РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. гр. Хасково, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640100466 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета България”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България”
№ 81В, ап.3, представлявано от Х. М. М. и Д. М. - Управители, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал.1 и чл.138, вр. чл.99 и чл.86 ал.1 ЗЗД, за признаване за установено
съществуването на вземания против М. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес:
гр.**************. За претендираните суми е издадена заповед № 761 от 04.11.2021г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2531 по описа за
2021г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че с Разпореждане № 174/25.01.2022 г. по ч.гр.д. № 2531/2021 г. по
описа на Районен съд - Хасково, ГО, VII-ми състав, получено на 04.02.2022 г., е уведомен,
че Заповед за изпълнение на парично задължение № 761/04.11.2021 г. е връчена на длъжника
М. ИВ. П., с ЕГН ********** при условията на чл. 47, ал. 5 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), и в законоустановения срок упражнявал законовото си право да предяви иск,
с който да бъде признато за установено по отношение на ответника М. ИВ. П., че същият
дължи на ищеца вземане, предмет на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 2531/2021 г. по описа на PC -
Хасково, ГП, VII-ми състав и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
761/04.11.2021 г.
Посочено е в исковата молба, че на 24.02.2017 година ответникът сключил Договор за
1
кредит № 832235 с Кредисимо, по силата на който получил сумата от 1065.85 лева, срещу
което се съгласил да върне 12 броя вноски по 154.65 лева в срок до 10.03.2018 г., когато
била падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план,
неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер
на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50%. Договорът за
потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за
потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/,
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит били потребителят и
кредиторът, като потребител било всяко физическо лице, което при сключването на договор
за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност, а кредитор - всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава
да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност. От приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит 832235 от
24.02.2017 г. по безспорен начин се установявали сключения между страните договор,
задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията
на договора. Съгласно императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК,
договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа информация за условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като
погасителният план следвало да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не бил фиксиран
или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит,
в погасителния план се посочвало ясно, че информацията, съдържаща се в плана, била
валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи
съгласно договора за кредит. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът
да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните. В случая, според ищеца, представеният по делото Договор за кредит не
бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало
2
извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми
на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. В Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на
кредити на Заемодателя /"ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит страните се
съгласили, че ответникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от
Договора за кредит страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски
свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на
Кредисимо да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция,
изпращане на съобщения, писма и стикери.
Според ищеца, ответникът сключил на 24.02.2017 година и Договор за предоставяне
на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на
поръчителство дружеството се задължило да сключи договор с трето за процеса лице -
Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с ответника М. ИВ. П. за всички
задължения на Длъжника по Договора за кредит с Кредисимо така, както те били установени
в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне
поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при
поискване от Кредисимо. На 24.02.2017 година Ай Тръст и Кредисимо сключили договор за
поръчителство, по силата на който Ай Тръст се задължило спрямо Кредисимо за всички
задължения на Длъжника по Договора за кредит. Така Ай Тръст било изпълнило
задълженията си към ответника по Договора за предоставяне поръчителство.
Изложени са в исковата молба твърдения, че ответникът М. ИВ. П. не бил изпълнил в
срок задълженията си по Договора за кредит. Кредисимо поканило Ай Тръст да плати
всички изискуеми задължения на М. ИВ. П. по Договора за кредит на 18.02.2017 г. За това
обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл, 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на
поръчителство Ай Тръст изпратило уведомление до М. ИВ. П., на 18.02.2021 г., в което
посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. На 23.02.2021 г. Ай
Тръст погасило дължимите от отв. М. ИВ. П. на Кредисимо суми, както следва: 1. 1065.85
лева /главница/ по Договор за кредит; 2. 171.35 лева /договорна лихва/ за период 31.03.2017
г. до 28.02.2018 година; 3. 392.48 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава/, във връзка с уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на
задължението. На 23.02.2021 г. Ай Тръст уведомило по електронна поща ответника за
извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на
поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за
задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 816.98 лева, ведно със сумата от 259.17 лева, представляваща
обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство.
Ищецът заявява, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021 г. „Кредисимо" ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД като цедент прехвърлило своите
вземания към М. ИВ. П. по описания договор за потребителски кредит на цесионера и ищец
3
в настоящото производство „АПС Бета България” ЕООД като длъжникът бил уведомен за
цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 31.03.2021 г.
Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за Кредит до
изтичането на крайния срок за погасяването му, вкл. и към настоящия момент задължението
все още не било погасено. Така следвало съдът да приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 2531/2021 г., а
именно сумата в общ размер на 2705.83 лв., формирана както следва: главница в размер на
1065.85 лв.; 816.98 лв. - възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство;
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 171.35 лева за период от
31.03.2017 г. до 28.02.2021г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 392.48
лв. за период от 31.03.2017 г. до 23.02.2021 г.; 259.17 лева, дължима се законна лихва за
забава по Договора за предоставяне на поръчителство, както и лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на
вземанията. Претендиралата сума за лихва за забава представлявала обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължала от ответника М. ИВ. П.
по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от
Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху
всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна
лихва за забава по Договора за кредит не била начислявана, т. е. претендиралата лихва била
изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да установи по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 2705.83 лв.,
формирана както следва: главница в размер на 1065.85 лева и 816.98 лева възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство, договорна възнаградителна лихва върху
главницата в размер на 171.35 лева за периода от 31.03.2017 г. до 28.02.2021, законна лихва
за забава върху главницата в размер на 392.48 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 23.02.2021
г., 259.17 лева - законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението
по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни.
Посочва, че съдът бил сезиран за това, че ответникът е получил по договор за
потребителски кредит № 832235, сключен на 24.02.2017 г. с „Кредисимо"ЕАД София,
обезпечен чрез договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст"ЕООД,
вземането по който било прехвърлено от двете фирми на ищеца по силата на цесия от
02.03.2021 г., сумата в размер на 1065.85 лева главница, 816.98 лева главница по договор за
4
поръчителство, сумата от 171.35 лева възнаградителна лихва за периода 24.02.2017 г. до
28.02.2018 г., сумата от 392,48 лева лихва за забава от 31.03.2017 г. до 23.02.2021 г., сумата в
размер на 259,17 лева лихва за забава за периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г. по
договора за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 02.11.2021 г. до окончателното и изплащане.
Претенцията на ищеца била неоснователна по няколко причини. По отношение на
първоначло сключения договор с „Кредисимо" ответникът счита, че същият бил сключен
при явно неизгодни условия и съдържал в себе си клаузи, които били нищожни поради
заобикалянето на закона и поради явно прикритите клаузи за натоварване с допълнителни
разноски и разходи по обслужване на кредита. В тази връзка сключеният договор за
поръчителство бил също нищожен, тъй като за едно и също нещо ответникът бил натоварен
да заплаща два пъти по-голяма сума. Вторият договор следвало да бъде обявен за нищожен
и поради неравностойност на клаузите, като неговото сключване било задължително
условие, за да бъде сключен първият договор и да се предоставят средствата. Клаузите му,
уреждащи т.нар.възнаградителна лихва, както и лихва по договор за поръчителство били
неясно формулирани и съставени при пълна неяснота на окончателното задължение.
Напрактика при сключване на договора за кредит за кредитоискателят не ставало ясно колко
и каква сума трябва да бъде върната, както и от какво произтича високият размер на суми за
връщане. Уговореният лихвен процент - 41%, както и годишният процент на разходите в
размер на 50% на първо място били незаконни поради явното несъответствие и
неравнопоставеност на субектите в този договор по отношение на техните права и
задължения, както и неясната им формулировка, направена по начин, че потребителят да
изгуби представа/дори и със специални знания в материята/ каква сума трябва да върне и
защо и с колко е натоварен да заплаща отгоре на вземането. Възразява се и против
правилното извършване на процедурата по цедиране на вземането, като ответникът твърди,
че същото не е извършено по надлежен ред и последният не е бил уведомен за наличие на
цесия.
Отделно от това, в претенцията липсвало информация за плащанията по кредита и по
какъв начин били отнасяни към разпределение на главница, лихви и др. В тази връзка
исковата молба била неясна и неточна и по този начин било затруднено правото на защита
на ответника. Така формулирана, претенцията продължавала да създава неяснота всяка една
от претенциите по какъв начин е била формирана. Не ставало ясно по какъв начин е била
възприета датата на предсрочната изискуемост на кредитите, както и правното основание,
което послужило като основание за цедиране на вземането.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените материали, ч.гр.д. № 2531 по описа за 2021г. на Районен съд -
Хасково е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК със заявител „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
5
управление: град София, бул. „България” № 81В, ап.3 и длъжник М. ИВ. П., ЕГН
**********, за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 1065.85 лв. – главница,
представляваща платена главница на „Кредисимо“ЕАД от „Ай тръст“ЕООД по Договор за
потребителски кредит № 832235, сключен на 24.02.2017г., между „Кредисимо” ЕАД, град
София и М. ИВ. П., обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство, сключен
между „Ай Тръст“ ЕООД, град София и М. ИВ. П. на 24.02.2017г., вземането по който е
прехвърлено от страна на „Кредисимо” ЕАД и „Ай тръст“ЕООД на „АПС Бета България”
ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение 1 към
Договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г.; сумата в размер на
816.98 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на поръчителство,
сключен между „Ай Тръст“ ЕООД, град София и М. ИВ. П. на 24.02.2017г.; сумата в размер
на 171.35 лева – възнаградителна лихва за периода от 31.03.2017г. до 28.02.2018г. по
договора за кредит; сумата в размер на 392.48 лева – лихва за забава за периода от
31.03.2017г. до 23.02.2021г. по договора за кредит; сумата в размер на 259.17 лева - лихва за
забава за периода от 23.02.2021г. до 02.03.2021г. по договора за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението – 02.11.2021г. до окончателното й изплащане. В заявлението си, заявителят е
посочил, че паричното вземане представлява неплатени суми по Договор за потребителски
кредит № 832235, сключен на 24.02.2017г., между „Кредисимо” ЕАД, град София и
длъжника, както и по Договор за предоставяне на поръчителство от същата дата, сключен
между «Ай Тръст» ЕООД и М. ИВ. П., вземанията по който са прехвърлени с договор за
прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение 1 към Договора за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 02.03.2021г. от „Ай Тръст" ЕООД в полза на „АПС Бета България”
ЕООД. Съдът е уважил това заявление като е издал за всички претендирани суми заповед №
761 от 04.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, вкл. и за
разноските по делото в размер на 54.12 лв. за платена държавна такса и 50 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт в размер, определен от съда. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът
е предявил против ответника настоящия иск за установяване на вземанията, предмет на
заповедта.
В настоящото производство ищецът е представил договор за потребителски кредит от
разстояние № 832235 от 24.02.2017 г. и приложение № 1 към същия, сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и ответника, по който „Кредисимо“ АД се е задължил да предостави на
кредитополучателя М. ИВ. П. потребителски кредит въз основа на приложени към него
Общия условия и заявлението от него, представляващи цялостно и единно споразумение
между страните. В приложение № 1 към този договор от същата дата е видно, че кредитът е
потребителски, със срок на кредита - 12 месеца, брой погасителни вноски - 12. Посочено е в
договора, че падежната дата на първата погасителна вноска е 31.03.2017 г., а последната на
28.02.2018 г. Общият размер на предоставеният кредит е 1500.00 лв., при лихвен процент по
кредита - 41.24% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 50 %.
6
Към договора също така е представен стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗКП и
Общи условия /ОУ/ за предоставяне на кредити.
Не е представено по делото заявление, изходящо от кредитоискателя, съдържащо
изявление, че желае да предостави обезпечение.
Представен е и договор за предоставяне на поръчителство от 24.02.2017 г., сключен
между "Ай Тръст" ЕООД в качеството на поръчител и М. ИВ. П. в качеството на
потребител, по който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с
„Кредисимо“ АД, по силата на който да отговоря пред „Кредисимо“АД солидарно с
потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на потребителя по същия договор. За поемане на тези задължения,
потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение 1 към договора
– 108.04 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит. Този договор за
поръчителство е сключен от М. ИВ. П. с „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно задължението му по
договора за кредит /чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит № 832235/ да предостави
обезпечение на кредита във вид на банкова гаранция в срок от десет дни от подаване на
заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок до
48 часа от подаване на заявлението. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на
поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на „Кредисимо“ да
плати всички изискуеми задължения на потребителя, а според ал. 2 поръчителят е длъжен да
уведоми потребителя по електронната поща за постъпило от кредитора искане за плащане
най – късно в деня, следващ постъпването на искането, както и да му предостави получената
от „Кредисимо“ информация за общия размер на задълженията и съответно за размера на
задължението по пера. Поръчителят е длъжен да уведоми потребителя и за извършеното от
него плащане и да му представи информация за същото.
Въз основа на този договор е сключен договор за поръчителство от 24.02.2017 г. и
между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно който поръчителят се е задължил да
отговоря пред „Кредисимо“ солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за
предоставяне на поръчителство, поръчителят е длъжен при писмено поискване от страна на
„Кредисимо“ да плати всички изискуеми задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит.
Като писмени доказателства към исковата молба са представени разпечатки от
уведомления до Митко Кирилов Митев от „Ай Тръст“ ЕООД, изпратени на електронна поща
************** на дата 18.02.2021 г. и 23.02.2021 г., съгласно които „Ай тръст“ ЕООД
уведомява ответника, че на 18.02.2021 г. „Ай тръст“ е получило искане за заплащане на
„Кредисимо“ ЕАД на дължими просрочени суми, както и че на 23.02.2021 г. е заплатил
просрочените му задължения към „Кредисимо“ЕАД по договор за потребителски кредит, а
именно: главница:1065,85 лева; договорна лихва: 171,35 лева и наказателна лихва за забава:
7
392,48 лева.
Съгласно договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.,
сключен между „Кредисимо“ ЕАД, „Ай Тръст“ ЕООД и ищеца и приложение № 1 към него,
идентифициращо вземанията, по силата на който договор кредиторът „Ай Тръст“ ЕООД е
прехвърлило на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вкл. и вземането, произтичащо от
договор за предоставяне на поръчителство от 24.02.2017 г., ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Според извлечение от
Приложение № 1 към договора за цесия от същата дата процесните вземания спрямо
ответника са прехвърлени на ищеца.
С пълномощни „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД са упълномощили ищеца
„АПС Бета България” ЕООД да уведомят от негово име всички длъжници по всички
вземания, които дружествата са цедирали (прехвърлили), съгласно Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 02.03.2021 г. и във връзка с изпълнение на
законовото задължение на упълномощителя по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал.1 и чл.138, вр. чл.99 и чл.86
ал.1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител, по образувано
заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за
връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете са изцяло неоснователни поради следните
съображения:
По делото не се спори, че на 24.02.2017 г. между "Кредисимо" АД /кредитодател/ и
ответника М. ИВ. П. /кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит №
832235, както и че на същата дата между "Ай Тръст" ЕООД и ответника е сключен договор
за предоставяне на поръчителство. Съдържанието на договора за кредит е подробно
регламентирано в представените договор за потребителски кредит № 832235, погасителен
план към него, инкорпориран в Приложение № 1 към него и Общите условия за
предоставяне на кредити. Тук следва да се посочи, че претендираните от ищеца вземания
произтичат от твърдения за сключен между „Кредисимо" АД и ответника договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6
ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от
разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
8
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за
комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на
сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното
поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените
обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон. В настоящия случай,
за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани
документи - договор за потребителски кредит № 832235 от 24.02.2017 г., и общи условия
към него, за които по същество се твърди, че са потвърдени от ответника. Ето защо, а и
предвид липсата на оспорване, следва да се приеме, че представеният договор за кредит
представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с формална
доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления съгласно чл.
180 ГПК /в този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г.
о., ГК/.
Следователно по делото е доказано сключването на договор за потребителски кредит
между "Кредисимо" АД и М. ИВ. П.. Така, процесният договор за потребителски кредит е
породил уговорените с него правни последици, а именно дружеството е отпуснало на
ответника кредит в размер на 1500 лв., който последният е трябвало да погаси чрез
изплащането на определени вноски в предвидените срокове и размери. Тук следва да се
отбележи и че същият отговаря на установените в закона изисквания за форма и съдържание
на този вид договор.
В случая обаче липсват представени доказателства от ищеца относно размера на
непогасения остатък на дължимите от ответника вноски, както и по отношение на
извършени плащания от негова страна. Не са формулирани и доказателствени искания в
тази връзка, въпреки разпределената доказателствена тежест и съответно изложените в
отговора на исковата молба доводи и от страна на ответника.
На първо място и във връзка с възражението на ответната страна следва да се даде
отговор на въпроса дали настоящият ищец се явява легитимиран спрямо ответника
кредитор, който може да търси изпълнение на вземането си. Съгласно чл. 99 от ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да
уведоми длъжника. Т.е. договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно
вземане го отстъпва на трето лице. Със сключването на договора, който е консенсуален и
неформален, настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор
става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Така и чл. 99, ал. 2 от ЗЗД
предвижда, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
9
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното. При това съдът намира, че цедентът „Ай тръст" ЕООД се явява
надлежен носител на процесните вземания, които валидно е прехвърлил на „АПС Бета
България" ЕООД, което се установява по категоричен начин от представения по делото
договор за цесия и приложението към него. Досежно уведомяването и предвид представено
по делото пълномощно в тази връзка и уведомително писмо, следва да се приеме, че
длъжникът се явява и надлежно уведомен за извършената цесия. Тук следва да се отбележи,
че съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД, цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му
бъде съобщена от предишния кредитор. Така установеното задължение на цедента има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което
не е носител на вземането. Няма пречка, обаче цедентът да упълномощи цесионера да
изпрати съобщението до длъжника, тъй като не се касае за лично и незаместимо действие, а
и съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЗД последиците от това действие възникват направо за
представлявания. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в хода на
образуваното съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане, както е и в
настоящия случай, не може да бъде игнорирано, доколкото липсват ангажирани
доказателства, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща с имейл от 31.03.2021 г., като получаването на уведомлението в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде
съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и Решение № 123 от
24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че ответникът е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземанията.
Преценявайки на следващо място съществуването на претендираните от ищеца
вземания, съдът намира, че следва да се занимае и с валидността на договорните клаузи. При
претенцията за реалното им изпълнение, за да прецени основателността й, съдът следва да
извърши първо преценка относно съществуването на задълженията. Тази преценка
неминуемо включва обсъждане действителността на клаузите, пораждащи задължението,
чието изпълнение се претендира (в този смисъл е и съдебната практика, изразена в Решение
№ 229 от 21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., II т. о.). Установено е по делото, че
страните са регламентирали фиксиран годишен лихвен размер на възнаградителната лихва
от 41,24%, при което за целия срок на договора същата възлиза на 355.80 лв. Съобразявайки
срока на договора, размера на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера
на кредита и риска от сделката, който носи кредитора, както и автономията на волята, съдът
приема, че регламентиращата задължение за възнаградителна лихва клауза не противоречи
на добрите нрави. Установено е още, че на датата на сключване на договора за кредит е бил
подписан и договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и "Ай Тръст"
ЕООД, по силата на който последното е поело задължението да сключи договор за
поръчителство с "Кредисимо", а длъжникът - да му заплати възнаграждение. При това
уговореното възнаграждение за поръчителя е следвало да се заплаща по посочена сметка,
10
която е на кредитодателя – "Кредисимо" и е идентична с посочената в договора за кредит,
като такава за изпълнение на задълженията, произтичащи от него.
Съдът намира, че чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, за
което се дължи възнаграждение, се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите /ГПР/
по кредита, с оглед на което ответните възражения в тази връзка се явяват изцяло
основателни. При справка в Търговски регистър се установява, че "Ай Тръст" ЕООД и
"Кредисимо" ЕАД се явяват свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, тъй като
едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД. Така чрез
формално незабранени от закона средства – обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя от свързано с кредитора лице, чийто капитал е 100 % собствен на същия
този кредитор, е нарушено изискването за добросъвестност, тъй като е постигнато
заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, установяваща формирането на ГПР. Същата
норма - ал. 4 на чл. 19 ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера на законната лихва, а
посредством договора за предоставяне на поръчителство ще се получи плащане, което като
финансов резултат ще е в полза на кредитора по договора за кредит и което плащане не е
включено в ГПР. Това плащане в същото време е съизмеримо с размера на кредитната сума
– при предоставена в заем сума от 1500 лв. се предвижда възнаграждение на поръчител в
общ размер на 1296.48 лева. При включването му в годишния процент на разходите,
размерът му значително би надхвърлил максимано регламентирания по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В случая не може да се приеме, че е налице и индивидуално договаряне по договора
за кредит на клаузата за предоставяне на поръчителство, тъй като според договора за кредит
условие за възникването на задължението на кредитодателя "Кредисимо" да предостави
искания от потребителя кредит, е или при кандидатстване за кредит без обезпечение
кредиторът да извърши одобрение на заявлението в 14 дневен срок, или при кандидатстване
на кредит с обезпечение, длъжникът в кратък срок - до 48 часа, да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" юридическо лице, или да
предостави банкова гаранция. По този начин е нарушена разпоредбата на чл. 16 от ЗПК,
съгласно която доставчикът на финансовата услуга има задължение да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за потребителски кредит.
В случая предоставената възможност на потребителя за избор - дали да сключи договор за
кредит без обезпечение или с избрано от него обезпечение, е привидна и представлява
злоупотреба с лошото му финансово състояние, тъй като потребителят очевидно има нужда
от средствата, за които кандидатства пред доставчика на финансова услуга. Липсата при
кандидатстването за отпускане на кредит на достъпна за потребителя информация относно
предварително одобрените от "Кредисимо" АД юридически лица, с които дружеството би
сключило договор за поръчителство и предвиждането на банкова гаранция като единствен
друг допустим метод на обезпечаване, е индиция за осъществявана върху потребителя
скрита икономическа принуда да се сключи договор именно с посочен от кредитора
поръчител, представляващ свързано с него юридическо лице, чийто основен предмет на
11
дейност е сключване на гаранционни сделки.
Поради всичко изложено следва да се приеме, че клаузата за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е неравноправна, не е
уговорена индивидуално, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител.
Отделно от горното следва да се посочи, че Договора за предоставяне на
поръчителство от 24.02.2017 г. изначално е лишен от основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора "Кредисимо", за което цялото
възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят изпълни и
погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на
платеното. Тоест, срещу заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство,
потребителят не е получил каквато и да било услуга. Ето защо, съдът приема, че като
основано на нищожна клауза, възнаграждението за поръчител, уговорено в договора за
предоставяне на поръчителство не е било дължимо от потребителя. Поради изложеното
ответните възражения за нищожност на договора за поръчителство следва да се приемат за
изцяло основателни.
Относно действителността на задължението, за което „Ай Тръст“ ЕООД е сключило
договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД и договор за предоставяне на поръчителство с
ответника М. ИВ. П., съдът приема, че такава не е налице, тъй като този договор е нищожен
и е сключен в противоречие с добрите нрави, за което и по аргумент на чл.7, ал.3 ГПК съдът
следва да следи и служебно.
При това положение, съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е бил обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия. В този смисъл, ищецът като
цесионер може да се легитимира като носител на материалното право единствено за
неизплатената главница по цедираното му вземане, за чийто размер обаче не бяха
ангажирани каквито и да е било доказателства.
Тук следва да се посочи и с оглед обстоятелството, че в случая се претендират
вземания, цедирани на ищеца и с правно основание договор за поръчителство, че съгласно
разпоредбата на чл. 138, ал. 1 от ЗЗД, с договора за поръчителство, поръчителят се
задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнение на неговото
задължение, а според ал. 2 поръчителството може да съществува само за действително
задължение, включително за бъдещо и за условно задължение. В настоящия случай
претенцията на ищеца се основава на цедирано от страна на „Ай Тръст“ ЕООД вземане,
основаващо се на сключен между дружеството и ответника договор за предоставяне на
поръчителство, по което дружеството е поело задължение да сключи договор за
поръчителство с „Кредисимо“ и да отговоря пред него солидарно с потребителя за
изпълнение на задълженията му. Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗД поръчителят,
който е изпълнил задължението може да иска от длъжника главницата, лихвите и
12
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.
Известни данни за изплащането на задълженията от страна на поръчителя, включително и
техния размер са налични в уведомленията до ответника от страна на „Ай тръст“ЕООД, но
категорични и конкретни данни за изплащането на задълженията от страна на поръчителя на
кредитора, включително и техния размер, не се съдържат в останалите приети по делото
писмени доказателства. Такива биха били единствено банковите платежни документи или
счетоводни документи, каквито по делото липсват, поради което и искът следва да се
отхвърли в неговата цялост.
С оглед всичко изложено дотук съдът счита, че претенцията на ищеца е изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, тъй като същият не успя да установи по
несъмнен начин в настоящото производство, че поръчителят е изплатил задълженията на
ответника по договора за кредит към „Кредисимо“ АД, респективно че именно това вземане
му е било прехвърлено с договора за цесия, тоест че му е прехвърлено съществуващо такова.
В заключение може да се обобщи, че по делото не се установява по безспорен начин
възникването, респ. съществуването на паричното вземане в претендираните размери, за
което вземане в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по
развилото се заповедно производството по ч.гр.д. № 2531 по описа на РС Хасково за 2021 г.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни и недоказани.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ответникът не е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като
към този момент, вземането на ищеца не е било изискуемо. Ето защо не следва да бъде
ангажирана и отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2531 по описа
на РС Хасково за 2021 г.
С оглед изхода на настоящото производство и че ответникът претендира разноски, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива в размер
400,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 81В, ап.3, срещу М. ИВ.
П., ЕГН **********, с адрес: гр.**************, съдебен адрес: гр.**************, адв. З.
13
Д. от АК Варна, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79
ал.1 и чл.138, вр. чл.99 и чл.86 ал.1 ЗЗД, за приемане на установено, че М. ИВ. П. дължи на
„АПС Бета България” ЕООД следните суми: 1065.85 лв. – главница, представляваща платена
главница на „Кредисимо“ЕАД от „Ай тръст“ЕООД по Договор за потребителски кредит №
832235, сключен на 24.02.2017г., между „Кредисимо” ЕАД, град София и М. ИВ. П.,
обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“
ЕООД, град София и М. ИВ. П. на 24.02.2017г., вземането по който е прехвърлено от страна
на „Кредисимо” ЕАД и „Ай тръст“ЕООД на „АПС Бета България” ЕООД по силата на
договор за прехвърляне на вземания (цесия) и Приложение 1 към Договора за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г.; сумата в размер на 816.98 лева,
представляваща главница по Договор за предоставяне на поръчителство, сключен между
„Ай Тръст“ ЕООД, град София и М. ИВ. П. на 24.02.2017г.; сумата в размер на 171.35 лева –
възнаградителна лихва за периода от 31.03.2017г. до 28.02.2018г. по договора за кредит;
сумата в размер на 392.48 лева – лихва за забава за периода от 31.03.2017г. до 23.02.2021г.
по договора за кредит; сумата в размер на 259.17 лева - лихва за забава за периода от
23.02.2021г. до 02.03.2021г. по договора за предоставяне на поръчителство, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
02.11.2021г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 761 от 04.11.2021г. за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2531 по описа за 2021г. на
Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „България” № 81В, ап.3, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, да
заплати на М. ИВ. П., ЕГН **********, с адрес: гр.**************, съдебен адрес:
гр.**************, адв. З. Д. от АК Варна, сумата в размер на 400,00 лева, представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
14