Протокол по дело №150/2021 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 24
Дата: 15 март 2022 г. (в сила от 15 март 2022 г.)
Съдия: Диана Симеонова Стателова
Дело: 20215230200150
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 24
гр. Панагюрище, 11.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилиан Бл. Венчев
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
и прокурора Н. З. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Емилиан Бл. Венчев Наказателно
дело от общ характер № 20215230200150 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – Пазарджик, ТО – Панагюрище се
представлява от прокурора Н.Т..
Подсъдимият М. П. Ф., редовно призован, явява се лично и с адв. С..
Представя надлежно пълномощно.
Явява се адв. Ц.Ч. от Паз АК, назначена за служебен защитник на
подсъдимия Ф..
Явява се свидетелят КР. Д. Ч..
Явява се свидетелят М. Д. Т..
Явява се свидетелят Л. ХР. К..
Явява се свидетелят СВ. ИВ. Р..
Явява се свидетелят П. СТ. Ш..
Свидетелят ИВ. СТ. Ш., не се явява, редовно призован. По делото е
постъпила е служебна бележка, от която е видно, че И.Ш. е служебно
ангажиран.
Явява се свидетелят П. В. В..
АДВ. Ч.: Господин съдия, аз съм назначена за служебен защитник на
подсъдимия и моля съдът да се произнесе, предвид явяването на подсъдимия
с редовно упълномощен адвокат.
АДВ. С.: Господин съдия, считам, че следва да остане служебния
1
защитник, тъй като аз продължавам да боледувам и ако се отложи делото, не
знам дали ще мога да се явя следващия път. Не възразявам и моля да бъде
назначен като резервен защитник на подсъдимия, който при евентуално
отлагане на делото, може да осъществи защитата на подзащитния ми.
ПОДС. Ф.: Не възразявам да остане и служебно назначения ми
защитник, като резервен такъв.
Съдът счита, че на основание чл. 94, ал. 6 от НПК може да бъде и следва
да се допусне резервен защитник, който да участва при защитата на
обвиняемия и при провеждане на процесуални действия с негово участие.
Така мотивиран, на основание чл. 94, ал. 6 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА за резервен защитник на подсъдимия М. П. Ф., с ЕГН:
**********, определената за служебен защитник на подсъдимия адвокат Ц.Ч.
от Пазарджишка АК.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРА: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Ф.: Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Снема се самоличността на подсъдимия, както следва (легитимира се
със свидетелство за управление на МПС):
М. П. Ф., роден на 15.10.1991 г. в гр. Панагюрище, българин, български
гражданин, с висше образование, неженен, работещ като монтажист във
фирма „************“, осъждан, с постоянен адрес в с. ************, с ЕГН:
**********.
На подсъдимия се разясниха правата по чл.55, чл.115, ал.4 и чл. 274 от
НПК.
ПОДСЪДИМИЯ: Получил съм препис от обвинителния акт. Наясно
съм с правата си.
2
РАЗЯСНЕНИ бяха и разпоредбите на чл. 371 и чл.380 и сл. НПК.
Разясни се на страните правото на отвод.
Не се направиха отводи на съда, секретаря и прокурора.
Сне се самоличността на явилите се свидетели:
П. В. В., роден на ************ г. в гр. С., живущ същия град, българин,
български гражданин, със средно специално образование, женен, неосъждан,
работещ в РУ Панагюрище, без родствена връзка с подсъдимия, с ЕГН:
**********.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
КР. Д. Ч., роден на ************ г. в гр. Панагюрище, живущ в гр. С.,
българин, български гражданин, неженен, с висше образование, работещ като
полицейски инспектор в РУ Панагюрище при ОД МВР Пазарджик,
неосъждан, с ЕГН: **********, без родствена връзка с подсъдимия.
Л. ХР. К., роден на ************ г., живущ в гр. Панагюрище,
българин, български гражданин, работещ в РУ – Панагюрище, неженен,
неосъждан, с ЕГН: **********, без родствена връзка с подсъдимия.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
М. Д. Т., роден на ************ г. живущ в гр. Панагюрище, българин,
български гражданин, работещ в РУ – Панагюрище, Полицейски участък - С.,
женен, неосъждан, с ЕГН: **********, без родствена връзка с подсъдимия.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
СВ. ИВ. Р., роден на ************ г. в гр. Пазарджик, живущ в
гр.Панагюрище, българин, български гражданин, със средно специално
образование, женен, работещ в РУ – Панагюрище като Командир на
отделение, неосъждан, с ЕГН: **********, без родствена връзка с
подсъдимия.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
П. СТ. Ш., роден на ************ г. в гр. София, живущ в гр. С.,
българин, български гражданин, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН:
3
**********, без родствена връзка с подсъдимия.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
Свидетелите напуснаха съдебната зала.
ПРОКУРОРА: Нямам искания.
АДВ. С.: На настоящия етап нямам искания.
АДВ. Ч.: Нямам искания.
ПОДС. Ф.: Нямам искания.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
На основание чл. 276, ал.1 от НПК, съдът докладва делото. Същото е
образувано по внесен от РП – Пазарджик, ТО - Панагюрище обвинителен акт,
с който на подсъдимия М. П. Ф. е предявено обвинение за престъпление по
чл. 144, ал.2 от НК.
На основание чл. 276, ал.2 от НПК, съдът дава възможност на
прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.
ПРОКУРОРА: Господин съдия, поддържам обвинителния акт във вида,
в който е внесен в съда.
Съдът, на основание чл. 277, ал. 1 от НПК, прикани подсъдимия да даде
обяснения.
ПОДС. М. П. Ф.: Ще дам обяснения. Най-малко пет пъти съм давал
обяснения в РУ – Панагюрище през 2019 г., когато бях в България. Давал съм
обяснения през 2020 г. и през 2021 г. На различни инстанции съм давал
обяснения. Давал съм обяснения и в РУ – Пазарджик. Давал съм обяснения и
в нашето РУ - Панагюрище. Имам и обвинителен акт за неспазване на
полицейска разпоредба точно по този казус, който разглеждаме.
На 13.08.2019 г. бях повикан в РУ – Панагюрище, защото баща ми е с
инсулт и заради отоците му в главата има проблеми и трябва да бъде
хоспитализиран в заведение. Повика ме полицай Н. Ц. в РУ – Панагюрище.
Повика ме, за да напиша обяснения за баща ми, за да може чрез прокурора
баща ми да бъде хоспитализиран в такова заведение. След като написах това
4
обяснение за баща ми, не знам как се води обяснение или жалба, ме качиха на
втория етаж в РУ – Панагюрище където е началника на управлението. В
коридора стоях и изчаках Началника П.Ш., защото той разговаряше по
телефона. Н. Ц. му даде знак, че съм придружен до неговата стая, след което
Ц. слезе надолу по стълбите на партерния етаж. Остави ме сам в коридора.
След това г-н П.Ш. излезе с шут и ме ритна в гърдите. Преди това събитие,
където ме изрита, в коридора обменихме няколко думи с г-н П.В.. Той беше в
коридора. Където е помещението има врата, до вратата стоеше Н. Д.. Аз
държах телефон в себе си, защото знаех, че ще ме бият в районното. Преди
това имахме конфронтация с г-н П.В., който провокира да се случи това
събитие в последствие. Аз имах усещане, за това което ще се случи, защото
нали Ви казах, че преди това имахме конфронтация и ме накараха да си сменя
показанията, за да няма усложнения. Аз знаех, че като отида в районното ще
има подобни действия. Преди това съм имал други проблеми, преди това с
П.В.. Аз държех телефона, за да заснема ситуацията. Държах го пред себе си.
Излезе г-н П.Ш. и ме изрита с крак в областта на гърдите. Не можа да ме
събори и да ми извади въздуха. Тогава се намеси и г-н П.В.. Няколко пъти ми
удари главата в земята и каза: „Ти ли ще ме биеш“, защото сме имали
подобни контакти с него, колкото и лошо да звучи това. Не можех да
реагирам, защото те бяха трима човека - един ме държеше и ми слагаше
белезници Г-н И.Ш. ми слагаше белезници, докато г-н П.В. и П.Ш. ме
налагаха. Първо твърдяха, че не съм спазил полицейска разпоредба, като съм
внесъл телефон в сградата на РУ, а на портала нямаше никой. Аз отидох при
г-н Н. Ц., не съм отишъл при П.Ш.. И с извинение на един от свидетелите,
думите на г-н Р., след като беше тази ситуация, когато бях набит, бяха ми
сложили и белезниците, г-н Р. ме съпровождаше. Той е свидетел днес, едрият
мъж. Аз познавам доста голяма част от полицаите, поради случващите се
събития. Бях вързан с белезниците в стаята и г-н П.Ш. ми каза: „Ти ли ще
водиш война с нас“ и няколко пъти ме удари, докато бях с белезниците. В
един от моментите докато бях удрян няколко пъти, в стаята на г-н П.Ш.
(първата стая в дясно на втория етаж на управлението) влезе една госпожа от
счетоводството. След като ми сложиха белезниците, ме съпроводиха в стаята
за да продължат няколко от опитите им да ме разгромят с ударите си. Не
можах да загубя съзнание. Повече от ударите бяха в главата ми. Когато бях
поразен на земята няколко пъти ми удряха главата в земята. Това е видно от
5
следващите ми действия. Болеше ме главата. Те искаха да ме задържат, а мен
ме болеше главата, но не ме допуснаха до медицинска помощ. Докторът от
Бърза помощ дори не влезе в килията, където бях задържан и каза, че това с
охлузни рани.
След кабинета на Ш. ме задържаха в арестното помещение, защото ми
казаха, че съм наранил полицейски служител. Поисках медицинска помощ.
Дойде лекар от Бърза помощ. Не дойде веднага лекар. Не мога да кажа след
колко време дойде лекар. Беше ми отнет телефона и не съм видял колко време
е минало докато дойде лекар. Не съм губил съзнание. Имах само болки в
главата. Заради това търсих после друга медицинска помощ.
Събитията се случват в порядъка от 09,30 часа, аз трябваше в 10,00 часа
да тръгвам с влака за Стара Загора, но бях задържан със заповед. Не бях
освободен в следващите часове. Бях в болница в „УниХоспитал“, първите 24
часа, докато бях там, бях охраняван от служители на реда – от г-н Р. и г-н
Цуцеков. По време на задържането ми г-н Р. ми се довери и понеже имах
рани ми свали белезниците, но като дойде г-н Цуцеков отново ми сложиха
белезниците.
В 9,30 часа ме задържаха в арестното. Дойде лекар от Бърза помощ и ме
прегледа. Каза, че нищо ми няма и си тръгна. Г-н Ш. каза на лекаря: „Остави
го на нас за довечера“.
Аз бях в килията. Дойде медицинското лице, след което дойде г-н Ш.,
погледна ме и замина. В обедната почивка, когато той отиде да си прави
обедната почивка, след това събитие мен главата ме болеше и без съгласието
на г-н Ш., г-н Р. потърси друга медицинска помощ, като дойдоха лекари от
спешното отделение към „УниХоспитал“ и те ме хоспитализираха. Това се
случи около 13,00 часа. Когато ме качваха в патрулката г-н Ш. навика г-н Р.,
че е потърсил друга медицинска помощ и как е разрешил това да се случи. Аз
под конвой бях откаран в спешното отделение на „Уни Хоспитал“. Заради
болките в главата и охлузните рани, ме оставиха в отделение в здравното
заведение. Три дни бях там, заради главата ми, защото имах един кръвоизлив,
мисля в очите. Първия ден докато бях в болницата, бях охраняван от
служители на МВР. Бях настанен в стая, на третия етаж, но номера на стаята
не мога да кажа. Дойде г-н И.Ш., който тогава беше нощна смяна и той дойде
да ме освободи. Той дойде сутринта на следващия ден към 08,30 часа, след
6
като ме бяха задържали. Аз не желаех да подпиша документи, но има
свидетели, че съм бил в болницата.
По принцип не исках да подпиша документи, защото един път ме бяха
подвели, пак ме задържаха за 24 часа и ме бяха били в районното по такъв
начин и след това документите по неясна причина изчезнаха, затова не исках
да ги подпиша, защото предишния път ме задържаха за 24 часа, набиха ме и
ме изхвърлиха като куче и не можех да докажа, че съм бил в районното,
затова не исках да подпиша никакви документи, за да не подпиша някакъв
документ, че се ограничавам от адвокатско право и други.
В болницата, освен лекарите от отделението и медицинската сестра,
която ми преля физиологичен разтвор, друг не е идвал. Кръв не ми е
преливана.
АДВ. С.: Представям и моля да приемете заверено копие на епикриза за
пациент М. П. Ф., изготвена от МБАЛ „УниХоспитал“ за престоя му от
13.08.2019 г. до 15.08.2019 г.
ПРОКУРОРА: Да се приеме епикризата. Анамнезата говори за мъж,
който е приет в болница с някакви заболявания.
АДВ. Ч.: Да се приеме.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото епикриза за пациент
М. П. Ф., изготвена от МБАЛ „УниХоспитал“ за престоя му от 13.08.2019 г.
до 15.08.2019 г.
ПОДС. Ф.: Освободиха ме и останах още два дни в болницата, като това
беше по преценка на лекаря, предвид състоянието ми.
След излизането ми от болницата, се наложи да сменя личната си карта,
тъй като ми я счупиха. Където е холограмата, там е най-меката част на
личната карта, натискат я и я бяха повредили. Това го направиха може би, за
да не ходя да търся доктор, за да не си извадя епикриза и да им търся
отговорност. Мисля, че това беше тяхната цел. Тогава бях и без шофьорска
книжка и нямаше как да докажа самоличността си.
Когато ме нападнаха в коридора на управлението, като свидетели мога
да назова съвсем различни лица, които не присъстват днес тук.
7
Не съм отправял закани към никого в районното управление. Въпроса
на г-н П.В. беше „Можеш ли да ме набиеш“ и аз му отговорих „Да“. Въпросът
беше дали мога да го набия, заради това не се признавам за виновен. Той ми
зададе въпрос дали мога да го набия, както неговия колега, който ме
предизвика - г-н С.К.. К. и В. са колеги и заради това се случват тези събития.
К. не е присъствал на 13.08.2019 г. Друг е случаят с г-н К.. Това е случаят, за
който бях осъден и от този случай започна цялата тази история.
ПРОКУРОРА: Казахте, че със св. В. сте си разменили реплики
използвахте ли изразите: „Ще се случи с теб това, което се случи и с колегата
ти К. – ще те пребия“, „Ще ви пребия един по един, всички вас“, „Обявявам
ви война“.
ПОДС. Ф.: Част от репликите ги изваждате от контекста на един
видеоклип. Тези думи са от един клип, когато с г-н С.К. се сбихме и в клипа
са казани тези думи. Тези думи не са от това събитие. Те са отправени към г-н
С.К., а не към г-н П.В. и ако държите да са точни, г-н С.К. ме обвинява за
убийство, а аз го обвинявам за саморазправа. Защото г-н К. милион пъти
компрометира целостта на електропастира ми.
С.К. е полицай. Имахме дело и ми беше наложена присъда. Честно да
кажа не знам точната формулировка на присъдата. От бившия ми адвокат чух,
че съдийката по делото е казала, че ме осъжда, за да могат да бъдат успокоени
служителите на РУ – Панагюрище. Знам, че по това дело съм осъден за
заплаха закана за убийство, при условие, че в клипа, който съм заснел лично
аз, заплахата е отправена от самото лице С.К.. Веднага мога да ви покажа
клипа, където са упоменати тези думи. Когато се отбраняваш няма как да не
нанесеш удар.
Тези реплики изобщо не са били отправени в РУ – Панагюрище и това
г-н прокурор го вадите от този клип, когато бях нападнат от С.К.. А за
събитието в РУ – Панагюрище, където казвате, че съм отправил тези думи,
повален и посинен, въпроса им беше: „Ти ли с нас война ще водиш?“. Аз мога
да покажа и други клипове, в които служители от РУ – Панагюрище – П.Ш.,
П.В., С.К. нарушават закона.
АДВ. С.: Казахте, че част от свидетелите, които са по обвинителния акт
не са били в коридора. Знаете ли други лица, които са присъствали там, но не
са призовани по делото.
8
ПОДС. Ф.: Да, в коридора имаше други лица, които станаха свидетели,
но не са призовани от съда. Знам само фамилните им имена. Г-н С., който е
главен издирвач в РУ Панагюрище. Той ми отне телефона от ръцете и
провери дали на телефона има запис с идващия към мен г-н П.Ш.. Аз бях
активирал видео и аудиозапис. Този запис беше изтрит от г-н С..
АДВ. С.: Известно ли ви е дали в коридора имаше охранителни камери.
ПОДС. Ф.: В края на коридора имаше охранителна камера. Има и
камера в ареста, от която камера ще е видно, че доктора от спешна
медицинска помощ не е влизал.
ПРОКУРОРА: Въпросът относно камерите е изяснен с писма.
Началника на управлението ще бъде разпитан и ще уточни.
ПОДС. Ф.: Искам да кажа, че явно г-н П.Ш. беше подготвен, защото
след станалото се беше преоблякъл, след като си беше опръскал ризата с
моята кръв. Явно се беше подготвил.
Г-н Б. беше там. Младият Б., който е следовател. М. Б.. Бяха в коридора,
точно когато ме поваляха и точно когато ме внасяха в стаята в „насипно“
състояние.
Друг свидетел беше жената от счетоводството. Тя влезе в стаята на
П.Ш., когато бях изправен до масата, където е в стаята и в края на стаята е
бюрото на г-н Ш.. До масата ме удряха няколко пъти, за да видят докъде ще
издържа. Г-н П.Ш. ме удряше и репликите ми към него бяха, че удря много
слабо, а не като г-н С.К..
За да не избягам в коридора, вратата беше затворена от г-н Н. Д. и той е
служител на управлението.
Познавам тези хора във връзка със събитията около мен, познавам
голяма част от хората в районното управление. Голяма част от тях са ми
писали някакви актове, или са ми предавали призовки и редица други техни
неща.
АДВ. С.: В болницата, в която сте били три дни, от медицинския
персонал - лекари и сестри, има ли други хора, които са проследявали вашето
заболяване извън епикризата?
ПОДС. Ф.: Когато бях хоспитализиран, дойде директора на
„УниХоспитал“ Красимира Чачова да види какво ще става и защо в нейно
9
отделение ще охраняват полицаи, какви са мотивите, за да може да освободи
стая, за това кой опасен престъпник ще бъде в нейно отделение. Г-жа Чачова
я познавам, тъй като баща ми доста години беше служител в Бърза помощ, а
тя е бивш служител във ФСМП Панагюрище. Тя дойде да се убеди дали
представлявам заплаха за другите болни. Тя разговаря с мен. Тя ме познава и
затова остави другите пациенти в стаята.
АДВ. С.: След случая на 13.8.2019 г. в кратък период от време – месец-
два били ли са ви съставяни актове от РУ Панагюрище, колко и какви.
ПОДС. Ф.: Бяха ми съставени голяма част актове от различни
служители на РУ – Панагюрище
АДВ. С.: Държа да отговори, защото ще твърдим, че тормоза е бил не
само на тази дата, а и след тази дата.
ПОДС. Ф.: Само първия ден имаше полицаи в болницата при мен.
Изписаха ме от болницата след 3 дни престой. Полицай ме охраняваше само
първия ден. Когато ме изписаха, прибирайки се от болницата, г-н П.В. ме
спря на Горната чаршия. Той ме спря със служебния си автомобил бяла Лада
Нива с рег. номер ****. Спря ме, но не можеше той да ми състави акт, затова
извика колега. Той поиска ми личната карта, погледна я и каза, че не е годна.
Извика негов колега, защото той не можеше да ми състави акт. Дойде негов
колега и ми съставиха акт, за това че е повредена и я взеха за унищожаване и
ми съставиха акт, че нямам лична карта. Съставяха ми актове за това, че
автомобила ми бил в лош външен вид. В продължение на месец съм спиран
много пъти. Бяха ми съставени над 30 акта за нарушения. Редица от тях са
обжалвани.
ПРОКУРОРА: Нямам повече въпроси към подсъдимия.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси.
АДВ. Ч.: Нямам повече въпроси към подсъдимия.
В залата влиза св. В..
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля П. В. В.:
С оглед изминалия дълъг период от време, бих искал да направя искане
към съда, като моля да ми бъдат прочетени показанията в ДП.
ПРОКУРОРА: Не се противопоставям. Това е право на свидетеля да го
поиска.
10
АДВ. С.: Това е право на свидетеля, ако се констатират основания за
това по НПК. За да бъдат констатирани трябва да имаме разпит и това, което
свидетелят не си спомня, вече съдът може да попита за нашето съгласие за
прочитането. На този етап, след като не сме го разпитали и няма нямаме
никакво правно основание за прочитане показанията дадени в досъдебната
фаза.
ПРИСТЪПИ се към разпит на св. П.В.: Спомням си, че бях на работа.
Минавайки по коридора на втория етаж в РУ, пред кабинета на Началника
П.Ш., сега Директор на РДВР Пазарджик, стоеше лицето М.Ф.. Стоеше пред
вратата на кабинета в коридора. Минавайки покрай него го попитах защо
качва клипове в интернет без мое съгласие. Беше заснел как се движи моя
автомобил. Той ми отговори, че това не било моя работа и ще си прави
каквото иска. Винаги, когато съм имал контакти с това лице, то се е държало
неприлично. С поведението си изразяваше арогантност. Държеше се
заплашително, заканително, стискаше юмруци. По същия начин беше и тази
среща. Докато говорихме, началника се показа от стаята си с Командира на
отделение И.Ш. и попита какво се случва. Покани го да влезе в стаята на
беседа. Началника на РУ попита М.Ф. дали има телефон в себе си и дали му е
изключен. Ф. каза, че има телефон и че няма да го изключи. Преди това
физически действия от страна на Началника към Ф. не е имало. Казвам това,
което беше. Преди това не е имало никакъв физически контакт между г-н Ш.
и М.Ф.. Началникът излезе и проведе този разговор, лицето не даде телефона
си и се опита да ме избута, за да си направи път и да избяга. Колегата Ш. го
предупреди, че ще използва физическа сила и да преустанови с действията си.
Сборичкахме се на коридора, пред кабинета на Началника. Там паднахме
заедно на земята. Там беше И.Ш., С., Б.. Когато паднахме на земята, Михо
може би си удари главата там, защото му потече кръв. Изправиха го. Извиха
му ръцете. Сложиха му белезниците. Веднага изправихме Ф., за да не се
вижда от други посетители, да не се травмират други посетители.
Максимално бързо обездвижихме Ф.. Сложихме белезниците. Мисля, че
И.Ш. или АЛ. С. му сложи белезниците. Пред кабинета на Началника, когато
аз попитах Ф., връщам се сега малко назад, „Защо си позволява да качва
клипове в публичното пространство без мое съгласие“, тогава Ф. отново беше
стиснал юмруците и каза, че ще се случи същото, което се случи с колегата
ми К.: „Ще те пребия“. Лично към мен каза това. Когато влязохме в кабинета
11
на Началника, там отправи отново закана, тогава вече към всички. В кабинета
бяхме аз, И.Ш. и Началника Ш.. Заканата беше: „Ще ви унищожа, ще ви
уволня. Обявявам ви война от днес нататък“. На Ф. беше съставен акт по
ЗМВР за неизпълнение на полицейско нареждане, беше задържан за срок от
24 часа в РУ.
Доколкото си спомням задържането на Ф., поради някакви негови
оплаквания за здравословното състояние, в болницата, като беше организиран
пост. Може би седмица след това, прибирайки се от работа, се разминахме с
Ф. между С. и Панагюрище. Аз бях сам в автомобила си, а той имаше пасажер
до себе си и когато се разминавахме той най-демонстративно ми показа
среден пръст, най-вероятно към мен, защото други участници в движението
тогава нямаше. Аз съм притеснен, защото той веднъж се е осмелил да посегне
на полицай. Нанесен е побой на колега – инспектор от Криминална полиция,
казва се С.К.. Ф. го беше пребил, беше го снимал и качил във Фейсбук, което
обиколи може би света. Всички бяхме притеснени, защото това може да се
случи на всеки един от човек, който не зачита морала, няма уважение към
институциите и служителите на РУ – Панагюрище. От колеги съм чул, че
отношението му е едно и също към всички, които контактуват служебно с
него, т.е. при извършване на проверки, той се държи по същия начин, както и
с нас. Аз бях стресиран от това, което ми се случи. Един период от време не
изпитвах удоволствие от това, което работя.
Категоричен съм, че Ф. може да изпълни заканата си към мен и може би
ако се срещнем някъде насаме ще се възползва от това нещо – да ми нанесе
удари, побой. Тази закана за саморазправа аз я възприемам като реална и към
момента на случилото се и към настоящия момент.
ПРОКУРОРА: Вие упражнявали ли сте някакво физическо насилие над
Ф., освен това, което казахте, че сте се сборичкали?
СВ. В.: Ако сборичкването се възприема като физически побой, аз
твърдя, че в мое присъствие никой не е нанесъл удар на Ф.. Когато се
сборичкахме, паднахме на земята, но той беше под мен и тогава може би си е
ударил главата. След като беше задържан беше казал, че има главоболие,
поради което се наложи да бъде настанен в болницата под наблюдение.
Ако има съставен АУАН, за лична карта, може да видите датата дали
отговаря на истината, но това не отговаря истината. Има такъв случай, преди
12
този случай, за който говорим. АУАН по БЛДС му беше съставен за това, че
картата беше повредена и това е било преди случая на 13.8.2019 г. Не съм
повреждал личната карта на Ф.. Не съм го спирал след излизането му от
болницата и не съм му правил проверка.
АДВ. С.: Казахте, че Сте бил разочарован от това, че Ф. е качвал
клипове без Ваше съгласие. Кое е основанието Ф. да иска Вашето съгласие, за
да качва клипове?
СВ. В.: Конституцията гласи, че без твое знание и разрешение никой
няма право да те фотографира. Аз тогава, когато ме е заснел, не съм бил на
работа. Имам предвид това нещо, когато съм на работа и съм длъжностно
лице, но когато не съм бил на работа той няма право да го прави.
Не мога да кажа по какъв повод на 13.08.2019 г. Ф. е бил извикан в РУ
Панагюрище.
ПРОКУРОРА: Г-н съдия, в тази връзка и на основание чл. 281, ал.1, т. 2
от НПК, моля да бъдат прочетени показанията на свидетеля, тъй като заяви,
че не си спомня. Има точно защо Ф. е бил в РУ, което съм извел в ОА, а
свидетелят В. точно това заяви, че не си го спомня. Още повече твърденията в
обясненията на подс. Ф. не отговарят на истината. Той е разпитван като
свидетел по дело от Ц., който е разследващ полицай и след като е приключил
Ц. го е качил за тази прословута среща. Ф. е разпитван от Ц. като свидетел.
Именно затова свидетелят каза, че не си спомня тези събития, за да допълним
разпита, моля да прочетем показанията му.
АДВ. С.: Не възразявам.
АДВ. Ч.: Не възразявам.
ПОДСЪДИМИЯ: Не възразявам.
На основание чл. 281, ал.1, т. 2 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на св. П. В. В., дадени в протокол за разпит на
свидетел от 29.7.2020 г. по ДП № 110/2020 г. по описа на РУ – Панагюрище,
на л. 21, стр. 2.
СВ. В.: Поддържам това, което съм казал.
ПОДСЪДИМИЯ: След като свидетелят е бил през цялото време при
мен, искам да отговори кога е настъпило времето на трите ми удара, както е
13
описано в медицинското – окото, челото и носа.
СВ. В.: Не съм броил колко пъти се е удрял и къде се е ударил. Видях,
че тръгна кръв от главата му и възприемам, че се е ударил. Възможно е да се е
ударил в коридора, където е цемент, мозайка.
Към 2019 г. не е имало камера в коридора на втория етаж. В
арестантското помещение от дълги години имаше камери, но непрекъснато
даваха дефекти и не мога да отговоря дали към онзи момент камерата в ареста
е работила. За това може да отговори Началника. Мисля, че камерата беше
само за онлайн наблюдение и не е правен запис. Не мога да отговоря защо е
така, тъй като не е в моите правомощия.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Ч.: Нямам повече въпроси.
ПОДСЪДИМИЯ: Нямам повече въпроси.
Разпита на св. В. приключи и същият остана в съдебната зала.
В залата влиза св. Ч..
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля КР. Д. Ч.:
Не знам, не си спомням какво се е случило на 13.08.2019 г.
Познавам г-н М.Ф.. На него през м. януари е трябвало да връчвам
разпоредително писмо, но за 13-ти август – не си спомням нищо за тази дата.
Имало е случаи, когато трябваше да връчвам на Ф. документи. Когато съм
ходил да му връчвам документи него не го е имало на адреса. Провеждал съм
телефонни разговори с него.
ПОДС. Ф.: Аз от 20.09.2019 г. работя в чужбина.
ПРОКУРОРА: Налице е основание за прочитане показанията на
свидетеля Ч., тъй като заяви, че не си спомня, поради което и на основание
чл. 281, ал.1, т. 2 от НПК, моля да бъдат прочетени.
АДВ. С.: Не виждам каква е относимостта към делото на този свидетел.
Не възразявам за прочитане показанията му.
АДВ. Ч.: Не възразявам.
ПОДСЪДИМИЯ: Не възразявам.
На основание чл. 281, ал.1, т. 2 от НПК, Съдът
14
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на св. КР. Д. Ч., дадени в протокол за разпит от
28.7.2020 г. по ДП № 110/2020 г. по описа на РУ – Панагюрище, на л. 18, стр.
2.
СВ. Ч.: Поддържам казаното в ДП. Това, което е написано е истината.
Потвърждавам прочетеното. Нямам какво да допълня.
Уточнявам, че с М.Ф. съм имал служебни срещи, свързани с връчване
на документи. Връчвал съм му документи лично. Понякога не съм го намирал
лично на адреса. Говорил съм с него и по телефона.
Отново потвърждавам това, което прочетохте.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Ч.: Нямам повече въпроси.
ПОДСЪДИМИЯ: Нямам въпроси.
Разпита на св. Ч. приключи и същият остана в съдебната зала.
В залата влиза св. Т..
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля М. Д. Т.:
Не съм бил очевидец на случка на 13.08.2019 г., с участието на г-н Ф..
Във връзка със случая мога да кажа, че от Началника на РУ ми бяха
дадени няколко докладни записки от колеги, които да оформя в преписка за
Прокуратурата. В докладните записки се съдържаха данни за поведение, за
закани от страна на Михо Ф. към колеги. Ф. съм го виждал, познавам го.
Оформих докладна записка към прокуратурата, като приложих докладните на
колегите.
С Ф. съм се срещал, по повод назначена ми служебна проверка с
главната разследваща, той тогава направи отвод и искаше да се проведе
проверката от Дирекцията в Пазарджик Това е служебният ми контакт с него.
С Ф. съм се виждал в с. Смилец, където отчиташе ел.енергията.
С Ф., разговори по отношение на колегите не сме водили, той се е
държал културно с мен, когато сме разговаряли. Не е имало проблем.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
15
АДВ. Ч.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯ: Нямам въпроси.
Разпита на св. Т. приключи и същият остана в съдебната зала.
В залата влиза св. К..
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля Л. ХР. К.:
Хора от града ме питаха, понеже се носел слух из града, че М.Ф. бил
нанесъл побой на колегата И.Х.. Това е различен случай от К.. Аз съм
разпитван за твърдението, че Ф. е нанесъл побой на колегата Х..
На 13.8.2019 г. не съм бил на работа. Не съм бил в РУ - Панагюрище и
не съм присъствал на някакъв инцидент.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. С.: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. Ч.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯ: Нямам въпроси.
Разпита на св. К. приключи и същият остана в съдебната зала.
В залата влиза св. Р..
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля СВ. ИВ. Р.:
На 13.8.2019 г. бях на работа в РУ - Панагюрище на пост № 1, на входа
на РУ, като отговарях и за задържаните лица в ареста.
Не мога да си спомня кога дойде Ф. в РУ. Спомням си, че го беше
извикал дознател или разследващ полицай за разпит. Сигурно е имал
призовка. Ф. се качи горе по етажите. Аз нагоре нямах достъп. По-късно ме
извикаха горе, защото Ф. ще бъде задържан. Бяха му поставени белезници.
Свалих Ф. долу в изолатора. Преди това не съм видял нищо. Видях Ф., когато
му бяха поставени белезници. Видях го в стаята на Началника на РУ. Не мога
да си спомня точно следи от удар в главата.
Аз заведох Ф. в арестантското помещение. Не си спомням точно, мисля,
че сам заведох Ф. в арестантското. Мисля, че дежурният се обади да дойде
медицинско лице. Дойде медицинско лице. Извърши преглед, попълни
документи. Доколкото си спомням измериха кръвното на Ф..
Не след дълго, Ф. се оплака от силно главоболие. Може би 30 минути
до час време след прегледа от медицинското лице. Ф. се оплака на мен от
16
силно главоболие. Съобщих на дежурния, който прецени и се обади на
Спешна помощ и дойде медицински екип. Дойдоха и извършиха отново
преглед. Според указанията им беше да бъде прегледан по-обстойно в МБАЛ
„УниХоспитал“, където има повече апаратура. Взеха Ф., като аз го
придружих. Не помня с кой колега сме били. Охраната на задържания
продължи в болницата, в стаята, където беше настанен. Аз доста дълго време
бях с него в стаята, говорихме за различни неща. С мен Ф. се държа добре. Не
е бил агресивен към мен. Агресивно се държеше с началника Ш., с колегата
И.Ш. и отправяше закани за саморазправа и каза: „Оня другия с очилата“,
като предполагам, че ставаше въпрос за колегата В.. Агресия и закани към
тях, че като ги срещне ще се разправя с тях, ако ги срещне. Иначе аз с него
съм говорил за други неща, за животни, за пчели.
В болницата на Ф. му поставиха система. Дойде и го прегледа една
лекарка, на която не знам името, тя го прегледа. След това дойде друг човек,
който не беше с лекарско облекло, може и психолог да е бил. Разговаря с Ф..
Не познавам директорката на болницата. Ние имаме инструкции как да
постъпваме при задържан в болнична стая. Спазил съм ги. По време на
преглед са идвали други лица в стаята. Иначе в стаята бяхме само двамата –
аз и Ф..
Аз лично не съм използвал физическа сила спрямо Ф.. Не съм бил
свидетел и не съм видял колеги да използват физическа сила спрямо Ф.. По
време на разговорите ми с Ф., не мога да си спомня да ми е казал, че някой на
въпросния ден му е нанесъл побой.
Аз посрещнах Ф. на входа на РУ. Ф. нямаше видими белези на
наранявания. Има заповед на началника и е забранено да се извършват
снимки и записи в сградата на районното управление. Записващите
устройства на граждани ги оставяме долу в един шкаф, заключват се и се
дават номера. Не правим претърсване на гражданите. Нямам спомен дали съм
попитал Ф. дали носи в себе си мобилно устройство на този ден.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Ч.: Нямам повече въпроси.
ПОДСЪДИМИЯ: Нямам въпроси.
Разпита на св. Р. приключи и същият остана в съдебната зала.
17
В залата влиза св. Ш..
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля П. СТ. Ш.:
Познавам подсъдимия. Към онзи момент изпълнявах длъжността
Началник на РУ – Панагюрище. На 13.08.2019 г. г-н Ф. беше призован за
разпит в качеството му на свидетел. На този ден сутринта, имам спомен, че в
кабинета си бях с И.Ш., който е Командир на ООР. Вратата беше отворена и
чух висок тон пред кабинета ми, който е на втория етаж на управлението.
Още преди да изляза в коридора разпознах, че това е лицето Ф.. Аз познавам
Ф. от преди това. Излизайки на коридора установих, че той разговаря с
мл.инсп. В. на висок тон, като обясняваше „Не си никой, за да изпълнявам“,
нещо от този род. Точните думи не си спомням. Аз попитах г-н Ф. дали има
мобилен телефон, защото по силата на моя заповед, влизането в сградата е
забранено със записващи устройства, това е по правилника за вътрешния ред
и пропускателния режим в сградата. Той каза, че има телефон. Помолих го да
го изключи, при което Ф. отказа.
После Ф. прояви особена агресия спрямо служителите, защото в
коридора се появиха и други служители. Стигна се до използване на
физическа сила спрямо него и поставяне на белезници като помощно
средство. Понеже кабинета ми е на такова място, на втория етаж, където са
дислоцирани деловодство и услуги на граждани, казах да влязат в кабинета
ми. Бяхме аз, Павел В. и И.Ш.. Г-н Ф. беше особено агресивен. Сипеше
постоянни заплахи спрямо нас, спрямо колегата В.. Една от заплахите бяха:
„Ще се случи с теб това което се случи с К.. Ще те пребия“. Това беше
отправено спрямо В.. Спрямо мен беше казано „Око за око, зъб за зъб.
Обявявам ви война“ и други, които вече не си спомням. Агресията му беше
особено жестока. Гледаше в различни посоки, не стоеше на едно място, което
наложи да бъде задържан впоследствие съгласно ЗМВР. Задържането се
случи още на коридора, пред кабинета ми с участието на В., Ш. и други
служители, които са били и оказаха съдействие при поставянето на
помощните средства.
Имам спомен, че при падането си М.Ф. си удари главата на пода пред
кабинета ми.
Ф. беше задържан в арестантското помещение, като по указания и със
заповед беше преместен в МБАЛ „УниХоспитал“, където реално се довърши
18
задържането по заповедта. Там той е продължил да отправя закани спрямо
нас тримата и пред служителя, който е бил определен на пост. Пред С.Р..
Категорично не съм удрял Ф.. Физическата сила е използвана в рамките
на закона, с цел да бъде обуздан. Той имаше особена жестокост и агресия.
Агресия, която прояви в сградата на управлението пред служители,
нарушаваше грубо вътрешния ред и пропускателния режим.
Като предистория, преди тази случка, държането на Ф. е било
изключително грубо, арогантно, незачитащо никакви норми, свързано с груби
закани, обиди, дори и клевети. Това се е случвало в социалните мрежи, с
онлайн негови изказвания, като поведението му е било винаги в посока
незачитане на правовия ред и открит неприязън към органите на МВР на
местно ниво.
Имал съм дело с Ф., което завърши с осъдителна присъда срещу него.
Делото беше за клевета. Беше разгледано в пловдивски съд.
Когато се разви ситуацията пред кабинета ми, в коридора на втория
етаж бяха М. Б. – инсп. Криминална полиция и мл.експерт С..
Делото в съда в Пловдив се проточи във времето, защото се разгледа
задочно срещу подсъдимия. Това дело беше след събитието, за което говорим
през м. август 2019 г. Делото беше по повод интернет публикации, които бяха
отправени спрямо мен след задържането на Ф., т.е. неговата закана и агресия
продължи в пълна сила и намеренията му да ги осъществи за мен са били
напълно реални.
ПОДС. Ф.: Това, дело, за което той твърди е по повод провокацията,
когато те умъртвиха четири мои животни. Използват клипове, които са след
събитието. Това е много след този 13.08.2019 г. Той няма нищо общо с тези
клипове, които той използва, за да ме осъди. Аз разбрах, че ме е осъдил през
2021 г. след като ми наложиха запор върху автомобила. Нямам въпроси към
свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Ч.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯ: Нямам въпроси.
Разпита на св. Ш. приключи и същият остана в съдебната зала.
19
В момента в залата се явява св. И.Ш..
Сне се самоличността на свидетеля:
ИВ. СТ. Ш., роден на ************ г. в гр. Панагюрище, живущ в
същия град, българин, български гражданин, със средно специално
образование, женен, работещ в РУ – Панагюрище при ОД МВР – Пазарджик
като Командир на отделение, неосъждан, с ЕГН: **********, без родствена
връзка с подсъдимия.
Предупреден за наказателната отговорност то чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля ИВ. СТ. Ш.:
На 13.08.2019 г. бях на работа. Спомням си, че бях в стаята на
Началника, която се намира на втория етаж в сградата на управлението. Бяхме
вътре, като вратата беше отворена. Отвън беше М.Ф., когото познавам. Той
говореше с колегата П.В.. Не знам какъв беше разговора им. Не съм чул
разговора им, не беше на висок тон. Разбрах само, че Ф. трябва да влезе при
началника. Тогава мисля, че аз го попитах дали носи телефон, записващо
устройство. Ф. каза, че има телефон и не е изключен. Не е казал, а и аз не съм
го питал дали прави запис. Разпоредих на Ф. да си изключи телефона. В този
момент той бутна колегата В. и тръгна да напуска етажа. Това става точно до
входната врата за етажа. Започна една съпротива от негова страна, дърпане,
бутане. Ф. получи от мен разпореждане да си изключи телефона, за да може
да влезе. Има заповед на Началника, според която в РУ не може да се влиза
със записващи устройства. Не знам, нямам представа дали Ф. е искал да се
срещне с Началника Ш.. Ф. тръгна да напуска етажа, бутна колегата В.. Аз го
хванах за едната ръка, а колегата В. – за другата. Ф. започна да се бори,
оказваше яростна съпротива. Двамата паднаха на земята. Ф. си удари главата.
Мисля, че колегата С. дойде да помогне, Началника Ш. и той излезе от стаята.
Той видя, че се случва нещо. Използвахме физическа сила и помощни
средства – белезници. Не сме нанасяли удари на Ф.. След като сложихме
белезници на Ф., го карахме в стаята. Сложихме го да седне на стол. Ф. беше
вече видимо по-спокоен и дори започна да разказва някакви вицове. Започна
разговора и той каза, че обявява война на полицията като цяло и цитира Ш. и
В.. Настроенията на Ф. се меняха. Първо започна с вицовете, а после каза, че
ще обяви война. Поведението на Ф. беше агресивно докато беше с
20
белезниците. Като влязохме в стаята вече не беше агресивен и му свалихме
белезниците. След това Ф. беше задържан за пречене на полицейски орган да
изпълни задълженията си по служба. Ф. каза на В., че с него ще се случи това,
което се случи с колегата К.. Не си спомням точно къде му го каза. Доста
време мина и не мога да си спомня дали го каза в коридора или в стаята на
Началника, но го чух. Аз съм бил през цялото време там.
АДВ. С.: Казахте, че в един момент подс. Ф. е тръгнал да излиза. Не
разбрах на какво основание го спряхте. Очевидно към този момент не е имало
нито акт, нито разпореждане.
СВ. Ш.: Ф. тръгна да излиза, но имаше устно разпореждане от мен Ф.
да изгаси телефона си и да влезе в стаята, където е повикан.
АДВ. С.: Смятате ли, че това неизпълнение е достатъчен повод за
задържане?
СВ. Ш.: Задържането е за пречене на полицейски орган.
Неизпълнението на полицейското разпореждане е първия фактор, който води
до преченето.
АДВ. С.: Няма ли значение какво е полицейското разпореждане и каква
е степента на неизпълнение. Всяко ли полицейско разпореждане, ако не бъде
изпълнено води до задържане и поставяне на белезници.
СВ. Ш.: Неизпълнение на поредица от полицейски разпореждания води
до пречене на полицейски органи и затова се задържа лицето. Първото е
неизпълняване на разпореждането, което му дадох да изключи телефона си
според заповедта на Началника за достъп до помещенията в РУ. След това Ф.
тръгва, блъска полицейски орган и тръгва да напуска мястото, където се
намира. Значи, той за да влезе в РУ най-вероятно е повикан. Не ми е известно
кой е повикал Ф. в РУ.
ПРОКУРОРА: Налице е основание за прочитане показанията на
свидетеля Ш., тъй като заяви, че не си спомня доста обстоятелства, поради
което и на основание чл. 281, ал.1, т. 2 от НПК, моля да бъдат прочетени, а
има и леки противоречия относно последователността на събитията,
присъствието на други лица.
АДВ. С.: Не възразявам за прочитане показанията на свидетеля в частта,
която не си спомня.
21
АДВ. Ч.: Не възразявам.
ПОДСЪДИМИЯ: Не възразявам.
На основание чл. 281, ал.1, т. 2 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на св. ИВ. СТ. Ш., дадени в протокол за разпит
от 03.08.2020 г. по ДП № 110/2020 г. по описа на РУ – Панагюрище, на л. 26,
стр. 2.
СВ. Ш.: Споменах, че е минало доста време и не си спомням, затова
заявявам, че поддържам казаното пред разследващия полицай. По отношение
на разговора за мобилния телефон, вярно е казаното пред разследващия
полицай.
За казаното днес, че Ф. ни е казвал вицове, да се включи. Това се случи.
Аз лично не съм нанасял побой на Ф. и не съм видял някой колега да му
нанася побой. В коридора са използвани физическа сила, техники за
усмиряването му, но не му е нанесен побой.
Видях как М.Ф. си удари веждата. При падането на земята. Той падна
на земята, падна, търкаля се от едната страна, до другата на коридора.
Възможно е да се е ударил и другаде. Видях удар в главата и на веждата.
Тръгна кръв от главата на Ф.. Възможно е да е имал и наранявания по тялото,
които са под дрехите, които не съм видял. Видял съм по видимите места – на
лицето и нараняванията се виждаха, след като го вдигнахме от пода.
Мисля, че Ф. отказа всичко по-нататък. Доколкото разбрах след това му
е станало лошо. Това ми го каза дежурният. Каза ми, че е дошъл медицински
екип, които са казали, че е по-хубаво да бъде прегледан в болница и тогава Ф.
е преведен в болница, където е организиран пост.
По служебна линия познавам Ф. по повод на извършвани проверки.
Винаги е бил на контра, когато съм се срещал с него.
При предно задържане на Ф. сме си говорили с него пред ареста около
час време. Не е проявявал към мен омраза. Към колегите нямам представа.
След случая с К., В. ми е казвал, че Ф. се е държал зле с него, но аз не
съм бил свидетел.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към свидетеля.
22
АДВ. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Ч.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯ: Нямам въпроси.
Разпита на св. Ш. приключи и същият остана в съдебната зала.
Съдът ДОКЛАДВА на страните, че е изискал актуална справка за
съдимост на подсъдимия.
ПРОКУРОРА: Да се приеме.
АДВ. С.: Да се приеме.
АДВ. Ч.: Да се приеме.
ПОДС. Ф.: Да се приеме.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА справка за съдимост рег. № 292 от 10.03.2022 г. издадена от
Бюро съдимост при Районен съд – Панагюрище – 2 л.
АДВ. С.: Моля съда да допусне СМЕ, която с оглед епикризата на подс.
Ф., приета днес, да се произнесе по въпроса възможно ли е увреждането в
лицево-черепната част, описано в епикризата, да настъпи с едно падане на
земята, ударите са върху падането върху твърд предмет или удар с твърд
предмет. Наред с това за нас е изключително важно, неразпитаните и
непризовани свидетели-очевидци – С. и Б. да бъдат призовани и разпитани,
защото действително по това дело има много хора, които знаят за историята,
без да са били очевидци. Разкриването на обективната истина категорично
изисква това. Относно натиска, който е оказван на подзащитния ми, моля за
справка от РУ на МВР за съставените на М.Ф. актове от 13.08.2019 г. до
30.09.2019 г. Моля да изясним ясната причина за посещението на подсъдимия
в РУ, т.е. ако се пазят данни, той е извикан за 13.8.2019 г. да даде обяснения,
както подзащитният ми сам спомена. Факт, който не беше опроверган по
никакъв начин. Нито един от свидетелите не каза, че той е отишъл по друг
повод в полицейското управление. За нас е важно какъв е поводът, т.е. че
подсъдимият не отива за саморазправа, а защото е извикан по въпрос,
различен от предмета на делото. За мен без тези доказателства делото ще бъде
неизяснено от фактическа страна.
ПРОКУРОРА: Противопоставям се за допускането на експертизата. Тя
23
няма отношение към настоящия казус, както се изясни от разпита на
свидетелите и от приложената медицинска документация. Нараняванията,
констатирани в анамнезата на тази епикриза и установеното със свидетелски
показания, безспорно доказва, че подсъдимият може да е получил
нараняванията именно при задържането му. Не виждам с една медицинска
експертиза какво ще установим, освен вече констатираните наранявания.
Причините може да са различни, плюс това с оглед давността и липсата на
СМУ смятам, че тази експертиза няма да допринесе с абсолютно нищо за
изясняване на фактическата обстановка по делото още повече за установяване
обективната истина относно нараняванията, които е получил подсъдимия на
инкриминираната дата. За разпита на свидетелите – не се противопоставям.
По отношение на искането за установяване повода за посещението,
свидетелят Ш. изясни причината за разпит. Подсъдимият посочи
многократно Ц. многократно, който може да призовем наред с другите двама
свидетели, за които не се противопоставям да се проведе разпит, за да
изясним дали на тази дата е посрещал Ф. и в каква връзка. Нямам против и Ц.
да бъде призован като свидетел.
АДВ. С.: Ако допуснете до разпит св. Ц., ще се откажа от искането за
тази справка, за повода на влизане в РУ.
ПРОКУРОРА: Не се противопоставям да справка свързана с броя на
съставени актове. Така ще видим и твърдението акта по ЗБЛД кога е съставен.
В тази връзка да разширим периода на справката по отношение на
съставените актове, като бъде от началото на 2019 г. до настоящия момент.
Предлагам да увеличим периода, за да видим акта по ЗБЛД кога е съставен.
АДВ. С.: Не възразявам периода на справката по отношение
съставените актове срещу Ф. да бъде от началото на 2019 г. до настоящия
момент.
По направените искания, съдът счита, че следва да остави без уважение
искането за назначаване на СМЕ, по поставените въпроси от адв. С., като
неотносима по настоящия казус.
Следва да уважи останалите направени доказателствени искания от
страна на защитата и от страна на прокуратурата.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
24
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С. за допускане на
съдебно-медицинска експертиза, като неотносима към настоящия казус.
ДОПУСКА до разпит като свидетели по делото М. Б., АЛ. С. и ИВ. Ц.
при режим на призоваване по местоработата им в РУ Панагюрище.
ДА СЕ ПИШЕ писмо до РУ Панагюрище при ОД на МВР - Пазарджик
за изготвяне на справка относно съставените АУАН и респ. НП по отношение
на М. П. Ф. за периода от 01.01.2019 г. до настоящия момент.
За събиране на доказателствата, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 04.04.2022 г. – 10,30 часа, за която
дата и час РП – Пазарджик, ТО – Панагюрище, подсъдимия, адв. С., адв. Ч. –
са уведомени в съдебно заседание
Да се призоват свидетелите.
ДА СЕ ПИШЕ писмо до РУ – Панагюрище в указания горе смисъл.
АДВ. С.: Моля да ми бъде изпратен протокола на електронен адрес:
********@*****.***.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Протокола от съдебното заседание, след изготвянето му, да се изпрати
на адв. С. на електронна поща: ********@*****.***.
Протоколът се написа в съдебно заседание на 11.03.2022 г., което
приключи в 13,40 часа.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
Секретар: _______________________
25