РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 29.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки
районен съд, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Елеонора Йотова,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 474
по описа за 2019 година на
Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.178,
ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от А.Т.А., с
ЕГН ********** ***, чрез адвокат В.В. от АК-Плевен, със съдебен адрес ***, офис 7, против ***с
адрес за призовоаване ***в която се твърди, че в процесния период от време е
работил на ***в *** при ***„***“ ***Твърди се в исковата молба, че ищеца
осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици и протоколи, при режим
на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа, при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР. Твърди се още, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 /осем/
часа дневно и 40 /четиридесет/ часа седмично. Твърди се, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките им, се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. /обн. В ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от
02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Твърди се, че такъв алгоритъм е бил предвиден в действащата
преди нея Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143, като е
отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г., съответно с този коефициент се
получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично
с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване, чрез
умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.
Излагат се подробни съображения, че в съответствие с чл. 9, ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Твърди, че за процесния период от
15.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил нощни дежурства както следва: за 2017
г.: - Общо - 237 ч., за 2018: Общо - 588 ч. и за 2019 г.:
- Общо-104 ч. Твърди се още, че по този начин за процесния период е
положил общо 929 ч.
нощен труд. Излага съображения, че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в З*** но за преобразуването
на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на
получените часове над тези установени за работното време. Твърди, че в
конкретния случай, за периода от 15.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил общо 929
часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на
извънреден труд от 1061,847 часа, който счита, че е
трябвало да му бъде заплатен допълнително. Твърди, че съобразно заплатата му се
дължи сумата от 937,68 лв.
Моли, ответника
Г.Д. ***да бъде осъден да плати на ищеца на основание
чл.178, ал.1
т.3, вр. с
чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 937,68 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период,
ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на
предявяване на иска -
15.05.2019 г. до окончателно изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, ангажира становище, че искът е
допустим, но неоснователен. Твърди, че претенцията на ищеца е неоснователна,
защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение
във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на
Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на
финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2
НСОРЗ). Твърди, че ищецът е държавен служител и
неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към
дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е
регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд.
Нормалната продължителност на работното време през деня е до
8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период, от което счита, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота
на правната уредба. Счита, че да се извърши преизчисляване на часовете нощен
труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от
съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на
нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово
правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде
дерогирано действието на законовата норма, в случая чл. 187,
ал. 3 З*** която регламентира специалната 8-часова
продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на
смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните
актове. Твърди, че периода, за който ищецът търси допълнително
възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с
коефициент 1,143 е от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г. Твърди, че през този
период са действали последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР: - Наредба №
8121з—592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от
01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело
№5450/2016 г., обн. на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) (Наредба № 81213-592/25.05.2015
г.); Наредба
№ 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г.,
в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 8121 з- 776/29.07.2016 г.). Твърди се, че в чл.3, ал.3 и на
двете наредби е регламентирано: ***възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което съответства
на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. В ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят е определил
продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова
счита, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от
общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа. Счита, че поради изложеното, няма основание да се приложи общата
разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната
разпоредба на чл. 187, ал. 1
и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на
същия закон. Нормалната продължителност на дневното
работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а
положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното
време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по
ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа: 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не
както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на
1,143. Счита, че за държавните служители, чиито служебни правоотношения са
уредени от З*** какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8
часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по
смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи
по 0,25 лв. на час. Счита, че в този смисъл, че не е
необходимо транформиране на часовете положен нощен труд, е било и виждането на
министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. Твърди, че действително за период от около девет
месеца, който е извън процесния, през който е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се
е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е
било в несъответствие с ЗМВР. Твърди, че това е поправено с Наредба №
8121з—592/25.05.2015 г. Същият подход е възприет и при създаването на сега
действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Ето защо счита, че твърденията
на ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор са несъстоятелни и
искът му е неоснователен.
Ищецът
претендира, че часовете нощен труд, които биха се получили като разлика между
броя на положените часове нощен труд, преизчислени с коефициент 1,143, и реално
отработените и заплатени часове, следва да му бъдат заплатени като извънреден
труд. Излага съображения, че в чл. 176
ЗМВР изрично е посочено, че възнаграждението на държавните служители в МВР се
състои от основно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 ЗМВР са посочени допълнителните
възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 е и
възнаграждението за извънреден труд. Посочва, че ЗМВР
прави ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е
регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2
на същия член е посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за нощен
труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът
на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. В
ал. 5 на същата разпоредба изрично е посочено, че извънредният труд
представлява работа извън редовното работно време до 280 часа годишно, което за
служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното,
законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията
за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд - в заповед на
министъра на вътрешните работи. Твърди, че заповедта на министъра на
вътрешните работи, в която е посочен размера на възнаграждението за нощен труд
през процесния период, е № 8121з-791/28.10.2014 г. В т. 1 на заповедта е
посочено, че „за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.”. Ответникът моли да не бъдат присъждани поисканите разноски от
страна на ищеца поради това, че не е налице някое от условията за приложимост
на чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата и поради липса на доказателства за ползване на правна помощ.
В случай, че ищецът докаже, че се ползва от правна помощ в
съдебно заседание и размерът на адвокатското възнаграждение е по-висок от този,
определен в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира
направените деловодни разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че за процесния период страните са били в служебни
правоотношения, като в процесния период от време /15.05.2016 г. до 31.03.2019 г./ е работил на ***в *** при ***„***“ ***и че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при
режим на труд – дневни и нощни смени с продължителност 12 часа при сумарно
изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Признава се от ответника по делото, че през процесния период е
съществувало служебно правоотношение на ищеца с ***. През
процесния период същия е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа
съгласно графици при сумирано отчитане на отработеното време.
Тези факти се установяват и от Заповед № 1983-1323/11.09.2018 г. и длъжностна
характеристика.
Установява се от приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като обоснована, безпристрастна и компетентна, че с оглед
характера на заеманата длъжност през процесният период, ищеца е полагал труд на
12/24 смени, в това число и труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. В процесния период по отношение на положения от ищеца нощен труд
няма пробразуване на нощен труд към дневен. Съобразно
задачата, поставена от ищеца, експертизата
извършва преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143
съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. За периода ищеца е
положил общо 929 часа нощен труд. Положеният нощен труд не е бил преизчислен от ответника с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Същият е заплащан
своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен
в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1061,847 часа, който счита, че е трябвало да му бъде
заплатен допълнително, като съобразно
заплатата на
ищеца се дължи допълнително и сумата от 937,68 лв.
За целия процесен период ответника е получил допълнително заплащане по 0,25 лв. на час за положен нощен
труд.
При така установените факти, съдът
приема следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР – брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
такива.
Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР. Според нормата на чл.
187, ал.9 от ЗМВР *** време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи".
В процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от Министъра
на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете
на чл. 3, ал.3 и в трите наредби са
идентични, че "При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период". В Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00 ч. за отчетния период се умножава по
0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра
на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е
обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се
приеме, че от датата на отмяна на Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. на дата 11.07.2016 г. до
датата на обнародване Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г./02.08.2016 г./ действаща
е Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в *** следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9,
ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
По тези
съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за
положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня -8 часа (установена в чл. 136, ал.
3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време през нощта
-7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се
възприема този коефициент -1,143, но формулиран по друг математически
начин, който води до същия резултат – при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22:00 и 06:00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143 и полученото число да се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
Видно
е, че в посочената наредба законодателят е възприел
подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в *** тъй като Конституцията на РБългария утвърждава като
основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това включеният в
рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно
работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от
него труд за исковия период. Определения максимален брой часове нощен
труд -8 часа съгласно чл.187, ал.3, изречение последно ЗМВР и Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., не установява нормална продължителност на
нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за
полагане от служителите по ЗМВР.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен нощния
труд в размер на 0,25 лв. за
всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът намира,
че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите
се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0,25 лв. С оглед на това, двете разпоредби се
прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове
се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е възражението на ответника, че
положения от ищеца извънреден труд му е заплатен. Ищеца
е получил заплащане на положен от него извънреден труд през процесния период,
който е бил отчетен като такъв, но настоящата претенция касае положен
извънреден труд, получен чрез преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с
коефициент 1,143, за който липсва отчитане от ответника.
По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните
и приета от съда, от която се установи, че ищеца през процесния период е
положил нощен труд в часове за процесният период – 929 часа. Нощен
труд приравнен с коефициент 1.143 съобразно задачата от ищеца – 1061,847 часа.
Разлика от приравнените часове нощен труд - неплатени от
ответника – 132,847 часа. Ставка за изчисляване на извънредния труд - 6.91 лв. За целия процесен
период ответника е получил допълнително заплащане по 0,25
лв. на час за положен нощен труд. Предвид
това, исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 15.05.2016
г. – 31.03.2019 г., получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се
уважи до установения от съдебно-икономическата експертиза размер от 937,68 лв.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения
списък по чл.80 от ГПК, което е в минималния определен от Наредба
за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнагражденията размер от 300.00 лв. В срок до края на
съдебното дирене в първата инстанция, ищеца е направил възражение с правно
основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което предвид горното,
следва да бъде оставено без разглеждане.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Червенобрежки районен съд държавна такса върху цената на уважените
искове в размер на 37,50 лв., както и 140
лв. възнаграждение за вещо лице.
По тези съображения Червенобрежки районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 З*** ***„***“ *** с адрес за призоваване ****** да заплати на А.Т.А., с ЕГН ********** ***, сумата от 937,68 лв. /деветстотин тридесет и седем лева и шестдесет и
осем стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение за 132,847 часа /след
превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от
15.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото /15.05.2019
г./ до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***„***“ *** с адрес
за призовоаване ****** да заплати на А.Т.А., с ЕГН **********
***, сумата 300.00 /триста/ лв., представляваща направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ***„***“ *** с адрес за призовоаване ******, да заплати по сметка на Червенобрежки районен
съд държавна такса върху цената на уважените искове в
размер на 37,50 лв. /тридесет и седем лева и петдесет стотинки, както и 140 /сто и
четиридесет/ лв. възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: