Присъда по дело №1368/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда рег. № 26/18.02.2025г. по НОХД № 1368/2024г. по описа на РС
Бургас, обявена в публично съдебно заседание
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
Районна прокуратура Бургас срещу И. Г. Т. ЕГН: **********, *************** за това, че
след като е бил осъден - с Решение на Районен съд - Бургас № ХШ-1153 от 22.07.2011 г.,
постановено по гр. дело № 8950/2010 г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в законна
сила на 22.07.2011 г., да издържа свой низходящ- дъщеря си - Д. И. Т., род. на *** г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 29 /двадесет и девет/ месечни вноски,
всяка на стойност 150 лв., равняващи се общо на парична сума в размер на 4350 лв., за
периода от месец октомври 2018 г. до месец февруари 2021 г., включително, платими в
гр.Бургас, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден за друго такова
престъпление с присъда № 48/19.02.2013 г. на Районен Съд Бургас, същата влязла в сила от
07.03.2013 г. - престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1,вр. чл.28, ал.1 от НК.
Подсъдимият и неговият защитник адв. Л. направиха искане производството по
делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл.
371, т. 2 НПК.
С определение по чл. 248 НПК съдът прие, че на досъдебното производство не са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалото лице и прие, че
липсват пречки производството по делото да протече по реда на Глава 27 НПК.
По делото не участва частен обвинител.
Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от
събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка в обвинителния акт като наказанието предлага да се определи при
прилагане разпоредбата на чл. 54 от НК, а именно „пробация“ включваща следните
пробационни мерки на адреса, който е посочен по ДП – „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“, в *** за срок от една година, като лицето се явява и подписва пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично и
„Задължително периодични срещи с пробационен служител за срок от една година“.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Л. изтъква, че са налице множество
смекчаващи вината обстоятелства и че е подходящо да се определи наказание „Пробация“
като е съгласен с предложените от прокурора пробационни мерки, които да му бъдат
наложени както по вида, така и за срока на изпълнението им.
Подсъдимият се придържа към казаното от адвоката и заявява, че няма какво да
допълни.
В последната си дума подсъдимият заявява, че няма какво да каже.
От фактическа страна:
Подсъдимият И. Г. Т. – ЕГН ********** е роден на ***************.
Подсъдимият И. Г. Т., ЕГН: ********** и свидетелката Е.Я. имали сключен
граждански брак, по време на който - на *** год., се родила дъщеря им — Д. И. Т.. С
Решение на Районен съд - Бургас № ХIII-1153 от 22.07.2011 г., постановено по гр. дело №
1

8950/2010 г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в законна сила на 22.07.2011 г. подс. И.
Т. бил осъден да заплаща на детето си - Д. И. Т., род. на *** г., чрез неговата майка и законна
представителка - св. Е.Я. от гр. Бургас, месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от
22.07.2011 г. Подс. Т. следвало да заплаща дължимата издръжка до десето число на
съответния месец в гр. Бургас.
С присъда № 48/19.02.2013 г. на Районен съд Бургас, влязла в сила 07.03.2013 г., на
подс. И. Г. Т., ЕГН: **********, за извършено от него престъпление по чл. 183, ал.1 от НК,
вр.чл.54, ал.1 от НК, било наложено наказание пробация. Наложеното наказание било
изтърпяно от 28.03.2013г. до 28.03.2014 година. С постановление за прекратяване на
наказателно производство от 09.05.2016г. било прекратено наказателното производство по
ДП № 913/15г. по описа на 01 РУ ОД МВР Бургас, което било образувано срещу И. Г. Т. за
това, че след като бил осъден с решение на Районен съд - Бургас № ХIII-1153 от 22.07.2011
г., постановено по гр. дело № 8950/2010 г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в законна
сила, не изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски като е
прието, че св. Е.Я. получила дължимата издръжка за двете деца до месец март 2016г.,
включително. В хода на разследването не се установило по безспорен и категоричен начин
И. Т. да е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 183, ал. 1
НК, поради което и наказателното производство било прекратено на основание чл. 24, ал. 1,
т. 1 НПК. Видно от представените извлечения от банкова сметка на св. Е.Я.
*************** за месеците преди инкриминирания по настоящото период, плащанията за
издръжка се извършвали на каса от К. Т. с посочване „издръжка от И. Т.“. На 27.10.2018г.,
съгласно удостоверение за сключен граждански брак, подсъдимият сключил граждански
брак с В.Т., която съгласно извлечение от банкова сметка л. 87 ДП заплатила на каса сума с
основание „издръжка 07.08.09м. 18г. И. Т.“. Подс. И. Г. Т. престирал по Решение на Районен
съд - Бургас № XIII-1153 от 22.07.2011г, постановено по гр. дело № 8950/2010г. по описа на
Районен съд Бургас, влязло в законна сила на 22.07.2011 г., парична сума за издръжката на
своята низходяща- дъщеря си - ненавършилата пълнолетие Д.-М. Т. дължимата издръжка до
месец септември 2018 година по банкова сметка на св. Е.Я., което се установява от
представените извлечения и показанията на свидетелите. След подадена жалба до РП
Бургас, започнали да постъпват парични суми, но с посочване, че са за захранване на сметка
или за обучение за м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври 2023 година, но
парите не били изпращани от баща й И. Т., а от баба й. Св. К. Т. - майка на подсъдимия И. Т.
знаела, че синът й имал финансови затруднения и заради това не давал пари за месечната
издръжка на дъщеря си Д.-М. Т.. За да му помогне, св. К. Т. внасяла пари по банковата
сметка на св. Е.Я., но никъде не било упоменато, че са за дължимата издръжка включена в
периода на бездействието от негова страна начиная от м. октомври 2018 г. Случвало се и
подсъдимия да дава на ръка парични суми на дъщеря си, но те не били предназначени за
издръжката й.
Инкриминирания период, в който дължимата издръжка не била платена обхваща
месец октомври 2018 г. до месец февруари 2021 г., включително, т.е. 29 /двадесет и девет/
месечни вноски , всяка на стойност 150 лв., равняващи се общо на парична сума в размер на
4 350 лв. като за този период подс. И. Т. бил в трудоспособна възраст, работел е в търговски
дружества и не е имал пречки да реализира доходи от трудово или други правоотношение,
но не изпълнил алиментното задължение към дъщеря си.
В хода на производството пред първа инстанция и до приключване на съкратено
следствие подсъдимият представи операционна бележка от 17.02.2025г. за заплащане на
сумата в размер на 4350 лева по сметка ***************, по която сметка извършвал
плащания и в хода на ДП в полза на дъщеря си, с посочено основание издръжка дете от мес.
10/2018г. до мес. 02/2021г.
По доказателствата:
2

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените
от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят от събраните в съдебното производство
доказателства и доказателствени средства:
От гласните доказателства и доказателствени средства: обяснения на подсъдимия,
свидетелските показания на св. Д. И. Т. (л. 82 ДП); св. Е.Я. (л. 85 ДП); св. К. Т. (л. 89 ДП);
От писмените доказателства и доказателствени средства: Решение № XIII-
1153/22.07.2011г. по гр.д. № 8950/2010г. на РС Бургас в сила от 22.07.2011г. (л. 33-35, л. 109-
л. 112 ДП), Справка НАП за регистрирани трудови договори (л. 37-38 ДП), справка НАП за
трудови договори и декларации за доходи по извънтрудови правоотношения (л.114-л.115
ДП); справка от Агенция по вписвания Имотен регистър (л. 117-130 ДП); справка сектор ПП
ОД МВР (л.135 ДП); жалба (л.44 ДП); удостоверение за раждане (л. 51, л. 105 ДП);
постановление за прекратяване на наказателно производство (л. 52-53 ДП); извлечения от
сметка на Е.Я. с IBAN: *************** (л. 54-56 ДП); вносни бележки (л. 64 ДП); вноски
бележки (л. 68-л. 71, л. 90-л.91, снимки на платежни нареждания л.99-л. 102 ДП); извлечение
от сметка (л. 87 ДП), справка за съдимост; операционна бележка за плащане (л. 58 СФ);
удостоверение за сключен граждански брак (л. 59 СФ).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и
подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът намира за нужно да посочи, че следва да
се довери на св. Д. Т., че баща й рядко й е давал дребни парични суми, извън дължимата
издръжка. Съдът се доверява на св. Д. Т. и за това, че св. К. Т. е подпомагала сина си при
заплащане на разходи за нуждите на дъщеря му като в този смисъл са и показанията на св. Е.
Я. и Кр. Т., а и представените вносни бележки. Съдът констатира протИ.речие в показанията
на св. Я. и св. Кр. Т. относно стойността на заплатени брекети и давани на ръка суми, извън
дължимата издръжка, но следва да посочи, че се касае за обстоятелства, които са такива
касаещи факти назад във времето и извън предмета на настоящото, както и че всички
свидетелски показания са еднопосочни, че за плащанията не е посочено, че се касае за
месечна издръжка на Д. Т.. Съдът, намира, че констатираните протИ.речия не се отразяват на
изложените в обвинителният акт обстоятелства, които бяха изцяло признати от страна на
подсъдимия и неговото самопризнание, се подкрепя от събраните по делото доказателства,
поради което и съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното
деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия. Предвид разпоредбата на
чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява подробен анализ на
доказателствата. В случая доказателствени материали в своята съвкупност установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, която
изцяло се признава от подсъдимия и същият даде съгласие да не се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което и съдът
прие за безспорно установена горната фактическа обстановка.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК предвижда, че който като е осъден да издържа свой
съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в
размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година
или с пробация.
Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с
наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да се образувано изпълнително
производство за събиране на вземанията. Ето защо не е и от значение обстоятелството дали
е било образувано изпълнителното дело.
Непосредствен обект на престъплението по чл. 183 НК са обществените отношения, в
рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да осигуряват
3

средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество. За да е съставомерно деянието по чл.183,
ал.1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените
в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена
за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е
изпълнено съзнателно от дължащото издръжка лице.
Престъплението по чл.183 от НК е типично продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в
определен период от време чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо” бездействие, докато
не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца.
Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен
длъжник най-малко за две месечни вноски. Следва да се посочи, че с оглед наказуемостта на
престъплението, давността за възбуждане на наказателно преследване за престъпление по
чл. 183, ал. 1 НК е три години като в случая сигнал (жалба) за престъпление е подаден преди
това, след което е извършена проверка и е образувано ДП с постановление на Прокурор от
БРП. Абсолютната давност за наказателно преследване на престъплението е четири години и
половина съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност за
наказателно преследване и налага на съда императивно задължение да следи служебно дали
срокът по тази разпоредба във връзка с чл.80, ал.1, т.1-5 от НК е изтекъл. Погасяването на
наказателното преследване след изтичането на този срок става въз основа на
материалния наказателен закон. В случая съдът намира, че не е изтекла обикновена или
абсолютна давност тъй като се касае за продължено престъпление, което престъпление се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно, непрекъснато в
определен период от време. Началото на престъплението е от момента, в който осъденият да
издържа става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски и се явява довършено в
момента, в който деецът изпълни задължението си или то бъде погасено поради
обстоятелства, предвидени в Семейния кодекс. В случая следва да се вземе предвид и това,
че обвинение е повдигнато за престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК,
което е и по-тежко наказуемо и не са изтекли сроковете по чл. 80 или чл. 81 НК.
От доказателствата по делото се установи безспорно, че съгласно Решение на
Районен съд - Бургас № XIII-1153 от 22.07.2011г, постановено по гр. дело № 8950/2010 г. по
описа на Районен съд Бургас, влязло в законна сила на 22.07.2011 г., родителските права
върху детето Д. Т. са предоставени на майката, определен е режим на лични отношения с
бащата, както и е постановено, че бащата е длъжен до 10-то число на месеца чрез майката и
законен представител да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева до настъпване на
законни последици за изменение или прекратяване на задължението за издръжка като
основание за прекратяване е навършването на пълнолетие от Д. Т.. Подсъдимият Т. обаче не
заплащал редовно дължимата издръжка и с присъда № 48/19.02.2013 г. на Районен съд
Бургас, влязла в сила 07.03.2013 г., на подс. И. Г. Т., ЕГН: **********, за извършено от него
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, вр.чл.54, ал.1 от НК, било наложено наказание
„пробация“. Наложеното наказание било изтърпяно до 28.03.2014 година. Настоящото се
явява извършено в срок от пет години от датата на изтърпяване на наказанието, поради
което и следва да се приеме, че се касае за повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 НК.
Съгласно ал. 4 на чл. 183 НК ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено повторно, наказанието е
лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.
От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият работи, има имущество,
макар и да има друго семейство е бил длъжен да заплати дължимата издръжка за нуждите на
дъщеря си.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, като подсъдимият е съзнавал
4

неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му
последици и е желаел настъпването им. В съзнанието му е съществувало знанието, че е
осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа детето си, че дължи издръжка
ежемесечно, както и че не изпълнява това си задължение за периода от месец октомври 2018
г. до месец февруари 2021 г., включително. Подсъдимият не е бил в субективна
невъзможност да заплаща издръжка, тъй като е в работоспособна възраст, няма данни по
делото да страда от здравословни проблеми, които да ограничават работоспособността му,
работил е, разполагал е с имущество.
Ето защо съдът прие, че са налице всички признаци от обективна и субективна страна
на състав на престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено
порицание.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК деецът не се наказва, ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са
настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно.
Съгласно Тълкувателно решение № 19 от 27.III.1974 г. по н. д. № 12/74, ОСНК член
183, ал. 3 НК може да бъде приложен, ако са налице предвидените в него предпоставки,
както от прокурора на предварителното производство, така и от съда до предаването на
обвиняемия на съд. Установи се безспорно, че подсъдимият е осъждан с присъда №
48/19.02.2013 г. на Районен съд Бургас, влязла в сила 07.03.2013 г., като на подс. И. Г. Т.,
ЕГН: **********, за извършено от него престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, вр.чл.54, ал.1
от НК, било наложено наказание „пробация“. Налице са и доказателства за това, че спрямо
подсъдимия е било образувано и наказателно производство ДП № 913/15г. по описа на 01
РУ ОД МВР Бургас видно от постановление за прекратяване на наказателно производство от
09.05.2016г., в което е прието, че наказателното производство било образувано срещу И. Г.
Т. за това, че след като бил осъден с решение на Районен съд - Бургас № ХIII-1153 от
22.07.2011 г., постановено по гр. дело № 8950/2010 г. по описа на Районен съд Бургас, влязло
в законна сила на 22.07.2011 г. не изпълнил задължението си в размер на две или повече
месечни вноски като е прието, че св. Е.Я. получила дължимата издръжка за двете деца до
месец март 2016г., включително и в хода на разследването не се установило по безспорен и
категоричен начин И. Т. да е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 183, ал. 1 НК, поради което и наказателното производство било прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Не се установи в хода на наказателното производство, както и при първото дело
спрямо подс. Т. да е била прилагана поощрителната разпоредба на чл. 183, ал. 3 НК, която му
беше изрично указана.
Съгласно представената операционна бележка подсъдимият е заплатил пълният
размер на задължението си до приключване на съдебното следствие пред първа инстанция.
Предвид факта на изплащане на дължимата издръжка за процесния период от страна на
подсъдимия Т. до постановяване на присъдата в настоящата инстанция, както и липсата на
настъпили вредни последици за пострадалата, съдът на основание чл.183, ал.3 от НК, не го
наказа. Отчете се и това, че в хода на ДП са събрани доказателства, от които се направи
извод, че на Д. Т. са били давани парични средства, извън издръжката, суми са били
заплащани от баба й, която е искала да подпомогне сина си в изплащането на издръжката,
но не е посочила, че се касае за заплащане на задължение за издръжка.
При постановяване на своята присъда, съдът съобрази съдебната практика според
която разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК не може да намери приложение за случаите на ал.4
5

на същия член. В тази практика е застъпена тезата, че основната идея на законодателя
залегнала в чл.183, ал.3 от НК е да насърчи по – бързото изплащане на закъснелите
издръжки, както и да се намали броя на случаите, които осъществяват престъпните състави
на ал.1 и ал.2 на чл.183 от НК и че ако се приеме, че привилегирования състав на ал.3 на
чл.183 от НК има приложение и за ал.4, то това би означавало протИ.речие с идеята и
отношението на законодателя към рецидива, който е по-високо обществено опасно
престъпление и винаги е и по-тежко наказуемо от първото провинение. В полза на това
тълкуване се отчита систематическото подреждане на алинеите в тълкувания текст, защото
ал.3 се намира след ал.1 и ал.2 на чл.183 от НК, които съдържат и основните престъпни
състави на това престъпление, а не след ал.4, по която се наказват повторните деяния.
Съдебният състав обаче взе предвид и че според Решение №784/31.12.1969г. по н.д.
№753/1969г. на I-во н.о. по протест на Главния прокурор е образувано цитираното дело и
решението на съда е, че когато едно лице се съди по чл.183, ал.4 от НК за повторно
неизплащане на издръжка и ако същото при първото осъждане не се е възползвало от
разпоредбата на ал. 3 на същия текст /какъвто е и настоящия случай/, то ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция при повторното съдене, изпълни
задължението си, то може да се ползва от разпоредбата на ал.3 от чл.183 от НК.
Аргументите, застъпени в цитираното решение, настоящия съдебен състав е на мнение, че
следва да бъдат споделени, а именно, че от употребата на израза повторно, последното
изречение на ал.3 на чл.183 от НК не може да се прави извода, че същата алинея няма да
намери приложение при повторно съдене на едно лице за неизплащане на издръжка, ако то
при първото не се е възползвало от разпоредбата на ал.3 на чл.183 от НК. Съдът счита, че
ал.4 на чл.183 от НК е само квалифициран състав по основния състав на чл.183, ал.1 и ал.2
от НК и само факта, че същата алинея е поставена след ал.3 не дава основание да се приеме,
че тази алинея няма да намери приложение при повторно съдене на едно лице за
неизплащане на издръжка. Ако това е била идеята на законодателя, то изразът, който би
следвало да бъде употребен в ал.3, изр. последно на чл.183 от НК, не би бил „повторно“, а
би бил повторност. Съдебният състав намира, че следва да приеме, че целта на законодателя
е била след като един подсъдим се е възползвал от разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, то
той да няма право повторно да се възползва от тази привилегирована разпоредба. Именно
приложението на ал. 3 към повторността, която предвижда ал.4 на чл.183 от НК и при
съответното запознаване с последващата наказателна отговорност при повторно такова
деяние, би следвало в много голяма степен да стимулира извършителите на това
престъпление да изпълняват в срок задълженията си. Извършителите на престъплението по
чл. 183 от НК, следва да бъдат лишени от гарантираното им от закона право на
привилегировано приложение при наличието на предпоставките за това, единствено и само
след като са се възползвали от това си право. Забрана за прилагане отново на тази
разпоредба би имало, ако вече е била прилагана по отношение на подс. Т., а по делото
такива данни няма, поради което и следва да се приложи. Този състав приема, че водещата
цел на законодателя, с въвеждането на привилегирования състав на чл. 183, ал. 3 от НК, е да
се стимулира плащането на дължимата издръжка, макар веднъж извършителят да е бил
осъждан за деяние по чл. 183, ал. 1 от НК. По-добре е за пострадалия, а и за обществото да се
плати задължението, отколкото да се преследва единствено наказателната репресия с
приложението на чл. 183, ал. 4 от НК по отношение на този извършител, който не следва да
преустановява и работата си, за да продължи да изпълнява своите задължения. В случая
подсъдимият не се е възползвал от това свое право и след като му беше указана
поощрителната разпоредба, той заплати пълният размер на задължението си, което е изцяло
в интерес на дъщеря му и не са настъпили други вредни последици, поради което и съдът не
го наказа (така и Решение № 267 от 14.11.2023 г. по в. н. о. х. д. № 759 / 2023 г. на Окръжен
съд – Плевен). В този смисъл е и Решение № 57 от 02.12.2019 г. по в. н. о. х. д. № 168 / 2019
г. на II състав на Окръжен съд – Перник, в което се приема, че логиката на цитираната
6

разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК е именно заплащане на сумите след изпадане на
задълженото лице в забава, но преди постановяване на първоинстанционната присъда,
защото ако същите са били заплатени своевременно, това обстоятелство би било основание
за постановяване на оправдателна присъда и че „…в настоящия случай са налице
предпоставките са приложение на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. Посоченият извод не
се опровергава от предвиденото ограничение на чл. 183, ал. 3, изр. 2-ро от НК. Същото
предвижда така уредената привилегия да не се прилага повторно. В този смисъл липсата на
посоченото обстоятелство се установява от приложената по делото справка за съдимост на
подсъдимата, от която е видно, че същата е осъждана два пъти за престъпление по чл. 183 от
НК, но в нито един от двата случая съдът не е прилагал разпоредбата на ал. 3 от цитирания
текст.“
Следва да се посочи и, че основен принцип още в римското право е „In dubio pro reo“,
а именно тълкуването винаги в полза на подсъдимия. Този принцип последователно се
провежда и в нашия наказателен закон, като пример за него е разпоредбата на чл.2, ал.2 НК,
предвиждаща прилагането на най – благоприятния за дееца закон. Нещо повече, в случая
липсва изрично стесняване на приложното поле на разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, което
би било и в разрез с целта на законодателя, намерила израз в чл.183, ал.3 от НК - да насърчи
изплащане на закъснелите издръжки.
По горните съображения съдът постанови присъдата си като призна подсъдимия И. Г.
Т. – ЕГН **********, за виновeн в това, че след като е бил осъден - с Решение на Районен
съд - Бургас № ХIII-1153 от 22.07.2011 г., постановено по гр. дело № 8950/2010 г. по описа на
Районен съд Бургас, влязло в законна сила на 22.07.2011 г., да издържа свой низходящ-
дъщеря си - Д. И. Т., род. на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 29
/двадесет и девет/ месечни вноски, всяка на стойност 150 лв., равняващи се общо на парична
сума в размер на 4350 лв., за периода от месец октомври 2018 г. до месец февруари 2021 г.,
включително, платими в гр.Бургас, като деянието е извършено повторно, след като е бил
осъден за друго такова престъпление с присъда № 48/19.02.2013 г. на Районен Съд Бургас,
същата влязла в сила от 07.03.2013 г. - престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.28, ал.1
от НК, но предвид това, че преди постановяване на присъдата от първата инстанция е
изпълнил задължението си и не са настъпили вредни последици за пострадалата, на
основание чл. 183, ал. 3 НК, не го наказа.
По тези съображения съдът постанови присъдата си и разясни на страните
възможността да бъде обжалвана пред Окръжен съд Бургас.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	26
Дата:	18 февруари 2025 г. (в сила от 6 март 2025 г.)
Съдия:	Марина Иванова Мавродиева

Дело:	20242120201368
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 април 2024 г.

Присъда по дело №1368/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите