Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 1006 от 17.10.2012г. по гр.д. № 2280/ 2011г. по описа на В. районен съд, е осъден В. А. К. от гр.В.Т. да заплати на Р. Г. Р. от гр.В.Т. сумата 7000лв., представляваща направени разходи за възстановяване на унищожена обща част-покривна конструкция на сградата в режим на етажна собственост в гр.В.Т., ул.”М. П. Р.” № 2, съразмерно на дела му в общата част, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-30.05.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата 690 лв.-разноски по делото. С решението е осъдена и П. Й. Стоянова от гр.В.Т. да заплати на Р. Г. Р. от гр.В.Т. сумата 3553лв., представляваща направени разходи за възстановяване на унищожена обща част-покривна конструкция на сградата в режим на етажна собственост в гр.В.Т., ул.”М. П. Р.” № 2, съразмерно на дела му в общата част, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-30.05.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата 345 лв.-разноски по делото. С решението са отхвърлени предявените искове от Р. Г. Р. срещу В. А. К. и П. Й. С. искове за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главниците на задълженията им за възстановяване на разходи, направени за обща част, за периода от датата на пожара-29.05.2006г. до датата на завеждане на иска-30.05.2011г., съответно за сумата 4510 лв. за К. и за сумата 2289 лв. за С., като неоснователни. Против това решение е постъпила въззивна жалба от В. А. К. от гр.В.Т.. Обжалва решението в частта, с която е осъден да заплати на Р. Г. Р. от гр.В.Т. сумата 7000лв., представляваща направени разходи за възстановяване на унищожена обща част-покривна конструкция на сградата в режим на етажна собственост в гр.В.Т., ул.”М. П. Р.” № 2, съразмерно на дела му в общата част, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба-30.05.2011г. до окончателното изплащане, само за разликата над 5250 лв., и в частта за присъдените разноски по делото. Счита решението в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Сочи, че е доказал с представения още в първото по делото заседание нотариален акт-копие и впоследствие и оригинала на същия, че е собственик само на ¾ идеални части от описания в него недвижим имот, намиращ се в сграда под режим на етажна собственост, който документ районният съд е приел като доказателство по делото. Поради това счита, че необосновано районният съд е приел, че не е представил в срок искания документ, а сам съдът е посочил срока за представянето му-първото по делото заседание, което той е спазил. Счита, че по този начин съдът е изпаднал в противоречие и е постановил решение, което не кореспондира на събраните по делото доказателства. Счита, че необоснован е изводът на съда, че едва в хода по същество е представил нотариалния акт, с който доказва, че е собственик на ¾ идеални части от имота, описан в него. Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от пълномощника на ответника по жалба Р. Г. Р. от гр.В.Т. адв.Николов. Заема становище за неоснователност на жалбата по изложени за това съображения и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на ВТРС-потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира разноски. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Във въззивната инстанция не са събрани други доказателства. Предявен е иск с правно основание чл.41 от Закона за собствеността. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск в претендирания размер. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни: Действително, съгласно указанията на съда с определението му от 28.03.2012г., е следвало жалбоподателят К. да представи копие от нотариалния акт, с който се легитимира като собственик на притежавания от него недвижим имот. Това указание жалбоподателят е изпълнил като в първото по делото заседание е представил копие от нотариалния акт, прието като доказателство по делото от съда, и е задължен да представи за следващото съдебно заседание оригинала на същия за сверка, което той е сторил. Страните, вкл. и ответникът К. не са имали възражения по отношение доклада на съда. Ответникът К. не е депозирал отговор на исковата молба, нито в първото по делото заседание е направил възражения срещу иска и твърдяните от ищеца обстоятелствата, на които той се основава. А съгласно чл.131 ал.2 от ГПК тези възражения ответникът може да направи с отговора на исковата молба и когато в установения срок не подаде отговор или не направи възражения, съгласно чл.133 от ГПК той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, каквито в случая очевидно не са налице. Видно от делото е, че едва в хода по същество ответникът К. е направил възражение срещу иска, като е твърдял, че притежава само ¾ идеални части от имота и следва да тоговаря за тази част, при това съотношение на правата. Твърдения на факти и обстоятелства ответникът може да релевира само с отговора на исковата молба, какъвто в случая не е депозиран от ответника К.. Съгласно чл.147 от ГПК нови факти и обстоятелства страните могат да твърдят до приключване на съдебното дирене само ако не са могли да ги узнаят и посочат своевременно, които условия в случая не са налице. Предвид на това, несъстоятелно е възражението, че необосновано районният съд е приел, че жалбоподателят не е представил в срок искания документ и е постановил решение, което не кореспондира на събраните по делото доказателства. Видно от мотивите в решението е, че съдът е приел, не че ответникът несвоевременно е представил нотариалния акт, а че несвоевременно е направил възражение срещу предявения иск, а именно-че не е индивидуален собственик на имота в етажната собственост, а притежава само ¾ идеални части от него, което възражение е преклудирано. Този извод на съда е правилен, тъй като предвид посочените по-горе разпоредби ответникът не е направил своевременно своите възражения срещу иска и не е навел своевременно своите твърдения за фактите и обстоятелствата, поради което това му процесуално право е преклудирано. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск срещу В.К. с правно основание чл.41 от ЗС е основателен и доказан в пълния претендиран размер. С оглед на изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба направените от него разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 1006 от 17.10.2012г. по гр.д. № 2280/ 2011г. по описа на В.районен съд. ОСЪЖДА В. А. К. от гр.В.Т., ул.”М. П. Р.” № 2 .2, ЕГН *, да заплати на Р. Г. Р. от гр.В.Т., ул.”М. П. Р.” № 2 .3, ЕГН *, направените пред въззивната инстанция разноски по делото в размер на 200 лв. Решението не подлежи на касационно обжалване. Председател: Членове: |