РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Кюстендил, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. А.
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20241520102410 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с искова молба с вх. №11 354/03.10.2024 г., депозирана
от „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Врабча“ №8, представлявано
заедно от управителите Д. М. и З. С., чрез адв. С. А. от САК против С. И. С.,
ЕГН ********** и И. С. С., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. **, ж. к.
„**“ **, вх. „*“, ет. *, ап. *, съдържаща иск с правно основание чл. 135, ал. 1 и
2 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност по отношение на
ищеца на Договора за делба на дружествени дялове от 05.09.2022 г., с
нотариална заверка на подписите на страните, под. рег. № 2863;
2864/05.08.2022 г. на нотариус Е. П., с рег. №188 в рег. на НК, с район на
действие РС - **, съгласно който И. С. С. е получила в дял и станала единствен
собственик на целия капитал на „И. 09“ ЕООД, ЕИК *********, а С. И. С. е
получил „друго“ наследствено имущество за уравняване на дяловете,
представляващи обС.телства вписани в партидата на дружеството в
ТРРЮЛНЦ с № 20220912142847. Претендират се сторените по делото
разноски, в т. ч. и направените такива в обезпечителното производство.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за цесия от
29.12.2020 г., сключен с „Централна кооперативна банка“ АД в качеството си
на цесионер, ищцовото дружество придобило вземанията на банката спрямо
първия ответник, произтичащи от Договор за кредит оборот, обезпечен с
ипотека № 81500РО-АА-0250/24.07.2008 г. и Договор за кредитна карта №
1
81500ККК-АА-00912/08.02.2011 г., като вземанията били прехвърлени ведно с
всички привилегии, обезпечения и други принадлежности. Към датата на
извършената цесия вземанията по първия договор възлизали в размер на 186
022, 06 лв., а по втория – 12 751, 08 лв. За цесията ответникът бил надлежно
уведомен. В полза на първоначалния кредитор били издадени изпълнителни
листове и били образувани изпълнително дело № 20137430400175/2013 г. и
изпълнително дело № 20137430400201, присъединено към предходното, по
описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743 на КЧСИ, с район на действие – ОС – **, по
които били предприети множество принудителни действия по изпълнение,
вкл. запор върху притежаваните от длъжника дружествени дялове. Към
31.07.2024 г. вземанията на ищеца спрямо ответника по Договор №
81500РО[1]АА0250/24.07.2008 г. възлизали на 240 129, 70 лева, а по Договор
№ 81500ККК-АА00912/08.02.2011 г. – на 15 402, 57 лева.
В хода на принудителното изпълнение било установено, че ответникът
С. С. бил предприел целенасочени действия по разпореждане с придобитото
наследствено имущество – дружествени дялове, останали в наследство от К. Г.
С. /М./, ЕГН **********, от капитала на „И. 09“ ЕООД, ЕИК *********, като
на 05.09.2022 г. по силата на Договор за делба на дружествени дялове се
разпоредил в полза на дъщеря си И. С., със собствените си 25 дружествени
дяла с номинална стойност 100 лева всеки или на обща стойност от 2 500 лева.
Сделката била обективирана в Договора за делба на дружествени дялове
от 05.09.2022 г., с нотариална заверка на подписите на страните, под. рег. №
2863; 2864/05.08.2022 г. на нотариус Е. П., с рег. №188 в рег. на НК, с район на
действие РС-**, съгласно който И. С. С. е получила в дял и станала единствен
собственик на целия капитал на „И. 09“ ЕООД, ЕИК *********, а С. И. С. е
получил „друго“ наследствено имущество за уравняване на дяловете,
представляващи обС.телства вписани в партидата на дружеството в
ТРРЮЛНЦ с № 20220912142847.
Ищецът твърди, че очевидната цел на посочената сделка била да го
увреди в качеството му на кредитор като се намали имотното съС.ние на
длъжника и съответно се осуети възможността му да събере вземанията си.
Посочва се, че С. С. бил недобросъвестен по отношение на кредитора и в
негова вреда се разпоредил с притежаваното от него недвижимо имущество.
Намерението за увреждане се доказвало и от факта, че с Договор за покупко-
продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №69, том III, рег. № 2964, дело №435 от 2022 г. на
нотариус Е. П., с рег. №188, район на действие КРС, вписан в СВ към АВ с вх.
рег. №3559 от 20.09.2022 г., акт № 133, том XIV, дело №2000/2022 г. С. С.
прехвърлил на дъщеря си И. С. С. придобитите от него по наследство идеални
части от следните недвижими имоти: ½ ид. част от Поземлен имот с
идентификатор 29026.33.25, ведно с ½ ид. ч. част от следните сгради
попадащи върху имота – Сграда с идентификатор 29026.33.25.1 и Сграда с
идентификатор 29026.33.25.2, със застроена площ от 7 кв. м, брой етажи 1,
като си запазил правото на ползване до живот.
С оглед на гореизложеното е отправено искане до съда да постанови
съдебно решение, с което да обяви за относително недействителен по
2
отношение на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, Договора за делба на
дружествени дялове от 05.09.2022 г., с нотариална заверка на подписите на
страните, под рег. № 2863; 2864/05.08.2022 г. на нотариус Е. П., с рег. №188 в
рег. На НК, с район на действие РС-**, съгласно който И. С. С. е получила в
дял и станала единствен собственик на целия капитал на „И. 09“ ЕООД, ЕИК
*********, а С. И. С. е получил „друго“ наследствено имущество за
уравняване на дяловете, представляващи обС.телства вписани в партидата на
дружеството в ТРРЮЛНЦ с № 20220912142847. Претендират се и сторените
разноски, вкл.и тези направени в развилото се обезпечително производство,
предхождащо подаването на наС.щата искова молба.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответниците са представили отговор на
исковата молба, в който сочат на допустимост, но неоснователност на
предявените претенции. Ответниците признават, че след смъртта на К. Г. С.,
съпруга на С. С., същият се е разпореди с оставената му като наследство
дружествени дялове. Оспорва се твърдението, че са извършени целенасочени
действия, с който да бъде увреден кредитора. Излагат се подробни
съображения за погасяване на вземанията по образуваните изпълнителни дела
по давност. Предвид изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен. Претендират се разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез своя
пълномощник, поддържа исковата молба, както и изложеното в депозираната
по делото молба-становище. Ответниците, редовно призовани, се
представляват от процесуален представител, чрез когото поддържат отговора
на исковата молба. Двете страни представят списъци по чл. 80 ГПК.
По делото са ангажирани писмени доказателства. Допуснат е разпит на
свидетеля И. Н. А., при режим на довеждане на страната на ответниците.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на 05.09.2022 г. по силата на разпоредителна
сделка, обективирана в Договора за делба на дружествени дялове от
05.09.2022 г., с нотариална заверка на подписите на страните, под. рег. № 2863;
2864/05.08.2022 г. на нотариус Е. П., с рег. №188 в рег. на НК, с район на
действие РС – **, С. И. С. е прехвърлил на дъщеря си И. С. С. собствените си
25 дружествени дяла с номинална стойност 100 лева всеки, на обща стойност
2 500 лева, от капитала на „И. 09“ ЕООД, ЕИК *********, оставени му като
наследство от покойната му съпруга К. Г. С. /М./, починала на 24.07.2022 г.
Установява се, че с изпълнителен лист от 28.02.2013 г., издаден въз
основа влязла в сила заповед за изпълнение № 348/28.02.2013 г. по ч. гр. д.
№497/2013 г. по описа на Районен съд – **, С. И. С. е осъден да заплати на
„Централна Кооперативна Банка“ АД сумите: 138 000 лева – предсрочно
изискуема главница по Договор за предоставяне на кредит оборот №
81500РО-АА-0250/24.07.2008 г.; 13 938, 52 лева – просрочена договорна лихва
за периода от 31.05.2012 г. до 26.02.2013 г.; законната лихва върху главницата,
считано от 27.02.2013 г. до изплащане на вземането; 3 038, 77 лева –
3
деловодни разноски, представляващи платена държавна такса.
По този изпълнителен лист на 06.03.2013 г. е образувано изпълнително
дело № 20137430400175/2013 г. по описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743 на КЧСИ, с
район на действие – ОС – **. По това дело са извършвани изпълнителни
действия, сред които: проведена публична продан на 16.09.2013 г.; нестанала
публична продан на 12.01.2015 г.; извършена публична продан на недвижим
имот на 15.04.2016 г.; молба за налагане на възбрана от 06.12.2016 г.;
изпратени от ЧСИ съобщения до НАП на 19.10.2018 г.; молба от взискателя за
справки от 25.06.2020 г.; молба от ищеца да бъде конституиран като взискател
по делото от 10.05.2021 г.; молба за справки от 08.06.2022 г.; молба за налагане
на запор от 01.08.2024 г.
Установява се, че с изпълнителен лист от 28.02.2013 г., издаден въз
основа влязла в сила заповед за изпълнение № 336/28.02.2013 г. по ч. гр. д.
№492/2013 г. по описа на Районен съд – **, С. И. С. е осъден да заплати на
„Централна Кооперативна Банка“ АД парично вземане в общ размер на 7 475,
55 лева, дължимо по Договор за издаване и използване на Международна
кредитна карта „MASTER CARD/VISA“ от 29.01.2009 г. и договор за
разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта MASTER
CARD/VISA Фаворит № 81500ККК-АА-00912/08.02.2011 г., от която сума
общо главница 6 415, 73 лв., от която просрочена главница в размер на 999, 75
лв. и предсрочно изискуема главница в размер на 5 415, 98 лв.; лихви в размер
на 1 059, 82 лв. – договорна лихва в размер на 917, 57 лв. за периода
30.04.2012 г. до 26.02.2013 г., наказателна лихва за забава в размер на 142, 25
лв. за периода от 21.05.2012 г. до 26.02.2013 г.; законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 27.02.2013 г. до изплащане на вземането,
както и разноските по делото в размер на 149, 51 лв. – платена държавна
такса.
По този изпълнителен лист на 28.03.2013 г. е образувано изпълнително
дело № 20137430400201 по описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743 на КЧСИ, с район
на действие – ОС – **. В производството по това изп. дело са изпращани
запорни съобщения на 22.02.2018 г. По молба на за конституиране на ищеца
като взискател по делото от 10.05.2021 г. на ответника С. С. е връчено
уведомление за извършена цесия.
Видно от представения по делото Договор за цесия от 29.12.2020 г.,
сключен между „Централна Кооперативна Банка“ АД в качеството на цедент и
„Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД като цесионер, и приложения към същия
списък на вземания, вземанията на цедента срещу ответника С. С. по Договор
за предоставяне кредит оборот № 81500РО-АА[1]0250/24.07.2008 г. и Договор
за кредитна карта № 81500ККК-АА[1]00912/08.02.2011 г. са прехвърлени на
цесионера. В чл. 9 от договора за цесия е уговорено, че цедентът се задължава
да изпрати уведомления за извършената цесия до длъжниците по
прехвърлените вземания. От представените от ищеца с исковата молба
уведомления по чл. 99 ЗЗД и известие за доставяне не се установява редовното
съобщаване на длъжника за цесията, но съдът счита, че същото е сторено на
25.05.2021 г. по изпълнително дело № 175/2013 г. по описа на ЧСИ Е. Х., рег.
№ 743 /л. 753 от том III на и. д./
4
От приетата като доказателство по делото справка № 138255/30.01.2025
г. чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за всички
служби по вписвания за вписвания, отбелязвания и заличавания за лицето С.
И. С. за периода от 01.01.1991 г. до 30.01.2025 г. се установява, че същият е
прехвърлял на ответницата И. С. свои и съсобствени недвижими имоти шест
пъти. Същото се потвърждава и от представената справка от Служба по
вписванията – гр. ** по персонална партида №249 на лицето С. С..
От показанията на свидетеля И. Н. А., във фактическо съжителство с
ответницата И. С., които съдът цени с оглед всички данни по делото на
основание чл. 172 ГПК, се установява, че свидетелят живее с ответницата от
лятото на 2022 г. Заявява, че е присъствал на разговор, дори скарване, между
двамата ответници относно процесните задължения, съС.л се след получаване
на книжата по делото, от който съдел, че И. С. не е знаела за задълженията на
баща си. Посочва още, ответницата се виждала с баща си, който живее в с. **,
ходела му на гости и той се радвал на гостуванията й.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени и
устни доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обС.телства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Искът по чл.
135 от ЗЗД /action pauliana/ е средство за защита на кредитора срещу
предприети от длъжника увреждащи действия, с които последният намалява
имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. Тази
характеристика определя целта, с оглед на която се предявява иска – да се
постанови решение за обявяване на увреждащата сделка за недействителна по
отношение на кредитора, който по този начин може да насочи изпълнението
към прехвърленото имущество за удовлетворяване на вземането си,
независимо че имуществото е преминало в патримониума на трето спрямо
правоотношението между кредитор и длъжник лице /в този смисъл са
мотивите на ТР № 5/2013 от 29.12.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, чиито правни разрешения са възприети и в ТР № 2/2017 от 09.07.2019 г.
по т. д. № 2/2017 г. на ОСГКТК на ВКС/.
С доклада по делото съдът разпредели доказателствената тежест като
указа на страните, че е в тежест на ищеца е да докаже и установи при
условията на главно и пълно доказване фактите и обС.телствата, от които
претендира да черпи правата си, а именно това, че първият ответник е бил
осъден да му заплати парична сума, за събирането на което е образувано
изпълнително производство за принудителното й събиране, като с цел да
попречи да реализира горното се е разпоредил с притежавани от него
дружествени дялове от капитала на „И. 09“ ЕООД, като ги е прехвърлил на
дъщеря си и ответник по делото, като последната е знаела за увреждането.
Кредиторът е увреден, когато извършеното осуетява или затруднява
възможността му да се удовлетвори от имуществото на длъжника –
длъжникът се е лишил от свое имущество, намалил е имуществото си или го е
5
осребрил. По отношение на ответника, съдът му е указал, че при установяване
на горните обС.телства, негова е доказателствената тежест да докаже
възраженията, които има, както и да установи положителния факт на
погасяване /плащане/ на сумите, както и всички факти, които изключват,
унищожават, прекратяват или погасяват претендираното право. В тежест на
ответниците е и да докажат, че третото лице не е знаело за увреждането на
кредитора, арг. от чл. 135, ал. 2 от ГПК.
Фактическият състав на иска включва доказването на двете му
предпоставки: обективна и субективна. Субективната предпоставка по чл.
135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание на третото лице, правоприемник на длъжника-
ответник, за увреждането на кредитора е част от фактическия състав на
правото на кредитора по чл. 135 ЗЗД, когато увреждащото действие е
възмездно и вземането е възникнало преди длъжникът да го извърши – арг. от
чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Предпоставката не е условие за възникване на това
право, когато увреждащото действие е безвъзмездно, какъвто не е наС.щият
казус. Когато вземането е възникнало след увреждащото действие, нормата на
чл. 135, ал. 3 ЗЗД изисква различен субективен елемент за възникване на
правото - длъжникът и неговият правоприемник да са имали намерение да
увредят кредитора. Кредиторът е увреден (обективната предпоставка от
фактическия състав), когато извършеното осуетява или затруднява
възможността му да се удовлетвори от имуществото на длъжника –
длъжникът се е лишил от свое имущество, намалил е имуществото си или го е
осребрил. За да е налице знание за увреждане не е необходимо третото лице да
познава кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога и при
какви обС.телства му е съобщено съдържанието на техните насрещни права и
задължения, за да може той да е наясно как те се накърняват от сключения
договор. Достатъчно е на третото лице да са известни обС.телствата, от които
произтича вземането на кредитора.
В наС.щия случай съдът съобразява оборимата презумпция на чл. 135,
ал. 2 от ЗЗД, според чиято норма знанието се предполага до доказване на
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра
на длъжника. Безспорно е по делото, че приобретателката по
прехвърлителната сделка, обективирана в Договора за делба на дружествени
дялове от 05.09.2022 г., с нотариална заверка на подписите на страните, под.
рег. № 2863; 2864/05.08.2022 г. на нотариус Е. П., с рег. №188 в рег. на НК, с
район на действие РС – **, И. С. С. е низходяща на прехвърлителя С. И. С.
като негова дъщеря. Тоест, както и беше указано на страните с доклада по
делото, тежестта за оборване на тази презумпция при условията на пълно
обратно доказване се носи от ответниците.
Относно основателността на претенцията съдът намира следното:
Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично
или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да
иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите актове на
длъжника е предоставено при наличието на действително вземане, което може
да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено
от установяване на вземането със съдебно решение. Качеството кредитор е
6
налице, ако съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в
исковата молба. Без значение е и от каква облигационна връзка произтича
вземането на кредитора спрямо длъжника, достатъчно е да е налице вземане и
нужда от неговото обезпечаване, обусловено от поведението на длъжника –
неизпълнение на задължението и отчуждаване на имущество, чрез
разпоредителна сделка, което имущество по принцип служи за обезпечаване
на всяко вземане, в случай на неизпълнение. Извод за несъществуване на
вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със
сила на пресъдено нещо. Само когато Павловият иск е съединен обективно с
иска за вземането, предмет на делото, наред с потестативното право, са и
правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В този смисъл са
и разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк.
дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
По общия принцип в гражданското право за обезпечение на вземанията
на кредитора служи цялото длъжниково имущество (чл. 133 ЗЗД). Право на
кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество.
В общата хипотеза на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е релевантно и достатъчно
възникването му, респ. възникване качеството „длъжник”, спрямо който
момент се преценява и увреждащото действие.
С Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. дело № 754/2009 г. на ІV-то гр. отд.
на ВКС и Решение № 45/01.06.2011 г. по гр. дело № 450/2010 г. на ІІІ-то гр.
отд. на ВКС, е прието, че увреждащо за кредитора действие е всеки правен
или фактически акт, с които се засягат права, и които биха осуетили или
затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника.
Качеството на кредитор (т.е. активната легитимация на ищеца) е
установено – в полза на неговия цедент е издаден изпълнителен лист срещу
първия ответник и са образувани изпълнителни производства. Вземанията са
възникнали преди сключване на възмездната сделка между ответниците –
произтичат от влезли в сила изпълнителен лист от 28.02.2013 г., издаден въз
основа влязла в сила заповед за изпълнение № 348/28.02.2013 г. по ч.гр.д.
№497/2013 г. по описа на Районен съд – ** и изпълнителен лист от 28.02.2013
г., издаден въз основа влязла в сила заповед за изпълнение № 336/28.02.2013 г.
по ч.гр.д. №492/2013 г. по описа на Районен съд – **, а възмездната сделка е
сключена на 20.09.2022 г. НаС.щият състав приема, че тази сделка може да се
квалифицира като увреждащо кредитора действие, защото патримониума на
длъжника С. С. напускат притежаваните от него 25 /двадесет и пет/
дружествени дяла с номинална стойност 100 /сто/ лева всеки, на обща
стойност 2 500 лева, от капитала на „И. 09“ ЕООД, ЕИК *********, оставени
му като наследство от покойната му съпруга К. Г. С. /М./, починала на
24.07.2022 г. Не може да се приеме, че уговорената между страните по
прехвърлителната сделка продажна цена отговаря на пазарните условия, както
и че е реално заплатена. В допълнение, видно от приложените изпълнителни
дела, вземането на взискателя – ищец в наС.щото, не е събрано, погасявани са
суми, но не в пълен размер. С оглед горното съдът счита, че сключеният на
05.09.2022 г. договор за делба на процесните дружествени дялове в „И. 09“
ЕООД, ЕИК ********* се явява увреждащо ищеца в качеството му на
7
кредитор, действие по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
На следващо място, наС.щият състав приема, че законовата презумпция
за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не е успешно оборена от ответниците с оглед
близката родствена връзка между продавача и купувача. За съда е неоспоримо,
че към датата на сключване на сделката – 05.09.2022 г. длъжникът С. С. е
знаел за съществуването на задълженията си към ищеца. Това се установи от
коментираните по-горе изпълнителни дела, по които са изпращани покана за
доброволно изпълнение /получена още на 22.03.2013 г./ и съобщения до
длъжника.
Следва да се прецени дали е оборена презумпцията за знание на третото
лице, в случая ответницата И. С..
От свидетелските показания се установи, че последната се намира в
добри отношения с баща си – първият ответник. Свидетелят И. А. заяви, че И.
С. не е знаела за дължимите суми, но това са косвени данни, доколкото
знанието на определени факти и обС.телства е субективно съС.ние на лицето.
Отчитайки близката роднинска връзка между продавача и купувача по
сделката от 05.09.2022 г., както и установените им действително близки
отношения и история на други прехвърлителни сделки в периода след
възникване на процесните вземания, не може да се достигне до обоснован
извод за незнание на ответницата И. С. относно задълженията на баща й и
увреждащия характер на сделката спрямо ищеца, респективно неговия
праводател и цедент.
По възражението на ответната страна, че вземанията на ищеца са
погасени по давност:
Воденият между страните процес по чл. 135 ЗЗД не е относно
съществуването на вземането на ищеца, а има за предмет обявяване
относителната недействителност на разпоредителна сделка с дружествени
дялове.
В Решение № 12 от 11.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3547/2013 г., III г. о.,
ГК е възприето, че нито правните действия на кредитора по реализиране на
вземането, включително предявяването му по исков ред, нито правните
действия на длъжника, ако последният признае вземането, са от естество да
прекъснат давността за реализиране на правото кредиторът да иска отмяна на
увреждаща го сделка съгласно чл. 135 ЗЗД - предвид неговата самоС.телност,
потестативния му характер и материалните предпоставки за упражняването
му. Тъй като за успешно провеждане на отменителния иск не се изисква нито
безспорност, нито съдебна установеност на вземането, погасителната давност
за предявяването на иска с правно основани чл. 135 ЗЗД, започнала да тече от
сключването на увреждащата сделка, не се прекъсва при настъпването на
горните факти и не се влияе от прекъсване на давността по отношение на
самото вземане.
На следващо място, разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД не дава изрична
уредба на въпроса с изтичането на какъв срок се погасява правото на иск,
както и от кой момент започва да тече той. В съдебната практика е възприето,
че това право се погасява с общата петгодишна давност. Според Решение
8
№292 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. дело №1220/2010 г., IV г. о., ГК съгласно
общото правило на чл. 114, ал. 1 ЗЗД началният момент на давностния срок е
този, в който вземането е станало изискуемо. Щом правният субект има
качеството кредитор, длъжниковото имущество му служи като общо
обезпечение за вземането. Всяко действие, с което длъжникът създава или
увеличава своята неплатежспособност е увреждащо спрямо кредитора.
Следователно, от този момент за последния възниква правото да иска
отмяната му и това е моментът, в който започва да тече и давностният срок за
предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД /”вземането” става изискуемо/.
Тоест, относимо би било единствено възражение за предявяване на
разглеждания иск след изтичане на петгодишен срок от датата на увреждащата
сделка /05.09.2022 г./. Очевидно в наС.щия случай правото на иск не е
погасено по давност към момента на депозиране на исковата молба в съда.
Възражението за погасяване на кредиторовото вземане по давност няма
отношение към основателността на предявения иск и следователно не
подлежи на обстойно разглеждане, тъй като в наС.щия случай отменителният
иск не е съединен с иск за установяване съществуването или присъждане на
суми по договорните задължения на първия ответник, за които са образувани
приложените към наС.щото изпълнителни дела.
Единствено за пълнота следва да се отбележи, че видно от приложените
по делото копия от изпълнителни дела, вземанията, за които са образувани
изпълнително дело № 20137430400175/2013 г. и изпълнително дело №
20137430400201 по описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743 на КЧСИ, с район на
действие – ОС – **, не са погасени по давност.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено
по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо
приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност. Според
задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. От мотивите на тълкувателното решение, както и от
възприетата формулировка „докато трае изпълнителния процес“ е напълно
ясно, че преди 26.06.2015 г. давност не тече за вземанията по висящите
изпълнителни дела. До тази дата се прилага ППВС № 3/1980 г., което
предвижда спиране на давността, само докато изпълнителното производство е
висящо. До недължимост на вземанията, каквато се претендира, води
единствено изтичането на петгодишния давностен срок, а в случая той не е
изтекъл, защото подадените от кредитора до органа по изпълнението молби за
предприемане на действия по изпълнение осъществяват основанието по чл.
116, б. „в“ ЗЗД и обвързват съдебния изпълнител.
Преценени в тяхната съвкупност, изяснените обС.телства и изведените
от тях правни изводи обосновават основателността на иска, поради което
същият ще бъде уважен и съдът ще обяви за недействителен спрямо ищеца
Договор за делба на дружествени дялове от 05.09.2022 г., с нотариална заверка
9
на подписите на страните, под. рег. № 2863; 2864/05.08.2022 г. на нотариус Е.
П., с рег. №188 в рег. на НК, с район на действие РС – **, по силата на който С.
И. С. е прехвърлил на дъщеря си И. С. С. притежаваните от него 25 /двадесет и
пет/ дружествени дяла с номинална стойност 100 /сто/ лева всеки, на обща
стойност 2 500 /две хиляди и петстоти/ лева, от капитала на „И. 09“ ЕООД,
ЕИК *********, оставени му като наследство от покойната му съпруга К. Г. С.
/М./, починала на 24.07.2022 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца, който е
представил в срок списък по чл. 80 от ГПК /л. 99 от делото/, като установените
и доказано извършени от негова страна разходи възлизат на сума от 100, 00
лв. – държавна такса, както и 40 лева – държавна такса по образувано
обезпечително производство пред СРС. Не са представени доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед горното и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК съдът ще осъди ответниците да заплатят солидарно на ищцовото
дружество сумата от 140, 00 лв.
По обжалваемостта:
НаС.щото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
по отношение на „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Врабча“ №8,
представлявано заедно от управителите Д. М. и З. С., Договор за делба на
дружествени дялове от 05.09.2022 г., с нотариална заверка на подписите на
страните, под. рег. № 2863; 2864/05.08.2022 г. на нотариус Е. П., с рег. №188 в
рег. на НК, с район на действие РС – **, по силата на който С. И. С. е
прехвърлил на дъщеря си И. С. С. притежаваните от него 25 /двадесет и пет/
дружествени дяла с номинална стойност 100 /сто/ лева всеки, на обща
стойност 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, от капитала на „И. 09“ ЕООД,
ЕИК *********.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, и И. С. С., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. **, ж. к. „**“ **, вх. „*“, ет. *, ап. *, да заплатят на
„Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Врабча“ №8, представлявано
заедно от управителите Д. М. и З. С., сумата от 140, 00 лв. /сто и четиридесет
лева/, представляваща направени разноски в наС.щото и в обезпечителното
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
10
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11