисквал да му бъдат
предоставени документи, то съдът не се довери на твърденията на св. Т., че
такива документи са били изготвени и предоставени на св. Т.. Освен това се
констатира и вътрешно противоречие в показанията на св. Т., доколкото
първоначално тя е твърдяла, че разполага с копие на изготвените документи, а
след това излага твърдения, че същите са били у подс. Д. Г., дори след като
било прекратено трудовото й правоотношение, която й била заявила, че ще ги
предаде на водещия разследването.
При анализа на достоверността на обясненията на подсъдимата съдът
взе предвид, че същите представляват едновременно гласно доказателствено
средство и нейно основно средството за защита. Съдът намери, че следва да
бъдат кредитирани твърденията на подсъдимата за това, че е била служител на
„Д.Г.“ ЕООД, че се е запознала със св. Т. в интернет, че той е искал съдействие
от нея във връзка с негови фирми, че Т. е превеждал пари по сметка на „Б.Г.“
ООД. Обясненията на подсъдимата по отношение на тези факти и
обстоятелства намират опора в съобщеното от св. А. Т. и св. М. Т., както и
8
приобщените по делото писмени доказателства – справка за действащи
трудови договори, банкови извлечения и платежни нареждания и приложени
към СТЕ разпечатки от онлайн кореспонденция. Твърдението на подс. Г., че е
била служител на „Б.Г.“ ООД не следва да бъдат кредитирани, тъй като от
приложените по делото справки е видно, че в процесния период тя е била в
трудово правоотношение с „Д.Г.“ ЕООД, но няма регистриран трудов договор
с „Б.Г.“ ООД. Св. Т. също заявява, че не си спомня подсъдимата да е била
служител в „Б.Г.“ ООД. Твърденията на подсъдимата, че във връзка с исканите
от Т. услуги са били изготвяни документи, включително договор от името на
„Б.Г.“ ООД, които били предавани на Т. чрез лице, което той бил изпратил, не
следва да бъдат ценени като достоверни. Показанията на свидетеля Т. са
последователни и категорични относно факта, че не е получил никакви
документи във връзка с извършените от него преводи, нито такива, от които
да е видно, че действително притежаваното от него търговско дружество е
кандидатствало в процедури по възлагане на обществени поръчки, нито е
изпращал лице, което да получи такива документи. В тази насока е и
извлечената от мобилния телефон на св. Т. онлайн кореспонденция с
подсъдимата, от която е видно, че той е изисквал да му бъдат представени
документи, но това не се е случило.
В заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като професионално изготвено и отговарящо в пълнота на
поставените задачи, е извлечена информация, съдържаща се от предадения от
св. Т. мобилен телефон, чрез който е комуникирал с подсъдимата Д. Г. и св. Т..
От извлечените от мобилното устройство разпечатки се потвърждава
съобщеното от св. Т. относно осъществената кореспонденция между него и
подсъдимата и постигнатите между тях договорки.
Съдът кредитира и писмените доказателства и доказателствени
средства, които също допринасят за разкриване на обективната истина по
делото.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимата Д. В. Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна по делото е установено по несъмнен начин, че
подсъдимата Г., в периода от 23.07. - 05.08.2020 г., в гр. София, при условията
на продължавано престъпление, като извършила четири деяния, които
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави имотна
облага за другиго - дружество „Б.Г.“ ООД, с управител М. Д. Т. е възбудила
заблуждение у А. Й. Т., че е служител в дружеството „Б.Г.“ ООД и като такава
ще посредничи за участие на фирмата на Т. - „Т.М.“ ЕООД при кандидатстване
за обществени поръчки и на две дати 29.07.2020 г. и 05.08.2020 г. е
поддържала така възбуденото у Т. заблуждение - като твърдяла, че са
9
изготвени различни документи свързани с тези обществени поръчки и
касаещи управляваното от Т. дружество и въвела А. Й. Т. в заблуждение, че ще
бъде назначен с трудов договор в управляваното от Т. дружество и с това е
причинила имотна вреда на дружество „Т.М.“ ЕООД, представлявано от А. Й.
Т. в размер на 3950,00 /три хиляди деветстотин и петдесет / лева и имотна
вреда на А. Й. Т. в общ размер на 6335,75 /шест хиляди триста тридесет и пет
лева и седемдесет и пет стотинки/ лева или всичко в общ размер на 10 285,75
/десет хиляди, двеста осемдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/ лева.
Престъплението измама при възприетата форма на изпълнителното
деяние - възбуждане и поддържане на заблуждение, от обективна страна
следва да е установено, че деецът създава у пострадалия невярна, неправилна
представа за конкретни факти от действителността, отнасящи се до условията,
при които последният ще извърши акт на имуществено разпореждане и по
този начин то бива мотивирано да извърши акт на имуществено разпореждане,
чрез който се причинява нему или на друго лице имотна вреда. В настоящия
случай подсъдимата Г. с всяко едно от деянията, предмет на обвинителния акт
е възбудила, съответно поддържала заблуждение у св. А. Й. Т., че е служител в
дружеството „Б.Г.“ ООД и като такава ще посредничи за участие на фирмата
на Т. - „Т.М.“ ЕООД при кандидатстване за обществени поръчки и на две дати
29.07.2020 г. и 05.08.2020 г. е поддържала така възбуденото у Т. заблуждение -
като твърдяла, че са изготвени различни документи свързани с тези
обществени поръчки и касаещи управляваното от Т. дружество и въвела А. Й.
Т. в заблуждение, че ще бъде назначен с трудов договор в управляваното от Т.
дружество, с което Т. бил мотивиран и извършил имуществени разпореждания
в полза на „Б.Г.“ ООД, представляващи имотна вреда в имуществената сфера
на пострадалия Т., съответно представляваното от него търговско дружество
„Т.М.“ ЕООД. По делото е установено, че изначално, още когато подсъдимата
е отправяла искания към св. А. Т. да извършва процесните парични преводи
по сметка на „Б.Г.“ ООД, подс. Д. Г. не е била служител на това дружество. Тя
не е имала възможност, нито намерение да бъдат изпълнени поетите спрямо Т.
ангажименти, свързани със съдействие във връзка с кандидатстване на
дружеството му „Т.М.“ ЕООД в процедури по възлагане на обществени
поръчки, изготвяне на документация в тази връзка, съответно назначаване на
Т. като служител на „Б.Г.“ ООД. В случая не са били предприети никакви
действия в тази насока, като не се установява действително с преведените от
Т. суми да са били заплащани такси за участие в такива процедури, нито да са
били изготвяни и подавани документи за кандидатстване на „Т.М.“ ЕООД в
процедури по възлагане на обществени поръчки. Във връзка с доводите на
защитата следва да бъде посочено, че обстоятелството, че към един от
процесните преводи е било посочено основание „изработка на документи срок
2023 г.“ е без значение, доколкото, както вече беше посочено, от
доказателствата по делото е видно, че подсъдимата е създала, а след това и
поддържала у св. Т. неверни представи, че е служител на „Б.Г.“ ООД и че на
„Т.М.“ ЕООД ще бъде оказано съдействие във връзка с кандидатстване в
процедури по възлагане на обществени поръчки, като подсъдимата не е имала
намерение такива услуги да бъдат предоставени в действителност. Този извод
10
се подкрепя от обстоятелството, че на св. Т. не са били предоставени никакви
документи във връзка с направените от него плащания и постигнатите с
подсъдимата договорки, нито пък са били предприети каквито и да било
действия по тяхното изпълнение.
Неоснователни са и възраженията на защитата, че сумите са били
преведени по сметка на дружеството „Б.Г.“ ООД и няма данни подс. Д. Г. да ги
е изтеглила или ползвала след това. В случая е установено, че подсъдимата е
въвела в заблуждение св. Т., а след това е поддържала това заблуждение, с цел
да набави имотна облага за друго лице - „Б.Г.“ ООД, което е една от формите
на изпълнителното деяние на престъплението измама. За съставомерността на
това престъпление е необходимо и достатъчно деецът да е действал с користна
цел и да е причинил имотна вреда, каквато в случая е налице, като не е
необходимо действително да е набавил облага за съответното лице, още по-
малко в своя полза.
Съдът намира, че деянието е съставомерно и от субективна страна,
доколкото подсъдимата Г. е съзнавала общественоопасния характер на
процесните деяния, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е
искала настъпването на тези последици. Подсъдимата е предвиждала, че
вследствие на нейното въздействие върху св. Т., у последния ще възникнат
неправилни представи, съответно, че поддържа вече възникнали такива
представи, както и че по този начин Т. бива мотивиран да извърши акт на
имуществено разпореждане, в резултат на което ще бъде увредено неговото
имущество и имуществото на „Т.М.“ ЕООД, като е искала да настъпи този
резултат. Подсъдимата е действала и с особената користна цел - да извлече
имотна облага за другиго - дружеството „Б.Г.“ ООД.
Отделните деяния, с които подсъдимата е възбуждала и поддържала
заблуждение у пострадалия и с това го е мотивирала да извърши имуществени
разпореждания, с което на Т. и на „Т.М.“ ЕООД е причинила имотна вреда,
осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. Поради това в случая е
налице едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на
установения в страната правов ред и на неприкосновеността на чуждата
собственост.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК материалният закон
предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от една до шест години.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата Д. В. Г., съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства необремененото й
съдебно минало и това, че е върнала на св. Т. малка част от платените от него
суми, а именно – 1000 лв. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете
упоритостта при извършената измама, изводима от броя на деянията,
11
осъществяващи продължаваното престъпление, както и общия размер на
причинената имотна вреда - 10 285,75 лв. С оглед на това съдът приема, че в
случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона
наказание би се оказало несъразмерно тежко, поради което наказанието следва
да бъде определено при условията на чл. 54 от НК. Вземайки предвид
посочените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
включените в престъплението отделни деяния, взети в тяхната съвкупност и
причинения от тях общ престъпен резултат съгласно разпоредбата на чл. 26,
ал. 2 от НК, съдът намери, че за постигане на целите, посочени в чл. 36 от НК,
на подсъдимата Г. следва да бъде определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от две години.
Предвид обстоятелството, че съдът наложи на подсъдимата Д. В. Г.
наказание „Лишаване от свобода”, настоящият съдебен състав намира, че по
отношение на последната са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК –
подсъдимата не е осъждана на наказание „Лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер, размерът на наложеното й по настоящото дело
наказание „Лишаване от свобода” попада в рамките на предвиденото в чл. 66,
ал. 1 от НК и с оглед постигане целите на наказанието не се налага същото да
се изтърпява ефективно. Поради това съставът на съда отложи изтърпяването
на така определеното наказание „Лишаване от свобода”, като определи
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На
основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, при евентуално изпълнение на така
определеното наказание, следва да се приспадне времето, през което подс. Д.
В. Г. е била задържана по реда на ЗМВР и НПК.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ:
Съдът намери, че веществените доказателства следва да останат по
делото, а след изтичане срока за съхранението му да се унищожат.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимата Д. В. Г. да
заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски в размер на
312,00 (триста и дванадесет лева) лева за експертиза, разноски за
възнаграждение на вещо лице по сметка на СРС в размер на 150.00 (сто и
петдесет) лева, както и държавна такса по сметка на СРС в размер на по 5.00
(пет) лева за служебно издаване на два броя ИЛ.

При тези мотиви, 14 състав на СРС постанови своята присъда.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
12
Съобщи за изтекли лични данни