№ 1774
гр. София, 07.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501698 по описа за 2022 година
за да постанови определение, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
С определение от 07.12.2021г по гр.д. № 5047/2021г по описа на СГС съдът е
прекратил производството по искове на И. М. Ч. предявени против Порше лизинг БГ
ЕООД за валидност на сделка между страните и последици от нейната невалидност или
разваляне.
Срещу така постановеното определение И.Ч., представляван от адв. М. е
депозирал частна жалба, с твърдения за незаконосъобразност. Поддържа, че съдът
следва сам да квалифицира предявените искове. Моли обжалваното определение да
бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Частната жалба е подадена в законоустановия срок от процесуално
легитимирано за това лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, на осн.
чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, предвид което е и процесуално допустима.
Състав на Софийски апелативен съд , като обсъди данните по делото и
направените доводи, намира следното.
Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
И.М. Ч. е депозирал искова молба против Порше Лизинг БГ ЕООД, в която
твърди с дружеството имат сключен договор от 16.07.2019г и анекс към него. Твърди,
че договора и анекса са сключени при условията на измама, за която не знаел към
1
момента на подписване на договора и която е довела до неговата нищожност и
недействителност. Претендира заплащане и на имуществени обезщетения. Ищецът
сочи, че е подписал договор за лизинг на автомобил с ответника, че не имал
възможност да влияе на договорното съдържание, че впоследствие е установил, че
автомобилът е бил краден. Счита, че при подписване на договора ответникът го е
заблудил и измамил. Поддържа, че са налице елементите от фактическия състав на
договорната измама. Поддържа, че ответникът е изискал от него заплащане на
дължимите лизингови вноски, въпреки че автомобилът е бил предаден от ищеца на
служители на МВР. Поддържа още, че е развалил договора и анекса и е поканил
ответника да му заплати обезщетение за вреди и да върне неоснователно получените
суми. Прави искане към съда да постанови решение, с което да установи, че договорът
за финансов лизинг и анекса към нето са сключени в условията на измама , довела до
неговата нищожност и да ги обяви за недействителни, както и да осъди ответника да
заплати на ищеца 39104.00лв платени без основание, с които ответникът се е обогатил ,
а ищецът се е обеднил, сумата от 4 400лв- обезщетение за вреди на деликтно основание
и 15 000лв- неимуществени вреди.
С разпореждане от 19.04.2021г съдът е дал указание на ищеца да посочи дали
договорът за лизинг е нищожен или унищожаем, като изложи обстоятелства затова, да
уточни дали предявява самостоятелен иск за нищожност или унищожаемост или
претендира да се установи това обстоятелство в мотивите , дали претендира връщане
на заплатените вноски на отпаднало основание, доколкото има твърдение за разваляне
на договора или претендира връщане на сумата като платена без основание или на
отпаднало основание доколкото има твърдения за нищожност и унищожаемост на
договора, да конкретизира основание на което претендира плащане на 4 400лв като
посочи дали твърди, че са обезщетение за деликтни вреди или са дължими на
договорно основание, да посочи цена на исковете и да представи доказателства за
платена държавна такса
С молба от 26.10.2021г ищецът, представляван от адв. М. уточнява,че главният
иск е за нищожност, при евентуалност – за унищожаемост, като обстоятелствата са
посочени в исковата молба. Уточнява, че сумата от 39 104лв се претендира на
отпаднало основание, тъй като договорът е развален, същият е привидно действителен
, докато съдът не обяви неговата недействителност, а от друга страна е налице
неизпълнение на задълженията от страна на ответника . Уточнява, че сумата от 4 000лв
се претендират от ответника, тъй като е посочил изрично лицата които да извършват
описаните в исковата молба действия по отношение на лизинговата вещ, сумата е
платена като част от договора, които е привидно действителен, но нищожен и
унищожаем.
Със сега обжалваното определение съдът е приел, че нередовностите по
2
исковата молба не са отстранени , съобразно дадените от съда указания, поради което е
прекратил производството по делото.
Определението е неправилно.
За да бъде санкциониран ищецът за процесуално бездействие чрез връщане на
исковата му молба следва да са налице предпоставките на чл.129, ал.2 от ГПК-
исковата молба да не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и
съответни указания за това да са връчени на ищеца. Указанията, които съдът дава до
ищеца за отстраняване на нередовности по исковата молба следва да са ясни и
конкретни. В случая съдът е преценил, че исковата молба е нередовна, но дадените
указания до страната са неточни. Това е така, защото дали договорът е нищожен или
унищожаем е правна квалификация на твърдения за факти, които ищецът дължи, както
е квалификация заявяването дали заплащането на сума се търси без основание или на
отпаднало основание . Указанията на съда до страната , ако съда прецени, че исковата
молба е нередовна, следва да касаят твърдения за факти- ищецът следва да изложи
фактите, които счита, че пораждат неговите искови претенции. Ако съдът не може да
квалифицира фактите поради непълнота или противоречие следва да даде указание за
посочване на факти , а не за посочване на квалификации. Съответно на посочените
факти ищецът следва да формулира и адекватно искане към съда. Ако след даване на
указания до ищеца същият не може да наведе достатъчно и ясни факти пораждащи
исковете му и да отправи съответно на тях искане към съда тогава съдът е властен да
върне исковата молба.
В случая ищецът е навел твърдение, че е сключил договор с ответника за лизинг
на автомобил, за който е установено да е бил краден, че автомобилът е предаден на
служители на МВР, че от него се изисква да продължи да изпълнява договора за лизинг
и да заплаща застраховки и че е развалил договора. Формулирани са искания към съда
за установяване нищожност и недействителност на договора за лизинг, като е
уточнено, че е предявен главен иск за нищожност , а евентуален за унищожаемост.
Иска се присъждане на 39104лв- на неясно какви фактически твърдения доколкото се
твърди / и с уточнителната молба/, че договорът е развален и едновременно с това
недействителен. На разваляне подлежи само действителния договор, който обвързва
страните. Ако договорът е недействителен-нищожен или унищожаем , той не обвързва
страните и съответно няма какво да се разваля. Иска се присъждане на 4 400лв -
имуществени вреди неясно на какви фактически твърдения и заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, неясно причинени от какво.
Действително е налице противоречие в твърденията на ищеца за едни факти
както и недостатъчно твърдения за други релевантни факти. Указанията до ищеца
следва да касаят неговите фактически твърдения – дали счита,че договорът с ответника
ги е обвързвал, че той го е изпълнявал , а ответникът- не , като съответно наведе факти
3
за това, съответно дали е развалил договора, кога, дали иска заплащане на суми като
обезщетение за вреди от неточното изпълнение на договорните задължения от
ответника и какви или твърди, че поради някаква причина и каква договорът не ги е
обвързвал, съответно , че не е дължал изпълнение по този договор. Ако се твърди, че е
бил подведен от другата страна да сключи договора следва да наведе твърдение за
умишленото му въвеждане в заблуждение, да уточни какви факти пораждат
осъдителните му претенции- защо счита, че ответникът дължи заплащане на
посочените суми. След посочването на достатъчно непротиворечиви факти и
съответни на тях искания съдът дължи квалифицирането им. Ищецът не следва да
смята обаче , че съдът може да замести неговите твърдения и искания, упражнявайки
правомощието си да ги квалифицира.
Ето защо съдебният състав счита, че постановеното определение за прекратяване
на производството е преждевременно. Съдът следва да даде възможност на ищеца да
уточни и допълни твърдения си за факти и да формулира петитуми и едва след това да
съобрази дали предявените искове са редовни и допустими за разглеждане.
С оглед изложеното състав на САС приема, че частната жалба против
определение от 07.12.2021г по гр.д. № 5047/2011г на СГС се явява основателна и
следва да бъде уважена.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 07.12.2021г, постановено по гр. дело № 5047/2021 г.
по описа на Софийски градски съд, ІГО, 4-ти състав , с което съдът е прекратил
производството по делото и
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението, като непреграждащо развитието на производството, не подлежи
на самостоятелно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4