Р Е Ш Е
Н И Е № 35
гр.
Габрово, 02.03.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............ в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря
..ЕЛКА СТАНЧЕВА.. и в присъствието на прокурора …...….АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ …. като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм.д. №351 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по Искова молба от С.И. *** чрез адв.
Г.Н. *** срещу ОД на МВР Габрово. Претендира се обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на съдебното Решение,
с което е отменено обжалваното наказателно постановление до пълното изплащане
на задължението, и присъждане на деловодните разноски по настоящото
производство. Вредата, чието репариране ищеца С.И. претендира, представлявала
разходи за адвокатски услуги по Договор за правна защита и съдействие- по ДПЗС
за представителство по АНД №462/2019г. по описа на Районен съд Габрово.
Ответникът
по исковата молба– ОД на МВР Габрово, представлявана от директор, чрез
процесуалния си представител в представено по делото Отговор на Искова молба на
практика оспорва същата и изложените в нея доводи и искания по същество.
Представителят на Окръжна
прокуратура Габрово дава заключение, че така предявения иск следва да бъде
уважен, тъй като бил основателен и доказан. Налице били предпоставките за
присъждане на обезщетение за твърдяните имуществени вреди.
Административен
съд Габрово, след като прецени допустимостта на Исковата молба и изложените в
нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното:
Така
предявения Иск от С.И. *** е процесуално допустим, подаден от надлежна страна,
а разгледан по същество следва да бъде уважен по следните съображения:
По
жалба от С.И. *** в Районен съд Габрово е образувано АНД№462/2019г., в което е
оспорено НП№19-1752-000069/16.04.2019г. на Началник на РУ Габрово към ОД на МВР
Габрово, с което на С.И.И. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лева на осн. чл. 183, ал. 4 и т. 7, пр. 1 от ЗДвП за нарушение по
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и е постановено отнемане на 6 контролни точки на
основание Наредба Iз- 2359 на Министър на вътрешните работи.
С
Решение №254/11.07.2019г. постановено по НАХД№462/2019г. на ГРС е потвърдено НП№19-1752-000069/16.04.2019г.
на Началник РУ Габрово към ОД на МВР Габрово. Съдебният акт е обжалван и е
отменен, като е отменено и обжалваното НП с Решение №137/08.11.2019г. по
КАНД№111/2019г. на ГАС, като съдебният акт е добил законна сила на 08.11.2019г.
По делото пред първоинстанционния съд С.И. е представлявана от надлежно
упълномощен пр. представител- адвокат, приложен е посочения по-горе Договор да
правна защита и съдействие като по същият е платен хонорар на представляващия
адвокат в размер на 300 лева.
Съгласно Тълкувателно
постановление по т. 1 по ТД 2/20014 на Общото събрание на колегиите на ВАС и
Гражданската колегия на ВКС, видът на акта, според критериите в АПК /т.е.
индивидуален, общ или нормативен/ не е определящ за това дали вредите от
наказателните постановления да се търсят по реда на ЗОДОВ. ЗОДОВ е приложим за
вреди от отменени наказателни постановления, тъй като нормата на чл. 1 от
закона изобщо не поставя изисквания какъв да е отмененият акт, стига той да е
незаконосъобразен, да е акт на държавен или общински орган и да е резултат от
административна дейност. Дейността по издаване на наказателни постановления е
административна и това е достатъчно вредите от нея, да се търсят по реда на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Налице
са всички предвидени в ЗОДОВ предпоставки сочещи основателност на предявения
иск.
С
посоченият по- горе съдебен акт на РС Габрово е потвърдено цитираното оспорено Наказателно
постановление на Началник РУ Габрово към ОД на МВР Габрово което представлява
действие на администрацията. С цитираното Решение на АС Габрово е отменен
първоинстанционния съдебен акт, като е отменено и оспорането НП. За да
реализира защитата си срещу посочените незаконосъобразни действия- отмененото
НП, ищецът е направил разходи, в случая за правна защита и съдействие. Налице е
причинна връзка между незаконосъобразното действие на администрацията и
понесените вреди. Вярно е, че в случая адвокатската защита не е задължителна,
но не може да се очаква от всеки правен субект да познава правните норми
дотолкова, че да има способността да защитава сам интересите си в съда.
Правната защита е законоустановена възможност правоспособни лица с юридическо
образование и познания да предоставят правна защита и съдействие, като срещу
това те получават възнаграждение от представлявания. Вярно е също, че
процесуалния закон, по който е проведено успешното оспорване на наказателните
постановления не предвижда възстановяване на направените разноски след отмяна
на наказателното постановление. Тази законова празнота обаче не следва да се
интерпретира като законова забрана да бъдат присъдени направените деловодни
разноски. Приложимия към производствата по НАХД пред районните съдилища закон –
НПК, със своя чл. 12 прокламира “равенство на страните в съдебното
производство”. Съгласно чл. 189, ал. 3
от същия кодекс, “когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го
осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение
и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските,
направени от частния обвинител и гражданския ищец”. В подобни случаи осъденият
поема всички разноски – както сторените от държавата в лицето на досъдебните
органи и съда, така и от участващите в процеса граждански ищци и частни
обвинители. Точно за да бъде спазен принципа на чл. 12 от НПК за равенство на
страните, точно за да бъде спазено усещането за справедливост, което е върховен
дълг на правораздавателните органи, оправданият подсъдим или лицето срещу което
е било издадено отмененото впоследствие НП, следва да бъде обезщетен за всички
разходи които е понесъл във връзка с производството. В подкрепа на този извод
са другите два процесуални закона – ГПК и АПК. Направените деловодни разноски
от страната спечелила делото се присъждат в нейна полза още със съдебния акт,
приключващ производството. Присъждането на тези разноски има обезщетителна
функция– да бъде възстановено статуквото в патримониума, на спечелилата делото
страна, към момента преди неговото провеждане. Заради това, че е била принудена
да се защитава от незаконосъобразно поведение и в тази връзка е похарчила
известни средства, те следва да й бъдат възстановени. При присъждането на
деловодните разноски по тези два кодекса, никой никога не поставя въпроса, че
адвокатската защита не е задължителна. Претендираното обезщетение, разглеждано
в настоящото производство по ЗОДОВ не представлява разноски. Такива биха
представлявали сумите заплатени на адвоката в хода на съдебното обжалване на
оспорения административен акт /в случая- НП /. В случая обезщетението което се
претендира представлява стойността на средствата, с които е „обеднял“ ищеца,
организирайки своята защита посредством ангажиране на адвокат който да го
представлява пред съда по повод оспорване на незаконосъобразния административен
акт. Същите тези средства, излезли извън патримониума на ищеца следва да бъдат
обезщетени в настоящото производство, като по този начин няма как те да бъдат
преценени като размер. Въпросните средства, представляващи заплатен адвокатски
хонорар са вече заплатени, като присъждането на обезщетение има възмездяваща и
възстановяваща функция за ищеца. В случая заплатения адвокатски хонорар пред РС
Габрово е в размер на 300 лева, като административния орган не е възразил пред
първоинстанционния съд против неговия размер, като това не е сторено и от
упълномощен пр. представител на административния орган. Претендираната сума е
заплатена от санкционираното лице на представляващия го адвокат пред РС
Габрово, като удоволетворяване на претенцията в настоящото производство има за
цел да възмезди и възстанови стойността на заплатените средства от
жалбоподателя на неговия пр. преддставител по делото.
Към момента е налице
изменение на нормата на чл. 63 от ЗАНН като е предвидена възможност за
присъждане на разноски по подобен вид дела- ал. 3 и сл. от цитирания законов
текст. Към момента на постановяване въпросната разпоредба не е била влязла в
законна сила, поради което не следва да се приема, че е бил налице процесуален
ред за присъждане на разноски пред районния съд, а и по тази причина такива не
са заявени от страните в първата съдебна инстанция.
С
оглед изложените по- горе мотиви, настоящият съдебен състав намира претенцията
на присъждане на обезщетение за претърпените вреди от С.И. *** за основателна и
доказана както по основание, така и по размер, предвид на което следва да бъде
уважена. Така претендираня размер не следва да се редуцира към минималния
размер, предвиден в Наредба №1/2004г. за адвокатските възнаграждения, каквото
искане е заявено от пр. представител на ответника. Същият е определен като
стойност и съобразен с фактическата правна сложност на делото. По така изложените
съображения настоящия съдебен състав на ГАС намира, че претендирания размер на
вредата, чието репатриране се претендира, представляваща заплатен адвокатски
хонорар за отмененото НП. Същият е основателен и доказан и не следва да се
редуцира.
Основателна се явява в
този смисъл, предвид изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция, е и
претенцията за присъждане на деловодните разноски по настоящото производство,
като същата следва да бъде присъдена в размер на 310 лева, /300 лева адвокатски
хонорар и 10 лева ДТ/.
Съдът намира искането на С.И.И. за присъждане на
законна лихва от датата на влизане в сила на отменителното съдебно решение до
пълното изплащене на присъдената сума за основателно. Обезщетението, което се
присъжда в настоящото производство е за причинени вреди от незаконосъобразен
акт на администрацията. В случая присъдената лихва върху обезщетението е
компенсаторна, а не мораторна, като същата следва да бъде присъдена от датата
на настъпване на събитието- в случая датата на влизане в сила на Решението, с
което е отменено обжалваното НП. До този момент законосъобразността и
правилността на санкционния акт не е била преценена с влязъл в сила съдебен
акт, предвид осъществения съдебен контрол на същия. Така определената лихва
следва да бъде присъдена до момента на изплащане на обезщетението, тъй като с
изпълнението на това задължение отпада и
задължението за начисляване на лихва върху уважената претенция.
Водим
от горното, на основание чл.1 от ЗСВ и чл. 203 и сл. от АПК, настоящия състав
на Административен съд Габрово
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОД на МВР Габрово,
представлявана от Директор гр. Габрово ул. Орловска № 50 да заплати на С.И. ***
сумата 300 /триста/ лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със
законната лихва, върху присъдената сума, считано от датата на влизане на
отменителното съдебно Решение на РС Габрово в сила- 08.11.2019г. до пълното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ОД на МВР Габрово представлявана
от Директор, гр. Габрово ул. Орловска №50 да заплати на С.И. *** сумата 310
/триста и десет/ лева, представляваща деловодни разноски по настоящото
производство- адвокатското възнаграждение и ДТ.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14- дневен от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: