РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Я. , 25.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Я., VII СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Г. Б. М.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20212330200569 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. В. В., ЕГН **********, живущ в гр.Я., ул.„Г.С.Р.“
бл.6, вх.А, ап.7 против Наказателно постановление № 21-0813-000930/14.05.2021 г.,
издадено от Началник сектор към ОД МВР Я., с-р Пътна полиция Я., упълномощен с
МЗ 8121з-515/14.05.2018 г., с което на жалбоподателят на основание чл.174, ал.1, т.1
от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба № ІЗ-2539 на
МВР са отнети 10 контролни точки за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В жалбата
се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е
нарушена процедурата, предвидена в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози.
По-конкретно се счита, че Протокол № *** г. на сектор НТЛ при ОД МВР-Я. е
незаконосъобразен, както и извършените действия по преизчисляване на кръвната
проба. Иска се отмяна на наказателното постановление. Претендират се направените
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като се
представлява от редовно упълномощен процесуален представител - адв. Б. от АК – Я.
и се пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление п о изложените в
жалбата съображения.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулта А. оспорва жалбата. Не взема становище по същество по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 17.04.2021 год. в 20.40 часа полицейски служители при ОД МВР Я. спряли за
проверка в гр.Я., на ул.Велико Търново в посока ж.к.Златен рог лек автомобил
„Фолксваген Голф” с рег. № ***, като при проверката било установено, че
автомобилът се управлява от жалбоподателят Б. В. В.. В 20.43 часа на жалбоподателят
била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510” ARBA № № ***, като уреда отчел 0,56 на хиляда съдържание на алкохол.
Констатираното нарушение мотивирало свид. Ч. – мл. автоконтрольор в сектор Пътна
полиция Я. при ОД МВР Я. да състави против жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение серия GA № ***. На водача бил издаден талон за
медицинско изследване № 001093 и същият дал кръвна проба. Били са извършени
химически експертизи - протокол № *** г. и протокол № *** г., като от заключението
от първия протокол се установява, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на
жалбоподателя към момента на управление на МПС е 0,39 промила, а от заключението
от втория протокол се установява, че концентрацията на етилов алкохол в кръвта на
жалбоподателя към момента на управление на МПС е 0,63 промила. Въз основа на така
съставения акт против В. било издадено и атакуваното наказателно постановление, в
което наказващият орган възприел описаната фактическа обстановка, както и правната
квалификация на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1,
т.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 500 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба № ІЗ-
2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя Ч. и на свидетеля М., които съдът кредитира изцяло като обективни и
безпристрастни, както и на приобщените към доказателствения материал по делото
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
2
За да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е
необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус, съдът констатира следното:
При издаване на атакуваното наказателно постановление,
административнонаказващия орган е допуснал съществено нарушение на установената
в ЗАНН процедура, състоящо се в противоречие при описание на административното
нарушение, в обстоятелствената му част и диспозитива на наказателното
постановление. Като описание на нарушението е посочено това, отразено в АУАН, а
именно, че жалбоподателят е управлявал с концентрация на алкохол 0,56 на хиляда, а в
диспозитива – „наличие на етилов алкохол с концентрация 0,63 промила”, т.е. отразени
са две различни концентрации на алкохол. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. В конкретния случай липсва идентичност между деянието,
обективирано в акта, възпроизведения в наказателното постановление състав на
административно нарушение и установените от заключенията на химическите
експертизи по делото. Нещо повече – налице е пълно разминаване. В случая, не става
ясна волята на АНО каква концентрация на алкохол приема – дали тази от 0,56
промила, както е по показания на техническото средство, с което е бил изпробван
водача, или 0,63 промила, така както е по химическа експертиза - протокол № *** г.
Така установеното от съда процесуално нарушение, не е от категорията нарушения,
които могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Нарушението е
съществено и не би могло да се санира в последващ стадий на
административнонаказателното производство. Същото е довело до невъзможност да се
индивидуализира деянието, а оттам и до накърняване правото на защита на посоченото
като нарушител лице. Това нарушение е съществено, води до ограничаване правото на
защита на нарушителя и представлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
На следващо място, за да се ангажира отговорността на жалбоподателя следва
извършеното от него нарушение да е несъмнено установено. Това е и основен принцип
в административно-накаазателния процес. В настоящия случай, резултатът и от двете
извършени медицински изследвания за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта на В. е бил преизчислен по формулата на Видмарк. В тази си част и двете
заключения са изготвени в нарушение на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
3
вещества или техни аналози. Съществена разлика между старата Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства и новата Наредба № 1 от
19.07.2017 г. е, че по сега действащата наредба този метод вече е изваден от употреба,
съответно не може да се прилага към датата на извършване на деянието – 17.04.2021 г.,
така и към датите на изготвяне на заключенията, които са последващи. В тази наредба
възможност за допускане на експертиза, която да установява стойности по метода
Видмарк, не е предвидена. Следователно извършеното преизчисление по метода
Видмарк е в нарушение на закона. В този смисъл е и практиката на ЯАС, обективирана
в Решение № *** г. по КАНД № *** г. по описа им.
Предвид гореизложеното издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от
АПК, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. се явява частично основателно.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се
възложат в тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и
разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09. 07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите
по ал.2 възнаграждението да е 300 лв., прие че същата следва да се присъди в тежест
на въззиваемата страна.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0813-000930/14.05.2021 г.,
издадено от Началник сектор към ОД МВР Я., с-р Пътна полиция Я., упълномощен с
8121з-515/14.05.2018 г., с което на Б. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул.„Г. С.Р.“
бл.3, вх.А, ет.3, ап.7, на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, и на основание Наредба № ІЗ-2539 на МВР са отнети 10
контролни точки за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Я. да заплати на Б. В. В., ЕГН **********, живущ в
4
гр.Я., ул.„Г.С.Р.“ бл.6, вх.А, ап.7 направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Я. в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
5