Решение по дело №1801/2021 на Районен съд - Плевен
| Номер на акта: | 189 |
| Дата: | 31 март 2022 г. (в сила от 27 юни 2022 г.) |
| Съдия: | Асен Иванов Даскалов |
| Дело: | 20214430201801 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 30 септември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по описа на РС - ПЛЕВЕН
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение
срещу Ж. Н. Й. ЕГН: ********** – за това, че в периода 25.06.2015 г. -
26.10.2015 г. в сградата на РС-Плевен при условията на продължавано
престъпление лично и опосредствано чрез упълномощен от него повереник
посредством депозирана молба до РС-Плевен по НОХД №985/2015 г. от адв.
***- Й. от АК-Плевен съзнателно се ползвал от неистински официален
документ - амбулаторен лист с № 2044/30.10.2012 г., издаден от Д-р *** от гр.
***, удостоверяващ лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, а
именно, че му е причинено травматично скъсване на връзките на пръст на
ниво на метакарпофалангеалната и интерфалангеалната става на дясната ръка,
когато от него за самото съставяне на документа не може да се търси
наказателна отговорност, а именно:
на 25.06.2015 г. в сградата на РС-Плевен лично и опосредствано чрез
упълномощения от него повереник посредством депозирана молба до
РС-Плевен по НОХД №985/2015 г. от адв. ***- Й. от АК-Плевен
съзнателно се ползвал от неистински официален документ - амбулаторен
лист № 2044/30.10.2012 г. издаден от Д-р *** от гр. ***, удостоверяващ
лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, а именно, че му е
причинено травматично скъсване на връзките на пръст на ниво на
метакарпофалангеалната и интерфалангеалната става на дясната ръка,
когато от него за самото съставяне на документа не може да се търси
наказателна отговорност;
на 26.10.2015 г. в сградата на РС-Плевен лично и опосредствено чрез
упълномощения от него повереник посредством депозирана молба до РС
-Плевен по НОХД № 985/2015 г. от адв. ***- Й. от АК-Плевен
съзнателно се ползвал от неистински официален документ - амбулаторен
лист № 2044/30.10.2012 г. издаден от Д-р *** от гр. ***, удостоверяващ
лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, а именно, че му е
причинено травматично скъсване на връзките на пръст на ниво на
метакарпофалангеалната и интерфалангеалната става на дясната ръка,
когато от него за самото съставяне на документа не може да се търси
наказателна отговорност
- престъпление по чл. 316 вр. чл. 312 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК.
При проведено разпоредително заседание на 07.12.2021г. Съдът
установи, че формално, са налице предпоставките по чл.78а ал.1 НК, като
същевременно, не са налице пречки по смисъла на чл.78а ал.7 НК
/Тълкувателно решение № 2 от 21.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 2/2010 г.,
ОСНК/: за престъплението по чл. 316 вр. чл. 312 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, за
което е повдигнато обвинение на подсъдимия се наказва с лишаване от
свобода до две години или пробация; Ж. Н. Й. не е осъждан за престъпление
1
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а НК; с престъплението не са причинени съставомерни имуществени
вреди /т.3 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
2/2016 г., ОСНК/. Поради това и съобразно чл.252 НПК, след
Разпоредителното заседание, делото беше разгледано по реда на Глава
ХХVІІІ НПК – „ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ“ /Решение № 126
от 18.09.2018 г. на ВКС по к. н. д. № 504/2018 г. , Решение № 161 от
17.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 263/2012 г., II н. о., НК и др./.
Представителят на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН счита
обвинението за доказано по несъмнен начин. По същество, преповтаря
съображенията, изложени в обвинителния акт и пледира подсъдимият Й. да
бъде признат за виновен, освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание – глоба в размер на 5000 лева.
Подсъдимият Ж. Н. Й., редовно призован, се явява лично и с
упълномощен защитник. Не се признава за виновен и се ползва от правото да
не дава обяснения; пледира да бъде оправдан. Защитникът счита, че не са
събрани доказателства в подкрепа на обвинителната теза, а напротив –
събрани са такива, от които следва, че подсъдимият не е извършил
престъплението, в което е обвинен; пледира същият да бъде признат за
невиновен и да бъде оправдан.
След щателно обсъждане на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, Съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Ж. Н. Й. е роден на *** г., в гр. ***, настоящ адрес - гр. ***, ж.к.
„***“ №*** бл.***, ***, българин, български гражданин, с висше
образование, не работи - пенсионер, женен, неосъждан, ЕГН: **********.
Въз основа на внесен обвинителен акт от страна на РП-ПЛЕВЕН,
пред РС-ПЛЕВЕН било образувано НОХД №985/2015г., с повдигнато
обвинение срещу *** - за престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК.
В хода на съдебното производство по посоченото дело, Ж.Й. бил
конституиран в качеството на частен обвинител и граждански ищец, с
упълномощен повереник – адв.Б. Й.. Във връзка с телесното увреждане,
претърпяно от страна на Ж.Й. били събрани редица писмени доказателства.
Относимо към предмета на настоящото дело е това, че с Молба от страна на
адв.Й. /л.72 от НОХД №985/2015г./, на 24.06.2015г. /заведено в Регистратура
на РС-ПЛЕВЕН с входящ печат от 24.06.2015г., резолирано от съдия-
докладчик на 25.06.2015г./ бил представен за нуждите на делото заверен
препис на Амбулаторен лист №2044/30.10.2012г, издаден от д-р ***. С
Определение от открито съдебно заседание по делото на 26.06.2015г., така
представеното писмено доказателство било изпратено на вещите лица по
допусната повторна тройна съдебно-медицинска експертиза – за съобразяване
при изготвяне на експертното заключение. Отново с Молба от страна на
2
адв.Й. /л.114 от НОХД №985/2015г., на 26.10.2015г., за нуждите на делото
бил представен сбор от медицински доказателства за здравословносото
състояние на Ж. Н. Й., сред които и заверен препис на Амбулаторен лист
№2044/30.10.2012г, издаден от д-р ***. И в двата случая, макар и депозиран с
молби от АДВ.Й., споменатият амбулаторен лист бил представен от името на
частния обвинител и граждански ищец по НОХД №985/2015г. – Ж. Н. Й..
Също така, макар и двукратно представен, Амбулаторният лист бил един и
същ, като според поставената в него диагноза, на Ж. Н. Й. е причинено
травматично скъсване на връзките на пръст на нивото на
метакарпофалангеалната и интерфалангеалната става на дясната ръка.
С Присъда №114/22.04.2016г., *** бил признат за виновен в това,
че на 09.10.2012г в гр.Плевен причинил на Ж. Н. Й. от гр.ПЛЕВЕН средна
телесна повреда, изразяваща се в руптура /вътрешно разкъсване/ на ставна
връзка, а именно на колатерална улнарна връзка на метакарпофалангеална
става на палеца на дясната ръка, довела до трайно затрудняване на
движението на горен десен крайник – престъпление по чл. 129, ал.2 вр.ал.1
НК и му било наложено наказание ПРОБАЦИЯ; на основание чл.45, във вр. с
чл.52 ЗЗД подсъдимият *** бил осъден да заплати на гражданския ищец Ж. Н.
Й. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
– 09.10.2012г. до окончателно й изплащане, както и съответните държавна
такса и разноски по делото.
Срещу Присъдата била подадена въззивна жалба от страна на ***,
но в хода на въззивното производство, С Решение №210/11.10.2016г. по
ВНОХД №432/2016г. по описа на ОС-ПЛЕВЕН, Присъда №114/22.04.2016г.
по НОХД №985/2015г. по описа на РС-ПЛЕВЕН била изцяло потвърдена и
влязла в сила.
Въз основа на искане на основание чл.422 ал.1 т.5 НПК от страна
на осъдения *** било образувано КНД №6/2017г. по описа на АС-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО. С Решение №73/14.03.2017г., искането за възобновяване на
ВНОХД №432/2016г. по описа на ОС-ПЛЕВЕН и НОХД №985/2015г. по
описа на РС-ПЛЕВЕН, било оставено без уважение.
Следва да бъде отбелязано, че Амбулаторен лист
№2044/30.10.2012г., издаден от д-р ***, бил обсъждан като част от
доказателствения материал по НОХД №985/2015г. по описа на РС-ПЛЕВЕН,
послужил за постановяване на осъдителната Присъда, както от РС-ПЛЕВЕН,
така и от ОС-ПЛЕВЕН, и от АС-ВЕЛИКО ТЪРНОВО:
според мотивите на първоинстанционния съд /л.284 от НОХД
№985/2015г./ е неоснователно възражението на защитата, че
причиненото увреждане на колатерална улнарна връзка на
метакарпофалангеалната става на палеца на дясна ръка на „…Ж.Й., тъй
като се базирало на „фалишив” амбулаторен лист №2044/30.10.2012г.,
3
издаден от д-р *** и Амбулаторен дист №4370/21.12.2013г., издаден от
д-р *** на Ж. Н. Й. /лист 116 по делото/. Посочените амбулаторни
лист бяха предявени в съдебно заседание на д-р *** и д-р ***, които
бяха разпитани в качеството на свидетели, като и двамата по
категоричен начин заявиха, че са издадено от тях, поради което, не
може да се направи извод, че те са неистински документи.
Обстоятелството, че те не са отчетени на здравната каса, не дават
основание да се приеме за грешно поставени от тях диагнози, при
извършените прегледи.“
Според мотивите на Решението по ВНОХД №432/2016г. по описа на ОС-
ПЛЕВЕН /л.53 от ВНОХД №432/2016г./, „ Към делото е приложен
амбулаторен лист № 2044/30.10.12г.изд.от д-р *** ***.Разпитан в
с.з.като свидетел издателят на документа сочи,че не си спомня
конкретния случай,но че листът е издаден от него и отразява
установеното при прегледа на пациента.Обяснява,че не е отчел листа в
НЗОК защото пациентът не е бил здравно осигурен,както и защо под
номера на този лист е отчел друг.Сочи също,че е имал различни бланки
на амбулаторни листове които е ползвал.Показанията на този
свидетел намират опора в показанията на свид.***,който също сочи,че
бланките за амбулатирни листове и отчетността им дават
възможност за известни разлики.Дори и да се приеме,че този болничен
лист е неистински документ съществуват и редица други медицински
документи установяващи увреждането на пострадалия и връзката му с
инцидента…“
Според мотивите на Решение №73/14.03.2017г. по КНД №6/2017г. по
описа на АС-ВЕЛИКО ТЪРНОВО /л.72-73 от същото дело/,
„Изключително подробен анализ на доказателствата е направен и от
първостепенният съд. Гласните доказателства са съпоставени с
наличните писмени такива. Мотивирано е дадена вяра на показанията
на разпитания в качеството на свидетщ д-р ***, извършил преглед на
пострадалия след инцидента и поставил диагноза в издаден
амбулаторен лист. Напълно неоснователни са твърденията на
осъдения ***, направени чрез неговия защитник, досежно вида на
бланката, на която бил издаден амбулаторния лист, и
обстоятелството, че същият не бил отчетен в Здравната каса. По
делото е безспорно установено, че пострадалият не е отишъл на
преглед с направление, което следва да бъде отчетено в здравната каса,
както и че бланките, за издаване ща амбулаторни листи през годините
непрекъснато били променяни. Множеството възражения в тази
насока, направени през призмата на цитирани в искането наредби,
регламентиращи реда и начина на издаването на амбулаторни листи,
целят да установят, че се касае за неистински документ, нарочно
издаден от д-р *** на пострадалия. Те са неоснователни. При разпита
на д-р *** пред първия съд безспорно е установено, че амбулаторният
4
глист, оспорван от защитата, е издаден именно от него - т.е. не се
касае за неистински документ от една страна. От друга по делото не e
установено наличието на каквито и да било отношения между този
свидетел и пострадалия, които да бъдат коментирани като основание
за дискредитиране на неговите показания. От разпита в качеството на
свидетели и на д-р ***, и на д-р *** В *** се установява, че те са
поставили диагнозата само по извършен преглед.“
Въпреки обстойното разглеждане на случая от страна на три
съдебни инстанции /НОХД №985/2015г., ВНОХД №432/2016г. по описа на
ОС-ПЛЕВЕН, КНД №6/2017г. по описа на АС-ВЕЛИКО ТЪРНОВО/, в т.ч. –
също обстойното обсъждане редовността на Амбулаторен лист
№2044/30.10.2012г., издаден от д-р ***, доколкото е послужил като
доказателство за постановяване на осъдителна присъда, с Постановление на
АС-ВЕЛИКО ТЪРНОВО от 04.05.2018г. било образувано досъдебно
производство №Д-814/2018г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, в хода на което, Ж. Н.
Й. ЕГН: ********** бил привлечен към наказателна отговорност за
престъпление по чл. 316 вр. чл. 312 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, в
това число:
обяснения на обвиняемия Ж.Й., дадени в досъдебното производство в
присъствието на защитник /л.111 - 113, л.209 - 210 от Т.ІV на ДП/;
показания на свидетелите ХРИСТО МАРИНОВ***, ***, дадени в
досъдебното производство /л.43, 55 от Т.ІV на ДП/;
Амбулаторен лист №2044/30.10.2012г., издаден от д-р *** /оригинал, л.4
от Т.ІV на ДП/;
Амбулаторен лист №4370/21.12.2013г., издаден от д-р *** /л.22 от Т.ІV
на ДП/;
препис на искане/назначение за образна диагностика от 09.10.2012г./л.23
от Т.ІV на ДП/;
препис на Амбулаторен лист №2044/25.10.2012г., издаден от д-р *** за
ХРИСТО МАРИНОВ*** /л.159 от НОХД №985/2015г./;
справка от 20.08.2020г. на НЗОК /л.97 – 98 от от Т.ІV на ДП/
справка от 25.03.2016г. на СЗОК, ведно с отчетени амбулаторни листи от
страна на д-р *** *** през 2012г., Приложение №3 към НРД 2012 за
медицински дейности, Приложение №3 към НРД 2015 за медицински
дейности /л.235 – 247 от НОХД №985/2015г./;
справка от 01.04.2016г. на НЗОК /л.249 - 251 от НОХД №985/2015г./;
препис на медицински документи на немски език, ведно с легализиран
превод, свързани с проведено лечение на Ж. Н. Й. в ГИЙСЕН, ФРГ
/л.185 – 199 от от Т.ІV на ДП/;
молба с входящ печат от 24.06.2015г., подадена от адв.Б.Й., от името на
Ж. Н. Й. /л.72 от НОХД №985/2015г./;
молба с входящ печат от 26.10.2015г., подадена от адв.Б.Й., от името на
5
Ж. Н. Й. /л. 114 от НОХД №985/2015г./;
заключение по тройна съдебномедицинска експертиза /л.35 – 45 от
делото/, от което се установява, че първото клинично изследване на Ж.Й.
след травматичния инцидент е направено на 09.10.2012 год. от страна на
Д-Р ТОТЕВ - в деня на инцидента, като е поставена диагноза „лезио
лигаменти колатерале улнаре артикулацио карпометакарпеа I манус
декстра“; диагнозата е поставена чрез физикален преглед и рент***о
изследване, при което е установено, че няма увреждане на костите; не е
извършен ЯМР, с което да се уточни характера и локализацията на
мекотъканните увреждания. От друга страна, в Амбулаторен лист /по-
долу ще се ползва и съкращението „АЛ“/ № 2044/30.10.2012 год.,
издаден от д-р ***, е поставена диагноза „травматично скъсване на
връзките на пръст на нивото на метакарпофалангеалната и
интерфалангеалната става“, като диагнозата е поставена на основата на
физикален преглед, без да е извършено ЯМР -изследване. При преглед на
21.12.2013 год., извършен от д-р *** е поставена диагноза „стара
руптура на лигаментум колатерале медиале метакарпофалангеале I
декс. нестабилност“, като е описана същата физикална находка. През
2014 год., в Университетска клиника *** във ФР ***, е вписана диагноза
„старо разкъсване на улнарната странична връзка със сублуксация в
метакарпофалангеалната става“ - на базата на изследване с Ядрено-
магнитен резонанс, изършено през месец октомври 2013 год. Вещите
лица посочват, че диагнозата „Лезио лигаментум колатерале улнаре
артикулацио карпо- метакарпеа I манус декстра“ (лезия на
колатералната улнарна връзка на ставата между първата дланна кост и
костите на китката на първи пръст на дясна ръка), поставена при първия
преглед и отразена в Амб. лист амб. № 8487/09.10.2012 год., не е една и
съща с диагнозата „травматично скъсване на връзките на пръст на
нивото на метакарпофалангеалната и интерфалангеалната става (-и)“
отразена в Амб. лист № 2044/30.10.2012 год., съставен от д-р ***, тъй
като се отнася до две различни стави - едната е между кости на китка и
първа дланна кост, втората - между първа дланна кост и първата фаланга
(костица) на палеца; във втората диагноза фигурира и засягане на
връзката между двете фаланги (костици) на пръста. При следващите
прегледи и изследвания (включително ЯМР) е потвърдена втората
диагноза - поставена от д-р *** - относно локализацията на
увреждането, като не е потвърдено засягането на интерфалангеалната
връзка, но е описана и сублуксация в метакарпофалангеалната става.
Вещите лица отбелязват, че поставената диагноза от д-р *** е повърдена
в последващите прегледи и изследвания, тъй като: се отнася до една и
съща локализация на увреждането (между дланната кост и първата
костица на палеца); се отнася до едно и също увреждане - разкъсване на
улнарна връзка; клиничната симптоматика и протичане отразява
характеристиката на травмата - нестабилност в ставата, абнормна
6
подвижност на пръста, нарушен захват. Експертите отбелязват, че
увреждането, съгласно диагнозата, поставена от д-р *** *** в Амб.лист
№2044/30.10.2012 г. (травматично скъсване на връзките на пръст на ниво
МКФС на палеца на дясна ръка), обуславя абнормно движение на палеца
към гривнената става, нарушен върхов захват на ръката и нарушена
опозиция на палеца, като така описаното състояние обуславя извода за
трайно затрудняване на движението на десния горен крайник. Също така
посочват, че първичният преглед е извършен на 09.10.2012 год., а
прегледът, отразен в амб. лист № 2044 - на 30.10.2012 год., т.е., три
седмици по-късно, през което време ръката е била имобилизирана; че
физикалният преглед може да даде основание да се постави вероятната
диагноза, но не винаги може да прецени степента на увреждане на
ставната връзка, а категорично диагнозата може да бъде поставена чрез
ядрено-магнитен резонанс; отбелязват, че лечението на връзкова увреда
на палеца може да започне с консервативен метод на лечение (гипсова
имобилизация), а впоследствие, при персистиране на болковия синдром
и нестабилност на палеца - се прилагат оперативните техники; считат, че
по-късното прилагане на ЯМР има значение повече за начина на
лечение, отколкото за диагностиката, а провеждането му на по-късен
етап от лечението на Ж.Й., не е оказало въздействие при
диагностициране на увреждането, както и че още при прегледа,
извършен от д- р *** е дадена препоръка за провеждане на оперативно
лечение в планов порядък. В хода на съдебното следствие, вещите лица
отговориха и на поставени въпроси, като в тази връзка подчертаха, че
както по отношение на локализацията, така и на характера на
увреждането, при физикалните прегледи /извършени на 09.10.2012г. и
30.10.2012г./ е допустимо да има грешка или неточност, тъй като дори с
рент***о изследване, увреждането няма как да бъде максимално
прецизно диагностицирано без ЯМР, тъй като се касае за меко-тъканни
увреждания. Подчертаха обаче, че по принцип, в началото на даден
ортопедичен случай, се извършва физикален преглед, а не ЯМР, както и
че въпреки различията в диагнозите, се касае за едно и също увреждане,
което първоначално се лекува по един и същи начин – чрез
имобилизиране на ръката от върха на пръста - до лакътната става,
независимо дали става въпрос за по-горна или по-долна става. Въпреки
отбелязаната по-горе неточност на диагнозата, поставена с Амбулаторен
лист № 2044/30.10.2012 год., издаден от д-р *** /при ЯМР не е
потвърдено засягането на интерфалангеалната връзка, но е описана и
сублуксация в метакарпофалангеалната става/, вещите лица са
категорични, че така поставената диагноза е принципно правилна. Съдът
намира, че експертното заключение е обосновано и небудещо съмнения
в неговата правилност, поради което му отдава вяра;
характеристична справка /л.76 -77 от ДП/;
справка за съдимост /л.73 от Т.ІV на ДП/.
7
Съдът преценява, че от посочените доказателствени материали
следват по безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите,
приети от Съда и изложени по – горе. Поставя се обаче въпроса за
доказаността на обвинителната теза по делото – и следва да бъде отбелязано,
че същата съдържа редица проблемни моменти.
Както беше отбелязано и по-горе, първоначалното депозиране на
инкриминирания документ е извършено с молба, заведена в Регистратурата
на РС-ПЛЕВЕН на 24.06.2015г., а не на 25.06.2015г., както е прието в
обвинителния акт, тъй като на 25.06.2015г. тази молба е единствено
резолирана от съдията-докладчик. Касае се за фактологическа неточност,
която в случая не е твърде съществена, но няма как да не бъде изтъкната.
Друга, но вече юридическа непрецизност е налице в обвинителната
конструкция „лично и опосредствано чрез упълномощения от него
повереник“, тъй като от съдържанието и на двете Молби /24.06.2015. и
26.10.2015г./ е видно, че същите са подадени от страна на адв.Й., но от името
на нейния доверител Ж.Й.. Следователно, медицинските книжа, сред които и
проблемният Амбулаторен лист, са депозирани чрез адв.Й., а не лично от
страна на Й., т.е. в случая, от гледна точка на наказателното право, поне
теоритично би следвало да се обсъжда фигурата на т.нар. „посредствено
извършителство“, която обаче изключва „лично“ действие от страна на дееца.
На следващо място, според Прокуратурата, инкриминираният
документ е едновременно неистински, при това – официален, но и такъв с
невярно съдържание, от гледна точка на удостоверяването, извършено с него.
Следва обаче да бъде напомнено, че съобразно легалната дефиниция на чл.93
т.5 НК, „"Официален документ" е този, който е издаден по установения ред
и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител
на обществеността в кръга на възложената му функция“. Същевременно,
обективната страна на престъплението по чл.312 ал.1 НК съдържа като
отрицателна предпоставка, че снабдяването се лъжливото свидетелство за
състоянието на здравето не следва да е било извършено в качеството на
длъжностно лице. С други думи, няма как едновременно АЛ да е официален
документ по смисъла на чл.93 т.5 НК, а същевременно да се ангажира
наказателна отговорност по чл.312 НК, което престъпление по своите
обективни признаци, изключва съставянето на официален документ.
По-нататък, следва да бъде напомнено, че предмет на лъжливо
документиране /включително по чл.312 НК/ може да бъде само истински
удостоверителен документ. В този смисъл е т.12 от Постановление № 3 от
23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС /“ Лъжливото документиране
се изразява в съставяне на истински удостоверителен (официален или
частен) документ,в който удостоверените факти или обстоятелства не
съответстват на обективната действителност.“/, Решение № 97 от
21.ХII.1984 г. по н. д. № 89/84 г., ОСНК, Решение № 39 от 27.I.1977 г. по н. д.
№ 677/76 г., II н. о. и други. Според РП-ПЛЕВЕН обаче, в процесния случай е
налице инкриминиран АЛ, който е едновременно неистински и такъв с
8
невярно съдържание. При това положение обаче, по своята наказателноправна
характеристика, документът ще бъде считан за неистински, а не с невярно
съдържание, от гледна точка на самостоятелната отговорност за документни
престъпления – т.6 от Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г.,
Пленум на ВС, Решение № 345 от 21.ХII.1988 г. по н. д. № 375/88 г., II н. о.,
Решение № 482 от 21.12.1999 г. на ВКС по н. д. № 468/99 г., I н. о. – и
следователно, в този случай Прокуратурата е можела да потърси наказателна
отговорност за създаването на неистински документ, респективно – за
съзнателното му ползване, когато от дееца не може да се търси наказателна
отговорност, вместо да обсъжда евентуалното лъжливо документиране
/респективно съзнателно ползване на неверен удостоверителен документ по
чл.312 НК/.
От изложените дотук правни съображения е видно, че
обвинителната теза по делото търпи сериозна критика. Същата теза е
хаотична, несъобразена с доказателствата по делото и Закона, но най-
значимите проблеми в нея се разкриват при изследване на въпросите дали
инкриминираният АЛ се явява неистински, както и дали същият представлява
„лъжливо свидетелство за състоянието на здравето“ на Ж. Н. Й., по смисъла
на чл.312 НК.
Преди тези два въпроса да бъдат надлежно разгледани обаче,
следва да бъдат отбелязани аргументите на РП-ПЛЕВЕН, в подкрепа на
обвинението по настоящото дело. Както в обвинителния акт, така и в хода на
съдебните прения, от страна на РП-ПЛЕВЕН се излагат подробни
съображения в посока на това, че инкриминираният Амбулаторен лист, макар
с дата на издаване 30.10.2012г., всъщност е издаден на бланка, приета и
одобрена с НРД 2015г. Отбелязва се, че съответната бланката съгласно
НРД2015г., е съобразена с междувременно настъпили промени в Закона за
здравното осигуряване, включително – терминът „задължително здравно
осигурени лица“ /ЗЗОЛ/, е вече заменен с термина „здравно осигурени лица“
/ЗОЛ/; че за разлика от бланката съгласно НРД2012г., в тази от 2015г. е
въведено изискването за посочване на четиризначен код съгласно МКБ 10,
вместо ползвания към 2012г. - тризначен такъв; че Амбулаторен лист с
№2044/2012г. е бил издаден от страна на д-р ***, но не на 30.10.2012г., а на
25.10.2012г., при това – не на Ж.Й., а за свидетеля ***, като в последния
случай обаче, е бил използван именно споменатия вече тризначен код по
МКБ10, вместо четиризначен такъв, както е в случая с Ж.Й.; че в бланката
съгласно НРД2015г., в частта относно издадени документи е добавено
„/направление за КДН“ - комплексно диспансерно наблюдение, което обаче
не фигурира в АЛ по образец съгласно НРД2012г.; че в последния образец е
предвидено лекарят да поставя подпис и личен печат, докато в образеца
съгласно НРД 2015г. е добавено да се поставя и/или печат на лечебното
заведение. Такива са аргументите в обвинителната теза на Прокуратурата,
които въпреки своята многобройност, в есенция се свеждат до следното: Ж.Й.
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ, съдържащ
9
лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, тъй като Амбулаторен
лист № 2044/30.10.2012 год., издаден от д-р *** не е издаден на бланка, която
е действала към посочения момент на неговото издаване, а на бланка, приета
и одобрена с НРД 2015г., съобразно действалите с НРД2015г. изисквания за
съдържанието му, т.е. – че е антидатиран.
Следва да бъде отбелязано, че съпоставката между представените
по делото бланки /Приложение №3 към НРД/ на Амбулаторен лист съобразно
НРД2012г. и НРД2015г. разкрива, че действително, от гледна точка на
бланката, на която е издаден и неговото съдържание, Амбулаторен лист №
2044/30.10.2012 год. отговаря повече на такъв, издаден при действието на
НРД2015г. отколкото на такъв, издаден при действието на НРД2012г.
Наистина, установява се, че в инкриминираният документ фигурира
абревиатурата ЗОЛ, вместо – ЗЗОЛ; налице е четиризначен код съгласно МКБ
10, вместо ползвания към 2012г. - тризначен такъв; в частта относно издадени
документи е налице „/направление за КДН“, което не фигурира в
Амбулаторния лист по образец НРД2012г.; налице е възможност за поставяне
на подпис и личен печат на лекаря и/или печат на лечебното заведение –
каквато възможност не е предвидена в Амбулаторния лист по образец
НРД2012г. Наред с това, налице е дублиране на номера на издадения
Амбулаторен лист, тъй като с №2044 е издаден както този за пациента Ж.Й.,
така и този за пациента ***, но двата са издадени на различни дати -
съответно 30.10.2012г. и 25.10.2012г. Всички тези специфики се установяват
както при визуалното съпоставяне на двете бланки-образец, така и при
отчитане на съпроводителните писма на СЗОК и НЗОК, в които детайлно е
разяснен реда за попълване на Амбулаторен лист /АЛ/, неговото дължимо
съдържание и прочие.
От друга страна обаче, естеството на престъплението, за което е
ангажирана наказателната отговорност на Ж.Й. – по чл. 316 вр. чл. 312 ал. 1
вр. чл. 26 ал. 1 НК, предполага на първо място и преди всичко, да е било
извършено едно престъпление по чл.312 ал.1 НК. В този смисъл, поставя се
въпроса дали такова престъпление е било извършено въобще. На свой ред, за
да е извършено такова престъпление, включително – за да е извършено
антидатиране на документа, би следвало да се приеме, че негов автор е Д-Р
***, тъй като разпитан като свидетел, същият потвърждава, че е издал
инкриминирания АЛ. Според тезата на Прокуратурата обаче, наказателна
отговорност от лекаря не е потърсена, предвид изтичане на предвидената в
НК давност. Дали това е така, настоящият съдебен акт няма за задача да
изследва, но е наложително да се посочи, че в хода на продължилото няколко
години досъдебно производство, така и не са събрани доказателства, от които
да може да се заключи по убедителен начин кога, къде и по какъв начин е
извършено евентуалното престъпление по чл.312 ал.1 НК. На свой ред, в
показанията си като свидетел в хода на досъдебното производство, *** /по
данни от справката за съдимост, впрочем с коректно изписване на името -
***И *** ***, л.86 от ДП/ потвърждава, че Амбулаторен лист №
10
2044/30.10.2012 год. е издаден и подписан действително от него, в кръга на
неговата лекарска практика. Посочва, че при извършения преглед е отразил
травматичната находка, която е установил и е предписал лечение на Ж.Й.,
както и че последният не е бил здравно осигурен в РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
а във ФРГ. Именно поради това, св.*** посочва, че премахва такива пациенти
от файла, който изпраща на СЗОК, а на тяхно място използва номера за
пациент, който е здравноосигурен, като в случая, това е бил св.***. *** също
така отбелязва, че пред СЗОК е отчел единствено АЛ №2044/25.10.2012г.;
отбелязва, че представения по делото екземпляр от този АЛ обаче не е във
формата, издадена от страна на лекаря, а в отчетната форма, използвана от
СЗОК, като подчертава, че и двата издадени АЛ с №2044 /на св*** и на
подс.Ж.Й./, са били издадени от ***, в една и съща форма. Съдът намира, че
така дадените от страна на св.*** показания се ползват с достоверност и
убедително отхвърлят тезата на Прокуратурата за антидатираност. Впрочем,
отново следва да бъде подчертано, че същата теза е била обстойно разисквана
от три съдебни инстанции, в хода на НОХД №985/2015г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН, ВНОХД №432/2016г. по описа на ОС-ПЛЕВЕН и КНД №6/2017г.
по описа на АС-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, като по-горе бяха цитирани и относими
части от съответните им мотиви, в които отчетливо е отбелязано, че
Амбулаторен лист № 2044/30.10.2012 г. не може да бъде дискредитиран като
писмено доказателство единствено поради това, че през годините бланките на
НЗОК са променяни многократно и че същият АЛ не е бил отчетен пред
СЗОК, включително – че номерът му е дублиран. Тези съображения се
възприемат и от настоящата инстанция, като не на последно място, Съдът
намира за необходимо да изтъкне и това, че само по себе си, създаването на
антидатиран документ в случая, се разкрива като напълно нелогично и
безсмислено. Както беше отбелязано и по-горе, включително в предаденото
заключение по тройна съдебно-медицинска експертиза, през 2013-2014г. на
Ж.Й. са извършени последващи изследвания, включително ЯМР и
оперативно лечение. Поставя се въпроса – каква е ползата, смисъла, логиката,
да бъде съставен един антидатиран документ, който не само не се ползва със
съществено диагностично значение, но и при това съдържа диагноза, която е
недостатъчно прецизна, както отбелязват и вещите лица по приетата тройна
съдебномедицинска експертиза, на фона на впоследствие извършения ЯМР.
Така поставения въпрос няма смислен отговор, а липсата на логика при
издаване на документа проличава още по-изразително, като се отчетат явните
рискове от последващо наказателно преследване, които подобно поведение
крие както за лекаря, така и за пациента. В този смисъл, тезата за
антидатираност, поддържана от Прокуратурата, не само не се явява доказана
по несъмнен начин, но напротив – разкрива своята неубедителност.
Именно тук обаче, е мястото да бъде отбелязано, че въпросът за
евентуалната антидатираност на Амбулаторен лист № 2044/30.10.2012 г., сам
по себе си, в случая дори не се ползва с правно значение. Според
повдигнатото обвинение, този инкриминиран документ удостоверява
11
лъжливо свидетелство за състоянието на здравето на Ж. Н. Й., а именно - че
му е причинено травматично скъсване на връзките на пръст на ниво на
метакарпофалангеалната и интерфалангеалната става на дясната ръка. От
заключението по приетата тройна съдебно-медицинска експертиза обаче се
установява, че поставената от Д-Р *** диагноза „травматично скъсване на
връзките на пръст на нивото на метакарпофалангеалната и
интерфалангеалната става“, при последващи изследвания, включително ЯМР,
е потвърдена относно локализацията на увреждането, като не е потвърдено
засягането на интерфалангеалната връзка, но пък е описана и сублуксация в
метакарпофалангеалната става. Както вече беше отбелязано, вещите лица са
категорични, че поставената от д-р *** диагноза се отнася до една и съща
локализация на увреждането (между дланната кост и първата костица на
палеца), едно и също увреждане - разкъсване на улнарна връзка, а клиничната
симптоматика и протичане отразява характеристиката на травмата -
нестабилност в ставата, абнормна подвижност на пръста, нарушен захват;
изтъкват, че при подобни травми, по правило винаги първоначално се
провежда физикален преглед /какъвто е отразен в АЛ№ 2044/30.10.2012 г./,
който дава основание да се постави вероятната диагноза, но не винаги може
да се прецени степента на увреждане на ставната връзка, като с
категоричност, диагнозата може да бъде поставена чрез ядрено-магнитен
резонанс. Също така, експертите отбелязват, че непрецизността на
диагнозата, поставена с Амбулаторен лист № 2044/30.10.2012 год., издаден от
д-р *** /тъй като при ЯМР не е потвърдено засягането на интерфалангеалната
връзка, но е описана и сублуксация в метакарпофалангеалната става/, не
отхвърля нейната принципна правилност и в никакъв случай не може да я
определи като невярна. Ето защо Съдът намира, че тезата за издадено от Д-Р
*** „лъжливо“ свидетелство за здравето на Ж. Н. Й., отстоявана от
Прокуратурата, се разкрива като явно несъстоятелна. Следва обаче да бъде
изтъкнато и друго: посочената дата на издаване на документа - 30.10.2012 г.,
на настоящия етап изключва всякаква възможност ретроспективно да бъде
обсъждано какво е било здравословното състояние на Й. както към
30.10.2012г., така и към някоя последваща, неустановена дата /доколкото
Прокуратурата счита, че АЛ № 2044/30.10.2012 г. не е издаден на
30.10.2012г., а в по-късен момент и дори евентуално – при действието на
НРД2015г./, за да бъде възможно да се направи извод дали към датата на
издаване на същия АЛ /независимо дали се касае за 30.10.2012г. или друга
дата/, здравословното състояние на пациента е било именно такова, каквото е
отразено в съставения от лекаря документ. Нещо повече – дори теоритично да
се приеме, че инкриминираният АЛ е издаден през 2015г., то същият отново
не съдържа лъжливо свидетелство за здравословното състояние на Ж.Й., тъй
като удостоверява здравословното му състояние към 30.10.2012г., а на свой
ред, към тази дата, поставената диагноза, въпреки нейната недостатъчна
прецизност, не е невярна – както единодушно отбелязват вещите лица по
тройната съдебно-медицинска експертиза. Следователно, още един път се
12
разкрива неубедителността на тезата за антидатираност на документа, но по-
значимото е това, че същият в никакъв случай не представлява „лъжливо
свидетелство за състоянието на здравето“ на Ж. Н. Й., по смисъла на чл.312
ал.1 НК.
На следващо място, инкриминираният АЛ, няма как да бъде
преценен като „неистински“ документ – независимо от това дали посочената
в него дата на издаване /30.10.2012г./ е коректна или – не - и независимо дали
е съставен на бланка от 2012г. или 2015г. Единственият критерий, който
Наказателният кодекс поставя във връзка с истинността на документите,
намира отражение в легалната дефиниция на чл.93 т.5 НК – „"Неистински
документ" е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно
писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е
съставило“. По аргумент от противното, на плоскостта на материалното
наказателно право, всеки документ, който действително е съставен от лицето,
посочено като негов автор, се явява истински. В тази насока, впрочем е и
задължителната тълкувателна съдебна практика. Така, според т.6 от
Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС,
„Истински документ ще е налице, когато изразеното писмено изявление е
на действителния автор на документа. За неистинността на документа е
без значение дали съдържанието на изявлението е вярно или невярно. От
значение е дали посоченият автор в действителност не е съставил
документа. Различието между неистински документ и документа с невярно
съдържание (лъжливото документиране) се заключава в това, че
неистинността при първите се отнася до неавтентичността на автора на
документа, а вторият документ е истински по произход, но съдържа
неверни обстоятелства или изявления.“; в мотивите към Постановлението се
посочва, също така, че „Законът свързва неистинността единствено с
автора на документа - с произхода на документа. Затова документът ще е
неистински и когато е с вярно съдържание, ако посоченият в него автор не е
действителният.“. В процесния случай, липсват каквито и да било
доказателства в подкрепа на това, че АЛ № 2044/30.10.2012 г. не е съставен от
д-р ***, а от друго лице. Напротив – в показанията си като свидетел по
делото, *** е категоричен, че именно самият той е автор на инкриминирания
АЛ. Следователно, обвинителната теза, в нейната част за неистинност на АЛ,
бива опровергана по несъмнен начин, тъй като същият документ, се явява
истински по смисъла на НК.
Изводите, които следват от така изложените съображения са
следните: автор на АЛ № 2044/30.10.2012 г. е лицето, сочено като негов автор
- д-р *** и документът е истински по смисъла на НК; същият документ
съдържа диагноза, която макар и недостатъчно прецизна, не е неправилна,
невярна - и не дава основание да се приеме, че е налице „лъжливо
свидетелство за състоянието на здравето“ на Ж. Н. Й. към 30.10.2012г. –
датата, сочена като такава на неговото издаване. Следователно, АЛ №
2044/30.10.2012 г. не е предмет на документно престъпление по чл.312 ал.1
13
НК и липсват доказателства, че такова престъпление е било извършено, а Ж.
Н. Й. не се е ползвал нито от неистински, нито от неверен по своето
удостоверяване документ, когато го е предал на своя повереник – АДВ.Б. Й.,
за да го заведе същата по НОХД №985/2015г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, с
молби от 24.06.2015г. и 26.10.2015г.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.303 НПК:
„(1) Присъдата не може да почива на предположения.
(2) Съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин.“
Видно е, че в настоящия случай, обвинението не само не е
доказано по несъмнен начин, но и почива на неправилна интерпретация и
предположения от страна на Прокуратурата – че с издаването на АЛ №
2044/30.10.2012 г. е осъществен състав на престъпление по чл.312 ал.1 НК, че
същият документ е антидатиран, неистински и с невярно съдържание, даващо
лъжливо свидетелство за състоянието на здравето на Ж. Н. Й.. Поради това,
Съдът намира, че в случая, единственият юридически състоятелен и
непочиващ на предположения извод е този, че подсъдимият не е извършил
престъплението по чл. 316 вр. чл. 312 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК, за което му е
повдигнато обвинение, невинен е – и следва да бъде оправдан.
В съответствие с изложените дотук съображения, Съдът призна
Ж. Н. Й. ЕГН: ********** за НЕВИНОВЕН в това, че в периода 25.06.2015 г.
- 26.10.2015 г. в сградата на РС-Плевен при условията на продължавано
престъпление лично и опосредствано чрез упълномощен от него повереник
посредством депозирана молба до РС-Плевен по НОХД №985/2015 г. от адв.
***- Й. от АК-Плевен съзнателно се ползвал от неистински официален
документ - амбулаторен лист с № 2044/30.10.2012 г., издаден от Д-р *** от гр.
***, удостоверяващ лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, а
именно, че му е причинено травматично скъсване на връзките на пръст на
ниво на метакарпофалангеалната и интерфалангеалната става на дясната ръка,
когато от него за самото съставяне на документа не може да се търси
наказателна отговорност, а именно:
на 25.06.2015 г. в сградата на РС-Плевен лично и опосредствано чрез
упълномощения от него повереник посредством депозирана молба до
РС-Плевен по НОХД №985/2015 г. от адв. ***- Й. от АК-Плевен
съзнателно се ползвал от неистински официален документ - амбулаторен
лист № 2044/30.10.2012 г. издаден от Д-р *** от гр. ***, удостоверяващ
лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, а именно, че му е
причинено травматично скъсване на връзките на пръст на ниво на
метакарпофалангеалната и интерфалангеалната става на дясната ръка,
когато от него за самото съставяне на документа не може да се търси
наказателна отговорност;
на 26.10.2015 г. в сградата на РС-Плевен лично и опосредствено чрез
упълномощения от него повереник посредством депозирана молба до РС
14
-Плевен по НОХД № 985/2015 г. от адв. ***- Й. от АК-Плевен
съзнателно се ползвал от неистински официален документ - амбулаторен
лист № 2044/30.10.2012 г. издаден от Д-р *** от гр. ***, удостоверяващ
лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, а именно, че му е
причинено травматично скъсване на връзките на пръст на ниво на
метакарпофалангеалната и интерфалангеалната става на дясната ръка,
когато от него за самото съставяне на документа не може да се търси
наказателна отговорност
- престъпление по чл. 316 вр. чл. 312 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК,
поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2 НПК го оправда.
В съответствие с този изход на наказателното производство и на
основание чл.190 ал.1 НПК, направените по делото разноски, беше
постановено да останат за сметка на Държавата.
Върху така изложените мотиви, Съдът основава Решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
15