Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 08.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2219 по описа за 2018г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на синдика на „С.Б.“ АД (в несъстоятелност) срещу „С.Б.“ АД (в
несъстоятелност) и „С.-А.“ АД, с която при условията на обективно кумулативно
съединяване са предявени:
1) иск с правно
основание чл. 645, ал. 4 ТЗ за прогласяване за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на прихващане на вземане на „С.Б.“ АД срещу „С.-А.“
АД за сумата 181 000,00 лв. – продажна цена по договор за покупко-продажба
на недвижим имот, сключен с нотариален акт №172, т. І, рег. №945, н.д.
№28/2013г., с насрещни вземания на „С.-А.“ АД срещу „С.Б.“ АД за общата сума
1 301 670,72 лв., извършено с протокол за прихващане от 30.12.2013г.;
2) иск с правно
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за осъждане на „С.-А.“ АД да заплати на „С.Б.“ АД
сумата 181 000,00 лв. – продажна цена по договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен с нотариален акт №172, т. І, рег. №945, н.д. №28/2013г.
Ответникът „С.-А.“ АД
оспорва основателността на предявените искове с възражения, че процесното
прихващане не накърнява масата на несъстоятелността на „С.Б.“ АД и не уврежда
интересите на кредиторите на дружеството (съображенията са, че едновременно с
погасяването на вземанията на дружеството прихващането има за последица и
погасяване на негови задължения), протоколът от 30.12.2013г. за прихващане на
насрещни вземания не покрива хипотезата на чл. 645, ал. 4 ТЗ (съображенията са,
че протоколът обективира изявления на страните за уреждане на правоотношенията
относно прихванатите вземания, тоест договор за спогодба между страните, а не
едностранно изявление за прихващане от името на длъжника „С.Б.“ АД),
прихващането не може да бъде обявено за недействително само в частта му относно
вземането на „С.Б.“ АД за сумата 181 000,00 лв. (съображенията са, че
изявленията за прихващане в процесния протокол от 30.12.2013г. са направени по
отношение на общ размер на насрещни вземания между „С.Б.“ АД и „С.-А.“ АД), не
са изложени твърдения и представени доказателства за недобросъвестност на „С.-А.“
АД при подписване на протокола за прихващане (съображенията са, че изискванията
за знание у кредитора за обстоятелствата, предвидени в чл. 645, ал. 3 ТЗ, са
приложими и в хипотезата на чл. 645, ал. 4 ТЗ), дори да се приеме, че са налице
основания за недействителност на процесното прихващане по чл. 645, ал. 4 ТЗ,
кредиторът „С.-А.“ АД има право да извърши прихващането съгласно чл. 645, ал. 1 ТЗ (тези възражения са заявени като възражение за съдебно прихващане, но
представляват именно възражения срещу основателността на предявените искове, а
не възражение по чл. 371, вр. чл. 298, ал. 4 ГПК, тъй като предметът на
предявения иск по чл. 645, ал. 4 ТЗ поначало изключва възможността за
релевиране на възражения за съдебно прихващане с насрещни вземания на ответника
по реда на чл. 371, вр. чл. 298, ал. 4 ГПК).
От името на ответника
„С.Б.“ АД (в несъстоятелност) не е заявено становище по предявените искове.
Искът с правно
основание чл. 645, ал. 4 ТЗ е предявен в преклузивния едногодишен срок по чл.
649, ал. 1 ТЗ от датата на решението по т.д. №7126/2013г. на СГС, ТО, VІ-8 с-в
за откриване на производство по несъстоятелност на „С.Б.“ АД, поради което е
допустим, което съгласно чл. 649, ал. 2 ТЗ предпоставя допустимост и на
обусловения от изхода му осъдителен иск с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Разгледани по
същество, исковете се явяват неоснователни по следните съображения:
Съгласно чл. 645, ал.
4 ТЗ недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за
частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното
имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, но не по-рано от една година преди подаването на молбата
за откриване на производство по несъстоятелност, независимо от това, кога са
възникнали двете насрещни задължения.
Съгласно чл. 104, ал.
1 ЗЗД прихващането представлява едностранна сделка – изявление на едната страна
по насрещните вземания и задължения, което след достигането му до другата
страна има последиците по чл. 104, ал. 2 ЗЗД, а именно погасяване на насрещните
вземания на двете страни до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши.
Процесният протокол от
30.12.2013г. за прихващане на насрещни вземания между „С.Б.“ АД и „С.-А.“ АД е
приет като писмено доказателство по делото и обективира изявление от името на „С.Б.“
АД за прихващане на вземанията, но и насрещно изявление от „С.А.“ АД, насочено
към същите правни последици, поради което основателни са възраженията на
ответника „С.-А.“ АД, че изявленията в
протокола (и в частност изявлението от името на длъжника „С.Б.“ АД) не
представляват едностранни сделки по чл. 104, ал. 1, вр. чл. 44 ЗЗД, а насрещни
покриващи се изявления на страните по чл. 8, ал. 1 ЗЗД за сключване на договор
за спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, с който страните уреждат
правоотношенията си относно прихванатите вземания, като постигат съгласие
относно размерите на вземанията, погасяването им чрез прихващане и размера на
непогасената част от вземанията на кредитора „С.-А.“ АД.
Последиците от
сключената спогодба за погасяване на насрещни вземания не могат да бъдат
обявени за недействителни на основание чл. 645, ал. 4 ТЗ, тъй като цитираната
разпоредба регламентира именно и само основания за недействителност на
едностранни изявления за прихващане от търговеца в несъстоятелност.
Подробни съображения
в подкрепа на горните изводи в случая е безпредметно да се излагат, тъй като
дори да се приеме, че процесният протокол от 30.12.2013г. не обективира
насрещни изявления за сключване на спогодба, а самостоятелни изявления на
страните за прихващане на вземанията, то основателни са и възраженията на
ответника „С.-А.“ АД, че за да бъде обявено прихващането за недействително по
отношение на кредиторите на „С.Б.“ АД, наред с предпоставките по чл. 645, ал. 4 ТЗ по отношение на изявлението за прихващане от длъжника „С.Б.“ АД следва да са
изпълнени и предпоставките на чл. 645, ал. 3 ТЗ по отношение на обективираното
в протокола изявление за прихващане от кредитора „С.-А.“ АД.
Това е така, защото наличието
на основания за абсолютна или относителна недействителност на изявлението на
длъжника (включително основания, които покриват хипотезата на чл. 645, ал. 4 ТЗ), само по себе си не предпоставя недействителност и на изявлението за
прихващане, направено от насрещната страна, което с достигането му до длъжника
поражда самостоятелни правни последици по чл. 104, ал. 2 ЗЗД и по отношение на
което с разпоредбата на чл. 645, ал. 3 ТЗ са предвидени различни и
самостоятелни основания за обявяването му за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността.
В производството не
са ангажирани доказателства, но и твърдения за обстоятелства относно процесното
прихващане, които да покриват хипотезата на чл. 645, ал. 3 ТЗ, поради което и
по изложените съображения предявеният иск за обявяване на прихващането за
недействително подлежи на отхвърляне, което предпоставя същия изход по
обусловения осъдителен иск за осъждане на ответника „С.-А.“ АД да изпълни едно
от погасените чрез прихващането вземания на „С.Б.“ АД, а именно вземането за
сумата 181 000,00 лв. – продажна цена по договор за покупко-продажба от
02.04.2013г.
С оглед изхода на
делото и съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ държавната такса за разглеждане на исковете
следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на „С.Б.“ АД.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „С.Б.“
АД (в несъстоятелност) с ЕИК *****срещу „С.Б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** и „С.-А.“ АД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление ***, офис №1 иск с правно основание чл. 645, ал. 4 ТЗ за
прогласяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на „С.Б.“ АД на прихващане на вземане на „С.Б.“ АД срещу „С.-А.“ АД за сумата
181 000,00 лв. – продажна цена по договор от 02.04.2013г. за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №172, т. І, рег.
№945, н.д. №28/2013г., с насрещни вземания на „С.-А.“ АД срещу „С.Б.“ АД за
общата сума 1 301 670,72 лв., извършено с протокол за прихващане от
30.12.2013г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
синдика на „С.Б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК *****иск с правно основание чл.
327, ал. 1 ТЗ за осъждане на „С.-А.“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, офис №1 да заплати на „С.Б.“ АД (в несъстоятелност) с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** сумата 181 000,00 лв. – продажна
цена по договор от 02.04.2013г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с
нотариален акт №172, т. І, рег. №945, н.д. №28/2013г.
ОСЪЖДА „С.Б.“ АД (в
несъстоятелност) с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ по сметка на Софийски градски съд сумата 14 480,00
лв. – държавна такса за исковото производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: